Решение № 3474 от 15.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3474 гр. София, 15.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20211110131322 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на ИВ. ХР. К. срещу Н. СТ. Б., с която са предявени: осъдителен иск за сумата от 9 000 лв. – обезщетение за ползване на 1/2 идеална част от съсобствен недвижим имот, представляващ апартамент № **, находящ се в адрес, със застроена площ от 88.79 кв. м., за периода от 25.06.2018 г. до 03.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 03.06.2021 г. до окончателното плащане; иск за определяне размера на дължимия месечен наем за ползването занапред. Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с Решение № 416727/28.05.2018 г., постановено по гр. д. № 80911/2017 г. по описа на СРС, 83 състав, влязло в сила на 25.06.2028 г., като с него процесният имот, който е бил семейно жилище и е придобит по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност, е предоставен за ползване на ответницата. Излага, че след развода се е изнесъл от жилището и няма достъп до него. Счита, че с прекратяването на брака семейното жилище е станало обикновена съсобственост между бившите съпрузи при равни дялове, като по силата на чл.

57, ал. 1 СК между тях е възникнало наемно правоотношение и ответницата следва да заплаща наем, тъй като ищецът е лишен от правото на ползване на имота, чийто съсобственик е.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата Н.

СТ. Б., с който оспорва предявените искания като неоснователни. Твърди, че на 25.06.2018 г.

1 се е изнесла от жилището заедно с детето, поради което и въпреки предоставеното й право на ползване с бракоразводното решение не е препятствала по никакъв начин ищеца да го ползва. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от писмените доказателства по делото се установява, че те са били съпрузи, като по време на брака са придобили в режим на съпружеска имуществена общност апартамент № 31, находящ се в адрес, със застроена площ 88.79 кв. м.

Не е спорно по делото, а и се установява от писмените доказателства, че бракът е прекратен с Решение № 416727/28.05.2018 г., постановено по гр. д. № 80911/2017 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 83 състав, с което е утвърдено постигнатото между страните споразумение по чл. 51 СК, като те са се споразумели, че родителските права върху детето Н.И. К., ЕГН **********, ще се упражняват от майката и то ще живее на нейния адрес, а описаният имот, представляващ семейно жилище, остава за ползване на съпругата, като решението е влязло в законна сила в частта за прекратяване на брака и за семейното жилище на 25.06.2018 г.

Страните не спорят относно обстоятелството, че предоставеното на ответницата право на ползване върху имота не е прекратено по реда на чл. 56, ал. 6 СК.

Свид. К.а – съпруга на ищеца, разказва следното: Той се изнесъл от общия му апартамент с ответницата на 01.03.2018 г., след което свидетелката редовно е ходела с него до адреса в дните, когато е можел да взема детето. Няколко дни след изнасянето му от жилището те установили, че той не може да отключи нито мазето, нито апартамента, поради което се обадил на ответницата и тя казала, че е сменила всички ключове и той няма да може да вземе ключове. След известно време К. пак направил опити да отключи апартамента, тъй като имал ключ за външната врата на сградата и достъпът му до входа бил безпрепятствен, но без успех, а при някои от посещенията дори отвътре се чували гласове.

Последно е виждала ответницата да излиза от входа, където е общият апартамент, и да изхвърля боклука на 20.03.2021 г.

Свид. КК. – непосредствен съсед спрямо процесния имот, разказва следното: На 20.09.2017 г., в 20 ч., ответницата с бясна скорост напуснала апартамента, като минала покрай съседите, които междувременно провеждали Общо събрание. След около месец се обадила на КК. и й казала, че живее на квартира и подава документи за развод. През м. декември 2020 г. ответницата й се обадила и й казала, че живее при майка си в гр. Б., че вече има мъж и е родила бебе. След 20.09.2017 г. свидетелката не я е виждала изобщо, но е виждала ищеца, който в продължение на 8-9 месеца живял в апартамента. След това никой не е живял в апартамента. Не знае дали ищецът има ключ от жилището.

Съдът кредитира изцяло показанията на свид. К.а. Въпреки че тя понастоящем е съпруга на ищеца, нейните показанията са логични, последователни и корелират с писмените доказателства, представени от ответницата, от които се установява, че К. се е 2 изнесъл от общото жилище на 01.03.2018 г. и че през 2019 г. ответницата е предприела редица ремонтни дейности в него. Последното прави логично и житейски правдоподобно разказаното от тази свидетелка, че през исковия период е чувала гласове от апартамента и е видяла ответницата да излиза от сградата, изхвърляйки боклука, което от своя страна сочи на осъществявано от нея ползване на апартамента. От показанията на свид. К.а се изяснява, че през исковия период ответницата е живяла в апартамента заедно с общото й малолетно дете с ищеца.

Показанията на свид. КК. съдът кредитира само в частта, в която разказва, че на 20.09.2017 г. Б. се е изнесла от семейното жилище, като очевидно това е моментът на фактическата раздяла между страните по делото, както и относно това, че в продължение на няколко месеца след това К. е живял в апартамента, което съответства на писмените доказателства. Съдът не се доверява на заявеното от тази свидетелка, че след това никой не е живял в апартамента, тъй като противното се установява при съвкупната преценка на показанията на свид. К.а и писмените доказателства относно извършените ремонтни дейности.

От заключението на съдебно-оценителната експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се изяснява, че средната пазарна наемна цена за процесния имот за периода от 25.06.2018 г. до 03.06.2021 г. възлиза на 20 876.65 лв., а размерът на средната пазарна наемна цена за ползване на апартамента към м. 06.2021 г. е 644 лв.

