Решение № 1058 от 21.10.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1058 гр. Варна, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

И.ка Д. Дрингова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20243100500770 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на на С. К. К. и И. К. Д. против Решение № 260004/09.01.2024 г. по гр.д. № 9004/2019 г. по описа на ВРС, VII състав с което е отхвърлен искът им против М. К. Д. с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата не е собственик на 1/2 ид.ч. от недвижими имот, представляващ двуетажна масивна вилна сграда с таван, с общо РЗП от 214 кв.м. по документ за собственост, а по скица - сграда с идентификатор *** по КК на гр. Варна, изградена в ПИ № *** по КК на гр. Варна, м. „Б.С.“ с площ от 1099 кв.м., при граници: ***; ***;

***; ***; ***, находящ се в землището на град Варна, община Варна, област Варна, район "Аспарухово", с.о. местност "Б.-с.".

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Твърди се, че първоинстанционния съд не е обсъдил в цялост и поотделно събрания по 1 делото доказателствен материал, което е довело до необоснованост на крайния съдебен акт. Излага се, че неправилно е разгледано възражението на ответницата за придобИ.е на имота по силата на направено в нейна полза саморъчно завещание от общия наследодател. Иска се отмяна на първоинстанционното и постановяване на ново, с което да се уважи изцяло предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Претендират се разноски.

Въззиваемата М. К. Д. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така подадената жалба, с който се оспорва въззивната жалба и се отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като въззиваемата страна претендира присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното Производството пред ВРС е образувано по иск на С. К. К. и И. К. Д. против М. К. Д. с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата не е собственик на 1/2 ид.ч. от недвижими имот, представляващ двуетажна масивна вилна сграда с таван, с общо РЗП от 214 кв.м. по документ за собственост, а по скица - сграда с идентификатор *** по КК на гр. Варна, изградена в ПИ № *** по КК на гр. Варна, м. „Б.С.“ с площ от 1099 кв.м., при граници:

***;

***;

***;

***; ***, находящ се в землището на град Варна, община Варна, област Варна, район "Аспарухово", с.о. местност "Б.-с.", съгласно КНА № 14, том I, рег. № 730, дело № 14/25.01.2007 г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата М. К. Д. е депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен и отправя искане за неговото отхвърляне.

С Решение № 260004/09.01.2024 г. по гр.д. № 900/2019 г. по описа на ВРС, VII състав е отхвърлен искът на С. К. К. и И. К. Д. против М. К. Д. с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата не е собственик на 1/2 ид.ч. от недвижими имот, представляващ двуетажна масивна вилна сграда с таван, с общо РЗП от 214 кв.м. по документ за собственост, а по скица - сграда с 2 идентификатор *** по КК на гр. Варна, изградена в ПИ № *** по КК на гр. Варна, м. „Б.С.“ с площ от 1099 кв.м., при граници:

***;

***;

***;

***; ***, находящ се в землището на град Варна, община Варна, област Варна, район "Аспарухово", с.о. местност "Б.-с.".

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбите.

В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно.

С Определение № 1686/30.04.2024 г. по в.гр.д. № 770/2024 г. по описа на ВОС, производството по делото е оставено без движение по реда на чл. 129, ал. 1 от ГПК с оглед уточняване вида на търсената защита и обосноваване на правен интерес от водене на иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

С молба от 29.05.2024 г. ищците уточняват, че претендират установяване по отношение на ответницата Д., че същата не е собственик на 1/2 ид.ч. от недвижими имот, представляващ двуетажна масивна вилна сграда с таван, с общо РЗП от 214 кв.м. по документ за собственост, а по скица - сграда с идентификатор *** по КК на гр. Варна, изградена в ПИ № *** по КК на гр. Варна, м. „Б.С.“ с площ от 1099 кв.м., при граници:

***;

***;

***;

***; ***, находящ се в землището на град Варна, община Варна, област Варна, район "Аспарухово", с.о. местност "Б.-с." към момента на съставяне на КНА № 14, том I, рег. № 730, дело № 14/25.01.2007 г. Т.е претендира се да бъде установено право на собственост 3 към минал момент.

Това уточнение е допустимо, защото исковата молба е била нередовна досежно вида на търсената защита и необхдимостта от обосноваване правния интерес от водене на иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, която нередовност първоинстанционният съд е следвало служебно да констатира при проверката на редовността на исковата молба по реда на чл. 129 от ГПК.

