Определение № 164 от 05.03.2024, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 65/2024
- Вид
- Определение № 164
- Подписан
- 05.03.2024
- В сила
- 05.03.2024
- Състав
- Мирослав Георгиев Маринов, Петранка Бонева Петрова, Ралица Иванова Хаджииванова
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал.2, т. 15 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 14 · Закон за защита на потребителите
- чл. 342 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 164 гр. Шумен, 05.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мирослав Г. Маринов
Членове:
Ралица Ив. Хаджииванова
Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500065 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба с вх. №546 от 24.01.2024 г. (чрез ЕПЕП), депозирана от „Йеттел България“ ЕАД с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Младост, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от М.С. и Д.К.К., чрез адв. В.П.Г. – САК, срещу разпореждане №76 от 09.01.2024 г. по ч. гр. д. №1318/2024 г. по описа на РС – Нови пазар, в частта, с която е отхвърлено частично заявлението на „Йеттел България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника С. А. А. от с. ......, за следните суми: 321,79 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които 118,05 лв., представляващи стойността на 3 месечни абонаментни такси и 203,74 лв., представляващи остатък от неустойка за предоставено ползване на устройство Alcatel 1S 2021 32GB Dual Gray, с отстъпка от стандартната цена, както и за сумата от 44,00 лв. за общо 19 бр. неплатени лизингови вноски на обща стойност 41,80 лв. м. 05.2022 г. до м.
12.2023 г. и допълнителна сума в размер на 2,20 лв. по чл. 1, ал. 2 от договора.
Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че заявителят претендира стойността на 3-месечни абонаментни такси без ДДС, предвид което не било ясно как претендираните суми не отговаряли на изискванията на добрите нрави и на изискванията за равноправност на договорните клаузи с потребителя. При положение, че абонатът е преустановил изпълнението на договора не можело да се обоснове ползването на преференциите за лоялни клиенти за закупуване на устройства на по-ниски цени. Договорът бил сключен на 21.12.2021 г. за срок от 24 месеца, а неизпълнението на абоната започнало от м. 01.2022 г. Счита, че не уговорената неустойка ще доведе до неоснователно обогатяване, а непрекратяването на договора, защото съгласно ОУ при неизплащане на задължението в срок се преустановявал достъпа до мобилни услуги. Ако операторът не прекрати договора, то в негова полза всеки месец ще се дължи цената на месечния абонамент, при това без той да е представил дължимото по договора. Именно уговорената 1 неустойка в размер на 3-месечни абонаментни такси без ДДС целяла постигане на основните функции на неустойката. Счита, че клаузата не е неравноправна и неправилно и без основание съдът е приложил чл. 143, т. 5 и т. 19 от ЗЗП. С тази неустойка не се възлагало в тежест на потребителя необосновано високо обезщетение. По отношение неустойките, дължими от потребителя при предсрочно прекратяване на договора във връзка с предоставяне за ползване на мобилни устройства с отстъпка от стандартни цени, следвало да се посочи, че в договора изрично била посочена цена, срещу която съответното устройство се предоставя без отстъпка и размера на отстъпката за целия срок на ползване /24 месеца/. В случая търговецът предоставил устройството по преференциални цени при ползване на абонаментите за пълния срок на договора, като уговорил неустоечни клаузи за дължимост на вземането според стандартната цена, съответстваща на оставащия срок на ползване на съответния абонамент. В случая не било налице кумулиране на двете неустойки, тъй като обезщетяват различни вреди за оператора при неизпълнението на задълженията по договора. По отношение претенцията за лизингови вноски се възразява, че заповедният съд не взел предвид обстоятелството, че към датата на сезиране на съда всички претендирани лизингови вноски по договора за лизинг на базови аксесоари били падежирили. Освен това, в заявлението не се претендирало предсрочно изискуеми лизингови вноски, а такива с настъпил падеж за периода от м. 05.2022 г. до м. 12.2023 г., незаплатени от абоната, поради което неправилно и без основание съдът е приложил чл.
411, ал. 2, т. 2 от ГПК. С оглед всичко изложено моли съда да отмени обжалваното разпореждане в частта, с която е отхвърлена претенцията им за договорна неустойка и незаплатени лизингови вноски, като вместо това бъде постановено да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника за вземането за неустойка и лизингови вноски, което е отхвърлено.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за частично основателна, поради следните съображения:
Ч. гр. д. №1318/2023 г. на НПРС е образувано по заявление от „Йеттел България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С. А. А., с искане да заплати на заявителя сумите от: 103,48 лв., представляващи ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги по договор за мобилни услуги за мобилен номер 359892941507 от 21.12.2021 г., 321,79 лв. – неустойка за прекратяване на този договор по вина на потребителя, от които 118,05 лв. - стойността на тримесечни абонаментни такси и 203,74 лв. – неустойка за предоставено за ползване устройство с отстъпка от стандартната цена, съгласно т. 7 от договора за мобилни услуги от 21.12.2021 г. и 44,00 лв., представляващи 19 неплатени лизингови вноски на обща стойност 41,80 лв. за периода от м.05.2022 до м.12.2023 г. по договор за лизинг на базови акцесоари от 20.12.2021 г., сключен във връзка с договорен абонамент за посочения мобилен номер и допълнителна сума в размер на 2,20 лв. по чл. 1, ал. 2 от договора, както и лихва за забава върху тези суми, 2 считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите и сторените в производството разноски.
