Решение № 212 от 19.10.2024, Районен съд - Павликени

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Павликени, 19.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЕНА ФОТИ при участието на секретаря Магдалена Панова като разгледа докладваното от РУМЕНА ФОТИ Гражданско дело №

20234140100973 по описа за 2023 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът „Енерго – Про Продажби ” АД е предявил по реда на чл.422, ал.1 ГПК срещу К. Ц. К. установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327 ТЗ, чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата 536,88 лв., главница за незаплатена стойност на предоставена услуга достъп до електроразпределителната мрежа, начислена по фактури както следва: ф-ра № ***/14.01.2022 г.; ф-ра № ***/27.04.2022 г.; ф-ра № ***/13.05.2022 г.; ф-ра № ***/14.06.2022 г.; ф-ра № ***/13.07.2022 г.; ф-ра № ***/12.08.2022 г.; ф-ра № ***/14.09.2022 г.; ф-ра № ***/14.10.2022 г.; ф-ра № ***/15.11.2022 г.; ф-ра № ***/22.12.2022 г.; ф-ра № ***/13.01.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 31.08.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 63,29 лв. за периода от падежа на всяка една от фактурите до 09.08.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. ***/2023 г. по описа на РС - П.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение възникнало с ответника – потребител на ел. енергия с разкрит кл. № ***, по силата на публично известени Общи 1 условия, въз основа на което доставял до обект с аб. № ***S мрежови услуги. Излага твърдения, за промяна в ценообразуването на предоставената от дружеството услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“ като от месец юли 2020 г. цената на тази услуга за стопански потребители се изчислява на база заявената и предоставена мощност до обекта. По повод тази промяна е осъществил мащабна информационна кампания за предоставените от дружеството мощности и възможностите за промяната им, като и към момента услугата „намаляване на предоставена мощност“ е безплатна. Тъй като ответникът не е подал заявление за намаляване на предоставената му мощност до обекта, то от 01.07.2020 г. дължимата цена за тази услуга е начислявана на база предоставената мощност до 39кВт. Поддържа, че за периода от 14.04.2022 г. до 13.01.2023 г. в качеството си на доставчик на ел. енергия е начислил цена на услугата достъп до електроразпределителната мрежа на база предоставената мощност, която цена не е заплатена. Претендира и обезщетение за забава върху нея за периода от датата на падежа, посочен във всяка фактура, до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от назначения на ответника особен представител, съдържащ твърдения за недопустимост на иска, тъй като ищецът не бил титуляр на притезателното право на вземането, предмет на производството. Оспорва се основателността на претенциите с твърдения за липса на валидна облигационна връзка между страните, недоказаност на реално доставена услуга, чиято цена се претендира.

Поддържа, че не е доказано да е собственик на процесния обект. Твърди, че клаузите, с които се променя начина на калкулиране на цената на доставена ел. енергия са неравноправни.

Като съобрази всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, съдът приема за установено следното:

В настоящото производство от страна на ищцовото дружество са представени следните писмени доказателства: Констативен протокол от ***2021 г.; Констативен протокол о т ***2022 г.; извлечение от сметка; справка за потреблението; извлечение за фактури и плащания, фактура с № **********/14.01.2022 г.; ф-ра № ***/27.04.2022 г.; ф-ра № ***/13.05.2022 г.; ф-ра № ***/14.06.2022 г.; ф-ра № ***1/13.07.2022 г.; ф-ра № ***/12.08.2022 г.; ф-ра № **********/14.09.2022 г.; ф-ра № **********/14.10.2022 г.; ф-ра № **********/15.11.2022 г.; ф-ра № ***/22.12.2022 г. и ф-ра № ***/13.01.2023 г. По делото е назначена и изготвена съдебно-техническа експертиза, чието заключение са прието от съда като компетентно и добросъвестно изложени.

От така представените доказателства безспорно се установяват следните факти: На 03.06.2021 г. служители на ищцовата страна е извършил проверка на средство за търговско измерване с № ***, монтирано в обект с титуляр ответника ЕТ „К. К.“, който обект се намира в гр. Б.Ч., ул. ***, и е с клиентски № *** и абонатен №***, в присъствието на свидетеля А.Т., посочена като кмет на населеното място, като електромерът бил разположен в табло на стълб извън имота. За извършената проверка е съставен констативен протокол, на който не е положен подпис на ответника. На същата дата СТИ е демонтирано. На 02.03.2022 г. в обекта е монтирано ново СТИ № ***, за което е съставен констативен протокол №***/02.03.2022 г. Този протокол също не носи подпис на ответника. Подписан е от лицата М. Т. и С. И.

По делото са приложени ф а к т у р и с № **********/14.01.2022 г.; ф-ра № ***/27.04.2022 г.; ф-ра № ***/13.05.2022 г.; ф-ра № ***/14.06.2022 г.; ф-ра № ***/13.07.2022 г.; ф-ра № ***/12.08.2022 г.; ф-ра № **********/14.09.2022 г.; ф-ра № **********/14.10.2022 г.; ф-ра № **********/15.11.2022 г.; ф-ра № ***/22.12.2022 г. и ф-ра № ***/13.01.2023 г., от които се установява, че за периода от м.03.2022 г. – м. 12.2022 г., включително г. за обекта с клиентски номер *** и абонатен №*** са начислени суми в общ размер от 536,88 лв., представляваща дължима цена за мрежова услуга достъп до разпределителна мрежа на база предоставена мощност за периода м.01.2022 г. – м. 12.2022 г. няма данни по делото тази сума 2 д а е заплатена към ищцовата страна. Върху тази начислена сума за неплатена мрежова услуга е начислена лихва за забава от 63,29 лв.

