Решение № 38 от 13.04.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Велико Търново, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йордан Воденичаров при участието на секретаря Красимира Г. И.а като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Търговско дело № 20204100900133 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид:

Предявени са искове , чиято правна квалификация се извежда от нормите на чл.432, ал.1, вр. с чл. 469 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „ Планекс Инфраструктура" ЕООД, с ЕИК 202694924, със седалище и адрес на управление в гр. Велико Търново, ***, ет.4, чрез пълномощника си адвокат А. С. А. - САК, твърди , че на основание договор за продажба от 13.11. 2017 г. , оформен с нотариален акт № 2144, том 11, per. № 13742, нот. дело № 1278 / 2017 г. по описа на нотариус, вписан в регистъра на НК, с район на действие ВТРС и извършено строителство съгласно Разрешение за строеж № 109/21.05.2018 г. издадено от главния архитект на Община В.Търново е придобил правото на собственост върху многофамилна жилищна сграда - секция „А", секция „Б" и подземни гаражи, намираща се в УПИ № I , кв.

642 по ПУП на гр. Велико Търново- ПИ с идентификатор *** по КККР, с административен адрес ***. На 05.09.2019 г. сключва с ЕТ

„Надежда -Надежда Христова", с ЕИК 814211360 договор за извършване на строително монтажни работи (СМР), с предмет : доставка и газопламъчно полагане на хидроизолация с един пласт битумна мушама (технобит еко G 4) по скатен покрив на обект „Многофамилна жилищна сграда - секция „Б", ***.

На основание чл. 171, ал.1 от ЗУТ едноличният търговец- строител /изпълнител/ е сключил с "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД – гр. София договор за задължителна застраховка

„Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството"- предмет на застрахователна полица № 212219041000011 от 02.05.2019 г., със срок на валидност 00.00 ч. на 24.06.2019 г. до 24.00 ч. на 25.05.2020 г. и с лимит на отговорност- 300 000 лева за едно събитие.

На 18.09.2019 г., след изпълнение на договорените хидроизолационни работи възниква пожар на покривната конструкция на сградата, причинен/ най -вероятно/ от неправомерни действия или бездействия на работници на строителя /изпълнителя/ в нарушение на противопожарните норми за този вид дейност . За настъпилото застрахователно събитие по реда на чл.380 от КЗ на 24.09.2019 г. писмено е уведомен 1 застрахователя, при който е образувана преписка „Щета“ № 21222951900031 и на същата дата е извършен опис на увреденото имущество/ погиване на изградената покривна конструкция/

На 26.03.2020 г. "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД изплаща по банковата му сметка застрахователно обезщетение в размер на 76 400,41 лева, което по негови данни е „формирано съгласно количествено-стойностни сметки, изготвени на база констатираните увреждания по време на огледи на мястото на събитията от независими външни експерти, като в горните са включени реални стойности по фактури за материали, представени от строителя - претендент, съобразени са с условията по полица № 212219041000011/02.05.2019 г. и представляват реален размер за обезщетение спрямо констатирани увреждания, настъпили в условията на щетата и като следствие от нея." При определянето на дължимото застрахователно обезщетение, в нарушение на правилото на чл.432, ал.2 от КЗ е отчетено договореното със застрахованото лице самоучастие в размер на 10 %, приспаднато от размера му. Застрахователят- ответник е пренебрегнал и действителната стойност на вредите , която съгласно количествено – стойностна сметка от 27.09.2019 г. възлиза на 224 848,45 лева . Въпреки че му е отправена молба да преразгледа размера на обезщетението и да изплати дължимия остатък, не го е сторил в срока по чл.

108, ал.1 от КЗ, изтекъл на 11.03.2020 г.

