Решение № 114 от 10.01.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Варна, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христина В. Т.а К.а при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева като разгледа докладваното от Христина В. Т.а К.а Гражданско дело № 20233110101935 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявен от Д. Г. К. срещу Д. С. С. иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.

240 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане против ответника в общ размер на 9995 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 18.07.2022 г. до изплащане на задължението, произтичащо от сключени между страните Договор за кредит от 07.12.2017г., по силата на които ищецът, в качеството му на кредитодател е предоставил, а ответникът, като кредитополучател е получил сума в размер на 9995 евро, срещу поето от него задължение да я върне на 07.01.2018г..

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения: по силата на сключен между страните на 07.12.2017г. договор за кредит обезпечен с ипотека, ищецът, в качеството му на кредитодател е предоставил сумата в размер на 9995 евро на кредитополучателите и солидарни длъжници Д. С. и М.Л.. Сумата била преведена по сметка на С. със съгласието на Л.. Кредитополучателите поели задължение за връщане на кредита в срок до 07.01.2018г. /чл.13/. Към настоящия момент ответникът е изпаднал в забава. По инициатива на ищеца е учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 9373/2022г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Срещу така издадената в негова полза заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в срок, поради което за него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за постановяване на положително решение по предявения иск.

1

В предоставената му възможност, в рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като изразява становище по допустимостта и съществото на предявения иск.

Оспорва по основание и размер иска. Оспорва наличието на сключен между страните договор за кредит. Твърди, че през 2017 год. представлявал Т. ТВ ЕООД с предмет на дейност внос и продажба на бяла и черна техника. Във връзка с дейността му се запознал с ищеца, който бил управител на Л. ЕООД и се занимавал с внос на бяла техника с транспортни дефекти или повредена.

Двамата извършвали съвместна търговска дейност, във връзка с която си предоставяли взаимно парични средства. При доказване на предоставяне на средства от страна на К., то същите били предоставени за закупуване на стока от Германия, която да е за двамата.Твърди се, че ищецът е взел стока на стойност над 30 000 евро от стопанисвани от „Т. Тв Г." ЕООД обекти, чийто представител бил ответника. Счита, че не са изпълнени изискванията за действителност на учредената договорна ипотека, а именно да бъде учредена върху определени недвижими имоти и за определена сума. Сочи също, че на 17.05.2018 г. ищецът като представител на Л. ЕООД взел стока от магазин стопанисван от Т. ТВ ЕООД на стойност 31 115.75 лева. Моли за отхвърляне на иска.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д.№9373/2022г. на ВРС се установява, че същото е образувано по подадено от Д. Г. К. заявление от 18.07.2022г. срещу Д. С. С., по което е издадена Заповед № 4536/19.07.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за претендираната в настоящото производство сума в размер на 9995 евро, представляваща неизплатена главница по договор за кредит от 07.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.07.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1211 лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от Д. С. С. срещу издадената заповед за изпълнение.

Представен е Договор за предоставяне на кредит обезпечен с ипотека от 07.12.2017г., сключен между Д. Г. К. , в качеството на кредитор, Д. С. С. и М.Е. Л., в качеството на кредитополучатели, ипотекарни гаранти и солидарни длъжници. В чл.1 е посочено, че кредиторът предоставя на кредитополучателите кредит в размер на 9995 евро. Кредитополучателите следва да върнат кредита в срок до един месец - 07.01.2018г., като отговарят солидарно за задължението. В чл.4 е посочен начинът, по който сумата ще бъде предадена на кредитополучателя Д. С., по посочена банкова сметка в И асет банк, клон Варна. Договорът е подписан от страните по него.

Представено е Преводно нареждане от 07.12.2017г. за сумата 9995 евро, с посочено основание – договор от 07.12.2017г. и наредител Д. Г. К. в полза на получател Д. С. С.. Банковата сметка съответства на посочената в чл.4 от договора за кредит.

От Справка от ТР за актуално състояние на Л. ЕООД се установява, че управител и едноличен собственик на дружеството е Д. Г. К..

2

Представени са фактура № 1000000013/22.05.2018г. с доставчик „Т. ТВ Г." ЕООД с ЕИК *** и получател „Л." ЕООД с ЕИК 148012878. Основание:

„Авансово плащане на телевизори по опис". Данъчна основа 7916.67лв. Сума за плащане – 9500.00 лв.; фактура № 1000000019/29.05.2018г. с доставчик „Т.

ТВ Г." ЕООД с ЕИК *** и получател „Л." ЕООД. Основание: „Авансово плащане на телевизори по опис". Данъчна основа 2916.67 лв. Сума за плащане – 3500.00 лв.; фактура №1000000032/26.07.2018г. с доставчик „Т. ТВ Г." ЕООД с ЕИК *** и получател „Л." ЕООД. Основание: „Авансово плащане на телевизори по опис". Данъчна основа 2500 лв. Сума за плащане – 3000 лв..