За горепосочения период не е отчетена консумация на ел. енергия в обекта.

Заключението по назначената съдебно-техническа експертиза е установило, че монтираният на обекта автоматичен предпазител при трифазно ел. захранване е с ток 3х63 А, а предоставената мощност е в размер на 39 Kw. Вещото лице е посочило, че незаплатената услуга „достъп до разпределителна мрежа на база предоставена мощност“ за исковия период е от 536,88 лв., а лихвата просрочие върху главницата от дата, следваща датата на падеж на незаплатените фактури, до 09.08.2023 г., е от 63,29 лв.

При така установената фактология, съдът направи следните изводи:

Съгласно пар. 7 от Правилата за търговия с електрическа енергия, „Мрежови услуги“ са достъп до електропреносната мрежа, пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа, достъп до електроразпределителните мрежи и пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи.

Доколкото ищецът претендира плащане на такси за достъп от краен клиент, присъединен при общи условия, съдът намира, че претенцията е по договори за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа по чл. 11, т. 3 във вр. с чл. 14 от Правилата за търговия с електрическа енергия.

По силата на законовата делегация на чл. 21, ал. 1, т. 9 от ЗЕ, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране приема Правилата за търговия с електрическа енергия, обн. и влезли в сила на 26.07.2013 г., които се явяват подзаконовия нормативен акт, регулиращ процесните отношения.

Съгласно чл. 14 от Правилата за търговия с електрическа енергия предмет на договорите по чл. 11, т. 3 е предоставянето на услугите "достъп до електроразпределителната мрежа" и "пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа". Ал. 2 сочи, че договорите по ал. 1 се сключват между оператора на електроразпределителна мрежа, от една страна, и крайни клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа при общи условия.

Независимо обаче между кои страни са сключени договорите, съгласно чл. 28 от Правилата за търговия с електрическа енергия, битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител.

Съгласно чл. 29, ал. 3 от същите, клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези клиенти и производители цената за достъп до електропреносната мрежа и цената за пренос по електропреносната мрежа се заплащат от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13.

Фактическото основание за дължимост на сумите се явява твърдението, че ответникът е краен клиент, присъединен към електроразпределителната мрежа при общи условия.

При оспорване на посоченото по-горе фактическо основание от ответника, направено в срок с отговора на исковата молба, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че ответникът в действителност притежава качеството „краен клиент, присъединен към електроразпределителната мрежа при общи условия“, поради което е обвързан от процесния договор.

3

Съгласно чл. 4 от ОУ на „Енерго-Про Продажби“ АД, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи“ АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „ЕнергоПро Продажби“ АД. Съгласно ал. 2, потребител на електрическа енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, присъединено към електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи“ АД и което купува електрическа енергия за стопански нужди, включително и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. Съгласно ал. 3 на чл. 4 от ОУ, потребител на електрическа енергия за стопански нужди е и възложителят, съответно собственикът на сградата, в случаите на временно снабдяване с електрическа енергия, необходима за извършването на строителство, ремонт или реконструкция.

Доколкото в исковата молба се твърди, че ответникът е небитов клиент, то в тежест на ищеца е да установи, че за него са налице предпоставките на чл. 4 от ОУ, а именно че е собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи“ АД, и купуващ електрическа енергия за стопански нужди или е възложител или собственик на сграда, в случаите на временно снабдяване с електрическа енергия, необходима за извършването на строителство, ремонт или реконструкция.

В конкретния случай ищецът не е изпълнил задължението си да докаже фактите по вменената му тежест на доказване, като не е представил доказателства за наличие на право на собственост у ответника К. Ц. К. по отношение на обект, находящ се в гр. Б.Ч., ул. ***, наличие на вещно право на ползване за същото лице по отношение на същия имот, или доказателства за наличие на валидно основание за държане на процесния имот от него на някакво валидно облигационно или друго правно основание за процесния период. Фактът, че посоченото физическо лице фигурира в информационната система на ищеца като титуляр на партида, не е доказателство за наличие на право на собственост, право на ползване или облигационно основание за ползване. Единствено правото на собственост или правото на ползване върху определен имот са основание за възникване на облигационни правоотношения между страните по договора при общи условия за същия имот.

С оглед изложеното претенцията за установяване дължимостта на сумата от 536,88 лв., главница за незаплатена стойност на предоставена услуга достъп до електроразпределителната мрежа, начислена по фактури, издадени в периода 14.01.2022 г. – 13.01.2023 г. е неоснователна и следва да се отхвърли.

Изхода на спора по главното вземане обуславя отхвърляне на претенцията за лихва за забава, предвид акцесорния й характер.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски се поражда в правната сфера на ответника, който не претендира такива.