Решение № 3753 от 24.10.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 754/2024
- Вид
- Решение № 3753
- Подписан
- 24.10.2024
- В сила
- 20.11.2024
- Състав
- Иван Стойнов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- § 46 · Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г.
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 14 · Закон за нормативните актове
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 222 · Кодекс на труда
- чл. 222, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 224 · Кодекс на труда
- чл. 224, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 10 · Кодекс на труда
- чл. 54, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 54, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 56 · Кодекс на труда
- чл. 57, ал. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 3753 гр. Варна, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20243110100754 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Г. А. Г., гр. Варна, с която срещу *, гр. *, са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на трудови възнаграждения, обезщетение при пенсиониране и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
В исковата си молба ищцата Г. А. Г. твърди, че се е намирала в трудово правоотношение с ответника *“, гр. *, където е заемала длъжност „заместник-директор по учебната дейност“, като със Заповед № РД-09-1349 от 21.07.2023 г. взаимоотношенията между страните са прекратени, поради придобиването от ищцата право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Посочено е, че в ДВ, бр.
75 от 01.09.2023 г., е публикувана Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда, съгласно § 2 от която са налице промени в Приложение № 3, уреждащо минималните размери на основаните месечни работни заплати на педагогическите специалисти, като с обратна сила, считано от 01.01.2023 г. е налице увеличение от 15 % на трудовото им възнаграждение. Изложено, че със заявление от 07.11.2023 г. ищцата претендирала от ответника заплащането на посоченото увеличение, дължимо за периода от 01.01.2023 г. до прекратяването на трудовото й правоотношение на 31.07.2023 г. С писмо от 22.11.2023 г. директорът на учебното заведение уведомил ищцовата страна, че е отправено допитване до Министерство на образованието и науката за конкретното тълкуване на посочените изменения, като дотогава приложение следвало да намери посоченото от Министерството в писмо от 29.09.2023 г., а именно, че предвиденият нов минимален размер на основното трудово възнаграждение касае единствено лицата, притежаващи качеството педагогически специалисти към датата на увеличението.
Съобразно изложеното ищцата намира, че в нейна полза се следва заплащането на процесното увеличение, заедно с обезщетение за забава. Моли се за уважаване на така заявените претенции и присъждането на съдебно-деловодни разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника „*“ е депозиран отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за допустимост, но по същество неоснователност на заявените 1 искове. Оспорват се изложените от насрещната страна твърдения. Твърди се, че са налице произнасяния на Министерството по други идентични казуси, съобразно което и на директора на учебното заведение са дадени указания във връзка с отправеното запитване до МОН за невъзможността за заплащане на процесното увеличение. Последното било относимо само за лицата, работещи в системата на образованието към момента на договарянето му, независимо, че се дължи, считано от 01.01.2023 г. Страната допълва и, че в колективния трудов договор не е предвидено заплащане на увеличението на лицата, които са прекратили трудовите си правоотношения към датата на утвърждаването му. Моли се за отхвърляне на така заявените претенции.
В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба. Допуснато е изменение на исковете.
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на трудови възнаграждения, обезщетение при пенсиониране и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, които са квалифицирани по чл. 128, т. 2, чл. 222, ал. З КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищцата е следвало да установи, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по което същата е полагала труд за периода от 01.01.2023 г. до прекратяването му със Заповед от 21.07.2023 г., считан от 01.08.2023 г.; че съгласно публикуваната в ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г.
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда е предвидено увеличение в размер на 15% на основното трудово възнаграждение на педагогическите специалисти, считано от 01.01.2023 г., както и че посоченото увеличение е приложимо и по отношение на лицата, които към датата на обнародването на измененията не са били част от образователната система; че се дължи заплащане на трудово възнаграждение в претендирания размер от ответника; че е налице основание за заплащане на обезщетение за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в претендирания размер; че е налице основание за заплащане на обезщетение за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в претендирания размер; че е налице основание за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в посочения размер; че ответникът е изпаднал в забава и е налице основание за заплащане на обезщетения за забава в посочения размер.
В тежест на ответника е било да установи, че е изпълнил надлежно задълженията си да заплати дължимите трудови възнаграждения в уговорените срокове; че е изпълнил задължението си да заплати обезщетение за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и за неизползван платен годишен отпуск; че е изпълнил задължението си да заплати претендираните обезщетения за забава или че не е дал повод за образуване на делото.
Установява се от представените по делото писмени доказателства, че ищцата е работила на длъжност „заместник директор по учебната дейност“, преди трудовото й правоотношение с ответника да бъде прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, със заповед на директора на училището от 21.07.2023 г. /л. 6/, считано от 01.08.2023 г. На 07.11.2023 г. ищцата е подала заявление /л. 7/ до ответника да й бъдат изплатени допълнителни възнаграждения и обезщетения съобразно измененията в Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда /л. 12, л. 58/. Молбата на ищцата е оставена без уважение, като в подкрепа на това произнасяне е представено становище на МОН /л. 8-11, л.