От заключението по допуснатата ССчЕ се установява, че в счетоводството на „Л.“ ЕООД, по счетоводни данни и данни от ТД на НАП Варна, фактури № 1000000013/22.05.2018г. и № 1000000019/29.05.2018г. са включени в Дневника за покупките по ДДС за данъчен период м.05/2018г. на ред 7 и 9. Фактура № 1000000032/26.07.2018г. е осчетоводена, но не е включена в Дневника за покупките по ДДС. В счетоводството на „Т.ТВ Г. " ЕООД с ЕИК ***, по информация получена от ТД на НАП Варна с писмо изх.

№ 58597/27.11.2023г., дружеството е включило в дневниците си за продажби фактури с получател фирма „Л." ЕООД и номера №1000000013/22.05.2018г., №1000000019/29.05.2018г. и № 1000000032/ 26.07.2018г. Фактурите са осчетоводени от „Т. ТВ Г." ЕООД. В счетоводството на „Л. " ЕООД фактурите са отразени като платени, като на вещото лице са представени доказателства за извършени плащания по тях.

В полза на ответника е разпитан св. М.Л.. Св. заявява, че положеният от негово име подпис в договора от 07.12.2017г. не е изпълнен от него. Познава Д. и Д., двамата са търговци на електроуреди. До 2018г. е работил при Д. като продавач-консултант в магазина в гр. ****. Знае, че Д. е давал средства на Д. за закупуване на уреди, които са му доставени. При приключване на дейността, Д. е прибрал уредите от магазините. Свидетелят не знае как е оформена документацията за доставката, както и подробности за отношенията между Д. и Д. и техните фирми.

В полза на ищеца е разпитан св. С.Н.. Познава Д. от 45 год.. От около 10 год. заедно осъществяват търговска дейност, съдружници са в „ГДС Г.“ ООД.

Дружеството се занимава с търговия на бяла техника. Имат магазин на бул.

***, магазин Т.макс. Св. познава ответника от 8 год. Вземал е стока от тях. Д. и Д. се занимавали с търговия на черна техника. Знае, че Д. е давал заеми на Д..

При така установените факти и обстоятелства по делото съдът възприе следните правни изводи:

За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на договор между страните, годен да породи облигационноправна връзка, а в тежест на ответника да докаже извършено плащане или наведените в отговора правоизключващи основания.

Съгласно чл.240 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е неформален, реален договор, който се счита за сключен с постигане на съгласие между страните относно заемната сума и нейното предаване в държане на заемодателя. От този момент за него 3 възниква и задължението да върне сумата в определения срок, а когато такъв не е уговорен – в течение на един месец от поканата (чл.240, ал.4 ЗЗД).

Доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК се разпределя, както следва: ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: сключения между него и ответника договор за кредит за сумата 9995 евро, включително поемане на задължение от ответника за връщане на сумата; обстоятелството, че е предал сумата на ответника; както и че е настъпил падежът на изпълнението на задължението на ответника за връщане на заетата сума.

В тежест на ответника е да докаже, че е налице различно от заемното правоотношение между страните, по повод на което е предадена сумата от 9995 евро, включително всички фактически твърдения за уговорка /между него и ищеца/, че тази сума е предадена като цена по извършена от ответника на ищеца доставка.

В аспекта на горепосоченото и с оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че между страните по делото са възникнали правоотношения по договор за заем, по силата на който Д. К. е предоставил на Д. С. сумата 9995 евро, която последният се е задължил да върне в срок до 07.01.2018г..

Постигането на съгласие между страните относно предмета на заема и поемането на задължение за неговото връщане, както и предаването на сумата в държане на С., по делото се установяват по несъмнен и категоричен начин от подписания договор, който материализира извънсъдебно признание на неизгодни за ответника факти и се ползва с доказателствена сила срещу същата страна.

От съдържащите се в договора изрази „предоставя на кредитополучателя парична сума в размер на 9995 евро” и „средствата ще се осигурят по сметка на Д. С.“, както и от представеното платежно нареждане от 07.12.2017г., вкл. от поетото задължение за връщане на сумата до 07.01.2018г. следва изводът, че кредитополучателят е поел задължение да върне предоставената в заем сума в определен срок.

Ответникът не е предприел по реда на чл.193 ГПК оспорване на договора. Същият като частен свидетелстващ документ се ползва с пълна материална доказателствена сила и като такъв удостоверява факта, че изявлението за получаване на процесната сума и за връщането й в определен срок, е направено от лицето, което го е подписало. В решение № 20/02.02.2011 г. на ВКС по гр.д. № 620/2010 г., IV г.о. се приема, че „подписът на получателя, потвърждаващ изявлението за това, че му е дадена определена сума пари на определено основание, представлява изявление за получаване“. Същото е прието и в решение № 43/26.03.2015 г. на ВКС по гр.д.

№ 4638/2014 г., III г.о. – при наличие на частни свидетелстващи документи, подписани от страните, които са ги съставили, които не са оспорени надлежно, същите съставляват доказателство, че изявленията които се съдържат в тях са направени от посочените в тях лица и удостоверените факти са се осъществили така, както са посочени. Следователно доказателственото средство релевантно за спора, е писменият договор, който инкорпорира извънсъдебното признание на ответника, който договор както беше посочено се ползва с материална доказателствена сила, тъй като се признава неизгоден факт.

4

Съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно разпоредбата на чл.