Предвид горетвърдяното , моли съда да постанови решение, с което да осъди застрахователя- ответник да му заплати сумата от 148 448,04 (сто четиридесет и осем хиляди четиристотин четиридесет и осем и 0,04) лева , представляваща остатъка от дължимото обезщетение, сумата от 5 649,27 (пет хиляди шестстотин четиридесет и девет и 0.27) лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата , считано от 12.03.2020 г. до датата на подаване на исковата молба , обезщетение за забава в размер на законната лихва , считано от тази дата до окончателното й изплащане , както и направените по производството разноски .

В с.з. чрез пълномощника си поддържа предявените искове с доводи изложени в писмена защита .

Ответникът в срока по чл.131, ал.1 от ГПК чрез пълномощника си адвокат П. А. от АК Плевен отрича съществуването / основанието на иска/ на претендираното като останало частично неудовлетворено право на застрахователно обезщетение , а евентуално и размера му, с възражения , както следва:

Изплатеното покрива изцяло стойността на претърпените вреди , но и дори да се приеме , че няма пълно покритие , то претенцията за допълването й / на стойността / със сумата от 148 448,04 лева от правна гледна точка не съответства по съдържание на понятието действителни вреди по смисъла на чл.386, ал.2 от КЗ, тъй-като :

1/ в представената и съставена от ищеца количествено- стойностна сметка от 27.09.2019 г. а/ са завишени единичните цени , заложени в анализите на СМР на база допълнителни разходи : 10 % доставно- складови разходи ; 30 % механизация ; 100 % допълнителни разходи труд; б/ включени са видове СМР , които не отговарят на установените по време на огледа и описа на увреденото имущество , подписан от застрахования и ищеца като трето увредено лице ; в/ значително са завишени количествата на някой видове СМР спрямо установените по време на огледа и описа на увреденото имущество; г/ обстоятелствата по б.“а“, „б“ и „в“ се установяват от сравнителния анализ на проектосметната документация и количествено – стойностната сметка и несъответствието им е изложено в техническо становище на независим авариен комисар / експерт/;

2/ върху посочената в количествено – стойностната сметка сума на СМР за възстановяване на вредите – 187 372,77 лева , ищецът неоснователно в противоречие с нормата на чл.2 от ЗДДС е начислил 20 % данък в размер на 37 474,55 лева, в резултат на което се получава общата им според него стойност – 224 847,32 лева , но това начисление довежда до неоснователното му обогатяване поради вероятно упражненото право да ползва данъчен кредит ;

3/ в сумата на СМР неоснователно е включена и 10 % печалба , която заради положението , че отговорността към ищеца като собственик на строящата се сграда е ограничена само до преките материални загуби , не е елемент от действителната стойност на вредите , тъй- като 2 тази печалба не се губи , т.е. той ще си я възстанови при продажбата на обектите в сградата и в случая няма пропусната полза , която да подлежи на обезщетяване .

В с.з. с доводи изложени в писмена защита оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани , с присъждане на направените по производството разноски , а евентуално- главният иск би могло да бъде частично уважен до размер на 52 284.39 лева съгласно вариант 1 на допълнителното заключение на съдебно строително-техническата експертиза.

Привлеченият по реда на чл.219, ал.1 от ГПК помагач на ответника - ЕТ“ Надежда –Надежда Христова“, с ЕИК 814211360, със седалище и адрес на управление : гр.В.Търново , ул.“Моско Москов“ № 17, ет.2, ап.5 не е изразил становище по делото.

Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните по делото доказателства приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Основните факти – предмет на наведените в исковата молба твърдения / описани погоре / са безспорни, писмено документирани и следователно - надлежно установени по смисъла на чл. 154, ал.1 от ГПК , поради което е ненужно повторното им изложение.

