Присъда № 7 от 30.06.2022, Районен съд - Белоградчик

МОТИВИ към присъда № 7 /30.06.2022 г. по НОХ дело № 215/2021 г. по описа на РС-Белоградчик, І – ви наказателен състав.

Срещу подсъдимия Р. АС. СЛ. от гр. Д., обл.В. са повдигнати обвинения затова, че:

На 05.05.2021 г. в гр. Д., обл.В., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като отправил обидни думи и заплахи : “боклук”, „да ти ебем майката” и “ще те убия”, спрямо Р. В. МЛ., като тези действия се отличават по своето съдържание с изключителен цинизъм престъпление по чл.325 ал.2 предл.2-ро във вр. ал.1 от НК.

На 05.05.2021г. в гр. Д., обл.В., по хулигански подбуди, причинил на Р.

В. МЛ., лека телесна повреда, изразена в разкъсна рана на дясната половина на брадата, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.131 ал.1 т.12 предл. І от НК вр. чл.130 ал.1 от НК.

На 05.05.2021г. в гр. Д., обл.В. по хулигански подбуди, причинил на Р.

В. МЛ., лека телесна повреда, изразена в контузии на носа, брадата, издрасквания на горната дясна част на шията, ожулване на дясната предмишница, довели до болка и страдание – престъпление по чл.131 ал.1 т.12 предл. І от НК вр. чл.130 ал.2 от НК.

В с.з. по искане на подсъдимия /чрез защитника му/, съдът е допуснал предварително изслушване на страните по делото по реда на чл.370 ал.1 от НПК.

В с.з. прокурорът поддържа повдигнатите обвинения, както са сочени в обвинителния акт, счита че те са доказани по безспорен начин, счита още, че за всяко от тях следва да бъде определено наказание „лишаване от свобода“, също така – спрямо наказанията на подсъдимия да се приложи чл.66 НК.

Намира, че не е налице разпоредбата на чл.78 А от НК, тъй като са извършени няколко деяния, респ. „множество престъпления“.

Подсъдимият Р. С., предвид допуснатото предварително изслушване, прави признания относно фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт , но не се признава се за виновен.

Защитникът на подсъдимия, пледира за оправдаване последния по повдигнатите обвинения. Аргументите му са, че няма осъществено деяние „хулиганство“ въобще, поради наличието на „личен мотив“ в отношението на С. към Р. М., също така – не е наличен и квалифициращ признак „изключителен цинизъм“ по чл.2 на чл.325 от НК. Относно деянията по чл.131 ал.1 т.12 от НК, защитникът отново пледира за не съставомерност, поради липса от една страна на „хулигански подбуди“, а и от друга – неправилно формулирано обвинение за нанесени телесни повреди, леки , и по двата състава на чл.130 от НК – и по ал.1 и по ал.2, което е недопустимо 1 според адвоката на подсъдимия. Алтернативно, при признаване за виновен С., по текстовете на чл.325 ал.1 от НК и чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК, защитникът му пледира – с оглед ниските наказания, за освобождаване от наказателна отговорност и определяне на административно наказания по реда н ачл.78 А от НК.

Съдът, като взе под внимание направените от подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НПК признания в с.з., и прецени събраните и приобщени по делото писмени доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, и на осн.чл.373 ал.3 вр.чл.372 ал.4 от НПК приема за установено следното:

От фактическа страна:

Подс. Р. АС. СЛ. е роден на ................. г. в гр. Б., обл. В., живущ в гр. Д., обл.В., българин, български гражданин, с основно образование, не женен, не осъждан / към датата на деянието – е реабилитиран, т.е. с чисто съдено минало/, безработен, с ЕГН **********.

На 05.05.2021 г. в гр. Д., обл. В., вечерта късно – подс. Р.С. и негови познати – свид. И. И.а, Ив. Х. и Д. Н. седели на пейка, пред сградата на читалището в гр. Д. Употребявали алкохол – бира. Ок. 23.00 ч. край тях преминал пострадалият – свид. Р.М., като ги поздравил. В момента, в който вече ги подминавал, подс. Р.С. внезапно скочил от пейката и започнал да обижда и заплашва М., с думите „боклук“, „ще ти ебем майката“ и „ще те убия“. Редом с това С. нанесъл няколко удара с юмруци по лицето на М. – по носа и областта на брадата, в резултат на които потекла кръв от лицето на ударения.

М. се отскубнал от ръцете на С. и избягал от местопрестъплението, като посетил веднага ФСМП-Димово. Там бил прегледан и посъветван да посети и гр. В. за допълнителна обработка на раната на брадата. На следващият ден, 06.05.21 г. пострадалият отишъл в СО при МБАЛ „Св. Петка“ Видин, където раната на брадата била обработена хирургически.

На 07.05.21 г. М. посетил и д-р А. И.а , съдебен лекар при МБАЛ „Св.

Петка“-Видин, която го освидетелствала и му издала съответния документ от нейния преглед – Медицинско свидетелство № 24/21г.

На 10.05.2021 г. в РУ-Белоградчик била подадена жалба от св. Р. М. за случилото се на 05.05.21 г., извършена проверка по случая и на 22.06.21г. отпочнато досъдебно производство, по чл.325 ал.1 и чл.131 ал.1 т.12 от НК вр. чл.130 ал.1 и ал.2 от НК.

В хода на ДП е назначена и проведена СМЕ, приключила със заключение, че на Р. М. са причинени: разкъсна рана на дясна половина на брадата, контузии на носа и брадата, издрасквания на горната част на шията, ожулване на дясна предмишница, които представляват съответно – временно разстройство на здравето, неопасно за живота и болка и страдание, като тези увреждания отговорят като начин на получаването им – нанасяне на побой / вкл. пострадалият е съобщил за ползван метален, ръбест предмет/.

2

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа: признатата от подсъдимия фактическата обстановка , излагана в обвинителния акт - по реда на чл.371 т.2 от НК, приетите по делото писмени доказателства, събрани в хода на проведеното ДП № 137/2021г. на РУБелоградчик и писмо на РП-Перник, удостоверяващо изтърпяното наказание „пробация“, определено на С. по ч.н.д. № 1956/2015 г. на РС-Перник.

Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично установяват описаната и приета от съда за установена фактическа обстановка.

По безспорен начин се доказа авторството на деянията, а именно, че на инкриминираните дата и място, подс. С., на публично място – пред читалище в града, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като обиждал, заплашвал и ударил гражданин на град Д., при което го наранил, игнорирайки отзвука в обществото от поведението си. Стореното от С. представлява противоправно поведение, нарушаващо моралните норми в обществото, като освен вербалната агресия, той е демонстрирал и физическа, по същите подбуди – без повод нападане на друг човек, на публично място, пред свидетели на случващото се, показвайки, че не зачита нормите на обществото – благопристойно поведение, спазване на тишина в нощните часове, уважение към достойнството и телесната неприкосновеност на чуждата личност, смущението на обществото при вдигане скандал на публично място.

Съдът констатира, че в изложената от обвинението фактическа обстановка не се твърди никъде наличието на личен елемент – лични негативни отношения между подсъдимия и св. Р. М., които да са мотивирали поведението на С. на 05.05.21 г., през нощта. Именно фактите и обстоятелствата, изложени в акта на прокурора призна в с.з. С.. Съдът прие това негово действие /одобри го с нарочно определение/ и съгласно изискванията на НПК, при постановяване на съдебния си акт, следва да се позове именно на тях – обстоятелствата по обвинителния акт, и то подкрепяните от свидетелските показания, като доказателства, събрани в ДП.

Доказа се и възмущението на граждани / поне разпитаните свидетели по ДП/ от поведението на подс. С., за което те не намират обяснение и причини.

Доколкото двама от свидетелите – Ива И.а и Д. Н. съобщават, че подс. Р. С. е заявил, св. Р. М. да е говорил нещо негативно пред работодателя му, то тези показания остават недоказани въобще, изолирани от останалия доказателствен материал. Тези показания не съвпадат и с други доказателства – твърдяното /обясненията/ от самия подсъдим – обвиняем тогава, при разпита му на ДП, което също съдът може да обсъжда като доказателство, събрано в хода на тази фаза на процеса. Тогава С. е заявил, че М., при преминаването си пред седящите на пейката е отправил обидни думи към С., сбили са се дори двамата, но тези думи не се потвърждават от нито един от свидетелите.

3

От правна страна:

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че подсъдимият Р. АС. СЛ. от обективна и субективна страна е осъществил съставите на престъпленията по : чл.325 ал.1 от НК и чл.131 ал.1 т.12 предл. І от НК вр. чл.130 ал.1 от НК.

