Решение № 17501 от 11.09.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17501 гр. София, 11.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110151190 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по предявени от „**** срещу „**** искове с правно основание чл.

422 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за установяване дължимостта на следните суми: 5652 лв. (2889,82 евро), представляваща подлежащо на връщане авансово плащане по договор за изработка на стенни облицовки (ламелни) от 04.11.2024 г., ведно със законната лихва от 14.08.2025 г. до окончателното изплащане на задължението; 5652 лв. (2889,82 евро), представляваща договорна неустойка съгласно чл. 16, ал. 2 от договор за изработка на стенни облицовки (ламелни) от 04.11.2024 г., за които суми е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4795/2025 г. по описа на Районен съд – Русе.

Ищецът „**** твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по сключен между тях договор за изработка на стенни облицовки (ламелни) от 04.11.2024 г., с който ответникът, в качеството си на изпълнител, се е задължил да изработи и монтира на посочен от възложителя (ищеца) обект стенни облицовки (ламелни) в съответствие със заявка (приложение № 1 към договора), при уговорено възнаграждение в размер на 9420 лв. платимо на 3 вноски: първо плащане в размер на 60% или 5652 лв. при подписване на договора; второ плащане в размер на 20 % или 1884 лв. при готовност за монтаж; трето плащане в размер на 20 % или 1884 лв. след монтажа. Съгласно чл. 16, ал. 2 от договора при неизпълнение от страна на изпълнителя, той дължи неустойка в размер на получения аванс. Уговореният срок за изпълнение бил 45 дни, считано от 04.10.2024 г., който срок изтекъл на 18.11.2024 г.

Твърди се, че първото плащане по договора в размер на 5652 лв. е било извършено на 06.11.2024 г. по банкова сметка на ответника. Въпреки това, ответникът не изпълнил задълженията си по договора. Поради това ищецът му отправил нотариална покана, връчена лично на управителя на „**** на 26.06.2025 г., с която е предоставил на 1 изпълнителя последна възможност да изпълни задълженията си, като при липса на изпълнение (доставка и монтаж на облицовките) в 7-дневен срок от получаване на поканата, договорът ще се счита развален. С поканата било отправено и искане, в случай на неизпълнение, да възстанови сумата, заплатена при сключване на договора, както и неустойка в размер на получения аванс съобразно чл. 16, ал. 2 от договора.

Въпреки надлежното получаване на поканата, „**** не изпълнило договорните си задължения в указания срок, поради което на 14.08.2025 г. възложителят депозирал заявление по чл. 410 ГПК, срещу което ответното дружество депозирало възражение, с оглед на което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на процесните установителни искове по реда на чл. 422 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „**** не е депозирал отговор.

В срока по чл. 414 ГПК „**** е направил възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД в тежест на ищеца е пълно и главно да установи следните обстоятелства: че между страните е съществувало облигационно отношение по договор за изработка, със соченото в исковата молба съдържание; извършено от ищеца в полза на ответника авансово плащане на част от така уговореното възнаграждение с размер на частта от 5652 лв.; настъпване на изискуемостта на задължението на ответника да изработи и монтира поръчаните вещи; отправена от възложителя и достигнала до изпълнителя покана за доброволно изпълнение на задълженията по договора в определен срок, респ. за връщане на авансово заплатената сума при липса на доброволно изпълнение в този срок.

В случая по делото не се спори, а и от представените от ищеца писмени доказателства се установява, че на 04.11.2024 г. между страните е сключен договор за изработка на стенни облицовки (ламелни), по силата на който „**** е възложило на „**** да изработи и монтира стенни облицовки. Съгласно договора, срокът за изпълнение е 45 дни, считано от 04.10.2024 г., който срок е изтекъл на 18.11.2024 г.

Уговореното възнаграждение е в общ размер на 9420 лв., платимо на три вноски: първо плащане - 60% от договореното възнаграждение или 5652 лв., дължимо при сключване на договора; второ плащане - 20% или 1884 лв., платимо при готовност за монтаж; трето плащане - 20% или 1884 лв., платимо след монтажа.

С договора са уговорени следните неустойки: при забава на възложителя при заплащане на дължимото по договора възнаграждение той дължи неустойка в размер на 0,5% на ден върху неиздължената сума, но не повече от 20% от общото възнаграждение (чл. 15); при забава на изпълнителя при изработване и монтиране на обзавеждането, той дължи неустойка в размер на 0,5% на ден върху стойността на поръчката, но не повече от 20% (чл. 16, ал. 1); при неизпълнение от страна на изпълнителя, той дължи неустойка в размер на получения аванс (чл. 16, ал. 2).

Установява се, че ответното дружество е издало на ищеца фактура № ****/05.11.2024 г. за сумата от 5662 лв. с ДДС – аванс за стенни облицовки (ламелни).

Като доказателство е представено копие от платежно нареждане за местен превод с № 224L1F***W от 06.11.2024 г. за извършен от „**** към „**** банков превод за сумата от 5652 лв. по посочената в договора банкова сметка на изпълнителя.

