Решение № 55 от 03.06.2022, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Оряхово, 03.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: В.Л.П. при участието на секретаря В.И.И. като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20211460100655 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на ищцата С. В. СТ., ЕГН ********** с настоящ адрес в с. Липница, общ. Мизия, ул. „Васил Левски“ № 22, действаща чрез адв. М.В. М. от АК Пловдив против „Вива Кредит“ ООД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление в гр. София, жк. Люлин, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г, представлявано от Д.С.Д., с искане за обявяване на нищожност на клаузите на чл. 1, ал. 3 и на чл. 4, ал. 2 на Договор за паричен заем Standard 14 № 5732879 от 16.09.2021 г., предвиждащи съответно заплащането на такса за експресно разглеждане на заявката за кредит в размер на 1199,12 лв. и неустойка в размер на 799,50 лева.

Предявени са два обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 -ро ЗЗД, а в условията на евентуалност - с искове с правно основание чл. чл. 26, ал. 1, предл. 3- то ЗЗД.

От името на ищцата се твърди, че на 16.09.2021 г. между С. В. СТ. и „Вива Кредит“ ООД, ЕИК 201995287 е сключен Договор за паричен заем Standard 14 № 5732879, по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 2000 лв., а кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията и срока на сключения договор – 26 месечни погасителни вноски, като кредитът е отпуснат при годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49,37 %, при ГЛП от 40,32 % и при лихвен процент на ден от 0,11 %. Сочи се, че според клаузите на чл. 1, ал. 3 и на чл. 4, ал. 2 на договора ищцата дължи съответно заплащането на такса за експресно разглеждане на документите за кредит в размер на 1199,12 лв. и неустойка в размер на 799,50 лева за непредоставяне в срок на обезпечение по кредита, като общата сума за плащане от кредитополучателя възлиза на 4444,18 лв.

Твърди се, че именно клаузите на чл. 1, ал. 3 и на чл. 4, ал. 2 на 1

Договора за паричен заем са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като заобикалящи закона при конкретно цитирани разпоредби на ЗПК и като противоречащи на добрите нрави, вкл. че са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, вр. с чл. 24 от ЗПК като неравноправни клаузи.

Твърди се, че посочените клаузи са уговорени в противоречие с принципа на добрите нрави, като водят до нееквивалентност на насрещните престации и нарушават принципа на справедливост, тъй като общата сума за заплащане по тези клаузи възлиза на 1998,62 лв. и се явява прекомерна, равна на сумата по отпуснатия кредит (2000 лв.).

Сочи се още, че тези клаузи заобикалят и изискванията на разпоредбите на чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4 и чл. 21, ал. 1 ЗПК, поради което са нищожни.

Освен това се твърди, че клаузите се явяват неравноправни и по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като предвиждат заплащане на необосновано високи такса и неустойка. Неравноправни се явяват и поради нарушаване на Директива 93/13/ЕИО – чл. 3, чл. 4, параграф 1 от същата.

Въз основа на изложените съображения ищцата желае спрямо ответното дружество да се обявят за нищожни клаузите на чл. 1, ал. 3 и на чл. 4, ал. 2 на Договор за паричен заем Standard 14 № 5732879 от 16.09.2021 г., предвиждащи съответно заплащането на такса за експресно разглеждане на заявка за кредит в размер на 1199,12 лв. и неустойка в размер на 799,50 лева.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество „Вива Кредит“ ООД, ЕИК 201995287, действащо чрез адв. Антоанета Николовска от МАК, с който се оспорват предявените искове като неоснователни. Признава се факта, че с ищцата е сключен Договор за паричен заем Standard 14 № 5732879 от 16.09.2021 г. за сумата от 2000 лв., която е предоставена на ищцата, а тя се е задължила да погаси вземанията по сключения договор на 26 равни двуседмични вноски, всяка в размер на 140,18 лв.

По отношение на искането за обявяване на нищожност на неустойката от 799,50 лв. по чл. 4, ал. 2 от договора се твърди, че право на кредитора е да изисква обезпечаване на отпуснатия кредит, тъй като поема значителен риск, а от друга страна, ако кредитополучателят е считал, че няма да предостави обезпечение и че тази неустойка е прекомерна за него, то е могъл да не встъпва в договорно правоотношение или да се откаже от него в 14-дневен срок. Сочи се, че ищцата се е съгласила с тази клауза, имайки предвид, че е била предварително уведомена за нейното съдържание, чрез предоставянето на Стандартен европейски формуляр, включващ описание на всички условия по договора, преди сключването на последния. Поради това не е сключена в противоречие с добрите нрави и не цели заобикаляне на разпоредбата на чл.

19, ал. 4 от ЗПК, тъй като неустойката не се включва в ГПР, а нейната изискуемост настъпва при неизпълнение на посоченото задължение в тридневен срок от сключването на договора. Сочи се също, че чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК предвижда, че ГПР се изчислява към момента на сключване на договора за кредит, към която дата на кредитора не е известно дали ищцата ще изпълни или не поетите с договора задължения (чл. 19, ал. 3 от ЗПК).

