Определение № 710 от 13.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 710 гр. София, 13.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500630 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по чл.274 вр. с чл.435 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. Н. Л., вх. № 87558 от 05.08.2024 г./по пощата/, длъжник по изп.дело № 20247900400286 по описа на ЧСИ Р. М.

В., рег. № *** с район на действие СГС, срещу определение от 17.07.2024 г. по ч.гр.д. 20241100505086 по описа за 2024 г. на СГС, ГО, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу постановлението от 14.02.2024 г. за редуциране на размера на паричното задължение, за чието принудително събиране се осъществяват изпълнителните действия.

Излагат се доводи за неправилност на така постановеното определение като жалбоподателят се аргументира с нормата на чл.435, ал.2,т.7 ГПК, съгласно която длъжникът можел да обжалва разноските по изпълнението.Счита, че след като дълга бил редуциран, то ЧСИ следвало да намали разноските за адв. хонорар и таксите по ТТЗЧСИ. Счита, че за това намаляване не е необходимо ЧСИ да бъде сезиран изрично, а тъй като това било законна последица, следвало служебно да се произнесе. САС също следвало да се произнесе по този въпрос, тъй като с настоящата жалба било налице сезиране с възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Излагат се доводи за прекомерност на адв.възнаграждение, което се претендира от взискателя.

Сочи, че де факто с обжалваното от него постановление, ЧСИ се бил 1 произнесъл с отказ да бъде прекратено изпълнителното производство, каквото искане било направено с възражението от 12.02.2024 г. Затова жалбата била допустима. Излагат се доводи за недължимост на издръжката, която е предмет на принудително събиране по изп.дело като се сочат извършени преводи от длъжника/жалбоподател.

Иска се обжалваното определение да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което съдът да приеме, че жалбоподателя не дължи на взискателите И. А. Л. и Н. А. Л. сумите по изп.дело, а в случай, че съдът не уважи това искане, при условията на евентуалност да намали дължимите разноски за адв.възнаграждение и такси по ТТЗЧСИ. Разноски не се претендират.

От страна на взискателите – И. А. Л. и Н. А. Л. не е постъпило становище по частната жалба.

По допустимостта на жалбата:

Обжалваното определение е съобщено на жалбоподателя на 29.07.2024 г.

Частната жалба, с която сме сезирани е подадена на 05.08.2024 г./по пощата/.

Следователно същата е в срока по чл.275, ал.1 ГПК.

Обжалваното определение подлежи на инстанционен контрол; налице е правен интерес от обжалване.

Следователно частната жалба е допустима.

По основателността на частната жалба:

За да постанови определение в обжалвания смисъл, СГС е приел, че не е налице хипотезата на чл.435, ал.2 ГПК, тъй като с обжалваното постановление бил редуциран дълга на длъжника, а не съдържа диспозитив за прекратяване на изпълнителното производство, за да е налице хипотезата на чл.435, ал.2,т.6 ГПК, нито произнасяне в хипотезата на чл.78, ал.5 ГПК /за което съдебният изпълнител не бил изрично сезиран/. Затова жалбата срещу постановлението от 14.02.2024 г. следвало да бъде оставена без разглеждане.

Съдебният изпълнител дължал изрично произнасяне по искането за прекратяване на изп.производство и за намаляване на разноските в хипотезата на чл.78, ал.5 ГПК и едва след това постановените изрични актове на СИ можели да бъдат предмет на обжалване.

2

Определението е правилно защото:

Съгласно чл.435, ал.2 ГПК длъжникът може да обжалва:

1. постановлението за глоба;

2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо;

3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението;

4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.

468, ал. 4 и чл. 485;

5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2;

6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение;

7. разноските по изпълнението.

В конкретния случай с обжалваното от длъжника постановление от 14.02.2024 г. е редуциран дълга поради отчетено от съдебния изпълнител плащане на задължението за издръжка в полза на взискателите.

Следователно, не е налице отказ на съдебния изпълнител да прекрати или да приключи принудителното изпълнение /т.6/ нито е определил разноски различни от вече определените такива /т.7/.

Обжалване на мълчалив отказ е недопустимо в производство по чл.435 и следв. ГПК.

Противно на соченото от жалбоподателя, настоящата инстанция нито може да приеме за установено, че длъжника не дължи сумите, които са предмет на изп.действия по изп.дело № 20247900400286 по описа на ЧСИ Р.

М. В., рег. № *** с район на действие СГС, каквото е искането до съда /вкл. пред СГС/, нито служебно да се произнесе по възражението по чл.78, ал.5 ГПК в производството по инстанционен контрол на постановения от СГС, съдебен акт.

Следва да отбележим и, че СГС е дал указания на ЧСИ изрично да се произнесе по искането за прекратяване на изп.производство по чл.433, ал.1,т.1 ГПК, каквото е направено от длъжника с възражението му от 12.02.2024 г., 3 както и за намаляване на разноските в хипотезата на чл.78, ал.5 ГПК.

Налага се извод, че обжалваното определение е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.

По разноските:

На жалбоподателя разноски не се следват.

Взискателите не претендират разноски, а и такива не са сторени поради което съдът не им присъжда такива.

По обжалването:

Настоящето определение не подлежи на обжалване, така и в ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 71 ОТ 23.02.2022 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 4347/2021 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС.

Водим от горното, АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 17.07.2024 г. по

20241100505086 по описа за 2024 г. на СГС, ГО, като правилно. ч.гр.д.

Определението е окончателно и не може да се обжалва.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4