2

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещото лице Л. Б.. Въз основа на извършената проверка на счетоводните документи и записи в счетоводството на ищеца и предоставената от ТД на НАП информация, вещото лице констатира, че процесната фактурa № ****/05.11.2024 г. на стойност 5652,00 лв. с ДДС е редовно осчетоводена от „*****, като с цялата стойност е кредитирана сметка 503 - „разплащателна сметка в лева“ и са дебитирани сметка 402 „доставчици по аванси“ с данъчната основа в размер на 4710,00 лв. и сметка 453/1 „начислен данък на покупките“ с начисления в процесната фактура ДДС в размер на 942,00 лв. Според счетоводните записи по процесната фактура е осчетоводено извършено плащане на сумата от 5652,00 лв. на 06.11.2024 г. Вещото лице констатира, че банковата сметка на ищеца е заверена със сумата на извършения превод на 06.11.2024 г., като същата е платена по банковата сметка на ответното дружество „**** в „***** с основание на транзакцията „по ф-ра 833 от 05.11.24 стенни облицовки/ламели аванс//ВРВ17942/5652 BGN/“ и плащането е извършено чрез системата за незабавно плащане ****. Установено е, че фактурата е отразена от ищеца ред 23 в дневника на покупките към подадената в НАП месечна справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 2217-2540521/09.12.2024 г. В заключението е посочено, че ответното дружество не е предоставило на вещото лице поискана от счетоводна информация, необходима за изготвяне на експертизата, поради което е изискана информация от ТД на НАП - София, съгласно издадено по делото съдебно удостоверение, въз основа на което вещото лице се е снабдило с месечна справка-декларация по ЗДДС за м. ноември 2024 г. и дневник на продажбите към него, подадена с вх. № 2210-5793523/16.12.2024 г. Въз основа на тези данни вещото лице констатира, че „**** е отразило на ред 2 в дневника на продажбите за м. ноември 2024 г. процесната фактура № ****/05.11.2024 г. като облагаема доставка с 20% ДДС с данъчна основа 4710,00 лв. и начислен ДДС в размер на 942,00 лв. Доколкото процесната фактура е отразена в дневника на продажбите, вещото лице дава заключение, че същата е осчетоводена от ответното дружество „****.

Съдът, при извършена преценка на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съобразно чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като същото е изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи. С оглед на това, по делото се установява, че възложителят „**** е изпълнил задължението си по договора за авансово заплащане на 60% от уговореното възнаграждение, като липсват доказателства да са настъпили предпоставки за изискуемост на второто плащане по договора.

По делото нито се твърди, нито се установява „****, в качеството си на изпълнител по договора, да е изпълнил задължението си за изработка на стенни облицовки в уговорените срокове, от което следва, че същият е неизправна страна, което от своя страна е основание за предсрочно прекратяване на договора на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД. С цитираната разпоредба е предвидено, че когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма, какъвто е настоящият случай. Изявлението трябва да съдържа подходящ срок за изпълнение, независимо от това дали падежът вече е настъпил, или настъпва по силата на изявлението. Ако посоченият срок е подходящ, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането му, а ако 3 изявлението не съдържа срок или срокът е недостатъчен, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок.

Установява се, че „**** е отправило до „**** покана вх. № 6796/19.06.2025 г. по описа на -****** на КЧСИ, връчена лично на управителя на ответното дружество И.

Т.ов на 26.06.2025 г., с която изпълнителят е уведомен, че ако в 7-дневен срок от получаване на поканата не достави и монтира договорените стенни облицовки, сключеният между страните договор от 04.11.2024 г. ще се счита за развален, в който случай възложителят претендира възстановяване на авансовото плащане в размер на 5652 лв., както и неустойка по чл. 16, ал. 2 от договора.

Следователно изискуемото от закона предупреждение е било отправено до ответното дружество, чрез изпратена чрез ЧСИ покана, като нито се твърди, нито се установява в предоставения 7-дневен срок изпълнителят по договора за изработка да е извършил дължимата от него престация. Съдът, като отчита че предизвестието е отправено 6 месеца след уговорения в договора краен срок, намира, че предоставеният срок за изпълнение е подходящ, като с изтичането му договорът е бил законосъобразно развален от страна на възложителя. С развалянето на договора настъпва ново правно положение, което поражда задължение за реституция на даденото по него.

С оглед на това, предоставената от ищеца-възложител по разваления договор част от уговореното възнаграждение подлежи на връщане, поради което искът по чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД се явява основателен.

Като законна последица върху подлежащо на връщане авансово плащане следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационно правоотношение с ответника по договор за изработка, със соченото в исковата молба съдържание; наличието на валидна клауза за неустойка в случай на неизпълнение от страна на изпълнителя и нейния размер; настъпване на предпоставки за изискуемост на претендираната неустойка.

По своята правна природа неустойката представлява форма на договорна отговорност. Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД тя обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Като форма за обезщетяване на вреди от договорно неизпълнение, неустойката се дължи само ако страните са уговорили предварително в договора, че в случай на виновно неизпълнение на точно определено задължение длъжникът дължи на кредитора неустойка за вредите от неизпълнението. Размерът на неустойката и видът на договорното неизпълнение, за което тя се дължи, също са предмет на договаряне между страните.