Решение № 1023 от 09.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1023 гр. Пловдив, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330112279 по описа за 2025 година намира следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „България“ № 81В, против Г. Н. Д., ЕГН **********, с адрес:

******, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.

1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. с чл. 99 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата Г. Н. Д. дължи на ищеца „АПС Бета България” ЕООД сумата от 700,00 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № ******, сключен между Г. Н. Д. и „Сити Кеш“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на „АПС Бета България“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 11.03.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № ****** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4653/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХVIII граждански състав.

В исковата молба се твърди, че на ****** между ответницата Г. Н. Д. и трето лице - кредитор „Сити Кеш“ ООД бил сключен Договор за потребителски кредит № ******, по силата на който ответницата Г. Д. получила сумата в размер на 700,00 лв., при уговорен фиксиран лихвен процент от 40,05 % и годишен процент на разходите от 48,63 %. Сумата по кредита следвало да бъде върната на 12 броя погасителни вноски в срок до 1

25.02.2021 г., когато падежирала последната вноска, съгласно погасителен план, неразделна част към договора за потребителски кредит. Договорът бил подписан при Общи условия и спазване на ЗПК. Сочи се, че сключването на договора било осъществено от разстояние по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) и при спазване изискванията на Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Вземанията по горепосочения договор за кредит били прехвърлени на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г. Излагат се твърдения за уведомяване на длъжника за извършената цесия, като нарочно уведомление било приложено и към исковата молба. Твърди се, че ответницата не е изпълнила поетото по договора за кредит задължение, въпреки изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Поради неплащане на задължението от длъжника, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, във връзка с което било образувано ч.гр.д. № 4653/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив. Била издадена заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради това за ищеца бил налице правен интерес да предяви настоящия иск за установяване на вземането.

По гореизложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Претендира присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, чрез назначения й особен представител – адв. Н. Т., с който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че не дължи претендираните от ищеца суми, тъй като не е сключвала посочения в исковата молба Договор за потребителски кредит № ****** от ****** със „Сити Кеш“ ООД. Поддържа, че не е подписвала процесния договор, нито Общите условия към него, нито е налице писмено изявление от страна на ответницата, че е приела и се е съгласила с представения договор. Счита, че в случая не може да се приеме наличие на сключен договор за кредит при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, доколкото липсват доказателства за сключване на такъв договор по електронен път. Твърди се, че не е налице и документ, удостоверяващ предоставянето на заемна сума в размер на 700,00 лв. на ответницата и сумата не е усвоена от нея.

На следващо място, оспорва се, че с представения Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г. са прехвърлени вземания по Договор за потребителски кредит № ****** от ******, тъй като от представените писмени доказателства не се установявало кои точно вземания са били прехвърлени на ищеца. Релевирано е възражение за нищожност на договора за цесия поради липса на предмет. Оспорва се и верността на съдържанието на представените от ищеца документи във връзка с цесията, доколкото в същите била заличена информация.

Твърди се, че ответницата не е била уведомена за извършената цесия 2 предвид липса на доказателства за връчване на уведомление за цесията. Сочи се, че не е възможно да се извърши уведомяване на ответницата за прехвърляне на вземанията с връчване на препис от исковата молба, доколкото в случая такъв е получен от назначения на страната особен представител, който разполага с ограничен обем процесуални права - за представителство и защита пред съда. Сочи се, че уведомлението не изхожда от някой от управителите на ищцовото дружество и било подписано от лице без представителна власт. Поддържа се, че „АПС Бета България“ ЕООД не притежава вземане спрямо ответницата и не е материалноправно легитимирано да предявява настоящата претенция предвид ненадлежно съобщаване на ответницата за твърдяната цесия.

Възразява се за изтекла погасителна давност досежно всички претендирани с исковата молба суми. Твърди се, че преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК е изтекъл петгодишният давностен срок по отношение на главницата, считано от твърдяната дата на предоставянето й – ******

В случай че се установи наличие на сключен договор за потребителски кредит, ответната страна твърди, че същият е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазване на императивните изисквания на ЗПК.

Поради това на връщане би подлежала само чистата стойност на кредита, съгласно чл. 23 от ЗПК.

По гореизложените съображенвия ответната страна моли за отхвърляне на исковата претенция.

В открито съдебно заседание ищецът „АПС Бета България” ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника на ищцовото дружество – юрк. Б. Т., с което поддържа исковата молба и моли предявения иск да бъде уважен. Претендира разноски.

Ответницата Г. Д. не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание. По делото е постъпило посмено становище от особения представител на ответницата – адв. Н. Т., в което излага съображения за неоснователност на предявения иск и моли исковата претенция да бъде отхвърлена.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл.

415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. с чл. 99 от ЗЗД.

По допустимостта на предявения иск:

Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като 3 от приложеното ч.гр.д. № 4653/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.

410 от ГПК, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а исковата молба е депозирана в преклузивния едномесечен срок по чл.

415 от ГПК. Следователно предявеният установителен иск е допустим.

По основателността на предявения иск:

За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154 от ГПК, следните правопораждащи факти: наличието на Договор за потребителски кредит № ******, сключен между „Сити Кеш“ ООД и ответницата Г. Н. Д. чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР, с посочените в исковата молба параметри; материалноправната си легитимация на посоченото в исковата молба основание /договор за цесия/; че ответницата е уведомена за извършената цесия, както и изправността на цедента по кредитното правоотношение; размера на предоставената и усвоена по договора сума; настъпил падеж на процесното вземане, както и неговия размер.

По делото са представени от ищцовото дружество на хартиен носител копие на Договор за паричен заем Кредирект № ******, с посочени заемодател „Сити Кеш“ ООД и заемател Г. Н. Д., който не съдържа подписите на страните. Представени са и приложимите към договора Общи условия.

С исковата молба е представена и разписка от ******, издадена от „Изипей“ АД, за сумата в размер на 700,00 лв., която също не е подписана от ответницата. Върху разписката не е положен подпис от името на лицето, получило въпросната сума от 700,00 лв., нито са налице някакви други данни, чрез които по категоричен начин да се установи, че именно ответницата е получила исковата сума – напр. чрез изписване на имената й като получател на заетата сума.

В процесния случай ищецът основава претенциите си на твърдението, че е придобил вземанията на заемодателя „Сити Кеш“ ООД по посочения Договор за заем по силата на сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 13.01.2022 със „Сити Кеш“ ООД. Спорно е основанието на цедираното вземане, доколкото ищецът твърди, че процесният Договор за заем е сключен от разстояние по реда на ЗПФУР, а ответницата сочи, че не е обвързана от него, доколкото не е сключвала такъв договор.

Легалната дефиниция на този вид договори се съдържа в чл. 6 от ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече, т.е. не е необходимо едновременното им физическо присъствие (арг. чл. 6, вр. § 1, т. 2 ДР на ЗПФУР).

Според чл. 10, ал. 1 от ЗПФУР преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да 4 му предостави информацията по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг траен носител, достъпен за потребителя.

Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, че е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от ЗПФУР, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Според чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните изявления (каквито ищцовото дружество твърди да са извършени в настоящия случай) – Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП).

Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП електронният подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, т.е. данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва.

При отнасяне на посочените правни норми към особеностите на разглеждания случай се налага извод а, че за да с е установи сключването на процесния Договор за заем, вземането по който ищецът твърди да му е цедирано, то ищцовото дружество следва да докаже, че е отправило предложение и е получило съгласието на потребителя, дадено поне с обикновен електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, тъй като само в този случай писмената форма на договора за потребителски кредит би била спазена – чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК.