Решение № 653 от 31.05.2021, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 653 гр. Велико Търново , 31.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря ДИМИТРИНКА К. БАБЕКОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20214110100137 по описа за 2021 година

Иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД, вр. с чл. 86 от ЗЗД Ищецът И. Н. И. твърди, че на 12.04.2016 г. е дал на ответника в заем сумата от 100 лева , която следвало да се върне до 1.10.2020 г. Твърди, че на падежа заема не е върнат и моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 100 лева главница, ведно със законна лихва от подаване на иска до окончателното изплащане. Претендира разноски. В съдебно заседание се явява лично и с пълномощника си адв.Ч. от ВТАК.Поддържа претенцията .

Ответникът Х. А. Д. е депозирал в срок отговор на исковата молба , с който оспорва иска. Твърди, че е взел сумата през 2016 година , но като аванс, който впоследствие му бил удържан от възнаграждението. Заявява, че по това време е работел в кооперацията като тракторист на граждански договор.

Сочи, че през 2020 г. ищецът започнал да му иска тези пари, като твърди, че има дописвания в ордера относно името, срока за плащане и счита, че неправомерно е злоупотребено с личните му данни. В съдебно заседание се явява лично. Моли съда да отхвърли иска, като неоснователен.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка:

1

По делото са приети разходен касов ордер в оригинал съдържащ името на ищеца, името адреса и ЕГН на ответника , дата 12.04.2016 г., „за аванс с връщане“, сума - 100 лева , като е изписано, че сумата е получена в заем от Х.

А. Д. от И. Н. И. и ще върне сумата до 1.10.2020 г. Положени са два подписа.

Ордерът приложен от ответника съдържа само името му, населеното мястос.Павел, посочена е сума от 100 лева за „аванс с връщане“. Ордерът съдържа един подпис . Приет е трудов договор №41/15.09.2011 г. установяващ трудово правоотношение между ответника и ЗК „Зора-06“ с.Павел за извършване на механизирани обработки на почвата при подготовката на есенна сеитба и заповед № 47/10.10.2011 г. за прекратяване на трудовото правоотношение поради завършване на определената работа. Приети са ведомости за заплати от м. септември и октомври 2011 година относно извършено плащане на трудовото възнаграждение на ответника.

В съдебно заседание ищецът обясни, че е дал пари на ответника в лично качество, за да му помогне за разходите. Не отрича, че ордера, на който пише само „аванс и връщане“ му е познат и че той го е допълнил с другите данни , като дописването станало същата година, може би десет дни след първоначалното написване. Излага, че ответникът не е работил на граждански договор по това време и счита, че аванс и заем в случая са едно и също понятие. Написал аванс по инерция и не си спомня дали въобще е давал на ответника дописания от него ордер.

Ответникът заяви, че е взел сумата от 100 лева, но като аванс за труда, който е полагал по граждански договор от кооперацията. Посочи, че е обработвал земята до около 20.07.2016 г. и когато направил първите обработки през м. май, парите му били удържани от заплатата. Твърди, че не е взел парите като заем от Илия, а като аванс от кооперацията. Не оспорва, че е работил по трудов договор през 2011 година и че трудовите му възнаграждения тогава са платени. Не оспорва, че на 11.04.2016 г. е взел 300 лева, а на другия ден-100 лева, но като аванс. Твърди, че ищецът му връчил дописания ордер през м.юли 2020 година.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Искът е процесуално допустим , депозиран от процесуално легитимирано лице пред надлежния съд. По същество е неоснователен.

2

Според разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещ от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е неформален, реален , комутативен – правните последици настъпват с предаването на паричната сума , като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщането и в дадения размер. Договорът се счита сключен при постигането на съгласие между страните и предаването на заетата сума, като писмена форма се изисква само ако стойността е над 5000 лева. При реалния характер на договора предоставянето на заетата сума с поемането на задължение за нейното връщане е съществен елемент от договора, подлежащ на доказване.

