Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 330 от 18.12.2025, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 466/2025
Вид
Решение № 330
Подписан
18.12.2025
В сила
18.12.2025
Състав
КРАСИМИР СТЕФАНОВ МАРИНОВ, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА, МОНИКА ПЛАМЕНОВА ДОБРИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 ал. 2 т. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 370 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 29, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.29, ал.6 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 330 гр. Перник, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20251700500466 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение 414 от 29.04.2025 г., постановено по гр.д. № 6271/2024 г., Районен съд – гр. Перник е осъдил С. С. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** да заплати на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление в гр.

София, район „Лозенец”, ул. „Сребърна” № 16, „САП Център София“, ет. 8, вписано в регистъра на финансовите институции, воден от Българска Народна Банка под № BGR00298, представлявано от изпълнителния директор С.А., чрез упълномощения адвокат В. Б.-К., с приложено към настоящата искова молба адвокатско пълномощно следните суми, дължими по Анекс № *** към Договор № *** за кредит и Погасителен план към същия и приложени ОУ, а именно: сумата 1500 лв. главница, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 04.11.2024г. до окончателното плащане и лихва в размер 108.78 лв. за периода от датата на усвояване на средствата до подаване на исковата молба 19.08.02024-04.11.2024г.

Със същото съдебно решение, съдът се е произнесъл и по отношение на дължимите се в производството съдебни разноски, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК.

1

В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от С.

С. Д., с която първоинстанционното решение се оспорва в цялост, като се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Твърди, че цялата искова теза пред районния съд се изгражда върху твърдението, че задължението произтича от анекс, като се излагат аргументи в защита на противното. Сочи, че в исковата молба и приложенията към нея се съдържат множество противоречия, които поставят под съмнение валидността и основанието на претендираното вземане. На следващо място с жалбата се навеждат твърдения, че ищецът не е представил погасителен план, който да се отнася конкретно за основния договор от 09.08.2024 г., като счита, че това е съществен пропуск. Допълва, че втория анекс към договора не е приложен и предоставен на съда и ответната страна, което от своя страна води до нарушаване правото на защита. С въззивната жалба се правят оплаквания, че в представените по делото договорни документи не е установена ясна и недвусмислена връзка между основния договор и двата последващи анекса, като се излагат подробни съображения в тази насока. Описва се хронология на кореспонденция, водена между страните, като се твърди, че в нито една кореспонденция не е уточнено ясно въз основа на кой договор и при какви параметри е определено задължението. В продължение се навеждат твърдения, че както при сключване на първоначалния договор, така и при последващите два анекса С. Д. не е имала възможност да прегледа или запази документа на траен носител, както и, че не е получавала такъв електронен документ на посочената от ищеца електронна поща преди сключване на договорите. Сочи, че ищецът не е предоставил ясни, категорични и еднозначни доказателства, подкрепящи своето твърдение. С въззивната жалба е направено искане настоящата инстанция да не допуска нови доказателства от страна на ищеца, като сочи, че същият пред първоинстанционният съд е представил основен договор, който не съдържа съществени параметри, което го прави юридически невалиден и неспособен да поражда последици. Въз основа на подробно изложените съображения се моли съда атакуваното решение на Районен съд – Перник да бъде отменено, като спорът бъде разгледан по същество, а предявените искови претенции бъдат отхвърлени изцяло.

Прави се алтернативно искане, в случай, че въззивният съд прецени, че делото не е напълно изяснено, то същото да бъде върнато с указания на първата инстанция с указания за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. С въззивната жалба са направени конкретни искания до съда, а именно: Да обяви процесния договор за потребителски кредит, заедно с приложените към него анекси за нищожен и непораждащ правни последици; Въззивният жалбоподател да не се осъжда да заплаща каквито и да било съдебни разноски, включително адвокатско възнаграждение и разходи за експертизи; Ищецът да бъде осъден да заплати направените С. Д. разходи, направени във връзка с настоящото производство; В условията на евентуалност, ако 2 съдът счете, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, то същите да бъдат редуцирани съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

С въззивната жалба е направено доказателствено искане да бъдат приети като доказателства по делото приложените към нея материали - Банково извлечение от 09.08.2024 г., удостоверяващо получаване на сума в размер на 500 лв. по основния договор за кредит. Екранна снимка на CMC съобщение от фирмата, потвърждаващо получаването на сума. Кореспонденция по имейл с ищеца. Имейл от „АИ ТИ ЕФ ГРУП“. Екранни снимки от потребителския профил на въззивника в интернет платформата на „АЙ ТИ ЕФ ТРУП“ за единствената налична информация там.

