Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6924 от 30.07.2026, Административен съд - Бургас

Съд
Административен съд - Бургас
Дело
Административно дело 2510/2025
Вид
Решение № 6924
Подписан
30.07.2026
Състав
Павлина Стойчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 107, ал. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 156 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.160, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.253 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.14 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.21, ал.1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 4 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.62 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.67, ал.4 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.71 · Закон за местните данъци и такси

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6924

Бургас, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - IX-ти състав, в съдебно заседание на девети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

При секретар ИЛИЯНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА административно дело № 20257040702510 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 от ДОПК, вр. с чл. 107, ал. 4 от ДОПК, вр. с чл. 4 от ЗМДТ.

Образувано е по жалба на СОФИЯ ТЛ ООД, гр.Благоевград, чрез представляващия дружеството управител П. Б. К., против Акт за установяване на задължения по декларация № 4261-1/08.11.2024г., издаден от старши експерт „Ревизии“ към Дирекция „МДТ“ при Община Приморско, с който са установени задължения за ТБО за 2023г. в размер на 2 609,85лв., както и за 2024г. в размер на 2 597лв., ведно със съответните лихви. При обжалването по административен ред актът е потвърден с Решение № 0758а/06.10.2025г. на директора на Дирекция „МДТ“ при Община Приморско.

Жалбоподателят СОФИЯ ТЛ ООД оспорва АУЗД като издаден в нарушение на материалния закон, при липса на посочена основа, върху която са изчислени задълженията, както и размера на приложената ставка. Оспорва реалното предоставяне на услугите по компоненти. Позовава се на отчетната стойност на имота и възразява, че органът по приходите не я е съобразил, както и посочва, че е собственик на 1/2 идеална част от имота, което не е било съобразено при изчисляване на задълженията. Иска се отмяна на издадения АУЗД.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител. Неговият управител е изпратил подробни писмени бележки.

Ответникът – директор на дирекция „МДТ“ при Община Приморско не се явява и не се представлява. Също е изпратил подробно писмено становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество е основателна.

Установява се по делото, че с постановление за възлагане на недвижим имот изх.№ С220022-095-0000001/01.03.2022г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП София по изп. дело № 24110002754/2011г., на основание чл.253 от ДОПК, на дружеството-жалбоподател е възложен имот, представляващ 1/2 идеална част от недвижим имот, описан като земя и сграда (хотел), КИД ***, находящ се в гр.Приморско, общ.Приморско, обл.Бургас, ул.“Трети март” № 13, съставляващ ПИ с идентификатор ***, в кв.37 по плана на гр.Приморско, целият с площ от 906,00кв.м, а по нотариален акт 920,00кв.м. и построената в него сграда с идентификатор *** - хотел със застроена площ 267,00кв.м., брой етажи 5, с изграден открит басейн, находящ се в имота, трайно предназначение на територията – урбанизирана, за сумата от 391 111,00лв.

За този имот жалбоподателят СОФИЯ ТЛ ООД е подал декларация по чл.14 от ЗМДТ вх. № **********/07.03.2022г., като за него е отредена партида № 5208F26257. Деклариран е като имот - земя и сграда, парцел с площ 453 кв.м., в т.ч. застроена площ 133,5кв.м., с отчетна стойност на сградата 357 544,33лв., отчетна стойност на земята 45 300лв.

С декларация по чл.71 от ЗМДТ вх. № 7088/10.10.2022г. дружеството е декларирало, че няма да ползва имота през цялата 2023г.

С декларация по чл.71 от ЗМДТ вх. № 7725/03.11.2023г. дружеството е декларирало, че няма да ползва имота през цялата 2024г.

С процесния Акт за установяване на задължение по декларация № 4261-1/08.11.2024г., издаден от старши експерт „Ревизии“ към Дирекция „МДТ“ при Община Приморско, са установени задължения на дружеството-жалбоподател в общ размер от 5 206,85лв., от които за 2023г. - такса битови отпадъци в размер на 2 609,85лв. и за 2024г. - такса битови отпадъци в размер на 2 597,00лв. Начислени са съответните лихви.

При оспорването по административен ред актът е потвърден с Решение № 0758а/06.10.2025г. на директора на Дирекция „МДТ“ при Община Приморско, в мотивите на което са обсъдени подадените от дружеството декларации по реда на чл.71 от ЗМДТ, като е посочено, че на това основание се освобождава от компонентата на таксата по сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци, съответно - размерът на ТБО е изчислен за останалите два компонент по чл.62 от ЗМДТ. Обяснена е калкулацията – прилага се ставка в размер на 4,0 ‰ (без 1,2 ‰ за сметосъбиране и сметоизвозване), а данъчната основа, върху която е начислена е посочена в размер на 652 462,90лв. за 2023г., в резултат на което е определена дължима ТБО в размер на 2 609,85лв., а за 2024г. данъчната основа е посочена в размер на 649 250,40лв., спрямо която е определена ТБО в размер на 2 597,00лв.

