Определение № 382 от 21.09.2023, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 382 гр. Кърджали, 21.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно частно гражданско дело № 20235100500249 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 278 във връзка с чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. М.М. от АК – П., против определение N 185 от 25.05.2023 г., постановено по гр. д. N 72/2023 г. по описа на Районен съд-М., с което е оставена без уважение молбата му с правно основание чл.

248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, присъдени в полза на адв. М.М. по реда на безплатната правна помощ.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно.

Сочи, че при определяне на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата /ЗА/ съдът не е съобразил нормата на чл. 2, ал. 5 от Наредба N 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/, съгласно която възнаграждението следвало да се определи поотделно по всеки от обективно съединените искове, като размерът на това възнаграждение следва да бъде съобразен с разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от НМРАВ, а е определил такова в общ размер според общия им материален интерес. Наред с това се сочи и, че съдът не е присъдил на частния жалбоподател дължимото се ДДС върху възнагражденията, с оглед представените доказателства, че е регистрирано по ЗДДС лице/удостоверение за регистрация по ЗДДС от 11.04.2023г., издадено от Национална агенция за приходите/ и съгласно чл.38, ал.2 от ЗА във вр. с §2а от ДР на НМРАВ, тъй като така предоставената от адвоката правна услуга е обект на облагане по смисъла на чл.2, т.1, във вр. с чл.8 от ЗДДС. Сочи, че в конкретния случай са предявени два иска – 1/иск за прогласяване на нищожност на клауза и „неустойка“ и 2/осъдителен иск. В подкрепа на доводите си 1 цитира съдебна практика. Моли обжалваното определение да бъде отменено, като се осъди ответната страна да му заплати адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева, както и да заплати на доверителката му М. М. С. разноски за настоящото производство в размер на 15 лева, представляващи заплатена държавна такса за подадената частна жалба.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е подаден писмен отговор от насрещната страна.

Въззивният съд, като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, както и данните по делото, приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

Производството по гр. д. N 72/2023 г. по описа на Районен съд – М. е образувано по искова молба, подадена от М. М. С. чрез пълномощника й адв. М.М. от АК – П., с която против „В.“ ООД са предявени два обективно съединени иска, а именно: 1./ иск с правно основание по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, с цена 794.64 лева, за обявяване за нищожна клауза за такса за експресно разглеждане на документи в размер на 476.74 лв. по чл.1, ал.3 от договор за паричен заем Standart 14 N 5652371 oт 28.11.2020г. и клауза за неустойка в размер на 317.90 лв. по чл. 5, ал.2 о т договор за паричен заем Standart 14 N 5652371 oт 28.11.2020г. , сключен между страните и 2./ иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, с цена 794.64 лева/увеличена в хода на делото от първоначално заявената от 294.64 лева/ за връщане на недължимо платени такса за експресно разглеждане и неустойка по недействителни клаузи.

В първоинстанционното производство е представен договор за правна защита и съдействие от 23.12.2022 г., с който е договорено на ищ еца М. М. С. да бъде оказана безплатно адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА – материално затруднено лице. Във връзка с оказаната й безплатно адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА , пълномощникът на ищеца – адв. М.М. от АК – П., е направил искане за присъждане на възнаграждение, съгласно първоначално представения по делото на 16.03.2023г. списък по чл. 80 от ГПК, в размер на по 400 лева за всеки иск или общо размер на 800 лева.Впоследствие е направил такова искане и съгласно последващо представен на 12.04.2023г. и преди устните състезания по делото списък по чл. 80 от ГПК, в размер на по 480 лева с ДДС за всеки иск, към който втори списък е представл удостоверение за регистрация по ЗДДС от 11.04.2023г. на М.В.М. на основание чл.96 от ЗДДС, издадено от Национална агенция за приходите.

С постановеното по делото решение предявените от ищеца искове са уважени, като са обявени за нищожни клаузите на чл.1, ал.3 и на чл. 4, ал.2 от договор за 2 паричен заем Standart 14 N 5652371 oт 28.11.2020г., и ответникът „В.“ ООД е осъден да заплати на М. М. С., сумата от 794.64 лева като недължимо платена по недействителните клаузи. С решението ответникът „В.“ ООД е осъден да заплати на адв. М.М. от АК - П. сумата в размер на 559 лева – адвокатско възнаграждение.

С молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК, подадена от адв. М.М. от АК – П., е направено искане за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, като се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева с ДДС. С обжалваното пред настоящата инстанция определение N 266 от 28.07.2023 г., първоинстанционния съд е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските.

Приел е, че при обективно съединени искове материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове, като на базата на този сбор е определил адвокатското възнаграждение в размер на 559 лева, на основание НМРАВ. Приел, че ДДС върху същото не е дължимо, защото предоставената на ищеца правна помощ е безплатна, а ДДС съгласно чл.2 т.1 от ЗДДС се начислява само за възмездни доставки.

Определението е неправилно.

