Решение № 1979 от 02.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1979 гр. Пловдив, 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330106548 по описа за 2023 година

Предявена е искова молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД срещу Д. Ю. по чл. 422 ГПК. Ищецът твърди, че е цесионер на вземания по договор за паричен заем от 30.05.2020 г., подписан между ответницата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Заемодателят се задължил да отпусне сумата от 3190 лв., като ответницата усвоява цялата сума след сключването на договора. По този начин се рефинансирал текущ заем по друг договор за паричен заем, като страните направили взаимно изявление за прихващане на насрещни задължения. Задължението на заемателя се погасило изцяло, а заемодателят му предоставил изцяло остатъка от заемната сума по договора. Уговорили се сумата да бъде върната, ведно с договорна лихва.

Ответницата извършила плащания в размер на 480 лв. Останала дължима главница в размер на 2898,96 лв. Заемът следвало да бъде изплатен на 20.03.2021 г. Ето защо моли от съда да признае за установена дължимостта на посочената главница, на договорна лихва в размер на 111,15 лв. за период 06.06.2020 г. – 20.03.2021 г. и лихва за забава върху главницата в размер на законната лихва - 485,79 лв. за период 21.03.2021 г. – 16.12.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението. Претендира разноски.

Ответникът е подал отговор чрез особен представител. Оспорва размера на претенцията, счита, че не е изчислен правилно с оглед извършеното плащане, както и че претендираните суми са вече заплатени. Възразява уведомлението за цесия да бъде връчено на особения представител. Оспорва размера на юрисконсултското възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и закона, прие следното от фактическа и от правна страна.

1

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за основателността на които следва да се установи сключването на договора за заем с писмена уговорка за възнаградителна лихва, предаването на заетата сума, настъпването на падежа за връщане на заема, изпадането на ответника в забава, размера на претенциите и прехвърляне на вземанията от кредитора по договора на ищеца.

Установява се от представения договор за потребителски кредит, че възникнало заемно правоотношение между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответницата по силата на договор за паричен заем № ***/30.05.2020г.

Съгласно договора, същият представлявал разписка за усвояването на заемната сума от 3190лв. Договорът е подписан от страните, следователно, установява се даването на процесната сума в заем. В договора е уговорена възнаградителна лихва в размер на 135, 11 лв. Съгласно погасителния план последната вноска настъпила на 20.03.2021г., поради което е настъпил падежът за връщане на посочените вземания – главница и договорна лихва.

Ответникът не доказва плащане, но самият ищец твърди, че е платена сумата от 480 лв. от ответницата. От заключението на вещото лице се установява, че всички плащания по договора са постъпили със забава спрямо падежа на вноските, а след 11.07.2020г. не са постъпвали плащания за погасяване на вноски, поради което още от първата вноска, ответницата е изпаднала в забава. Ищецът претендира обезщетение за забава от по-късна дата, поради което е основателно и това вземане. Съгласно заключението на вещото лице, частичното изпълнение е прихванато от вземанията по договора и останали дължими следните размери на претендираните вземания: главница – 2 898.96лв., възнаградителна лихва – 111.15лв. и лихва за забава – 359.63лв.

Установява се от приложения договор за цесия, че вземанията по договора за потребителски кредит са прехвърлени от първоначалния кредитор на ищеца. Към исковата молба е приложено уведомление за цесията, което е връчено на ответника чрез особения представител. Настоящият състав застъпваше тезата, че такова връчване е невъзможно, но изостави това виждане. Доводите са свързани с обстоятелството, че укриващият се длъжник не следва да черпи ползи от противоправното си поведение. Освен това, съгласно практиката на ВКС, длъжникът има интерес от възражение, че не е уведомен за цесията, ако едновременно с това прави и възражение, че е изпълнил на стария кредитор.

Ето защо подлежат на уважаване предявените искове до посочените размери, а за горницата над сумата за лихва за забава от 359,63 лв. до претендираните 485,79 лв. този иск подлежи на отхвърляне. Като законна последица от уважаване на иска за главница, ще се присъди и законната лихва от подаване на заявлението.

При този изход от спора, разноските следва да се присъдят по съразмерност. Разноски е сторил само ищецът, както следва: 69,92 лв. – такса и 50 лв. възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство, 146,04 лв. – държавна такса, 850 лв. – разноски за особен представител и вещо лице, 150 лв. – възнаграждение за юрисконсулт, като поисканото в по-висок размер възнаграждение според съда не отговаря на правната и фактическа сложност 2 на делото. По съразмерност подлежат на присъждане следните разноски - в заповедното производство: 67,39 лв. - държавна такса и 48,20 лв. – юрисконсултско възнаграждение и разноски в исковото производство: 140,77 лв. за държавна такса, 819,33 лв. – за депозит за особен представител и за вещо лице, 144,59 лв. – за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявените искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Д. М. Ю. с ЕГН: ********** и адрес: ***, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД с ЕИК: 207172780 и адрес: гр. София, УЛ.ПАНАЙОТ ВОЛОВ 29, ет.3, следните суми, за които е издадена ЗАПОВЕД по чл.410 от ГПК с № *** от 09.01.2023г. по ч.гр.д. № 232/2023г. на ПРС, а именно: сумата в размер на 2898,96 лв. – главница по договор за паричен заем № ***/30.05.2020г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземанията по който били цедирани на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД на 01.07.2022г. по силата на Приложение № 1 към договор за цесия от 30.01.2017г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 06.01.2023г., до изплащане на вземането; сумата в размер на 111,15 лв. - договорна лихва за период 06.06.2020 г. – 20.03.2021 г.; сумата в размер на 359,63 лв. – обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за периода 21.03.2021 г. – 16.12.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до претендираните 485,79 лв.

ОСЪЖДА Д. М. Ю. с ЕГН: ********** да плати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД с ЕИК: 207172780, следните разноски - в заповедното производство: 67,39 лв. - държавна такса и 48,20 лв. – юрисконсултско възнаграждение и разноски в исковото производство: 140,77 лв. - държавна такса, 819,33 лв. – депозит за особен представител и за вещо лице, 144,59 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3