Задължението на ответника – застраховател да изплати на ищеца обезщетение за поправяне на претърпените имуществени вреди вследствие на възникналия пожар , обхванал покривната конструкция на сградата, правото на собственост върху която му принадлежи, е законоустановена последица, уредена с нормата на чл.432, ал.1 от КЗ. Това е така, понеже първият по силата на сключения на основание чл.469, ал.1 , вр. с чл. 171, ал.1 от ЗУТ с помагача му ЕТ „ Надежда –Надежда Христова“ / имал качеството на строител по смисъла на чл. 163, ал.1 от ЗУТ/ договор за задължителна застраховка „ Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството“/ разновидност на родовата категория „гражданска отговорност“- чл. 468 от КЗ/ е покрил в границите на определената в този договор сума един застрахователен риск, наречен вероятност от пораждане на деликтна отговорност на застрахования, на лицата в трудови правоотношения с него и на тези лица , на които е възложил изпълнение към трето увредено лице, заради причинени му вреди от неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията си / при извършване на дейността във връзка с която е сключен застрахователния договор – чл. 469, ал.3, ал.5, вр. с ал.1 от КЗ, вр. с чл.171, ал.1 от ЗУТ, вр. с чл. 49, вр. с чл.45, чл.51, ал.1 от ЗЗД .

Ответникът – застраховател не само не отрича осъществяването на предпоставките за пораждането на това свое законоустановено задължение, но и с факта на изплащане на сумата от 76 400,41 лева по банковата сметка на ищеца с предназначение на застрахователно обезщетение , логически подразбираемо го признава. С други думи признава , че възникналият пожар по време, място и обстоятелства е източник на вредоносен резултат/ настъпило застрахователно събитие / , за който на основание правилото на чл.49 от ЗЗД отговорност би трябвало да носи застрахованият/ той не я оспорва /.

Спорът между страните е съсредоточен по въпроса за размера на дължимото застрахователно обезщетение и по- конкретно: следва ли в него да се включат елементите „20 % ДДС“ и „10 % печалба на строителя“ или не ?

Отговорът е отрицателен.

Вредоносните последици на пожара, причинен от предполагаемата небрежност/ чл.45, ал.2 от ЗЗД/ на някой от работниците на ЕТ „Надежда- Надежда Христова“ при или по повод изпълнението на възложената им работа – предмет на сключения с ищеца договор за СМР, се изразяват в следните материални поражения на конструктивни части, съоръжения и функционално необходими възли и други елементи на сградата, констатирани и записани в съставен на 24.09.2019 г. от инженер Йордан Петков Марков – експерт на застрахователя- ответник Опис на увреденото и/или унищожено имущество, подписан от застрахования строител и управителя на „Планекс Инфраструктура“ ЕООД и в Протокол за оглед на местопроизшествие от 19.09.2019 г. по ДП № ЗМ -917/2019 г. на РУ на МВР Велико Търново, онагледени със снимков материал и изложени в констативно3 съобразителната част на изслушаното и прието по делото заключение/ основно и допълнително/ на съдебно строително- техническата експертиза на вещото лице С. Г.: изгорели в цялост дървената покривна конструкция , заедно с обшивката от водоустойчив шперплат , топлоизолацията от каменна вата между ребрата на покрива с наклон 45 %, както и пароизолацията; деформирана и негодна за употреба ламаринена покривка, обшивката на била и улами , стрехи и комини, както и хидроизолацията , положена по покрива; изгорели дървени покривни прозорци на мансардния етаж ; увредени са от падащите главни на пожара всички вертикални ПВЦ тръби/ пълни със стопилки и сажди и разтопени участъци по тях / от нивото на покрива до нивото на гаражите на кота 6,20; увредена/ стопена/ външна топлоизолация по стените на терасите на апартаментите на мансардния етаж; леко обгоряла от външната страна / увредена/ ПВЦ дограма на стая към терасата на апартамент Б 28; опушени стени и тавани на последния / мансарден/ етаж и стълбището към него , шпакловани с вар ; подкожушена мазилка на комините над покрива ; стопен един от водомерите на мансардния етаж ; напълно унищожена мълниезащита , поставена над покрива ; увредено снегозадържане RUKKI ; увреждания по улуците.