От горното следва задължението на ищеца пълно и главно да установи елементите от договора за заем, от който произтичат претенциите му – съгласие между него и ответника за предаване от заемодателя на парична сума в размер на 100 лева на заемателя срещу насрещното задължение поето от него за връщане на заетата сума до 1.10.2020 година, както и реалното предаване на паричната сума. Доколкото ищецът търси изпълнение от ответника и сочи изгодни за него факти от приложения разходен касов ордер доказателствената тежест лежи върху него , а ответникът следваше да установява наведените правоизключващи възражения именно, че е получил сумата на друго основание. Събраните по делото доказателства релевантни за спора водят до извод за неоснователност на исковата претенция. По делото безспорно се установи , че на 12.04.2016 година ответникът е получил сумата от 100 лева, за което е подписал разходен касов ордер. Този разходен касов ордер е представен в два варианта- от ответника, с изписано в него само името му , сума от 100 лева , основание „аванс и връщане“ и подпис, като ответникът не отрича, че е получил 100 лева на 12.04.2016 г. от ищеца и че е подписал ордера. Документът, който представя ищеца и с който доказва правото си е дописан, като е допълнено името на ищеца, датата-12.04.2016 г., ЕГН на ответника, а след изписаната словом сума сто лева е дописано: „която сума Х. А. Д. е получил в заем от И. Н. И. с ЕГН … и ще върне сумата до 01.10.2020 г“. Положен е освен подписа на ответника и този на ищеца- броил сумата и съставил документа. Ответникът категорично оспорва основанието, на което е получил сумата като изтъква, че е работил в кооперацията на граждански договор , а парите са му дадени от ищеца-тогавашен председател 3 на кооперацията като аванс срещу работата, която е извършвалмеханизирана обработка на почвата, както и че сумата му е удържана от заплащането при приключване на първите обработки на земята през м. май.

Изтъква, че дописаният ордер е видял за пръв път през 2020 година. Ищецът отрича ответникът да е работил на граждански договор в кооперацията през 2016 г. и излага, че отношенията на ответника с кооперацията са приключили с прекратяването на трудовото му правоотношение през 2011 година, за което прилага документи. Сочи, че е дал заема в лично качество, а не като представител на кооперацията. Не отрича , че е дописал ордера , но изтъква, че за него аванс или заем в конкретния случай е едно и също понятие.

Приложените документи относно трудовото правоотношение на ответника с кооперацията са ирелевантни за спора , тъй като касаят период през 2011 година.

В действителност ответникът не представи доказателства, че е работил по граждански договор в кооперацията през 2016 година , на което основава правоизключващото си възражение за недължимост на сумата.

Въпреки това иска се явява неоснователен, тъй като ищецът от своя страна не проведе дължимото пълно и главно доказване на един от съществените елементи от фактическия състав на договора за заем - съгласието постигнато между двете страни относно основанието, на което се дава паричната сумакато заем. Единственото доказателство ангажирано от ищеца, на което основава претенциите си- процесният разходен касов ордер не се цени от съда като годен документ, установяващ уговорките между страните, поради извършените в него дописвания от страна на ищеца, много след като ордерът е бил подписан от ответника в различен вариант.Освен, че не са необходими специални знания, за да се установят тези дописвания ищецът не отрече , че ги е направил поне десет дни след като ответникът е подписал документа, който има коренно различно съдържание и не си спомни да е представил дописания тогава документ на ответника.

Обясненията на ищеца, че понятията аванс и заем в случая са идентични не се възприемат от съда, тъй като авансът е предварително плащане като част от трудово възнаграждение срещу положен труд или извършване на някаква дейност или услуга, или при плащане на стока или услуга преди договорения падеж и не носи характеристиката на заема, при който както бе споменато по- горе насрещната престация е именно връщането на заетата сума или вещ от същия вид, количество и качество. Ищецът оборва сам себе си като изтъква, че е 4 давал хиляди левове / по 150000 лева на година/ като аванс, рента, заем или друго, тоест той като длъжностно лице какъвто е бил по това време /председател на УС на кооперация/ следва да прави разлика между аванс и заем. При направеното от ответника оспорване ищецът не доказа един от основните елементи на договора за заем- постигането на съгласие между страните за сключването му, както и предаването на сумата от 100 лева дадена в заем срещу задължението и за връщане на 1.10.2020 година.

Споменатите дописвания извършени от ищеца , за които той не отрича, че не са извършени пред ответника и не си спомня да го е уведомил за това категорично сочат липсата на съгласие от страна на ответника относно поемане на задължение за връщане на сума , дадена му в заем, а не като аванс срещу работа, както той твърди. Липсата на съгласие между страните води до извода, че договор за заем между страните не е сключван , тъй като ответникът не е удостоверил с подписа си, че е запознат с цялото съдържание на дописания от ищеца ордер, а други доказателства представени от ищеца няма. Ищецът не доказа пълно и главно основанието на претенцията си , поради което иска се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли. Отхвърлянето на главния иск води до отхвърляне и на акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. При този изход на делото разноски на ищеца не се дължат, а ответникът не претендира да е направил такива.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Н. И. с ЕГН ********** от ***** иск по чл. 79, вр. с чл. 86 от ЗЗД срещу Х. А. Д. с ЕГН ********** от ****а заплащане на сумата от 100 /сто/ лева, представляваща главница по договор за заем от 12.04.2016 година , ведно със законна лихва от подаване на исковата молба -13.01.2021 г. до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Решението подлежи на обжалване пред ВТОС, чрез ВТРС

5 в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 6