Решение № 329 от 12.07.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 329 гр. Пазарджик, 12.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20265200500269 по описа за 2026 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение рег.№74/21.02.2026, постановено по гр.д.№425/2025г. по описа на РС- Пещера е отхвърлен предявения от „Медиас“ ООД, с ЕИК 112668364, седалище и адрес на управление: гр.Пещера, ул.„Димитър Горов“ №20, срещу Община Пещера, с ЕИК 000351750, адрес: гр.Пещера, ул.

„Дойранска епопея“ №17, иск с правно основание чл.109 от ЗС, за осъждане на ответника да премахне новоизградената рампа- скосена част на площадка пред входа на сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Пещера.

Осъден е, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Медиас“ ООД, с ЕИК 112668364, да заплати на Община Пещера, с ЕИК 000351750, сумата от 883,55 евро- разноски по делото.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Медиас“ ООД, представлявано от Управителя Д.Н., чрез пълномощника му адв.Л. К..

Твърди се, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като същото е необосновано, както е и постановено в нарушение на материалния и процесуални закони.

1

Приема се, че РС е установил правилната фактическа обстановка, но е възпроизвел правни изводи, които са в противоречие на доказателствения материал. Съдът е допуснал нарушение, като не е обсъдил в цялост доказателствата, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон.

Сочи се, че основното съображение на първоинстанционният съд да отхвърли исковата претенция по чл.109 от ЗС е, че по делото не били ангажирани доказателства, от които да се установи втората предпоставка на чл.109 от ЗС- конкретни действия или поведение, с което се пречи на ищцовото дружество да упражнява безпрепятствено правото си на собственост. Изтъкнат е и довод, че за дружеството ищец съществува алтернативен безпрепятствен подход за влизане в сградата си, поради което не е налице пречене. В тази насока се е позовал на Тълкувателно решение №4/2015г. на ОСГК на ВКС. В тази насока се приема, че съдът е извършил неправилен прочит на указанията дадени от ВКС при решаването на казуси с правно основание чл.109 от ЗС.

Според ВКС установяването на преченето на пълноценното упражняване на собственическите права, в случаите в които действията се изразяват в нарушение на строителните правила и норми, представляват по естеството си нарушения, от които следва преченето като фактическо състояние. В този смисъл не е необходимо ангажирането на доказателства, които да установяват в какво се изразява преченето. В контекста на разсъжденията си РС е приел, че пречене липсва, тъй като за ищеца има друга алтернативна възможност да влиза в сградата и те е, не като ползва въпросната рампа, а чрез площадката до рампата.

Твърди се, че въпросната рампа е изградена на место така, че захваща част от целия подход към единствения вход на сградата и с това пречи на влизането и излизането от сградата. Това е видно и от снимковия материал и от заключенията на вещите лица. Не е правилно да се приеме, че ако се ползва останалата част от подхода и стълбището, могло да се влиза безпрепятствено в сградата. Става въпрос производствена сграда и от този вход се извършва товаро- разтоварната дейност по снабдяването с материали и суровини на производствения процес и изнасяне на готовата продукция.

Сочи се, че видно от заключението на вещото лице инж.П. стъпалата на 2 изграденото стълбище към входа, на сградата не отговарят на изискванията, което води до невъзможност до безпрепятствено ползването и на това съоръжение от градската среда, т.е. затруднен е целият входно-изходен път към сградата.

Твърди се, че всяко смущаване правото на собственост може да бъде предмет на негаторна защита. Пасивно легитимирани по този иск са не само извършителите на нарушението, а и всяко трето лице, ако към момента на предявяване на иска поддържат противоправното състояние в имота. Визира се практика на ВКС.

Визира се, че ответник по настоящата претенция е именно Община Пещера, защото вместо след реализирането на благоустройствените строително- монтажни работи в централната градска част на гр.Пещера да доведе до това градската среда да бъде не само по- красива, но и достъпна, то начина на реализирането на строителството довежда до създаваща риск за ползвателите й и пречене на ищцовото дружество пълноценно да упражнява правото си на собственост.

Приема се, че е налице е едно нетърпимо фактическо състояние, което следва да бъде преустановено.

Твърди се, че при иск по чл.109, ищецът носи тежестта да докаже по делото правото си на собственост и заедно с това действията на ответника, които неоснователно, противоправно и неправомерно му пречат да упражнява своето право в пълен обем.

Сочи се, че в ТР №31/06.02.1985г. по гр.д.№10/1984г. на ОСГК на ВС е прието, че ако източникът на неоснователното въздействие е строеж в съседен имот, извършен от собственика или трето лице, заинтересованият може да иска премахването на строежа, за да бъде прекратено неоснователно създаденото състояние. Това принципно състояние е възприето и в ТР №4/2015г. на ВКС. Целта на търсената съдебна защита е премахване на рампата, реализирана от ответника на границата между публичната общинска собственост и имота на ищцата, в нарушение на строителните правила и норми, която ответната община отказва да приведе в съответствие със строителните правила и норми.

Искането е да се отмени обжалваното решение и вместо него се постановите друго, с което се уважи иска, с правно основание чл. 109 от ЗС 3 като основателен.

