Решение № 758 от 04.04.2019, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 1519/2018
- Вид
- Решение № 758
- Подписан
- 04.04.2019
- В сила
- 09.12.2019
- Състав
- ЙОРДАН РОСЕНОВ РУСЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 113, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 156 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 161, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 161, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 114 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 176 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 6 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 68, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 68, ал. 1, т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 69 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 6, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 70, ал. 5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 26, т. 2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 11, ал. 1, т. 1 и 4 · Закон за Националната агенция за приходите
- чл. 11, ал. 1, т. 1 и 4 · Закон за Националната агенция за приходите
Р Е Ш Е
Н И Е
№ ..... гр.
Пловдив, 04 април 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ,
Първо отделение, ХVІІІ състав в публично заседание на девети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й. Русев адм. дело № 1519 по описа на съда за 2018год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на «**» ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: **, със седалище и адрес на управление: гр. М., ***, представлявано от управителя Ф.Т., чрез адв. А.,***, офис 202, против РА № Р-16000917003778-091-001/08.02.2018г., издаден от И.К.– началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, възложил ревизията, и Т.Т.– главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 239/30.04.2018г. на Директор на Дирекция «Обжалване и данъчно – осигурителна практика» – гр. Пловдив относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 268 774,33лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 56 492,95лв. и допълнително установена дължима сума за корпоративен данък за 2014г. в размер на 52 827,41лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 15 345,04лв., за 2015г. в размер на 12 223,81лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2 306,06лв. и за 2016г. в размер на 59 941,11лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 5 228,62лв.
В жалбата се излагат твърдения, че процесният ревизионен акт е незаконосъобразен. Жалбоподателят иска от съда да се отмени оспорвания ревизионен акт като неправилен и незаконосъобразен. Възразява се, че неправилно на получателя по доставките не е признато право на приспадане на данъчен кредит по доставките на услуги с предмет ушиване на дрехи на ишлеме, тъй като са представени доказателства за приемо – предаване на готовите изделия, наличие на техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците за изпълнение на доставките, пътни листове и товарителници за извършен транспорт на стоките до жалбоподателя, както и разплащане по доставките. При позоваване на съдебна практика на Съда на ЕС се иска отмяна на обжалвания РА и присъждане на направените по делото разноски. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита от пълномощника адв. А.. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата – дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юр. Б., е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави се изрично възражение за прекомерност на адвокатския хонорар по смисъла на чл.
161, ал. 2 от ДОПК.
Пловдивският административен съд, осемнадесети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното:
Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния орган в структурата на НАП, който с решението си го е потвърдил и изменил. Така постановеният от Директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика („ОДОП“) – гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен срок при наличие на правен интерес, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16000917003778-020-001/16.06.2017г., издадена от И.К.- началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, е сложено началото на данъчна ревизия на жалбоподателя, със срок от три месеца, считано от връчването на заповедта, което е станало по електронен път. Първоначалната ЗВР е изменена със ЗВРЗВР №№ Р-16000917003778-020-002/21.09.2017г. и
Р-16000917003778-020-003/20.10.2017г. на органа по приходите, възложил ревизията, като срокът за приключване е продължен до 22.11.2017г. Ревизията обхваща задължения за данък върху добавената стойност за периода от 01.04.2014г. до 31.01.2017г. и за корпоративен данък за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2016г.
В хода на ревизионното производство е издаден ревизионен доклад /РД/ № Р-16000917003778-092-001/06.12.2017г., против констатациите в който е подадено възражение вх. № Д1/РД-20-274/24.01.2018г., с приложени към него множество писмени доказателства, изчерпателно посочени.
Възражението и представените с него писмени доказателства са обсъдени подробно, направен е извод за неоснователност и въз основа на констатациите в посочения РД е издаден и РА № Р-16000917003778-091-001/08.02.2018г.
Всички актове са издадени от снабдени със съответните правомощия за това длъжностни лица, видно от представената Заповед № РД-09-1/03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, издадена на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 и 4 от ЗНАП и на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 113, ал. 3 от ДОПК, с която на определени длъжностни лица от дирекцията е делегирано правомощие да издават заповеди по чл. 119, ал. 2 от ДОПК.
С Решение № 239 от 30.04.2018г., Директор на Дирекция
“ОДОП“ – гр. Пловдив е потвърдил издадения срещу дружеството ревизионен акт, в частта му на допълнително определените данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО, ведно с прилежащите лихви, предмет на настоящото съдебно производство.
При ревизията е констатирано, че основната дейност на жалбоподателя е производство на мъжко и дамско облекло на ишлеме, която се осъществява в производствени обекти – шивашки цех в гр. Кърджали, кв. «Възрожденци», комплекс «Рожен» и в гр. М.,
***.
В хода на ревизионното производство са установени следните факти и обстоятелства, довели до определяне на данъчни задължения по ЗДДС и по ЗКПО, в следствие непризнат данъчен кредит от следните доставчици и преобразуване на декларирания счетоводен финансов резултат на дружеството с данъчните основи на процесните фактури, както следва:
-„Роми 2010“ ЕООД (с предишно наименование „*** 2010“ ЕООД по 25бр. фактури, изчерпателно посочени в РД, издадени през данъчни периоди от м. 02 до м.12.2014г. и м. 01.2015г. с данъчна основа в общ размер на 591 760лв. и начислен ДДС в общ размер на 118 352лв. Предмет на доставките са мебели (диван, кресло, маса), материали по опис (керемиди, стъклопакети, ПВЦ дограма, алуминиеви профили, термопанел, уплътнители, силиконова мазилка) и услуги по ушиване на дамски панталони. С данъчната основа по процесните фактури е извършено преобразуване на СФР за 2014г. и 2015г. със сумата на данъчната основа по фактурите.