Останалите писмени доказателства съдът не обсъжда, тъй като те не са относими към предмета на делото, включително поради това, че част от тях касаят релевираното от ответницата с отговора на исковата молба възражение за прихващане, което с протоколно определение от 17.03.2022 г. не е прието за съвместно разглеждане в настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Предявени са: осъдителен иск с правна квалификация чл. 57, ал. 1 СК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата от 9 000 лв. – обезщетение за ползване на собствената на ищеца идеална част от съсобствен между страните имот, представляващ бивше семейно жилище, за периода от 25.06.2018 г. до 03.06.2021 г.; иск с правно основание чл. 57, ал. 2 СК за определяне на наемната цена за ползване на имота от ответницата занапред.

По иска с правно основание чл. 57, ал. 1 СК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС :

В случая се твърди от ищеца, че е налице предоставяне ползването на имота на ответницата със съдебно решение в хипотезата на чл. 56, ал. 5 СК, поради което е приложим специалният иск по чл. 57 СК.

По иска с правно основание чл. 57, ал. 1 СК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че със съдебно решение е предоставено ползването на семейното жилище на ответницата, както и размера на дължимия наем за процесния период, 3 а ответницата следва да докаже, че е заплащала дължимия наем.

В случая е безспорно доказано по делото, че по силата на бракоразводното решение, с което е одобрено сключеното между страните споразумение, на ответницата е предоставено ползването на процесния имот, който е бил по време на брака семейно жилище и който след прекратяване на брака е останал съсобствен между бившите съпрузи при равни дялове.

Когато съсобственият на страните имот е бил семейно жилище, което с прекратяване на брака е предоставено на единия от бившите съпрузи за ползване, законодателят, изхождайки от принципа за възмездност в гражданските правоотношения /когато не е уговорено друго/, е предвидил възникване на наемно правоотношение. В случая не се твърди и не се установява да е уговорена безвъзмездност на ползването. Ето защо ползващият жилището бивш съпруг дължи наем на неползващия го съгласно решението.

В случая липсва произнасяне в бракоразводното решение по въпроса за размера на дължимия от бившата съпруга наем. Затова след влизане в сила на решението, с което Б. е получила ползването на целия жилищен имот, притежаван в съсобственост с К., тя му дължи обезщетение за ползването на неговата идеална част от общата вещ в размер на средномесечния пазарен наем, считано от датата на влизане в сила на решението, като не е нужно да е ползвала фактически вещта, нито ползването да е било за лични нужди, както и да й е отправяна покана по смисъла на чл. 31, ал. 1 ЗС. С предоставяне цялото жилище за ползване на ответницата се ограничават правата на другия съсобственик, което е форма на лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2. Не се твърди, нито се доказва наличие на обстоятелство, което да е прекратило преди това ползването, предоставено с решението по бракоразводното дело. Ето защо без значение е дали ответницата реално се е възползвала от предоставените й права ЗС /в този смисъл – Решение № 133/04.07.2013 г. по гр. д. № 535/2012 г. на ВКС, IV ГО/. За пълнота следва да се посочи и това, че твърдението на ответницата, че не е ползвала жилището през исковия период, освен ирелевантно е и недоказано, за което бяха изложени съображения от фактическа страна.

Съгласно чл. 57, ал. 2 СК бившият съпруг, на когото е предоставено ползването на имота, не дължи наем за ползваната жилищна площ от ненавършилите пълнолетие деца.

Следователно ответницата дължи на ищеца наемна цена за ползването, равняваща се на дела на ищеца от средномесечния пазарен наем за вещта през исковия период според квотата му в съсобствеността, но при съобразяване на обстоятелството, че имотът е ползван от нея заедно с малолетното им дете.

С Решение № 478/14.06.1979 г. по гр. д. № 19/1979 г. на ВС, ІІІ ГО, чийто постановки се възприемат и в актуалната съдебна практика, е прието, че ползващият съсобствен имот бивш съпруг не дължи обезщетение на неползващия бивш съпруг за онази част от семейното жилище, която се обитава от малолетното или непълнолетното дете, а тази част се определя от действително заеманата от последното площ, като се изхожда от общия брой членове на семейството, останали да обитават жилището.

Принципът е, че не се дължи наем от лице, комуто се дължи издръжка, при чието 4 приложение следва, че дължимият между бившите съпрузи наем по чл. 57, ал. 2 СК се намалява с частта на непълнолетното дете /в този смисъл – Определение № 414/01.10.2019 г. по гр. д. № 705/2019 г. на ВКС, II ГО, и цитираната в него съдебна практика/.

Предвид изложеното съдът намира, че ответницата дължи на ищеца обезщетение за лишаването му от ползване, но в размер само на 1/4 от наема за цялото жилище. Така е, защото 1/2 идеална част от жилището е ползвана през исковия период от общото дете на страните – техния малолетен син, на когото и двамата родители дължат грижи и издръжка, респ. той е ползвал жилището на свое собствено основание, произтичащо от задължението на ищеца да обезпечи жилищната му нужда наред с ответницата. Следователно К. има право на обезщетение за лишаването му от ползване на 1/2 от неговата 1/2 идеална част от жилището, ползвана от Б..

Ето защо дължимото на ищеца обезщетение по чл. 57, ал. 1 СК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС за ползване на имота през исковия период възлиза на сумата от 5 219.16 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от ползването на 1/4 идеална част от процесния имот, което съответства на квотата му в съсобствеността и е съобразено с обстоятелството, че през периода в имота е живяло и неговото малолетно дете. Върху посочената сума ответницата дължи и законната лихва, считано от датата на исковата молба – 03.06.2021 г., до окончателното плащане. За разликата до пълния предявен размер и за искането да му се присъди обезщетение за лишаването му от ползване на останалата 1/4 идеална част от имота искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.