Решение № 5611 от 30.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5611 гр. София, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20241110207230 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Х. срещу наказателно постановление /НП/ № 23-4332-032568/09.01.2024г., издадено от началник сектор в СДВР, ОППСДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл.

179, ал. 6, т. 2 ЗДвП.

С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление. Твърди се, че не е извършено вмененото нарушение. Поддържа се, че твърдяната значителна неизправност на автомобила не е установена по нормативно определен механизъм, а именно – с техническо средство. Счита се, че не е изследвана липсата на шумозаглушително устройство или неговата неизправност, нито е изследвано нивото на шума. Изтъква се, че нормата на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП е бланкетна и следва в АУАН и НП да е посочено в какво се изразява конкретната значителна техническа неизправност, като липсва посочване на норма от Наредба № 32/16.12.11г., както и чл. 10, ал. 1 от ППЗДвП, където са изброени възможните технически неизправности.

Жалбоподателят изтъква, че в чл. 10, ал. 1, б. „б“ ППЗДвП е посочено, че МПС 1 е неизправно, ако нивото на шума не съответства на предписаните нормативни стойности. Сочи се, че в случая изобщо не е установено какво е било нивото на шума при движението на автомобила, нито са посочени нормативно допустимите стойности, което се преценява като допуснато съществено процесуално нарушение. Моли се за отмяна на НП и за присъждане на разноски в полза на адв. В. а основание чл. 38, т. 3 ЗА.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Депозирана е молба от 20.09.24г., в която се моли за даване ход на делото.

Моли се за отмяна на НП, поддържат се доводите в жалбата и се моли за присъждане на разноски на основание чл. 38, т. 3 ЗА.

Въззиваемата страна не изпраща представител. На 09.09.24г. са депозирани писмени бележки.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.12.2023г. около 12.35 часа жалбоподателят М. Х. управлявал л.а.

„БМВ“ с ДК № в гр. София по ул. „Акад. Стефан Младенов“ с посока на движение от ул. „Проф. Атанас Иширков“ към ул. „Атанас Манчев“. Срещу номер 50 водачът бил спрян за полицейска проверка, тъй като на полицейските служители, които го спрели, автомобилът им се сторил твърде шумен. Самоличността на водача била установена по представена от него лична карта и СУМПС, издадено в Република Турция. Св. С И в хода на проверката приклекнал зад автомобила, за да провери шумозаглушителната уредба, която му се сторила уголемена и нестандартна. Св. И приел, че МПС, управлявано от жалбоподателя, е технически неизправно, тъй като шумозаглушителната му уредба е неизправна.

Св. Стефан Иванов съставил на М. Х. акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 1053345/25.12.23г. за нарушение на чл.

139, ал. 1, т. 1 ЗДвП. АУАН бил предявен на жалбоподателя, като в АУАН било вписано, че жалбоподателят има възражения. Срещу АУАН жалбоподателят подал възражение.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП № 234332-032568/09.01.24г., с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 6, т.

2

2 ЗДвП.

Видно от заповед № 8121з-1632/02.12.21г. началникът на сектор в ОППСДВР е оправомощен да издава НП при констатирани нарушения на ЗДвП.

Видно от заповед № 8121к-13318/28.10.19г. Д Д е назначена на длъжност началник на 03 сектор „Административно обслужване“ към ОПП-СДВР.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетеля Стефан Иванов и писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК.

Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво изграждат описаната фактическа обстановка, с оглед на което и не се налага обстойният им анализ. Съдът се довери на показанията на актосъставителя И, който дава показания относно обстоятелствата, които непосредствено е възприел. В съдебно заседание св. И изрично потвърди, че е оценил неизправността единствено въз основа на визуален оглед и субективната си преценка за сила на шума. Св. И потвърди изложеното в АУАН, като съдът намира, че в съвкупност събраните по делото доказателства изясняват възприетата от съда фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу акт, подлежащ на проверка, а разгледана по същество, е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи съгласно чл. 189, ал. 1 ЗДвП и чл. 189, ал. 12 ЗДвП и заповед № 8121з-1632/02.12.21г. и заповед № 8121к-13318/28.10.19г.

При служебната проверка за процесуална законосъобразност на издаденото НП съдът намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административнонаказателното производство, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

В АУАН и НП като нарушена е посочена нормата на чл. 139, ал.1, т. 1 ЗДвП, а при словесното описание на нарушението се твърди, че МПС е със значителна техническа неизправност, изразяваща се в неизправност на 3 шумозаглушителни устройства.

Според посочената норма на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни.

Посочената правна норма на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП е бланкетна и непълна.

Конкретните параметри на неизправността са описани в Наредба № Н32/16.12.11г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както и в чл. 10, ал. 1 ППЗДвП, където подробно са изброени възможните технически неизправности на автомобилите, но в последната норма липсват конкретни правила относно шумозаглушителните устройства на автомобилите. В чл. 10, ал. 1, т. 10, б. „б“ ППЗДвП, посочен от жалбоподателя, като значителна техническа неизправност по двигателя се сочи нивото на шума да не съответства на предписаните нормативни стойности. Освен че в случая се касае за шумозаглушителна уредба, а не за двигател, в процесния слуай не е установено какво е било нивото на шума при движение на автомобила, нито е посочено какви са нормативните стойности.

В АУАН и НП освен посочване на нормата на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП отсъства посочване на норма, която правно да сочи в какво се изразява техническата неизправност и че същата е значителна. Действително е налице словесно описание на твърдяното нарушение, но отсъства надлежна правна квалификация, която да описва твърдяното нарушение. Нормата на чл. 139, ал.

1, т. 1 ЗДвП предвижда задължение за водачите да управляват технически изправни ППС, но не и конкретни изисквания към тези превозни средства, още по-малко касаещи техните шумозаглушителни устройства. В чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗДвП се съдържа изискване да бъдат посочени законовите норми, които са били нарушени виновно. Като не е посочена конкретната норма, въвеждаща изисквания относно изправността на шумозаглушителната уредба на МПС и кога такава неизправност ще бъде значителна според Наредба № Н32/16.12.11г., наказващият орган не е изпълнил задължението си да посочи точната правна норма, която твърди, че е била нарушена. Непосочването на конкретната правна норма или посочването само на бланкетната норма следва да се приеме като съществено процесуално нарушениие, тъй като засяга правото на защита на наказаното лице да узнае какво нарушение е санкционирано. Без посочване на конкретния законов текст жалбоподателят е затруднен да се позове на разграничението между значителна, незначителна и опасна неизправност, според което се определя и размерът на санкцията по чл.

4

179, ал. 6, т. 1, т. 2 или 3 ЗДвП.

Наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

При този изход на делото следва да се присъдят разноски в полза на адв.

В., който е оказал безплатна правна помощ на жалбоподателя на основание чл.

38, ал. 1, т. 3 ЗА. На основание чл. 18, ал. 1 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, тъй като се касае за изготвяне на жалба без процесуално представителство, присъдените разноски следва да са в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-032568/09.01.2024г., издадено от началник сектор в СДВР, ОПП-СДВР, с което на жалбоподателя М. Х. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на адв. К. В. 100 лева разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5