Решение № 761 от 20.07.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 761 гр. Бургас, 20.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20222100500542 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. П. Т., ЕГН: ********** чрез адвокат Марияна Пушева от БАК против решение № 260003/05.01.2022г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 4572/2017г. в частта, в която са отхвърлени исковете му против Военно формирование 32890 –Бургас с адрес в гр. Бургас, местност „Атия“ като част от структурата на Министерство на отбраната, както следва: 1. иск за неизплатено трудово възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд над присъдения размер от 424,11 лева за периода от 31.05.2014г. до 31.05.2017г. до претендирания размер от 9613,67 лева и за периода от 01.05.2003г. до 30.05.2014г., ведно със законната лихва; 2. иск за мораторна лихва над присъдения размер от 46,80 лева за периода от 01.08.2014г. до 26.06.2017г. до претендирания размер от 10022,18 лева и за периода от 01.07.2003г. до 31.07.2014г. Т. оспорва решението и в частта, в която е осъден да заплати на Военно формирование 32890 съдебни разноски в размер на 1252,82 лева. Съдът е сезиран с искане за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на друго решение, с което да бъдат уважени изцяло претенциите на Т. за заплащане на обезщетение за извънреден труд, мораторна и законна лихва. Претендират се и разноски за въззивната инстанция.

В жалбата Д.Т. твърди, че решението в оспорената част е неправилно – съдържа формални изводи и несъответно на събраните доказателства тълкуване на факти. Заявява, че претенцията за неизплатено трудово възнаграждение за извънреден труд е квалифицирана неправилно от решаващия съд. Правното й основание според Т. се съдържа в нормата на чл.203, ал.1 и ал.2 от ЗОВСРБ (отм.), вр. чл.158, ал.2, вр.159 от ПКВС (отм.) и чл.194, ал.1 и 1 ал.2 и сл. от сега действащия ЗОВСРБ, обн. ДВ, бр.35/12.05.2009г., а не както е приел районният съд в чл.203, ал.3 от ЗОВСРБ (отм.) и чл.194, ал.3 от ЗОВСБ (отм.). В подкрепа на твърдението си цитира и анализира съдебна практика, постановена по чл.290 от ГПК.

Развива съображения за незаконосъобразно уважено възражение за кратка погасителна давност по чл.111, б. „а“ от ЗЗД и за неправилно отхвърлена претенция в тази част. Цитира решения на Окръжен съд – Бургас в този смисъл – решение по в.гр.д. № 1615/2016г. и решение по в.гр.д. № 1412/2016г. Т. иска от въззивната инстанция да постанови решение, с което да отмени решението в оспорената част и да постанови друго, с което да уважи предявените искове в пълен размер. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание Д.Т. се представлява от адвокат Пушева от БАК, която прави доказателствени искания и пледира за уважаване на жалбата. Адвокат Пушева прави искане за присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна - Военно формирование 32890 – Бургас представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата и несъстоятелност на изложените в нея доводи.

В съдебно заседание Военно формирование 32890 – Бургас се представлява от юрисконсулт Н., който пледира за отхвърляне на жалбата и за присъждане на разноски.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

ФАКТИ:

На 11.04.2002г. Д. П. Т. постъпва на кадрова военна служба във военно формирование 32890 – Бургас на длъжност „моторист“. С допълнително споразумение № 4237/ 11.04.2008г. са изменени първоначално уговорените права и задължения между страните. На 21.05.2010г. е сключен последващ договор за военна служба между Т. и военното формирование за длъжност помощник – моторист. С допълнителни споразумения № 906-32/13.05.2013г., № 1055-38/09.05.2016г. са изменени правата и задълженията по трудовия договор от 21.05.2010г.

Със заповед № ЛС-01-10/26.05.2017г., издадена от командира на Военно формирование 22480 – Бургас е прекратен договора за военна служба на Т. и същият е освободен от длъжност и от военна служба. Със заповед № ЛС-01-13/31.05.2017г., издадена от командира на Военно формирование 22480 – Бургас Т. е отчислен от списъчния състав на военното формирование. От представеното по делото удостоверение изх.№ 20955/ 31.05.2017г. е видно, че Т. е прослужил на военна служба 15 години 1 месец и двадесет дни.

За този период Т. е получил следните брутни трудови възнаграждения: 6 234,32 лева за 2003г.; 6 769,29 лева за 2004г.; 7 071,63 лева за 2005г.; 7 417,25 лева за 2006г.; 9 597,60 лева за 2007г.; 11 590,08 лева за 2008г.; 13 412, 25 лева за 2009г.; 11 956,15 лева за 2010г.;

13 051,93 лева за 2011г.; 12 135,46 лева за 2012г.; 14 203,28 лева за 2013г. и 12 332,53 лева за 2014г.; 14 206,17 лева за 2015г.; 13 007,33 лева за 2016г.; 5 631,36 лева за 2017г.

На 26.06.2017г. Т. предявява искова молба против Военно формирование 32890– Бургас за заплащане на следните суми: 11 232,00 лева, представляващи стойността на положените от Т. 2 880 часа извънреден труд в периода от 01.06.2002г. до 31.05.2017г. вследствие на полагащите му се и неизползвани почивки след изпълнявани от него дежурства по график в поделения (военни формирования 34 590– Бургас и 22480 – Бургас) и военно формирование 32 890 – Бургас; 1 000 лева – мораторна лихва, дължима от падежа на всяко месечно задължение до предявяването на иска, ведно със законната лихва върху 2 главниците, считано от предявяването на иска до окончателното им изплащане, както и направените съдебно-деловодни разноски. В исковата молба Т. твърди, че поделенията, в които е служил, нямат самостоятелен военнопощенски номер и банкова сметка, а са подчинени и влизат в състава на военно формирование 32890 – Бургас. Твърди също, че по време на кадровата военна служба не му е разрешено да ползва почивки за носени дежурства, които се равняват на 2 880 часа извънреден труд. Посочва, че с ПМС № 54/06.03.2009г. са утвърдени нови размери на основаните заплати на военнослужещите като за заеманата от него длъжност „матрос“ основната заплата е в размер на 546 лева, считано от 01.01.2009г. Поради това, Т. смята, че в периода от 01.06.2002г. до 31.05.2017г. е ощетен с 62,40 лева / месечно или общо –11 232,40 лева.