При насрещната проверка на проверяваното дружество е връчено ИПДПОЗЛ, в отговор на което са представени единствено писмени обяснения. Съгласно съдържанието им, дружеството е извършило посочените във фактурите услуги, съгласно договор с жалбоподателя, като получателят на услугите ги е заплатил.
При извършена допълнителна проверка в информационния масив на НАП е констатирано, че доставчикът е с прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 23.02.2016г. за установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. През ревизирания период в дружеството са назначени 5 лица по трудови правоотношения на длъжности „снабдител“ и „дограмаджия“, като не са подадени данни за изплатени суми по извънтрудови правоотношения. При насрещната проверка не са представени доказателства за редовно заведена счетоводна отчетност – главна книга и оборотна ведомост за процесния период, извлечения от счетоводни сметки за отчитане на активите, включително задбалансови сметки за отчитане на получените от възложителя разкроени детайли за дамски панталони, както и доказателства за разплащане по фактурите. Направен е извод за липса на каквато и да било обезпеченост за изпълнение на доставки на услуги от вида на процесните, по-конкретно дейностите по ушиване на дамски панталони на ишлеме.
С цел установяване реалността на доставките, на получателя по тях също е връчено ИПДПОЗЛ. В отговор на искането са представени единствено договор от 01.03.2014г., фактури, счетоводни регистри, както и съпътстващи доставката документи: двустранно подписани спецификации към договор за изработка на ишлеме; двустранно подписани приемо – предавателни протоколи; складови/стокови разписки за приемане на материални запаси от изпращач (доставчикът) и получател (ревизираното лице); извлечение от банкова сметка *** банков път; свидетелство за регистрация на МПС марка „Опел“, модел „Мовано“ с рег. № К *** АТ, собственост на получателя по доставките; пътни листове за движение на посочения автомобил.
Съгласно съдържанието на писмените обяснения на управителя на РЛ пътните листове за МПС, собственост на дружеството, съдържат информация само за дните, часовете и населените места за движение на автомобилите. В пътните листове не са попълнени данни за посещение при конкретни контрагенти, тъй като за целите на стопанската дейност се налагат пътувания от гр. Кърджали до гр. М. по няколко пъти на ден.
От данните в пътните листове не може да се установи със сигурност в кой времеви момент фирмените автомобили са посетили конкретен контрагент, тъй като е възможно при едно пътуване да са посетени няколко места, с цел закупуване на материали, доставяне на техника, посещения на двата производствени обекта.
При анализ на данните на съпътстващите доставката документи ревизиращите органи по приходите са направили извод, че в спецификациите към договора, приемо – предавателните протоколи и складовите/стоковите разписки не са посочени индивидуализиращи данни за автомобил, с който са превозени разкроените детайли за изпълнение на услугите от доставчика, съответно след изпълнение на услугите са транспортирани готовите изделия до възложителя.
След запознаване с констатациите в РД, с възражението против него са представени множество пътни листове за автомобил „Опел Мовано“, собственост на РЛ, с който се твърди да е извършен транспортът на разкроените детайли, съответно на готовите изделия от възложителя на изпълнителя и обратно.
Органите по приходите са констатирали, че в тях са попълнени единствено данни за регистрационен номер на автомобила, водач (О. или Р.А.), начални и крайни стойности на километража и маршрут на движение – М. – Кърджали – М.. Не са попълнени други реквизити на пътния лист, измежду които време на излизане и време на прибиране, име и фамилия на водача (за лицето с малко име О., документи за превоза към пътния лист, час на тръгване, час на пристигане, престой.
Наред с това, към фактурите с предмет на доставката стоки – мебели и строителни материали не са представени съпътстващи доставката документи (приемо – предавателни протоколи, складови/стокови разписки, товарителници, пътни листове).
При така установеното от фактическа страна, ревизиращият екип е направил извод, че при доставчика на е установено наличие на необходимата материална база – складови помещения, други ДМА, специализирана техника и оборудване, транспортни средства за извършване на транспорт на стоки в значителен обем и количества. Не са представени и сключени договори и заплатени възнаграждения на лице по извънтрудови правоотношения за извършване на значителни по количество услуги по изработка на облекла на ишлеме.
При така направените констатации е изведен извод, че издателят на фактурите не е осъществил реална доставка към жалбоподателя. На основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 68, ал. 1, чл. 69 и чл. 6, ал. 1 от ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 118 352лв. за данъчни периоди от м. 02.2014г. до м. 01.2015г.
На основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО е преобразуван в увеличение декларираният СФР за 2014г. и 2015г. със сумата в общ размер на 591 760лв. поради документална необоснованост на осчетоводения текущ разход.
-„*** 2014“ ЕООД по 39 бр. фактури, изчерпателно посочени в РД, издадени през данъчни периоди от м. 10 до м.12.2015г. и от м. 03.2016г. до м.
01.2017г. с начислен ДДС в общ размер на
112 508,64лв. Предмет на доставките са материали, доставка и подмяна на алуминиева дограма 100кв.м, ремонт на покрив, ушиване на дамски панталони, като със стойността им е извършено преобразуване в увеличение на декларирания СФР за 2015г. и 2016г. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО.
Разпечатката съдържа 42 от 113 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/33af182b-8f74-4854-b73c-293cab585214