Екранна снимка от мобилния телефон, удостоверяваща дата, час и телефонен номер, от който представител на ответника е осъществил контакт с мен с искане за плащане по решение, което към момента на разговора не е влязло в законна сила. Екранни снимки от електронна кореспонденция с ответника, съдържащи напомняне за падежна дата за цялостно погасяване на предходен, изцяло погасен кредит, както и копие от направено по банков път плащане, извършено на следващия ден, с начислена лихва в размер на 33% за едно закъснение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, чрез адв. В. Б.-К. е депозирала отговор на въззивната жалба, като се сочи, че същата е неправилна и незаконосъобразна. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд след запознаването си с всички налични по делото доказателства е достигнал до правилни изводи и е постановил правилен съдебен акт. Подробно описан в отговора на въззивната жалба е начинът, по който е сключен Договор за кредит № *** и последващите анекси към него с № *** и № ***. Посочените са датите на сключване, описан е начинът на комуникация между страните. Твърди се, че на кредитополучателя е предоставен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити. В продължение се твърди, че от представените документи несъмнено се установява, че именно С. С. Д. стои зад волеизявлението за сключен договор и анексите към него. За неоснователно се сочи направеното с въззивната жалба възражение, че процесният договор за кредит е нищожен. Излагат се подробни аргументи въз основа на които се прави възражение по изложените в жалбата твърдения. Възразява се срещу твърдението на въззивника за нарушения свързани с процесуалните правила, като твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Възразява срещу твърдението на жалбоподателя, че процесуалното поведение на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД се явявало пречка за организирането на защитата на С. Д.. Възразява се изцяло срещу искането на жалбоподателя за установяване на нови фактически положения в производството. В продължение се оспорва твърдението на въззивника, че при упражняване на отказ от Анекс № *** дружеството не е предоставило на кредитополучателя подробна информация за дължимите и изискуеми суми, както и, че С. Д. не е била уведомена за заплащане на застрахователна премия по 3

Анекс № *** към Договор за кредит № ***. Оспорено е и твърдението за предаване на сума от страна на С. Д. и съответно същата да е получена от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД.

Моли се съда въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а постановеното от първата инстанция решение да бъде потвърдено. Прави се искане за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски, включително адвокатско възнаграждение. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателката поддържа въззивната жалба.

Въззиваемото дружество, редовно призовано, не изпраща представител.

Постъпила е молба от същото, с която заявява, че поддържа отговора на въззивната жалба, оспорва направените от ответната страна доказателствени искания и моли същите да не се допускат. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

С протоколно определение от 23.10.2025 г. настоящата инстанция е приела и приложила по делото като писмени доказателства следва: банково извлечение от 09.08.2024г., екранна снимка от СМС съобщение от същата дата, имейл кореспонденция с ищеца, имейл 01.10.2024г., екранни снимки от потребителски профил в платформата на Ай Ти Еф Груп, разпечатка от скрийншот от проведен телефонен разговор и писмена кореспонденция с „Ай Ти Еф Груп“ АД от 28.05.2025г.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК - подадена е в законовия срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от атакуване на първоинстанционния акт чрез постановилия го съд.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението, с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим иск с правно основание 79 от ЗЗД - предявени от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху атакувания акт, въззивният съд съобрази следното:

Производството пред Районен съд – Перник е образувано по депозирана искова молба от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление 4 в гр. София, район „Лозенец”, ул. „Сребърна” № 16, „САП Център София“, ет. 8, вписано в регистъра на финансовите институции срещу С. С. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, като се иска същата да заплати на ищцовата страна следните суми, дължими по Анекс № *** към Договор № *** за кредит и погасителен план към същия и приложени ОУ, а именно: сумата 1500лв.главница, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, лихва в размер 108.78лв. за периода от датата на усвояване на средствата до подаване на исковата молба.

По делото не е спорно и видно от приложените по делото материали е, че между страните на 09.08.2024 г. е сключен Договор за кредит № ***.

На 16.08.2024 г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД и С. С. Д. е подписан Анекс № *** към процесния договор за кредит, по силата на който е рефинансирано задължението на кредитополучателя по договора.

На 19.08.2024 г. между страните е подписан и Анекс № *** към Договор за кредит № ***, като в изпълнение на задължението по него кредитодателят е превел част от сумата /327.90 лева/ по банковата сметка на кредитополучателя, а останалата част от главницата по Анекс № *** е послужила за рефинансиране и погасяване на Анекс № *** към Договор за кредит № ***.

Договарянето между страните, както и сключването на процесния Договор за кредит е извършено чрез средствата за електронна комуникация, като договорът е сключен във формата на електронен документ. За да кандидатства за кредит С. Д. е направила регистрация на свой профил в системата на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, при която регистрация е получила уникално потребителско име и парола. След създаването на профила Д. е попълнила заявка за кандидатстване за потребителски кредит, като е попълнила доброволно своите лични данни и се е запознала с Общите условия по договора. След разглеждане на заявката за кредит, проверка на данните и извършена справка в Централния регистър, „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД е одобрил заявката. Във връзка с одобрението и отпускането на исканата сума дружеството е изпратило на С.