Решение № 70 от 11.03.2024, Районен съд - Добрич

МОТИВИ към

Решение № 70/11.03.2024 г. по АНД № 215/2024 г. по описа на Д.кия районен съд

Срещу обвиняемия Ш.А.К., ЕГН ********** Районна прокуратура – гр.

Д. е внесла в Районен съд – гр. Д. Постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за извършено от него престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК за това, че:

Н а 08.12.2021 г. в Д. потвърдил неистина в писмена декларация вх. № 851000-16520/08.12.2021 г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Д., която по силата на чл. 160, ал. 1 от Закон за движение по пътищата и чл.

17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи, се дава пред орган на властта - Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Д., за удостоверяване истинността на изложеното в декларацията обстоятелство, а именно, че свидетелство за управление на м. п. с. № ..., издадено на 22.04.2021 г. от ОД МВР - Д. на името на Ш. А. К., ЕГН ********** било изгубено, като знаел, че същото му било отнето в Р. Р. поради шофиране на състав от пътни превозни средства - моторно превозно средство марка „....“ с peг. ....и р. марка „...“ с peг. № ...., без да е притежавал свидетелство за управление на МПС със съответната категория, даващо право да го управлява.

В съдебно заседание РП – Д. е редовно призована, не се представлява.

Обвиняемият се явява лично, признава вината си, съгласен е с описаните факти в постановлението на ДРП и прави искане за налагане на наказание в минимален размер.

След преценка на събраните по делото относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Обвиняемият Ш.А.К. притежавал свидетелство за управление на МПС с № ..., издадено на 22.04.2017 г. от ОД МВР — Д..

На 07.12.2021 г. К. управлявал товарна композиция, състояща се от вл. марка „....“ с per. ... и ремарке марка „...“ с peг. .... в Р. Р.., като в резултат на проверка било установено, че е притежавал свидетелство за правоуправление на МПС, несъответстващо на категорията, към която спадала товарната композиция, управлявана от него. Вследствие на което му било отнето свидетелство за управление на МПС с № .....

На 08.12.2021 г. обв. Ш. А. К. посетил Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Д.. Там той попълнил и подписал няколко документа, които били 1 необходими за издаване на ново свидетелство за управление на МПС Заявление, към което приложил Декларация вх. № 851000-16520 от 08.12.2021 г., в която заявил, че е изгубил Свидетелство за управление на МПС № ..., издадено на 22.04.2017 г. от ОД на МВР Д..

Заявлението и декларацията са били подадени пред служителя на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Д. – св. П. Н. М., която приела посочените документи - Заявлението и Декларацията. Обв. К. собственоръчно е подписал заявлението и декларациите при подаването им за издаване на СУМПС, като бил запознато с отговорността, която носи по чл. 313, ал. 1 НК за деклариране на неверени данни и обстоятелства.

След като документите били подадени от заявителя, същите били регистрирани в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Д. и на 09.12.2021 г. бил издаден дубликат на Свидетелство за управление на МПС с № ... от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Д. на обв. Ш. К..

В хода на разследването била назначена графическа експертиза, видно от заключението на която положеният подпис в графа „Декларатор“ в Декларация по ЗДвП по чл. 160 и чл. 17 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност, с peг. .... от 08.12.2021 г. е изпълнен от Ш. А. К..

Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин въз основа на събраните в хода на съдебното дирене доказателства приложените по делото писмени доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото: материалите по досъдебно производство № 24/2023 г. по описа на Сектор „ПИП“ при ОД на МВР - гр. Д., както следва:

Постановление от 07.04.2023 г.; Писмо с рег. № 851000-12745/28.10.2022 г.;

Копие на писмо с рег. № 3286р-53723/2-19.10.2022 г.; Копие на писмо с рег.

№ 328600-52237/10.10.2022 г.; СУМПС № ...; Копие на Заявление за издаване на СУМПС – 2 л.; Копие на АУАН № 073850; Копие на Удостоверение за здравословното състояние на водач/ кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС с № 2479/08.12.2021 г.; Копие на Декларация по чл. 160 от Закона за движени по пътищата и чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност от 08.12.2021 г.; Копие на Декларация от 08.12.2021 г.; Копие на СУМПС № 285448688; Копие на Справка за лице - АИС „Български документи за самоличност“; Копие на Обяснение от Ш. А. К. от 17.11.2022 г.;

Характеристични данни на Ш. А. К. от 23.11.2022 г.; Справка за съдимост с рег. № 221121005000091334/21.11.2022 г.; Писмо с рег. № 255р10902/18.11.2022 г.; Докладна записка от 07.02.2023 г.; Постановление за привличане на обвиняем от 11.05.2023 г. – 2 л.; Протокол за разпит на обвиняем от 11.05.2023 г. – 2 л.; Протокол за разпит на обвиняем от 08.02.2024 г. – 2 л.; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 11.05 2023 г. – 2 л.; Справка за съдимост с рег. № 2

240125005000039048/25.01.2024 г.; Справка за съдимост с рег. № 230314005000120945/14.03.2023 г.; Писмо с рег. № 697600-2480/23.02.2023 г.;

Справка УИС на Прокуратурата на Република България към 23.02.2023 г.;

Характеристични данни на Ш. А. К. от 15.03.2023 г.; Протокол за разпит на свидетел П. Н. М. от 10.03.2023 г. – 2 л.; Протокол за разпит на свидетел А.

