Решение № 20631 от 14.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20631 гр. София, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20241110103509 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по искова молба от „Топлофикация София” ЕАД срещу Е. Н. Й., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи сумата от 1 663,10 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в ..............., аб. № ............., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 19.05.2023 г., до окончателното плащане, сумата от 179,59 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2021 г. до 25.04.2023 г., сумата от 55,51 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 19.05.2023 г., до окончателното плащане, сумата от 10,59 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 25.04.2023 г., за които суми е издадена Заповед № 15448 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.

№ 27307/2023 г. по описа на СРС, 113 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период до топлоснабдения имот топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в ОУ срок.

Счита, че ответникът е в забава, поради което дължи и обезщетение за забава върху изискуемите главници. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговора на исковата молба, с който прави 1 възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва предявените искове по основание и размер, като поддържа, че по делото не се доказвало ответникът да притежава някое от качествата, с които се свързва възникването на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди. Не се установявала идентичност между процесния имот и имота по представените документи за собственост. Оспорва общите условия на ищеца да са влезли в сила. За процесния период не бил налице нормативно предвиденият договор с дружество за топлинно счетоводство. Размерът на вземанията бил изчислен аритметически неправилно и въз основа на некоректни показания на измервателните уреди. Ищецът не установявал датата на публикуване на фактурите, поради което вземанията не били изискуеми. Не се доказвало да е изпратена и получена покана за вземането за цената на услугата по дялово разпределение. Позовава се на чл. 62, ал. 2 ЗЗП, като излага, че в случая била налице принудителна продажба. Оспорва доказателствената стойност на представеното от ищеца извлечение от сметка. Иска от съда да отхвърли исковете.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „НЕЛБО“ АД, конституирано по делото с Определение № 31746/05.08.2024 г., твърди, че отчитането и разпределянето на ТЕ за имота е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от правна и фактическа страна:

По допустимостта на исковете:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Видно от приложеното ч. гр. д. 27307/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 113 състав, съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Е. Н. Й..

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В указания от съда едномесечен срок заявителят е предявил установителен иск в хипотезата на чл. 415, ал.

1, т. 2 ГПК, предвид което за ищеца е налице правен интерес от предявената установителна искова претенция, а с оглед на идентитета между съдебно предявеното вземане и вземането по заповедта за изпълнение същата е процесуално допустима.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. По възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяването му, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността.

При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.

Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В настоящото съдебно производство спорно в отношенията между страните е възникването и съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на 2 топлинна енергия по отношение на процесния имот, находящ се в ................

От съвкупния анализ на представените по делото писмени доказателства Нотариален акт за продажба на идеални части от недвижим имот № 182, том I, рег. № 1917, дело № . г. по описа на ..., нотариус с район на дейност СРС, с рег. № 031, и Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 177, том II, рег. № 4146, дело № 324/2006 г. по описа на ..., нотариус с район на дейност СРС, с рег. № 014, за целите на настоящото производство се установява, че за исковия период Е. Н. Й. се е намирала в облигационно правоотношение с ищцовото дружество в качеството на собственик на процесния имот, находящ се в ................ По отношение възражението на ответника, че липсва идентичност между процесния имот и описания в представените документи за собственост имот, съдът счита, че не е налице противоречие между събраните по делото доказателства, което да породи обосновано предположение, че става въпрос за различен от процесния имот. Ето защо, съдът намира, че за исковия период клиент на топлинна енергия и съответно задължено лице да заплаща стойността на потребената в имота топлинна енергия е именно ответникът по делото.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал.

2 от закона). В настоящия случай несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражения срещу приложимите общите условия, поради което съдът намира направеното с отговора на исковата молба възражение в тази връзка за неоснователно.

Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца „Топлофикация София“ ЕАД и ответника в процесния период, като в отношенията между страните за този период са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Действащата през исковия период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на 3 индивидуалните уреди за измерване.

Съгласно чл. 139б ЗЕ потребителите в сграда – етажна собственост са длъжни да изберат лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение, за резултатите, от който избор да уведомят писмено топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия. За процесния период дяловото разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало от „НЕЛБО“ АД, който извод следва от представените по делото писмени доказателства – Протокол от ОС на ЕС от 04.09.2002 г., ведно със списък на етажните собственици, и Договор от 20.09.2002 г., сключен между третото лице помагач и етажната собственост, в която се намира процесният имот, както и от представените от „НЕЛБО“ АД по делото отчетни документи и от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. По тази причина съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че за процесния период не е налице нормативно предвиденият договор с дружество за топлинно счетоводство. Дори и при липса на договор с лице по чл. 139б ЗЕ това обстоятелство няма отношение към съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия, доколкото ищецът е доставял топлинна енергия на адреса, а потребителите не могат да черпят права от неизпълнението на собственото си задължение. С оглед изложеното, съдът приема за установено, че за етажната собственост е налице валидно въведена система за дялово разпределение на доставената топлинна енергия.