Решение № 1864 от 19.07.2019, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1864

19.07.2019 г. град

Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският районен съд, Гражданско отделение, XLIV-ти граждански състав, на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в открито заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Сияна ДИМИТРОВА

Секретар – Зинаида Монева като разгледа докладваното от съдията Сияна Димитрова гражданско дело № 1526 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Образувано е по искова молба вх. №

7928/20.02.2019 г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Р. Р, със съдебен адрес:***, офис 4, срещу А.М.Г.,

ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска от съда да приеме за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от общо 830,49 лева, от които: 685,38 лева, представляваща главница по сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД – кредитор и длъжника – кредитополучател, Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-14297119/23.12.2016 г. за периода от 05.08.2017 г. до 05.01.2019 г., по отношение на която на основание чл. 5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост от дата 05.09.2017 г.; 85,62 лева, представляваща договорна лихва за периода от 05.08.2017 г. до 05.01.2019 г., по отношение на която на основание чл. 5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост от дата 05.09.2017 г.; 59,49 лева – обезщетение за забава за периода от 06.09.2017 г. до депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, както и законна лихва върху главницата от датата на входиране на заявлението до изплащането ѝ, като вземанията на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД са прехвърлени на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., съгласно приложение № 1 към него от 16.01.2018 г., и за тях е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5724/2018 г. по описа на Бургаски районен съд.

Претендират се съдебни разноски за заповедното и исковото производство.

Към исковата молба са представени писмени доказателства и направено е доказателствено искане за прилагане към делото ч.гр.д. № 5724/2018 г. по описа на БРС.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника А.М.Г., ЕГН **********, с който иска се оспорва по основание и размер със съображения за незаконосъобразно цедиране на вземанията на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в противоречие на чл. 26 от ЗПК и договорните клаузи на Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-14297119/23.12.2016 г., както и предвид нередовно уведомяване на ответника за цедиране на процесните вземания. Възразява се срещу представителната власт н на лицата, подписали договора за цесия и уведомлението за цесия и на техните упълномощители. Излагат се доводи за нищожност на договора за кредит, поради наличие на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП.

Оспорва се искането на ищеца за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В проведено по делото открито съдебно заседание, ищцовото дружество чрез процесуален представител, поддържа исковата молба и моли за уважаването ѝ. Претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът не се явява и не се представлява в проведено по делото открито съдебно заседание.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове са с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 99 от ЗЗД във вр. чл. 79, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 240 и сл. от ЗЗД.

По заявление на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против А.М.Г. за исковата сума по ч.гр.дело № 5724/2018 г. по описа на Районен съд - Бургас, приложено към настоящото. С разпореждане на съда от 10.01.2019 г., на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземанията си против длъжника, предвид прието възражение по чл. 423 от ГПК и депозирано в срок възражение срещу заповедта по чл. 414 от ГПК. Изложеното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от водене на предявения установителен иск, като същият е допустим, като подаден в законовия месечен срок от съобщаване на съдебното разпореждане.

Приети като доказателства по делото са Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX-14297119/23.12.2016 г., ведно с условията при които е сключен, между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” EАД /заличен търговец понастоящем/ и А.М.Г., от съдържанието, на които се установява, че страните са постигнали съгласие за предоставяне на потребителски кредит на ответника в размер на сумата от 820,90 лева, който се усвоява чрез плащане от страна на кредитора и за сметка на кредитополучателя на дължимо и платимо вземане на „Технополис България“ ЕАД. Ответникът се е задължил да изплати кредита на 24 броя равни погасителни вноски, всяка в размер на 44,05 лева, в периода 05.03.2017 г. – 05.01.2019 г. и съгласно инкорпориран в договора погасителен план. Съгласно договореностите на страните общият размер на задълженията за ответника по договора възлиза на сумата от 1807,20 лева, в която са включени първоначална вноска от 750 лева, отпуснатия кредит от 820,90 лева, ведно със застрахователна премия от 71,90 лева, договорна лихва в размер на 24,70 % и годишен процент на разходите от 27,71 %. С клаузата на т. 3 от условията по договора е предвидено настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на цялото задължение, в случай че кредитополучателят не е заплатил две или повече месечни вноски, като кредитодателят не е задължен да уведомява кредитополучателя за това обстоятелство.

По делото са приети писмени доказателства /л. 13-22 от делото/, удостоверяващи условията при които на ответника е предоставена застраховка по пакет „ Защита на плащанията“, премията по която е включена в задълженията по договора за потребителски кредит.

В приложение на исковата молба са представени и приети стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, уведомително писмо, декларация за предоставяне на лични данни.