Актът за установяване на задължения по декларация е незаконосъобразен.

Съгласно нормата на чл.67, ал.4 от ЗМДТ количеството битови отпадъци е водеща основа за определяне на размера на таксата за битови отпадъци. В случая няма данни да е възприета такава основа за определяне на таксата. В АУЗД са отбелязани данъчната оценка на земята – 13071,60лв. и на сградата – 603950,40лв., както и техните отчетни стойности – съответно 45300лв. и 357544,33лв. Вероятно на принципа на чл.21, ал.1 от ЗМДТ органът по приходите е взел по-високата от двете стойности – отчетната стойност на земята и данъчната оценка на сградата, в резултат на което е получена основа в размер на 649 250,40лв. Видно е обаче, че органът по приходите се е позовал само на данъчна оценка за 2024г., не е посочил данъчна оценка за 2023г., поради което остава неясно каква е данъчната основа, която е ползвал за изчисляване на задължението за 2023г., след като в мотивите на акта няма данни за 2023г. Тази непълнота горестоящият орган е опитал да преодолее като е посочил, че за 2023г. основата е в размер на 652 462,90лв., което от една страна е недопустимо да допълва мотивите на акта, а от друга страна от решението не става ясно как е получена тази основа. В изпълнение указанията на съда да се обясни формирането на основата, ответникът изпрати разпечатки на прогнозни данъчни оценки за 2023г. и за 2024г., определени в евро, като за 2023г. данъчната оценка на земята е 6683,40евро, а на сградата – 310 437,46евро, съответно отчетната стойност на земята е 23 161,52евро, а на сградата – 182 809,51евро, като последната таблица от справката сочи данъчна основа за ТБО – 23 161,52 + 310 437,46, или общо 333 598,98евро – 652 462,90лв. Справката за прогнозна данъчна оценка за 2024г. сочи, че данъчната оценка на земята е 6683,40евро, а на сградата – 308 794,94евро, съответно отчетната стойност на земята е 23 161,52евро, а на сградата – 182 809,51евро, като последната таблица от справката сочи данъчна основа за ТБО – 23 161,52 + 308 794,94, или общо 331 956,46евро – 649 250,40лв. След като няма мотиви на какво правно основание е възприета тази комбинация от отчетна стойност на земята и данъчна оценка на сградата, чийто сбор да служи като данъчна основа за изчисляване на ТБО, обективно невъзможно е да се прецени приложението на материалния закон в тази част на АУЗД. Ако органът е имал предвид чл.19, т.3 от Наредбата за определяне и администриране местните такси и цени на услуги на територията на Община Приморско, следвало е да го посочи като правно основание. Отделно от това, видно е, че декларираните имоти представляват 1/2 ид.част от целия имот – земя и сграда, въпреки че те са вписани в декларацията по чл.14 от ЗМДТ като 1/1 собственост. Данъчната оценка е характеристика на целия имот и програмният продукт не генерира данъчна оценка за 1/2 част, а ако задължението е за 1/2 част, то данъчната оценка се дели на 2. В случая изпратените справки за данъчни оценки не сочат дали това са стойности за целия имот или само за частта на жалбоподателя, в справките няма посочени площи на имотите, но след като данъчната оценка е характеристика на целия имот то следва да се приеме, че органът по приходите е приложил данъчна основа за определяне на ТБО, касаеща целия имот, а не само частта на имота на жалбоподателя. Също така, данъчната оценка съответства на идентификатора на имота, а придобитата от жалбоподателя част не представлява отделен имот – няма самостоятелен обект от 453кв.м. земя, нито самостоятелен обект – сграда със застроена площ от 133,5кв.м., те нямат отделни идентификатори, възложени са като 1/2 идеални части, поради което за тях не може да има отделна данъчна оценка извън оценката на целия имот. Това прави вероятен извода, че данъчната основа е определена въз основа на данъчната оценка за целия имот. Поради липса на мотиви и в тази насока, не може да се предполага волята на органа, респ. да се прецени дали е определена правилно данъчната основа, на кой данъчен обект съответства тя, поради което следва да се приеме, че административният орган не е доказал успешно този факт. Задължението за ТБО, като публично такова, следва да е ясно определено, а не да се извежда въз основа на предположения и тълкувания волята на органа.

При тези фактически данни безпредметно се явява обсъждането на спора по същество – дали са били предоставени съответните услуги, включени в ТБО.

На основание изложените мотиви издаденият АУЗД следва да се отмени като незаконосъобразен, поради което и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд Бургас, 9-и състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по декларация № 4261-1/08.11.2024г., издаден от старши експерт „Ревизии“ към Дирекция „МДТ“ при Община Приморско, потвърден с Решение № 0758а/06.10.2025г. на директора на Дирекция „МДТ“ при Община Приморско.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