В съдебно заседание на 22.11.2021г. е направено изменение на иска, както следва: претендираната главница от 11232,40 лева се намалява със сумата от 686,40 лева, представляваща възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.06.2002г. до 30.04.2003г. (11 месеца по 62,40 лева). Така, претендираната главница е в размер на 10 545,60 лева за периода от 01.05.2003г. до 31.05.2017г. С последващо изменение, главницата е редуцирана на 9 613,67 лева. Претенцията за мораторна лихва също се намалява за периода от 01.06.2002г. до 30.04.2003г. със сумата от 61,05 лева (11 месеца по 5,55 лева). Така, претендираната мораторна лихва е в размер на 938,95 лева. С последващо изменение мораторната лихва е увеличена на 10 033,18 лева.

С исковата молба, Т. предявява евентуален иск за неплатено обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение в размер на 18 990,90 лева за периода от 01.06.2002г. до 31.05.2017г.

В съдебно заседание на 22.11.2021г. е направено изменение на евентуалния иск чрез намаляване на същия със сумата от 1 160,50 лева за периода от 01.06.2002г. до 30.04.2003г.

(11 месеца по 105,50 лева. Така, претендираната главница по евентуалния иск е в размер на 17 830,40 лева за периода от 01.05.2003г. до 31.05.2017г. С последващо изменение главницата по евентуалния иск е в размер на 19 228,10 лева.

В отговора на исковата молба Военно формирование 32890 – Бургас оспорва претенциите по основание и размер. Твърди, че за да е налице извънреден труд, е необходимо часовете да се отработени над съответната месечна и дневна продължителност на служебното време. Подчертава, че за всяко 24-часово дежурство се полагат 8 часа компенсация, които не представляват извънреден труд. Заявява, че дори да е отработено служебно време над законоустановеното, то е заплатено по реда на чл.204, ал.4, вр. чл.226, ал.1 от ЗОВСРБ (отм.). Твърди също, че сега действащият ЗОВСРБ не допуска максимална продължителност на дежурството над 24 часа, поради което не е налице превишаване на продължителността на служебното време. На основание чл.111, б. „а“ от ЗЗД прави възражение за погасяване по давност на вземането за извънреден труд, възникнало от 01.06.2012г. до 26.06.2014г., както и на съответната мораторна лихва върху главницата.

За установяване на релевантните за спорното правоотношение юридически факти, по делото са представени писмени доказателства, представляващи част от кадровото досие на Т. и е приета съдебно-икономическа експертиза. Според заключението на вещото лице, сумата, изплатена на Т. за извънреден труд в периода от 01.06.2002г. до 31.05.2017г.

(включващ 180 месеца) е в размер на 359,11 лева. Положеният от Т. извънреден труд за процесния период е в размер на 3 240 часа и представлява разлика между фактическата продължителност на служебното време (35 832 часа) и нормативно определената 3 продължителност на служебното време (32 592 часа). Изчислен в парични средства, размерът на възнаграждението за положения извънреден труд от 3 240 часа възлиза на 9 613,67 лева. Размерът на мораторната лихва върху тази сума за периода от 01.05.2003г. до 31.05.2017г. е 10 033,18 лева. Общият размер на дължимото, но неизплатено месечно възнаграждение на Т. за периода от 01.05.2003г. до 31.05.2017г. е изчислен от експертизата на 19 635,85 лева. Районният съд анализира събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, уважава възражението за давност и формира извод за частична основателност на претенцията за заплащане на извънреден труд в размер на 424,11 лева за периода от 31.05.2014г. до 31.05.2017г. и за частична основателност на претенцията за мораторна лихва върху тази сума в размер на 46,80 лева. В останалата част съдът отхвърля иска като неоснователен.

Въз основа на изложените фактически данни, които се установяват от събраните по делото доказателства, съдът достигна до следните

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК. Изхожда от надлежна страна и е насочена срещу тези части от решението, които пораждат неблагоприятни правни последици за жалбоподателя. Поради това, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.

Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.

Решение № 260003/05.01.2022г. е неправилно в частта, в която е отхвърлен иска на Т. за присъждане на сумата над 424,11 лева до 9 613,67 лева, представляваща стойността на 3 152 часа труд, положен в рамките на общата удължена продължителност на служебното време за периода от 01.05.2003г. до 30.05.2014г. и в частта, в която е отхвърлен иска за мораторна лихва върху сумата над 424,11 лева до 9 613,67 лева за периода от 01.05.2003г. до 30.05.2014г. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбите на чл.203, ал.1, ал.2 и ал.3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (отм.) седмичната продължителност на служебното време на кадровите военнослужещи е 40 часа. Общата продължителност на служебното време на кадровия военнослужещ в денонощие не може да надвишава с повече от една втора максималната продължителност на работното време, установена с трудовото законодателство. Когато тази продължителност е надвишена, на кадровия военнослежущ се заплаща възнаграждение за извънреден труд в размер, определен от Министерския съвет.