25-27/. Преди прекратяване на трудовото й правоотношение ищцата е била член на Синдиката на КНСБ, като по делото са представени Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г., както и Анекс към него от 2
10.08.2023 г. /л. 43-57/. По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза /л. 66-69/, която е изчислила полагащите се на ищцата суми в случай, че съдът приеме, че измененията в Наредбата касаят нейното трудово правоотношение. В тази връзка е допуснато и изменение на предявените искове /л. 73, гръб/, след като ищцата е съобразила претендираните размери със заключението на вещото лице и е отправила молба по чл. 214 ГПК /л. 71/.
По същество спорът в настоящото производство е единствено правен, доколкото изложените от ищцата факти не са оспорени от ответника. Няма спор, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по което същата е полагала труд за периода от 01.01.2023 г. до прекратяването му със Заповед от 21.07.2023 г., както и че основанието за прекратяване на трудово правоотношение е поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не се оспорва, че на ищцата й се дължат обезщетения по чл.
222, ал. 3 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ за пенсионирането и за неизползвания платен годишен отпуск, като заплащането на същите е предвидено и в самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Ответникът не оспорва, че при определянето на дължимите от него обезщетения и трудови възнаграждения не е съобразил същите с измененията в Наредбата.
Спорният въпрос в производството е дали публикуваната в ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г.
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда, с която е предвидено увеличение в размер на 15% на основното трудово възнаграждение на педагогическите специалисти, считано от 01.01.2023 г., е приложима и по отношение на лицата, които към датата на обнародването на измененията не са били част от образователната система.
В случай, че тази Наредба е приложима и следва основното трудово възнаграждение да бъде увеличено, то и съответно следва да бъдат увеличени и дължимите се обезщетения по чл. 222 и чл. 224 КТ, доколкото техните размери зависят от него. В тази хипотеза, ако увеличената стойност на обезщетенията не е била заплатена при прекратяване на трудовото правоотношение или в предвидените за това срокове, на работника би се дължало и обезщетение за забава.
По основния правен въпрос в производството е налице противоречива практика на окръжните съдилища, като преобладаващата такава е в насока, че изменението в процесната наредба следва да се прилага и за тези лица, които са работили в образователната система след 01.01.2023 г., но трудовото им правоотношение е било прекратено преди 01.09.2023 г.
Настоящият състав споделя това становище. Задължителна практика за съдилищата все още не е формирана.
На 06.12.2022 г. между Министерство на образованието и науката, Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите в средното образование на Република България, като работодатели и Синдиката на българските учители към конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдиката "Образование" към конфедерацията на труда "Подкрепа", Независимия учителски синдикат към конфедерацията на независимите синдикати в България, като синдикати, е сключен колективен трудов договор (КТД) за системата на предучилищното и училищно образование, с предмет въпросите на трудовите, осигурителните и социалните отношения и на жизненото равнище, които не са уредени с повелителни разпоредби на Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове. Съгласно чл. 4 от КТД, постигнатите договорености са минимални, имат задължителен характер и се прилагат за работниците и служителите, членове на синдикалните организации и за работодателите, членове на организациите на работодателите-страни по договора.На 10.08.2023 г. между същите страни, като работодатели и синдикати, е сключен Анекс към този КТД за системата на предучилищното и училищно образование, като текстът на чл. 27 от КТД, който определя минималните основни работни заплати на работещи в тази сфера е изменен. В ал. 2 от анекса е посочено, че осигурените средства от държавния бюджет се изразходват само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Съгласно ал. 3, т. 2 3 индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са повисоки от тях, се увеличават с не по- малко от 15 %.
Съгласно диспозитивната разпоредба на чл. 54, ал. 1 от КТ колективният трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. В случая макар че видно от титулната част на същия той е сключен на 06.12.2022 г., в § 2 от преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на КТД, изрично е уговорено, че той влиза в сила на 26.11.2022 г. Съгласно чл. 54, ал. 2 от КТ КТД се смята за сключен за срок една година, доколкото в него не е уговорен друг срок, но за не повече от две години. В разглеждания случай в договора не е предвиден срок на действие, което съотнесено със законодателното разрешение в такива случаи, то той е със срок от една година. Законът обаче предвижда възможност страните да уговорят по-кратък срок на действие на отделни негови клаузи. В теорията се сочи, че "Такива по-кратки срокове могат да се предвиждат например относно договорените размери на трудовите възнаграждения." (Мръчков, В.
Трудово право, девето преработено и допълнено издание, Сиби, 2015, с. 843). Съгласно чл.