Решение № 936 от 16.06.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 936 гр. Плевен, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ана Ив. И.а при участието на секретаря Росица Ив. Цанова като разгледа докладваното от Ана Ив. И.а Гражданско дело № 20264430100454 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по предявени от Н. Б. Б. ЕГН ***** с постоянен адрес в ****** срещу “АНДРИКС БГ“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в *****, представлявано от управителя С. И. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, пр. 3ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1820,61 евро, представляваща платена авансово сума по развален Договор от 13.10.2025 г. за доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на системи за контрол на достъп, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба -23.02.2026 г. до окончателното плащане.

Излага се в обстоятелствената част на исковата молба, че страните са сключили Договор на 13.10.2025 г. за доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на системи за контрол на достъп, по силата на който възложил на ответника, а ответникът приел срещу възнаграждение да достави, монтира и въведе в експлоатация система за достъп и контрол на плащанията в обект „Платен охраняем паркинг в *****. Сочи, че срокът за изпълнение на договорената работа бил 30 календарни дни от датата на авансовото плащане.

Твърди, че е направил авансово плащане на 13.10.2025 г. в размер на 1820,61 евро. Излага, че ответникът не е изпълнил задължението си по договора, като с писмо от 10.12.2025 г. го е уведомил, че не е в състояние да изпълни 1 задълженията си по договора, поради което прекратява едностранно същия.

Счита, че ответникът като неизправна страна по договора не може да прекрати същия, поради което той /ищецът/ като изправна страна на основание чл.87, ал.2 ЗЗД разваля процесния договор. Твърди, че на основание чл.55, ал.1 пр.3 ЗЗД ответникът му дължи връщане на получената вече без основание сумата. Навежда доводи, че с ответника са водили многократно разговори за връщане на процесната сума, но че същият не е възстановил сумата. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител.

В депозирана нарочна молба преди датата на о.с.з. процесуалния представител на ищеца моли съда да постанови решение при признание на иска, съобразно направеното такова. Претендира присъждане на разноски.

В дадения от съда срок ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В проведеното по делото о.с.з. не изпраща представител.

В нарочно депозирано становище преди датата на о.с.з. ответникът признава предявените искове по основание и размер, включително и претендираните разноски.

Налице е изрично признание на предявените искове.

В нарочна молба, депозирана преди датата на откритото съдебно заседание е отправено и искане от страна на ищеца да бъде постановено решение при признание на иска и доколкото съдът счита, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237, ал. 3 ГПК, то се налага изводът, че са спазени всички общи и специални изисквания за постановяване на решение при признание на исковете, с което същите да бъдат уважени. Съдът намира, че признатите права не противоречат на закона и на добрите нрави, доколкото от представените доказателства – договор за доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на системи за контрол и достъп, преводно нареждане, установяващо плащане на процесната сума по договора и разваляне на договора от страна на ищеца, поради неизпълнение от ответника се установява дължимост на претендираната сума от страна на ответното дружество. С оглед на направеното признание на предявените искове от ответника, следва да бъде постановено положително осъдително решение 2 относно дължимостта на вземането по предявените искове.

С оглед изхода на спора на ищеца се дължат разноски в размер на 560,68 евро, от които 75,38 евро за държавни такси, 400 евро за адвокатско възнаграждение и 85,30 евро - такси за образуване на изпълнително дело за привеждане в изпълнение на обезпечителната заповед

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „АНДРИКС БГ“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в *****, представлявано от управителя С. И. да заплати на Н.

Б. Б. ЕГН ***** с постоянен адрес в ****** сумата от 1820,61 евро, представляваща платена авансово сума по развален Договор от 13.10.2025 г. за доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на системи за контрол на достъп, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба -23.02.2026 г. до окончателното плащане, на основание чл.55, ал.1, пр.

3ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

ОСЪЖДА „АНДРИКС БГ“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в *****, представлявано от управителя С. И. да заплати на Н.

Б. Б. ЕГН ***** с постоянен адрес в ******, сумата от 560,68 евро, представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 3