Нередовността на исковата молба е условие за допустимостта на процеса, затова всяка инстанция може да я констатира и да предприеме дължимите действия по отстраняването й. Точно това процесуално действие е предприето от ВОС по настоящото дело като е указано да се уточни вида на търсената защита /към кой момент се отрича правото на собственост на ответницата/ и да се обоснове правния интерес от водене на отрицателен установителен иск за собственост. Уточнението, че се отрича правото на собственост на ответницата към един минал момента, а именно към съставянето на КНА № 14, том I, рег. № 730, дело № 14/25.01.2007 г., тъй като е направено пред въззивната инстанция, не е съобразено от първоинстанционния съд. Воденето на установителен иска за собственост към минал момент обаче е допустим само в изрично предвидените в закона случаи /чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, в определена хипотеза на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР/, какъвто не е настоящият.

От друга страна ищците не предявяват иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за отричане собствеността на Д. към настоящия момент. Още повече, че за тях липсва правен интерес от водене на такъв, тъй като по отношение на собствеността след съставяне на КНА № 14/26.01.2007 г. настъпват последващи разпореждания с недвижимия имот /брачен договор – частично развален по съдебен ред и саморъчно завещание/ и е налице висящ иск за делба между страните за процесния имот, в което производство е предявен и конститутивен иск по чл. 30 от ЗН.

В разглеждания случай първоинстанционния съд не се е произнесъл по правото на собственост към минал момент, защото е приел, че релевантен за установяване на собствеността по повдигнатия правен спор е настоящия момент – така той се е произнесъл по непредявен иск за собственост към настоящия момент.

Нарушен принципът на диспозитивното начало в процеса, касателно 4 предмета на търсената защита, поради което първоинстанционното решение се явява изцяло недопустимо. Според чл. 270, ал. 3 от ГПК, когато решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва в обжалваната му част, а когато основанието за обезсилване се изразява в разглеждането на непредявен иск, делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. В конкретния случай обаче действително предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за отричане правото на собственост на ответницата към един минал момент е недопустим, поради което и първоинстанционното първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено и производството прекратено, на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 от ГПК. Именно тази хипотеза следва да намери приложение в случая, касателно исковата претенция на С. К. К. и И. К. Д..

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК ответницата има право на разноски и при прекратяване на производството, какъвто е настоящия случай.

Във въззивното производство въззиваемата е отправила искане за присъждане на направените по делото разноски, като такива следва да й се присъдят, поради което въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят сумата от 2 650 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представен договор за правна защита и съдействие /лист 49/.

Възражението на въззивниците с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява неоснователно предвид това, че минималното адвокатско възнаграждение, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. е в размер на 2650 лева, какъвто е размерът на заплатеното от Д..

В първоинстанционното производство ответницата Д. не представя доказателства за надлежно извършени разноски, поради което и такива не следва да бъдат възлагани в тежест на ищцовата страна.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 260004/09.01.2024 г. по гр.д. № 9004/2019 г.

5 по описа на ВРС, VII състав, като НЕДОПУСТИМО, на основание чл. 270, ал.

3, изр. 1 от ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения иск от С. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***, вх. Г, ет. 7, ап. 94 и И.

К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***, ет. 7, ап. 141 против М. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, м. „Боровец“ № 209 с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата не е собственик на 1/2 ид.ч. от недвижими имот, представляващ двуетажна масивна вилна сграда с таван, с общо РЗП от 214 кв.м. по документ за собственост, а по скица - сграда с идентификатор *** по КК на гр. Варна, изградена в ПИ № *** по КК на гр. Варна, м. „Б.С.“ с площ от 1099 кв.м., при граници:

***;

***;

***;

***; ***, находящ се в землището на град Варна, община Варна, област Варна, район "Аспарухово", с.о. местност "Б.-с." към момента на съставяне на КНА № 14, том I, рег. № 730, дело № 14/25.01.2007 г.

ОС Ъ Ж Д А С. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул.

„Сливница“ № 95, вх. Г, ет. 7, ап. 94 и И. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.

Варна, ***, ет. 7, ап. 141 ДА ЗАПЛАТЯТ на М. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, м. „Боровец“ № 209 сумата от 2650 /две хиляди шестстотин и петдесет/ лева, представляваща разноски във въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове: