Решение № 229 от 22.12.2022, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 508/2022
- Вид
- Решение № 229
- Подписан
- 22.12.2022
- В сила
- 23.10.2024
- Състав
- Галина Грозева Арнаудова, Мария Петрова Петрова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева
Цитирани разпоредби
- чл.235,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433,ал.1,т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.152 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.171-174 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.171,ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.171,ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.171-174 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.172,т.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.172,ал.2 и ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.172,ал.2 и ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.171-174 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.173,ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.171-174 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.225,ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.1,ал.1,т.1, и т.5 · Закон за местните данъци и такси
- чл.1,ал.1,т.1, и т.5 · Закон за местните данъци и такси
- чл.6,ал.1,б.А · Закон за местните данъци и такси
РЕШЕНИЕ
№ 229 гр. Пловдив, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Галина Гр. Арнаудова
Членове:
Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20225000500508 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №250 от 25.08.2022г., постановено по гр.дело №218/2021г. по описа на Окръжен съд-Смолян, е признато за установено, на основание чл.439 от ГПК, по иск на „Б. Н. С.“СД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. В. Р. № **, по отношение на О. С., гр. С., бул. Б. № **, че не съществуват вземанията, поради погасяване по давност, посочени в Акт за установяване на задължения по декларация по чл.106/107 ДОПК №*********г., издаден от Д. Й., гл.експерт при отдел М. Д. Ф, с. д. и б.“ при О. С., както следва: 1. Задължения за данък върху недвижими имоти /ДНИ/: по партида № *********** за периода 2014г. за сумата 291,14лв., от които 282,26лв. главница и 8,88лв. лихва; по партида № ***********, за периода 2013г., за сумата 563,67лв., от които 491,12лв. главница и 72,55лв. лихва; по партида № *********** за периода 2009г., за сумата 1 691,04лв., от които 1 1
090,20лв. главница и 600,84лв. лихва; по партида № ***********, за периода 2010г., за сумата 1 573,44лв., от които 1 090,20лв. главница и 483,24лв. лихва; по партида № ***********, за периода 2011г., за сумата 713,57лв., от които 534,27лв. главница и 179,30лв. лихва; по партида № ***********, за периода 2012г., за сумата 625,51лв., от които 507,56лв. главница и 118,05лв. лихва; по партида № ***********, за периода 2013г., за сумата 574,34лв., от които 507,56лв. главница и 66,78лв. лихва; по партида № ***********, за периода 2014г., за сумата 523,53лв., от които 507,56лв. главница и 15,97лв. лихва; по партида № *********, за периода 2009г., за сумата 828,72лв., от които 534,27лв. главница и 294,45лв. лихва; по партида № *********, за периода 2010г., за сумата 771,09лв., от които 534,27лв. главница и 236,82лв. лихва; по партида № ******, за периода 2009г., за сумата 15,51лв., от които 10,00лв. главница и 5,51лв. лихва; по партида № ******, за периода 2010г., за сумата 14,43 лв., от които 10,00лв. главница и 4,43лв. лихва; по партида № ******, за периода 2011г., за сумата 701,62лв., от които 525,32лв. главница и 176,30лв. лихва; по партида № ******, за периода 2012г., за сумата 803,30лв., от които 651,72лв. главница и 151,58лв. лихва; по партида № ******, за периода 2013г., за сумата 731,88лв., от които 646,79лв. главница и 85,09лв. лихва; по партида № ******, за периода 2014г., за сумата 662,05лв., от които 641,85лв. главница и 20,20лв. лихва, или общо за 11 084,94лв., от които 8 564,95лв. главница и 2 519,99лихва.; 2. Задължения за такса битови отпадъци /ТБО/: по партида №*********** за 2009г. за сумата 2,48лв., от които 1,60лв. главница и 0,88лв. лихва; по партида № *********** за 2010г. за сумата 2,31лв., от които 1,60лв. главница и 0,71лв. лихва; по партида № ******** за 2009г. за сумата 2,48лв., от които 1,60лв. главница и 0,88лв. лихва; по партида №******** за 2010г. за сумата 2,31лв., от които 1,60лв. главница и 0,71лв. лихва; по партида № ********** за 2010г., за сумата 28,89лв., от които 20,02лв. главница и 8,87лв. лихва; по партида № *********** за 2014г. за сумата 44,86лв., от които 43,50лв. главница и 1,36лв. лихва; по партида № *********** за 2013г. за сумата 411,58лв., от които 358,61лв. главница и 52,97лв. лихва; по партида № *********** за 2009г., за сумата 5 918,65лв., от които 3 815,70лв. главница и 2 102,95лв. лихва; по партида № *********** за 2010г., за сумата 5 507,02лв., от които 3 815,70лв. главница и 1 691,32лв. лихва; по партида № *********** за 2011г. за сумата 2 497,51лв., от които 1 869,96лв. главница и 627,55лв. лихва; по партида № *********** за 2012г., за 2 сумата 784,63лв., от които 636,58лв. главница и 148,05лв. лихва; по партида № *********** за 2013г. за сумата 720,33лв., от които 636,58лв. главница и 83,85лв. лихва; по партида № *********** за 2014г. за сумата 656,62лв., от които 636,58лв. главница и 20,04лв. лихва; по партида № ********* за 2009г. за сумата 2 900,55лв., от които 1 869,96лв. главница и 1030,59лв. лихва; по партида № ********* за 2010г., за сумата 2 698,83лв., от които 1 869,96лв. главница и 828,87лв. лихва; по партида № ****** за 2009г. за сумата 54,23лв., от които 34,96лв. главница и 19,27лв. лихва; по партида № ****** за 2010г. за сумата 50,46лв., от които 34,96лв. главница и 15,50лв. лихва; по партида № ****** за 2011г. за сумата 61,55лв., от които 46,09лв. главница и 15,46лв. лихва; по партида № ****** за 2012г. за сумата 1 313,70лв., от които 1 065,81лв. главница и 247,89лв. лихва; по партида №****** за 2013г., за сумата 1 197,10лв., от които 1 057,92лв. главница и 139,18лв. лихва; по партида № ****** за 2014г. за сумата 1 083.07лв., от които 1 050.02лв. главница и 33.05лв. лихва, или общо 25 939,16лв., от които 18 869,31лв. главница и 7 069,85лв. лихва.; 3. Задължения по данък върху превозните средства /ДПС/: по партида ********, за периода 2009г., за сумата 31,33 лв., от които 20,00лв. главница и 11,33 лв. лихва; по партида ********, за периода 2010г. за сумата 21,84лв., от които 15,00лв. главница и 6,84лв. лихва; по партида ********, за периода 2011г. за сумата 20,04лв., от които 15,00лв. главница и 5,04лихва; по партида ********, за периода 2012г. за сумата 14,80лв., от които 12,00лв. главница и 2,80лихва; по партида ********, за периода 2013г., за сумата 13,58лв., от които 12,00лв. главница и 1,58лв. лихва; по партида ********, за периода 2014г., за сумата 12,38лв., от които 12,00лв. главница и 0,38лв.лихва; по партида ***********, за периода 2009г. за сумата 104,97лв., от които 67,00лв. главница и 37,97лв.лихва; по партида ***********, за периода 2010г. за сумата 97,56лв., от които 67,00лв. главница и 30,56лв.лихва; по партида ***********, за периода 2011г. за сумата 89,49лв., от които 67,00лв. главница и 22,49лв.лихва; по партида ***********, за периода 2012г. за сумата 66,07лв., от които 53,60лв. главница и 12,47лв.лихва; по партида ***********, за периода 2013г. за сумата 60,65лв., от които 53,60лв. главница и 7,05лв.лихва; по партида ***********, за периода 2014г. за сумата 55,29лв., от които 53,60лв. главница и 1,69лв.лихва, или общо 588,00лв., от които 447,80лв. главница и 140,20лв. лихви, и О. С., бул. Б., № **, е осъдена да заплати на „Б. Н. С.“СД, ЕИК *******, със 3 седалище и адрес на управление гр. С., ул. В. Р. № **, разноски по делото от 3 200лв.
Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателят О. С., която чрез пълномощника юрисконсулт З. К. го обжалва изцяло с доводи за недопустимост като постановено по недопустим иск, основаващ се на обстоятелства за изтекла давност преди влизане в сила на изпълнявания АУЗД, подлежащ на обжалване по реда на чл.152 и сл. от ДОПК и влязъл в сила на 13.02.2015г., а не на нови обстоятелства по смисъла на чл.439,ал.2 от ГПК. Изложени са доводи и за неправилност на решението, според които погасителната давност за задълженията за периода 2012-2014г. не е изтекла, с оглед прекъсването и спирането й с издаване на акта за тяхното установяване, образуването на изпълнително производство пред Н. - П. о. С. и налагането на обезпечителни мерки в рамките на него. Претендира за цялостна отмяна на решението и за присъждане на направените по делото пред двете инстанции разноски.
Въззиваемата страна „Б. Н. С.“СД е депозирала чрез пълномощника адв.Е. В. писмен отговор на същата с подробно развити в него съображения за неоснователност на същата и искане за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Предмет на въззивно разглеждане е предявеният от „Б. Н. С.“СД против О. С. иск с правна квалификация чл.439,ал.1 от ГПК за установяване, че вземанията по Акт за установяване на задължения по декларация по чл.106/107 ДОПК №*********г., издаден от Д. Й., гл.експерт при отдел М. Д.
Ф, с. д. и б.“ при О. С., които са предмет на принудително изпълнение по изп.дело №60/2020г. по описа на ЧСИ С. Д. с рег. № ** и район на действие Окръжен съд-Пловдив, представляващи данък върху недвижими имоти, такса битови отпадъци и данък върху превозни средства с лихви за периода 20092014г. /включително/ в общ размер от 37612,10лв., посочен поотделно за 4 всяко вземане, не съществуват, поради изтекла погасителна давност.
С отговора на исковата молба ответната О. С. е възразила по допустимостта на иска по съображения, че компетентен да се произнесе по възражението за изтекла погасителна давност е органът по приходите, при обжалване на акта – ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община, а в производството по принудително изпълнение по реда на ДОПК – публичният изпълнител или директорът на съответната ТДД при обжалване на действията му. Признала е за частично основателна претенцията за вземанията за 2009г. и за 2010г., по отношение на които счита да е изтекла абсолютната 10-годишна давност и твърди на основание чл.173,ал.2 от ДОПК тези вземания да са отписани служебно. По отношение на вземанията за периода 2011-2014г. /включително/ оспорва иска, поддържайки с издаването на АУЗД давността да е прекъсната и да е поставено начало на нов 5-годишен давностен срок, в рамките на който са предприети действия по принудително изпълнение, изразяващи се в отправено на 16.04.2015г. искане пред Н. - П. о.
С. за образуване на изпълнително производство, в рамките на което са наложени обезпечителни мерки и с налагането им е спрял да тече давностния срок.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за вземанията за 2009г. и 2010г. да е налице признание на иска по смисъла на чл.237,ал.2 от ГПК и по отношение на тях да е изтекла абсолютната 10годишна давност по чл.171,ал.2 от ДОПК, независимо от спирането или прекъсването й, чието изтичане е било установено от ответника, отписал служебно тези вземания. По отношение на останалите вземания за периода 2011-2014г. /вкл./ е приел за установено въз основа на представените писмени доказателства, че пред ТД на Н. - П. о. С. е било образувано изп.дело №***********г., към което били присъединени вземанията по процесния *********г., и по него били наложени обезпечителни мерки с ПНОМ от 12.07.2016г., от 25.01.2017г., от 22.04.2017г., от 30.01.2018г. и от 21.08.2018г., като принудителното изпълнение било прекратено по искане на ответника с разпореждане от 28.01.2020г., с което са били отменени и наложените обезпечителни мерки и от тази дата е отпаднала с обратна сила и последицата от налагането им – спиране на давността по чл.172,т.5 от ДОПК. Затова прекъснатата с акта от 23.12.2014г. давност и започналата да тече нова 5- 5 годишна давност от 23.12.2014г. е изтекла на 23.12.2019г., с което вземанията са били погасени преди образуването на новото изп.дело №60/2020г. на ЧСИ С. Д. и налагането на нови обезпечителни мерки по него. Позовал се е на т.10 от ТР №2/13г. по тълк.дело №2/13г. на ОСГТК на ВКС и съдебна теория и практика.
Настоящата инстанция, с оглед правомощията си по чл.269 от ГПК и възраженията на жалбоподателя, намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо. Предявеният иск, противно на поддържаното във въззивната жалба, се основава на факти, настъпили след влизане в сила на посочената дата 13.02.2015г. на акта за установяване на задълженията по смисъла на чл.439,ал.2 от ГПК, с оглед твърденията в исковата молба новата петгодишна давност след издаването му на 23.12.2014г., да не е била прекъсвана, при което да е изтекла на 23.12.2019г., а за вземанията за 2009г. и 2010г. да е изтекла и абсолютната десетгодишна давност. Противно на поддържаното в отговора на исковата молба, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иска по чл.439,ал.1 от ГПК, който за него е и единствената понастоящем процесуална възможност да релевира възражението си за изтекла погасителна давност за събираемите по реда на ГПК вземания.