Съобразно изхода на спора пред първата инстанция, на процесуалния представител на ищеца се дължи адвокатско възнаграждение в минимален размер, определено по реда на чл. 2, ал. 5 от НМРАВ. Съгласно съдебната практика, от значение е търсеният материален интерес, който при обективно кумулативно съединение на искове се определя върху цената на всеки от исковете, поотделно, а не в сбор. Съобразно чл. 68 ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на делото.

За защита на различни интереси се предявяват обективно или субективно съединени искове. Според чл. 2, ал. 5 от НМРАВ адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се определят съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове. Под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал.2 от НМРАВ се има предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техният сбор. Под материален интерес се има предвид цената на всеки иск поотделно и се определя за всеки иск минимално възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски.

В този смисъл е актуалната съдебна практика – определение N 50 от 17.01.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. N 4735/2022 г., ІІІ г. о., ГК, определение N 146 от 4.04.2022 г. на ВКС по ч. т. д. N 358/2022 г., ІІ т. о., ТК, определение N 88 от 9.03.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. N 446/2022 г., ІV г. о., ГК и др.

При това положение, за предявените от ищеца два иска, всеки с цена 794.64 лева, минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение по всеки един от исковете възлиза на по 400 лева без ДДС, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ, или общо в размер на 800 лева.

3

С оглед на представените преди устните състезания доказателства и преди определяне от съда на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.1 т.2 от ЗА, че предоставящият адвокатска услуга е регистриран по ЗДДС, то съгласно §2а от ДР на НМ Р А В дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията и се счита за неразделна част от адвокатското възнаграждение, при което дължимите възнаграждения на адвоката, осъществил безплатна правна помощ на ищеца, са в размери от 480 лв. по всеки от исковете или общо 960 лв. В тази връзка следва да се съобрази и приетото в Определение N 398/12.10.2020г. по ч.гр.д. N 2938 от 2020г. на ВКС, III г.о., че релевантната дата за определяне на размера на адвокатското възнаграждение в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ по чл.38, ал.1 от ЗА е датата, на която съдът определя размера на адвокатското възнаграждение. По въпроса начислява ли се ДДС върху нетния размер на адвокатското възнаграждение при сключване на договор за безплатна правна помощ на материално затруднено лице, респ. следва ли да се присъжда от съда в тежест на насрещната страна, е налице трайна и безпротиворечива практика на ВКС, обективирана в определение N 306 от 06.06.2017г. по ч.т.д. N 2559/2016г. на ВКС, Т К , II т.о., определение N 699 от 18.12.2018г. по ч.т.д. N 2908/2018г. на ВКС, ТК, II т.о., определение N 490 от 19.09.2017г. по ч.т.д. N 1082/2016г. на ВКС, ТК, II т.о., определение N 41 от 25.01.2017г. по ч.т.д. N 2127/2016г. на ВКС, ТК, I т.о. и др., съгласно която при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, вр. §2а от ДР на Наредба N 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да включва ДДС, доколкото предоставените от адвоката правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено или е определено от съда по предвидения в чл.38, ал.2 от ЗА ред.

По изложените съображения обжалваното определение се явява неправилно и следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде изменено решението на първоинстанционния съд в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, като „В.“ ООД, преобразувано във „В.“ АД, ЕИК *, бъде осъдено да заплати на адв. М.М. от АК – П. още 401 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатно защита пред първата инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Що се касае до искането за присъждане на разноски за настоящото производство в размер на 15 лева, представляващи заплатена държавна такса за подадената частна жалба, то същото е неоснователно. Съгласно трайната съдебна практика производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. Произнасянето на съда е по искане на страна за изменение на вече постановен акт, поради което нови разноски не се дължат, тъй като интересът в 4 това производство не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита, поради което не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса.

Ето защо и доколкото обжалваното определение, което е предмет на разглеждане по настоящото дело, е постановено в производство по чл. 248 ГПК, разноски в производството по определяне на разноски по делото, не се дължат. В този смисъл – определение N 60247 от 16.08.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. N 558/2021 г., І. Г. о., ГК, определение N 205 от 19.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. N 4518/2018 г., І г. о., определение N 393 от 17.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № *45/2018 г., ІV г. о., ГК и др.

Moтивиран от изложеното и на основание чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК и чл.

274, ал. 4 от ГПК, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение N 266 от 28.07.2023 г., постановено по гр. д. N 72/2023 г. по описа на Районен съд – М., с което е оставено без уважение искането на адв.

М.В.М. от АК – П. за изменение на решение N 129 от 17.05.2023 г., постановено по гр. д . N 72/2023 г. по описа на Районен съд – М., в частта за разноските, вместо което постановява:

ИЗМЕНЯ решение N 129 от 17.05.2023 г., постановено по гр. д. N 72/2023 г. по описа на Районен съд – М., в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, като ОСЪЖДА „В.“ ООД, ЕИК *, преобразувано във „В.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к.*, р-н *, Ж.К.*, бул. „Д“ N *, „С.“, ЕТ.*, ОФИС *, да заплати на адв. М.М. от АК – П., с адрес на кантора: гр. П., бул. „П.“ N *, ЕТ.*, АП.*, още 401 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатно защита пред първата инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.