Н. А.от 16.05.2023 г. – 2 л.; Постановление от 20.03.2023 г.; Копие на Протокол за графическа експертиза № 26/19.04.2023 г. – 4 л.; Писмо с рег. № 4138/20.12.2023 г., ведно с писмен превод от румънски език на български език на пр. пр № 4138/2022 г. по описа на ДРП – 47 л.; Писмо с рег. № 6976008280/04.07.2023 г., ведно с Предложение за международна правна помощ, Въпросен лист и Докладна записка – 17 л.; Писмо с рег. № 6212р6001/13.03.2023 г. – 2 л.; Писмо с рег. № 697р-1984/28.04.2023 г.; Справка за пътуване на превозно средство от 16.05.2023 г.; Справка за съвместни пътувания с данни за повторяемост от 16.05.2023 г.

Гореописаните писмени доказателства бяха преценени от съда както поотделно, така и в тяхната съвкупност, след което съдът ги прие като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и в резултат на това за съда се налага следният обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:

При изложените фактически констатации и съображения, съдът намира за доказано, че обвиняемият, като на 08.12.2021 г. в Д. потвърдил неистина в писмена декларация вх. № 851000-16520/08.12.2021 г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Д., която по силата на чл. 160, ал. 1 от Закон за движение по пътищата и чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи (ПИБЛД), се дава пред орган на властта Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Д., за удостоверяване истинността на изложеното в декларацията обстоятелство, а именно, че свидетелство за управление на моторно превозно средство № ..., издадено на 22.04.2021 г. от ОД МВР - Д. на името на Ш. А. К., ЕГН ********** било изгубено, като знаел, че същото му било отнето в Р. Р. поради шофиране на състав от пътни превозни средства - м. п. с. марка „....“ с peг. ... и ремарке марка „...“ с ..., без да е притежавал свидетелство за управление на МПС със съответната категория, даващо право да го управлява, от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.

Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав.

Обвиняемият е годен субект да носи наказателна отговорност, доколкото същият е пълнолетен и вменяем. Като извършител на престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК може да бъде всяко лице, изразено от законодателя с формулировката „който”.

Обект на посегателство са обществените взаимоотношения, свързани с лъжливо деклариране в документ – писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или 3 постановление на министерския съвет се дават пред орган на властта, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства. С такова престъпление се засяга правната сигурност на документирането и документооборота и се затруднява дейността на държавните и обществените органи, както и отношенията между гражданите

От обективна страна, на посочената в обвинението дата обвиняемият е декларирал с Декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД с Вх. № 85100016520/08.12.2021 г. обстоятелството, че свидетелството му за управление на МПС е било изгубено, което обаче не отговаряло на действителното фактическо положение, т. е. не е било истина, тъй като свидетелството му за управление на МПС в действителност му било отнето от полицейските власти в чужбина. Следователно обвиняемият съзнателно и целенасочено е потвърдил неистина в посочената декларация, тъй като желаел да му бъде издадено ново СУМПС, с което да управлява ползвания от него автомобил.

От обективна страна, деянието е формално и бива довършено с потвърждаването на неистина в декларацията. В този смисъл с деянието не са причинени имуществени вреди.

По силата на чл. 8, ал. 2 от Закона за българските лични документи „При изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това в най близкото структурно звено на Министерството на вътрешните работи или в дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина, а в случаите по чл. 39а - в Министерството на отбраната или в дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина”.

Съгласно чл. 160, ал. 1 от Закона за движението по пътищата „Дубликат на свидетелство за управление или на контролен талон към него се издава, когато свидетелството или контролният талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва декларация”.

От субективна страна, деянието е извършено от обвиняемия виновно при форма на вината – пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 1, пр. І от НК, тъй като обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

Съдът не намира, че извършеното може да бъде определено като малозначително деяние, като не е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК. Това е така, защото потвърждаването на неистина в писмена декларация, която се дава пред орган на властта по силата на закон, указ или ПМС, е деяние с висока обществена опасност, като криминализирано му в състава на чл. 313, ал. 1 НК гарантира спазването на правовия ред в страната от гражданите и държавните органи. При това деянието е наказуемо алтернативно и с лишаване от свобода. Следователно законодателят е счел, че всяко такова деяние е общественоопасно до степен да бъде обявено от закона за 4 наказуемо. В конкретния случай обществената опасност на извършеното от обвиняемия е висока, тъй като по този начин същият, вместо да изтърпи наложеното му наказание за извършеното от него нарушение на правилата за движение по пътищата, е съставил неистински документ и е отразил неверните обстоятелства в декларацията пред надлежните държавни органи.

Поради изложеното съдът счита, че в конкретния случай не може да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК.

Ето защо съдът приема, че повдигнатото на лицето обвинение се доказва по несъмнен и безспорен начин от събраните в хода на производството доказателства, още повече че самият обвиняем чрез процесуалния си представител не оспорва установената фактическа обстановка, признава вината си и не желае да бъдат събирани други доказателства.

При определяне НАКАЗАНИЕТО на обвиняемия за извършеното престъпление, съдът взе предвид следното:

За да определи наказанието на обвиняемия съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и данните за личността му и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на обвиняемия:

В санкцията на правната норма на чл. 313, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до три години или глоба до хиляда лева.