След разпореждане на съда за оставяне заявлението без движение, заявителят е уточнил, че предявява следните вземания спрямо длъжника: 1/ По договор за мобилни услуги за мобилен номер 359892941507: 57,12 лв. за неплатени месечни абонаментни такси за периода от 15.12.2021 г. -14.03.2022 г.; 29,78 лв., потребление извън месечния пакет за периода от 15.12.2021-14.03.2022 г.; 321,79 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за моб. номер, от които 118,05 лв., представляващи стойността на 3месечни абонаментни такси и 203,74 лв., представляващи остатък от неустойка за предоставено ползване на устройство Alcatel 1S 2021 32GB Dual Gray, с отстъпка от стандартната цена. 2/ По договор за лизинг на базови аксесоари от 21.12.2021 г.: 6,60 лв., представляващи неплатени лизингови вноски за периода от 15.12.2021 г. - 14.03.2022 г.;
44,00 лв., представляваща 19 бр. неплатени лизингови вноски на обща стойност в размер на 41,80 лв. за периода от м.05.2022 до м.12.2023 г. и допълнителна сума в размер на 2,20 лв. по чл. 1, ал.2 от договора; 3/ По договор за застраховка от 21.12.2021 г. сумата 9,98 лв. дължими застрахователни премии за периода от 15.12.2021-14.03.2022 г..
С разпореждане №76/09.01.2024 г. заповедният съд е постановил да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу длъжника С. А. А. за сумите: 57,12 лв. за неплатени месечни абонаментни такси по договор за мобилни услуги за периода от 15.12.202114.03.2022 г.; 29,78 лв., потребление извън месечния пакет за периода от 15.12.202114.03.2022 г.; 6,60 лв., представляващи неплатени лизингови вноски за периода от 15.12.2021 г. - 14.03.2022 г. по договор за лизинг на базови акцесоари, както и лихва за забава върху тези суми, считано от 14.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, ведно с направените разноски в размер на 4,98 лв. държавна такса и 95,64 лв. адвокатско възнаграждение. Със същото разпореждане отхвърлил заявлението в останалата част, относно вземането за сумите: 321,79 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за моб. номер, от които 118,05 лв., представляващи стойността на 3 месечни абонаментни такси и 203,74 лв., представляващи остатък от неустойка за предоставено ползване на устройство Alcatel 1S 2021 32GB Dual Gray, с отстъпка от стандартната цена;
44,00 лв. за общо 19 бр. неплатени лизингови вноски на обща стойност в размер на 41,80 лв. за периода от м.05/2022 до м.12/2023 г. и допълнителна сума в размер на 2,20 лв. по чл. 1, ал.2 от договора, представляваща предсрочно изискуеми лизингови вноски и 9,98 лв. дължими застрахователни премии за периода от 05.11.2020-04.03.2021 г.
По отношение претенцията за сумата 118,05 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, НПРС е изложил мотиви, че в случая длъжникът е допуснал неплащане на 3 месечни абонаментни такси за притежавания мобилен номер, което от своя страна представлява „системно нарушение“, съгласно ОУ и очевидно налага и едностранно прекратяване на договора. За да отхвърли, обаче, заявената претенция приел, че заявителят не твърди и не сочи да е уведомил писмено длъжника за извършеното от него едностранно прекратяване на договора съгласно чл. 19в от ОУ и по някой от начините, посочени чл. 51 от 3
ОУ. Изложил е още че съгласно посоченото в договора относно правото на доставчика на услугите да претендира неустойка, липсва разпоредба относно реда на прекратяване и уведомяването за него, а претенцията за неустойка не отговаря на изискванията на ОУ; че по делото липсва приложено уведомление до длъжника за прекратяване на договора, както и не е посочена дата на прекратяването му, включително и в самото заявление. Предвид на това, намерил искането за присъждане на неустойка за предсрочното прекратяване на Договора за мобилни услуги представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси за основано на неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 и т. 19 от ЗЗП, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
За да отхвърли претенцията в размер на 203,74 лв., представляваща неустойка за предоставено ползване на устройство Alcatel 1S 2021 32GB Dual Gray, НПРС приел, че в отношенията между страните, възникнали по повод сключения договор за мобилни услуги, се установява и сключването на съдържащ се в тях и договор за лизинг, което прави сключения договор сложен двукомпонентен, като по отношение на предоставеното мобилно устройство, приложение намират разпоредбите освен на сключения договор, ОУ за договорите за лизинг, но и общите условия на ЗЗД, респ. ТЗ, конкретно чл. 342 и следв. ТЗ, поради което и съгласно чл. 12, б. „б“ от ОУ към договорите за лизинг на Йеттел се изисквало надлежно прекратяване на договора за мобилни услуги, каквото в случая не било налице. Липсата на надлежно уведомяване на потребителя за прекратяването на договора от страна на доставчика на услугата, което не е изрично уредено в самия договор, приел за проява на неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал.2, т. 15 ЗЗП, тъй като налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите, което се установявало от чл. 19а от ОУ. Освен това, доколкото в договора за мобилни услуги не е посочен размер на погасителна вноска за изплащане на цената на предоставеното мобилно устройство, то не можело да се определи и размера на неплатените вноски, в случай че такива се дължат. В случая претенция за такива неплатени месечни вноски заявителят нямал, вкл. нямал и такива, за неплатените до датата на подаване на заявлението суми за лизингови вноски. Претенцията на заявителя била за неплатени лизингови вноски в размер на 6,60 лв., дължими за периода от 15.12.2021-14.03.2022 г., но на основание договор за лизинг на базови аксесоари, а не по договор за мобилни услуги.
Предвид това приел, че претенцията на заявителя за посочената сума не се дължи поради това, че същата се явява неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и с това е нищожна, съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, тъй като не е уговорена индивидуално, а представлява бланкетна разпоредба присъстваща във всички договори, предлагани и сключвани от оператора, включително и в тези, при които няма съдържащ се в договорите за мобилни услуги договор за лизинг, а такъв е сключен отделно за предоставените мобилни устройства, респ. базови аксесоари.