Решение № 404 от 09.05.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. Перник, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И. Хр. Родопски при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ като разгледа докладваното от И. Хр. Родопски Гражданско дело № 20241720100248 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба от И. Г. С., ЕГН **********, ******** срещу „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, гр.София, район Витоша, кв.

„Малинова Долина”, ул.„Рачо Петков - Казанджията" № 6, сграда „Матрикс Тауър“, етаж 6, представлявано от Р.И.М.Т., в качеството й на управител, чрез юрисконсулт Й.К..

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК, са следните:

Ищецът твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу ищеца с няколко изпълнителни титула – общо седем броя, издадени през 2011 година от РС-Перник, въз основа на влезли в сила заповеди за изпълнение на парични задължения. За принудително изпълнение на задълженията били съответно образувани и няколко изпълнителни дела №№ 237, 238, 239, 240, 241, 242, 243 от 2012 г. по описа на ЧСИ С.Б. – всички присъединени към първото по номер – изп. дело № 237/2012 г. Твърди се, че действия по изпълнение не са били предприемани своевременно, поради което изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на осн. чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК, за което съдебният изпълнител издал и изрично постановление от 04.10.2023 г., а новата давност за вземанията е изтекла.

При изложените твърдения и уточнения ищецът обосновава правен 1 интерес да търси съдебна защита, като се иска признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД поради изтекла погасителна давност не съществува изискуемо вземане спрямо И. Г.

С. за сумите по седемте издадени срещу ищеца изпълнителни титула – на глобална стойност 11529, 68 лева, формирани, както следва:

1000 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта DSK MAXICARE) от 11.05.2009г., сумата от 459, 24 лв. , представляваща лихва за периода от 21.06.2010 г. до 13.11.2011 г., сумата от 50 лв. заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата 1000 лв., считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-15.11.2011г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 35,18 лв. държавна такса и сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за които суми е издаден изпълнителен лист от 15.11.2011 г. по ч.гр.д. № 6863/2011г на ПРС;

1000 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта DSK MAXICARD от 05.06.2009г., сумата от 448, 53 лв. , представляваща лихва за периода от 20.07.2010 г. до 13.11.2011 г., сумата от 47,01 лв. заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата 1000 лв., считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпъл нение-15.11.2011г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 34,91 лв. държавна такса и сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 15.11.2011г. по частно гражданско дело № 6862/2011г на ПРС

- 1000 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта DSK MAXICARD от 20.04.2009г., сумата от 481, 71 лв. , представляваща лихва за периода от 20.04.2010 г. до 13.11.2011 г., сумата от 28,46 лв. заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата 1000 лв., считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-15.11.2011г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 35,20 лв. държавна такса и сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист, от 16.11.2011г. по ЧГД № 6853/2011г на ПРС

2

- 1000 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта DSK MAXICARD от 27.04.2009г., сумата от 481, 71 лв. , представляваща лихва за периода от 20.04.2010 г. до 13.11.2011 г., сумата от 28,46 лв. заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата 1000 лв., считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-15.11.2011г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 35,20 лв. държавна такса и сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение; за които суми е издаден изпълнителен лист, от 15.11.2011г. по ЧГД № 6859/2011г на ПРС

- 1000 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта DSK MAXICARD от 21.04.2009г., сумата от 468, 15 лв. , представляваща лихва за периода от 21.06.2010 г. до 13.11.2011 г., сумата от 40 лв. заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата 1000 лв., считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-15.11.2011г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 35,16 лв. държавна такса и сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист, издаден на 15.11.2011г. по ЧГД № 6860/2011г на ПРС за сумите - 1000 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта DSK MAXICARD от 31.03.2009г., сумата от 470 лв., представляваща лихва за периода от 20.07.2010 г. до 13.11.2011 г., сумата от 55 лв. заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата 1000 лв., считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 15.11.2011г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 35 лв. държавна такса и сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 15.11.2011г. по ЧГД № 6858/2011г на ПРС

- 1000 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта DSK MAXICARD от 20.05.2009г., сумата от 471,27 лв. , представляваща лихва за периода от 21.06.2010 г. до 13.11.2011 г., сумата от 50 лв. заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата 1000 лв., считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-15.11.2011г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 35,43 лв. държавна такса и сумата от 100 лв.

3 юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 15.11.2011г. по ЧГД № 6861/2011г на ПРС.

Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, изразява становище за недопустимост, евентуално – за неоснователност на исковете, поради липса на правен интерес, предвид липсата на висящо изпълнително производство. По същество излага подробни съображения, че изтичането на погасителната давност превръща вземането в естествено задължение, но отпада възможността същото да се търси принудително. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на правото на принудително изпълнението по изпълнителни дела №№ 237, 238, 239, 240, 241, 242, 243 от 2012 г., по описа на ЧСИ С.Б. – всички присъединени към първото по номер – изп. дело № 237/2012 г., по описа на ЧСИ С.Б..

Задължение на съда е да изтълкува и интерпретира действителната правна воля на ищеца, чрез изложените в исковата молба факти и доводи, и да я подведе под съответната квалифицираща правна норма, относима за казуса.

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването на изпълняемото право, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника. Предметът на производството по чл. 439 ГПК не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на давността. С нарочно уредения от закона иск се парира изпълнителната сила на съдебното изпълнително основание (и в крайна сметка се стига до прекратяване на изпълнителния процес), което обосновава и правния интерес от депозиране на настоящите искове.

Между страните не е спорно, че изпълнителното дело, по описа на ЧСИ С.Б. е образувано по молба на взискателя – ответник. За принудително изпълнение на задълженията на настоящия ищец били образуване изпълнителни дела №№ 237, 238, 239, 240, 241, 242, 243 от 2012 г., по описа 4 на ЧСИ С.Б., присъединени към първото по номер – изп. дело № 237/2012 г.

Тъй като страните не спорят, че последното изпълнително действие по процесното изпълнение датира от 2012 година, от когато други не са били предприемани, и че към момента на завеждане на иска правото на принудително изпълнение е било погасено по давност и че изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – настъпване на перемпция, за което съдебният изпълнител издал и изрично постановление от 04.10.2023 година, т.е. преди завеждане на настоящата искова молба пред съда – 17.01.2024 година.

Наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело, образувано срещу ищеца по искане на ответника за събиране на процесните вземания, свидетелства за правния интерес от предявяване на отрицателните установителни искове, независимо от настъпилата перемпция. В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист.

Към момента на образуване на ИД № 237/2012 година е било в сила ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а именно, че в изпълнителното производство давността се прекъсва при предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС. Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения на ТР № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на ТР № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла и за тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.

Тъй като ответникът не е доказал, че в продължение на две години след 2012 година е поискал извършването на изпълнителни действия, съдът приема, че производството се явява прекратено по право при условията на чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК, но от 26.06.2015 година е започнала да тече новата петгодишна давност за вземането, съгласно разясненията по приложението на ППВС № 3/1980 година.

Отбелязването на ЧСИ дали и кога делото е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е ирелевантно, тъй като при бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява поради т.нар. „перемпция“.

Прекратителното основание в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически факт.

5

Постановлението на съдебния изпълнител обаче единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия, но не представлява пречка да се образува ново изпълнително дело при друг съдебен изпълнител, което обосновава правния интерес за ищеца – длъжник да предяви настоящия отрицателен установителен иск.