Моли се за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- Община- Пещера, представлявана от Кмета- Й.М., чрез процесуалния му представител адв.Х. М..

Твърди се, че за да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е приел, че по делото не е доказано създаването на пречки за ищеца да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. В този смисъл се приема, че мотиви на районния съд са изцяло правилни.

В допълнение се визира, че процесната хипотеза действията на ответната община по изграждане на процесната рампа са основателни.

Счита се, че неоснователни са изложените във въззивната жалба оплаквания, че изграждането на процесната рампа било неоснователно (незаконосъобразно).

Твърди се, че от приетите по делото писмени доказателства се установява, че изграждането на процесната рампа е извършено в рамките на законно разрешено строителство, за което са били издадени изискуемите от закона строителни книжа, като същите се цитират в отговора.

Приема се, че по отношение на процесната рампа е налице одобрен проект и издадено разрешение за строеж и тя представлява законно строителство. Ерго действията по нейното реализиране са основателни по смисъла на чл.109 от ЗС.

Този извод се потвърждава от следните писмени доказателства, които са приети, които са били представени с отговора на исковата молба и не са били оспорени от ищеца, като се посочват същите. Съответно се констатира и от двете приети по делото СТЕ.

Излагат се доводи относно в коя част не следва да се цени приетата по делото СТЕ, изготвена от в.л.Б.Г. и касаеща констатациите на вещото лице, че процесната рампа не отговаря на изискванията на техническите правила и норми, посочени в Наредба № РД-02-20-2/26.01.2021г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, 4 както и техническите изисквания за достъпност на морските плажове, наричана по- долу за краткост Наредба № РД-02-20-2/26.01.2021г.

Коментира се, че от събраните по делото доказателства се установява, че процесната рампа не създава пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.

Искането е да се постанови решение, с което се отхвърли въззивната жалба, като неоснователна и да се присъдят на ответната община разноските за настоящото производство.

В съдебно заседание, за жалбоподателят- ищец „Медиас“ ООД, редовно призован се явява законния му представител- управителя Д.Н.. Явява се и процесуалния му представител адв.Л. К., редовно упълномощен. От страна на последния се поддържа подадената от него въззивна жалба, като се моли същата да се уважи. В този аспект излага съображения.

Искането е да се уважи подадената от него въззивна жалба. Моли за присъждане на направените разноски.

Ответникът Община Пещера, редовно призовани законен представител не се явява. Същият се представлява в случая от процесуалния му представител адв.М.. От страна на същия се оспорва подадената въззивна жалба. Искането е последната да се остави без уважение и се потвърди обжалваното решение.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:

Производството пред РС- Пещера е образувано по повод на подадена искова молба от „Медиас“ ООД срещу Община Пещера, с която е предявен иск, с правно основание чл.109 от ЗС.

Твърди се от страна на ищеца, че е собственик на сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Пещера. Непосредствено до същата има пешеходна площадка с височина на едно стъпало, като при благоустройствен ремонт на тази публична общинска собственост Общината сменила плочките по площадката, а само непосредствено пред входа на сградата преустроила подхода към площадката от стъпало- в полегат наклонрампа. При съображения, че тази рампа не отговаря на техническите изисквания за обезопасяване на такава и създава сериозен риск от подхлъзване и нараняване се поддържа становище, че съществуването й на 5 конкретното място смущава правото на собственост на ищеца.

Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответната страна да премахне новоизградената рампа- скосена част на площадка пред входа на сградата на ищеца. Претендират се разноски.

В подадения в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор на исковата молба от страна на ответникът Община Пещера се оспорва иска като неоснователен. В тази насока се визират доводи, че действията по реализиране на рампата са основателни, тъй като изграждането й е извършено в рамките на законно разрешено строителство, за което са били издадени изискуемите от закона строителни книжа; а също, че процесната рампа не създава пречки за ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем, тъй като не затруднява достъпа му до притежавания от него обект.

Искането е да се отхвърли предявения иск, като неоснователен.

Претендират се разноски.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Не е спорно между страните по делото, а и от приложените към исковата молба- Договор по чл.15 от ТЗ, скица и схеми на имоти от АГКК се установява, че ищцовото дружество е собственик на урегулирания поземлен имот, ведно с избения, трите редовни и таванския етаж, както и на част от приземния етаж на построената в имота сграда, с настоящ идентификатор *** по КККР на гр.Пещера.

Също не е спорно, като това се установява и от приложените към отговора на исковата молба: разрешение за строеж, заповедна книга №113/05.06.2024г., проект за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, обяснителна записка и скици, включително- екзекутив, че при благоустрояване в централната градска част на гр.Пещера е извършен ремонт на публични пространства, включително намиращата се пред имота на ищеца стълбищна площадка (сравни чл.88, ал.1, т.2 от в Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони), като на мястото пред входната врана на сградата е изградена рампа.

В показанията си св.Сашо Тасев излага данни, че рампата е на около 10 крачки от неговия магазин. Същият не я е ползвал, като не е и обърнал внимание, дали я ползват други хора, тъй като неговия магазин е далеч от нея.