По отношение на искането за обявяване на нищожност на клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора за заплащане на такса за експресно разглеждане на документите за кредит в размер на 1199,12 лв. се твърди, че ищцата доброволно е пожелала да се възползва от услугата за експресно разглеждане 2 на заявката за кредит, вместо да изчака 10 дни. Била е запозната, че това е допълнителна услуга, която се заплаща в посочения размер, поради което стойността на същата не следва да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора и не цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Не е и противоречаща на добрите нрави, тъй като цената на услугата е ясно посочена и потребителят сам е решил да я ползва при тази цена, без услугата да е била задължителна за ползване. При тези аргументи е отправено искане за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.

След като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на ищеца, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

С определение № 80/10.03.2022 г., неоспорено от страните, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за паричен заем Standard 14 № 5732879 от 16.09.2021 г. за сумата от 2000 лв., която е предоставена на ищцата, а тя се е задължила да погаси вземанията по сключения договор на 26 равни двуседмични вноски, всяка в размер на 140,18 лв. Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото доказателства.

Видно от представения по делото Договор за паричен заем Standard 14 № 5732879 от 16.09.2021 г. „Вива Кредит“ ООД, ЕИК 201995287 е отпуснало кредит на ищцата в размер на 2000 лв. за срок от 52 седмици, с месечна погасителна вноска от 140,18 лв., включваща част от дължимите по кредита главница, лихва и такса за експресно разглеждане.

По делото е прието като доказателство и представен от ответното дружество Стандартен европейски формуляр, съдържащ информация за съответния кредит и допълнителна информация по чл. 8 от ЗПФУР.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Представените по делото доказателства дават основание за извода, че страните са във валидно кредитно правоотношение, възникнало въз основа на сключен между тях Договор за паричен заем Standard 14 № 5732879 от 16.09.2021 г. за сумата от 2000 лв. В конкретния случай се касае за сключване на договор за паричен заем от разстояние по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние. Съгласно чл. 18 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал. 2, получил съгласието на потребителя за сключване на договора и ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Съгласно ал. 2 на текста за доказване на електронни изявления, отправени съгласно ЗПФУР се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП).

Алинея 3 предвижда, че изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна, и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

3

Съгласно разпределението на доказателствената тежест по предявените искове срещу ответното дружество и изричните указания на съда във връзка с тях, ответникът не ангажира доказателства в процеса, че ищцата е заявила искане за ползване на услугата за експресно разглеждане на заявката си за кредит с цена за услугата от 1199,12 лв., както и че преди подписване на договора е била предварително уведомена за съдържанието на клаузата на чл.

4, ал. 2 от договора за дължима неустойка в размер на 799,50 лв. в случай на непредоставяне на обезпечение, посочено в чл. 1 на същия член. От представения и приет поделото Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити по никакъв начин не може да се изведе извод за посочените по-горе правнорелевантни факти, за доказването на които е отговорно ответното дружество. В този формуляр никъде не фигурира размерът на неустойката от 799,50 лв., в случай на непредставяне на обезпечение по кредита, като не са налице и доказателства, че заемателят доброволно е избрал да ползва допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричния заем. От съдържанието на представения формуляр единствено се изяснява, че това „избиране“ на услугата става в попълнено от заемателя ППЗ или форма за онлайн кандидатстване или чрез средство за комуникация от разстояние, но не са представени доказателства за такова „избиране“ на услугата за експресно разглеждане на заявка за кредит по нито един от посочените начини.

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, вкл. и договорите върху неоткрити наследства.

Ищцата се позовава на втората хипотеза на чл. 26, ал. 1 ЗЗД по отношение на атакуваните клаузи от договора за кредит, като твърди, че същите са нищожни като противоречащи разпоредбите на чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4 и чл. 21, ал. 1 ЗПК, както и поради накърняване на добрите нрави. Освен това се твърди, че клаузите се явяват неравноправни и по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като предвиждат заплащане на необосновано високи такса и неустойка.

Съдът намира за неоснователно твърдението на ответника, че бързото разглеждане на документи не е действие по усвояване на кредита, тъй като предхожда сключването му, а представлява допълнителна и незадължителна услуга за заемателя, която последният сам избира. Напротив - експресното разглеждане на документи може да се приеме, че е част от процедурата по усвояване на кредита, тъй като обуславя неговото по-бързо отпускане, респ. усвояване от заемателя. Именно това е целта на експресното разглеждане и одобрение на кредита – неговото по-бързо усвояване от страна на потребителя. Поради това съдът намира, че претендираната такса за експресно разглеждане на документите, чрез които ищцата кандидатства за отпускане на кредита заобикаля забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява на кредитора да иска от потребителя заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване на кредита. С тази такса кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона, а освен че не се доказа, че услугата е изрично избрана от страна на ищцата, то не се установи и дали въобще има друга процедура освен тази, която е наречена от кредитора „експресно разглеждане на заявката за паричен 4 заем“. Отделно от това по отношение на цената на тази такса от 1199,12 лв. не става ясно въз основа на какви критерии е формиран този необосновано висок размер, което е допълнително основание да се приеме, че по същество тази уговорена „такса“ оскъпява по скрит начин кредита, респ. ГПР, като основен критерии за потребителя при определяне на финансовата тежест на кредита.