Представен е Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 27.07.2017 г., сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД /заличен търговец понастоящем/ и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, писмено потвърждение, допълнително споразумение към договора от 21.08.2017 г. и Приложение № 1/16.01.2018 г., от съдържанието, на които става ясно, че вземането на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” АД към ответника А.М.Г. по кредит № CREX-14297119, е било прехвърлено „Агенция за събиране на вземания” ЕАД. Приложено е и пълномощно, по силата на което “БНП Париба Пърсънъл Файненс” АД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания” ЕАД., с правото да уведоми длъжниците по цедираните съгласно договорите от 27.07.2017 г. вземания, както и за уведомлението на „АСВ“ ООД до длъжника А.М.Г..

По делото е прието за връчване на ответника уведомително писмо за цедиране вземанията на първоначалния кредитор “БНП Париба Пърсънъл Файненс” АД, изходящо от представител на ищеца-цесионер - „АСВ“ ЕАД. Видно от приложени от ищеца известие за доставяне и обрана разписка /л. 43-44/, уведомлението за цедиране на процесните вземания не е достигнало до ответника преди образуване на настоящото производство и подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.

От приетото по делото и неоспорено заключение на извършената съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че след сключване на процесния договор за кредит от 23.12.2016 г., от страна на първоначалния кредитор - “БНП Париба Пърсънъл Файненс” АД, на ответника е отпуснат кредит в размер от 820,90 лева. Експертът е дал заключение, че общия размер на останалите задълженията по процесния договор възлизат на 771 лева, като в тях се включват 685,38 – главница и 85,62 лева – договорна лихва; като била начислена и лихва за периода 06.09.2017 г. -01.07.2018 г. в размер на 59,49 лева. Посочено е, че ответникът към 16.01.2018 г. е внесъл по кредита сумата от 286,20 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

От обсъдените по-горе писмени доказателства, се установява, че между ищеца, в качеството на цесионер, и “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, в качеството на цедент, е сключен валиден рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г. и приложение № 1/16.01.2018 г., с които е прехвърлено вземането на цедента към ответника по договор за кредит № CREX-14297119.

С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице сключен договор за цесия и вземането да премине върху третото лице е достатъчно постигане на съгласие между него и кредитора. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при сключването на договора не е необходимо. За да породи действие по отношение на длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор - чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента има за цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Уведомяването създава достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария кредитор и гарантира точно изпълнение на задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Това не означава, че предишният кредитор няма право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника, като негов пълномощник, каквото е налице в настоящия случай, предвид приложените към договорите пълномощни. Съгласно разпоредбата на чл. 36 от ЗЗД представителната власт възниква по волята на представлявания, като нейният обем се определя според волеизявлението на упълномощителя /чл. 39 от ЗЗД/ и не са предвидени никакви изрични ограничения посредством императивни правни норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията. Следователно по силата на принципа за свобода на договаряне няма пречка старият кредитор да упълномощи новия за извършване на уведомлението. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Предвид изложеното, установеното в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Ненадлежното уведомяване или липсата на такова, за прехвърляне на вземането, би имало значение, само при условие, че ответникът е платил своето задължение по договора за кредит. В случая, няма твърдение че ответникът е платил преди връчване преписа от исковата молба на различно от цесионера-ищец лице. Не на последно място, в производството по чл.

410 от ГПК, при установяване на частното правоприемство в лицето на заявителя, не е необходимо установяване на изискуемост /арг. от чл. 418, ал. 3 от ГПК/, а единствено съобщаването на цесията на длъжника, което на общо основание може да бъде сторено и с исковата молба, вкл. да се извърши и чрез назначен на ответника особен представител. В този смисъл неоснователни се явяват възраженията на ответника за ненадлежното му уведомяване за сключения договор за цесия. Що се касая до релевираните възражения за цедиране вземанията по процесния кредит в нарушение на забраната по чл. 26, ал. 1 от ЗПК, съдът намира същите за неоснователни, доколкото съгласно клаузата по т. 23 от двустранно разписаните и неоспорени условия по договора, тази възможност е уредена между първоначалните страни по кредита.

Безспорно е между страните, че цедираното вземане, произтича от сключен при условията на Закона за потребителския кредит /ЗПК/ Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX-14297119/23.12.2016 г., ведно с условията при които е сключен между ответника и “БНП Париба Пърсънъл Файненс” АД, по силата на който за заемодателя е възникнало задължението да предостави на заемополучателя кредит в размер на 820,90 лева чрез плащане към трето лице, както и да заплати дължима от заемателя застрахователна премия от 71,90 лева.