Определение № 991 от 07.12.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 991 гр. Перник, 07.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20231700500760 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. XXI ГПК.

С определение № 262249/07.07.2021 г. по гр.д. № 6274/2020 г. на Районен съд Перник е прекратено производството по предявените от Л. П. П. и М. Г. К. – П. срещу Софийски районен съд, Софийски градски съд и Върховен касационен съд искове с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за имуществени вреди в размер на 15 615 лв. и неимуществени вреди в същия размер, настъпили поради нарушаване на правото на ЕС при осъществена от тези съдилища правораздавателна дейност, касаеща претенции срещу Б.Б. и К.Б..

Срещу определението е постъпила частна жалба от ищците Л. П. П. и М. Г. К. – П..

Окръжен съд Перник, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения едноседмичен срок (275, ал. 1, изр. 1 ГПК), от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт (чл.

274, ал. 1, т. 1 ГПК).

Разгледана по същество, същата се явява частично основателна.

Съобразно практиката на СЕС исковете за извъндоговорна отговорност на държавата от правораздавателна дейност са допустими, когато са предявени срещу последната възможна инстанция по конкретния казус според националното право на държавата членка.

В настоящия случай ищците твърдят, че вредите са настъпили по повод на техни искови претенции за нищожност на два договора – за поръчка и цесия. Видно от приложените по делото документи, тези договори са със стойност съответно от 135 000 евро и 100 000 евро.

Тези стойности представляват цена на предявените искове за нищожност – чл. 69, ал. 1, т. 4 1

ГПК, която обуславя изпълнение на формалния критерий по чл. 280, ал. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по исковете. Ето защо, последна възможна инстанция както при решение по същество, така и при постановено преграждащо определение в това производство е Върховният касационен съд – чл. 274, ал. 3, т. 1 вр. ал. 4 ГПК. По тези съображения исковата претенция се явява недопустима в частта, в която е насочена срещу долустоящите инстанции – Софийски районен съд и Софийски градски съд.

Не могат обаче да бъдат споделени мотивите на първия съд, постановил обжалваното определение, в частта, касаеща прекратяването на производството по отношение на Върховния касационен съд, а именно, че посоченият от ищците акт на последната инстанция, тъй като е влязъл в сила, изначално не може да бъде източник на вреди.

Определението за недопускане на касационното обжалване е необжалваемо и след като е породило съответните правни последици, те не може да отпаднат впоследствие. Това обаче не изключва възможността по последващ иск за обезщетение да бъде установена противоправността на акта, ако той нарушава достатъчно съществено (предпоставка, въведена изрично от 02.12.2019 г. с влизането в сила на чл. 2в ЗОДОВ, изм. и доп. ДВ, бр. 94 от 2019 г.) правото на Европейския съюз, тъй като това няма да засегне неговите правни последици – те ще продължат да са неотменими. (Р. № 14 от 15.02.2021 г. по гр.д. № 5165/2016 г. на ВКС, IV ГО).

По тези съображения обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, в която производството е прекратено по отношение на ВКС, а в останалата част – да бъде потвърдено.

С оглед изхода на производството следва да бъде ревизирано и постановеното допълващо определение по реда на чл. 248 ГПК, като същото бъде отменено в частта, в която на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК в полза на ВКС са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

След влизане в сила на настоящото определение делото следва да се върне на Районен съд Перник, който следва да даде указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК на ищците ясно, точно и последователно да посочат какви имуществени и неимуществени вреди конкретно твърдят да са претърпели, както и от кои актове поддържат, че са настъпили тези вреди – само по повод на обжалването на прекратителното определение на СРС по съображения за подсъдност, или и по повод на евентуално прекратяване на цялото производство във връзка с последващите указания на СГС за внасяне на държавна такса и въвеждане на този въпрос като предмет на друга касационна жалба.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 262249/07.07.2021 г. по гр.д. № 6274/2020 г. на Районен съд Перник в частта, в която производството по предявените от Л. П. П. и М. Г. К. – П. срещу Върховния касационен съд на РБ искове с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ е прекратено.

ОТМЕНЯ определение № 262812 от 29.11.2021 г. по гр.д. № 6274/2020 г. на Районен съд Перник в частта, в която Л. П. П. и М. Г. К. – П. са осъдени да заплатят на Върховния 2 касационен съд на РБ сумата от 100 лв., представляваща разноски пред първата инстанция.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 262249/07.07.2021 г. по гр.д. № 6274/2020 г. на Районен съд Перник в останалата част.

В частта, в която обжалваното определение е потвърдено, настоящото определение може да бъде обжалвано в едноседмичен срок пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280 ГПК.

След влизане в сила на определението делото да се върне на Районен съд Перник с указания за продължаване на съдопроизводствените действия съгласно мотивната част на настоящия акт.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3