Респективно, съдът не прие за доказано деянието по чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК, нито наказуемо в случая такова по чл.131 ал.12 НК вр. чл.130 ал.2 от НК, поради което и на осн. чл.304 от НК оправда С. за тях.

Според съдебния състав, при приетата от него за истинна фактическа обстановка, изложена в обвинителния акт, и призната от подсъдимия, въпреки непризнаването на личното отношение - вина, при така признатите факти от С., има доказателства, той – С., да е извършил двете деяния по НК, в идеална съвкупност – хулиганство, в не квалифицирания му състав, и нанасяне телесна повреда – лека по чл.130 ал.1 от НК, но по хулигански подбуди.

От обективна страна - подс. Р. С. на 05.05.2021г. в гр. Д., обл.В., през нощта – ок. 23.00 ч., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като отправял обидни думи и заплахи: “боклук”, „да ти ебем майката” и “ще те убия”, спрямо Р. В. МЛ., същевременно нанасяйки му удари с юмруци и причинявайки така на Р. В. МЛ., лека телесна повреда, изразена в разкъсна рана на дясната половина на брадата, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

При удрянето на М., от С., са му причинени и по-леки наранявания / контузии на носа, брадата, издрасквания на горната дясна част на шията/, довели и само до болка и страдание. Тези наварявания като увреждане се квалифицират по ал.2 чл.130 от НК, но съгласно съдебната теория и практика – този по-лек състав на леки телесни повреди, се поглъща от по-тежкия, двата състава не могат да бъдат наказуеми едновременно, а единствено – по-леките наранявания, могат да се отчитат допълнително при определяна конкретния размер на санкцията по чл.130 ал.1 от НК. Затова и присъдата на съда е оправдателна за това отделно обвинение. Относно твърдяното пък, „ожулване на дясната предмишница“, и споменатата в СМЕ употреба на остър метален/твърд предмет – съдът намира за първото / за който елемент има и повдигнато обвинение, като част от състава на второто деяние „лека телесна“ повреда/, че не е недоказано, а за второто – дори няма обвинение, единствено вещото лице е посочило такъв предмет, като възможно употребен. Съдът прави тези изводи от следните доказателства: от разпитите на свидетелите – видно е, че те говорят за удари, нанасяни само с юмруци, и то само в областта на лицето на М.. Никой от тях не твърди, нито в обвинителния акт, който на практика призна за отговарящ на действителната фактическа обстановка подсъдимият, се излага – да е имало други удари, освен върху лицето – нос и брада, на М.. Вещото лице пък, при провеждане на експертизата си, е 4 отразило, че самият пострадал е заявил ползването на твърд, метален предмет от подсъдимия, т.е. това са данни само на самия М., а освидетелстването при издаването на медицинското свидетелство на М. е извършено два дни след 05.05.21 г.

Ето защо, като цяло съдът не намери за юридически правилно да признае за виновен и накаже подс. С. и за деяние по чл.131 ал.12 предл. І НК вр. чл.130 ал.2 от НК, за което му е повдигнато обвинение.

Съдът не приема за доказано, и че „хулиганството“ е осъществено при квалифициращ признак „изключителен цинизъм“ по смисъла на чл.325 ал.2 от НК. В отправените от С. думи и заплахи не се открива нищо повече от наистина невъзпитани, непристойни, груби думи и изрази, но не може да ги окачестви като изключително и особено нагли, цинични и/или развратни, поради което съдът оправда подсъдимия спрямо този признак по квалификацията „хулиганство“.

От субективна страна - подс. С. е действал при условията на пряк умисъл, като е съзнавал, че показва /демонстрирал е/ пренебрежение към обществото, неуважение към неговите членове – както случайни граждани / свидетелите, с които е садял на пейка, така и всеки, който е бил наблизо и би могъл да възприеме думите му/, показвал е грубо нахалство, незачитане нормите за ред и тишина, спокойствие през нощта, незачитане поради тези причини и на личната неприкосновеност на гражданина М., съзнавал е и общественоопасния характер на своето поведение – словесно и физическо, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици от него и е искал настъпването им. Обстоятелството, че е бил употребил някакво количество алкохол не го оневинява и оправдава, респ. не изключва умисъла му, тъй като сам се е привел до това състояние.