Решение № 640 от 25.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 640 гр. София, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Иван Ал. Стоилов

Дора З. Илиева в присъствието на прокурора С. Хр. С. като разгледа докладваното от Иван Ал. Стоилов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241100602428 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 08.07.2022 г.,постановена по НЧХД № 5224/20 г. по описа на СРС, НО, 103 състав, първоинстанционният съд е признал подсъдимия С. С. П. за невиновен в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, поради което го е оправдал по повдигнатото за това деяние обвинение с частната тъжба на С. Ч.. В тежест на тъжителя са възложени направените по делото разноски.

Срещу присъдата, в срока по чл. 319, ал. 1 НПК, е постъпила жалба от тъжителя Ч., чрез неговия повереник, с която се оспорва правилността на съдебния акт. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на нова-осъдителна присъда по отношение на подсъдимия.

С жалбата се правят доказателствени искания за разпит на свидетели, изискване на допълнителни справки от тел. 112 и назначаване на СМЕ.

Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК прецени, че с оглед правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, като с определението си за насрочване е обявил, че по доказателствените искания ще се произнесе в откритото съдебно заседание.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция повереникът на частния тъжител (ЧТ) - адв. Й. уточнява, че поддържа само едно доказателствено искане от тези, развити във въззивната жалба – за разпит на свидетеля Г. Ч. – син на ЧТ Ч.. Посоченото искане съдебният състав остави без уважение, доколкото поисканият свидетел Г. Ч. се явява към настоящия момент непълнолетен (на 14 години) и от същият се иска да изложи възприятия за събития от преди повече от пет години, когато е бил на 9 години, поради което не може да се очаква от това лице доказателствен принос по изясняване обективната истина по делото. Отделно, предвид обстоятелството, че поисканият свидетел е едновременно син на ЧТ и на св.П.а, чиито показания за ползвани при оправдателната присъда, съдът прецени, че допускането на 1 този непълнолетен свидетел до разпит неоправдано би го поставил в конфликт на лоялност спрямо своите родители и вредите върху детето биха били повече, отколкото приноса на разпита по изясняване на делото. Съдебният състав също прецени, че не се налага събирането на други нови доказателства.

Адв. Й., повереник на ЧТ Ч., поддържа жалбата по съображенията изложени в нея.

Счита първоинстанционната присъда и мотивите към нея за изцяло повърхностни и необективни, тъй като СРС не бил преценил обективно и в съвкупност събраните по делото доказателства. Никъде в мотивите не били обсъдени материалите, събрани на ДП, които съдържали показанията както на подсъдимия, така и на свидетелката П.а. Като сестра на подсъдимия последната била заинтересована от изхода на процеса, като отделно показанията й от ДП, дори и първоначалните обяснения, били противоречиви с тези, дадени в съдебната фаза. Основната нишка в нейните показания била целта да бъде доказано, че ЧТ Ч. бил алкохолик, агресивен човек, който бил предизвикал с поведението си реакцията на подсъдимия П.. Подробно се цитират части от показанията й, които повереникът намира за противоречиви. Обобщава се, че в мотивите си съдията следвало да изследва всестранно и да анализира показанията, дадени на ДП и на съдебното производство и да обясни на кои точно дава вярва и защо. Не бил обсъден и въпросът за обстоятелството, наведено още с първоначалната тъжба, за проведения разговор между подсъдимия П. и неговата сестра, относно това двамата да подготвят обстановка, която да предизвика реакция от страна на ЧТ Ч., така че той да бъде въвлечен в скандал и евентуално в бой помежду им, което да бъде основание за последващи дела между тях. В мотивите не бил отчетен и факта на самопризнанието на самия подсъдим П., че бил извършил побоя. Всички гласни и писмени доказателства, в това число медицинското свидетелство, съдебномедицинската експертиза проведена на ДП, както и медицинската експертиза, изготвена в съдебното следствие, доказвали по безспорен начин, че по отношение на ЧТ Ч. бил нанесен побой, в резултат на който настъпили и констатираните за него вреди - временно разстройство на здравето, довело до болки в кръста, болки на задната повърхност на бедрото и подбедрица на левия крак и активизиране на парамедиална лява дискова херния. Моли се за решение, с което да бъде призната виновността на подсъдимия П. и присъждане на сторените от ЧТ разноски в двете съдебни инстанции.

ЧТ Ч. добавя, че нанесените му удари били в областта на тила, след като преди това бил ударен в лицето. Отрича да си е събувал гащите, а само бил отговорил на обидата „Помак гаден“, нанесена му от подсъдимия, като му казал: „Да се събуя, да видиш“, което явно станало повод да бъде ударен. Веднага се бил извърнал, за да покажел, че не иска да влиза в конфликт, но подсъдимият го хванал за гърба и му нанесъл няколко удара в тила. От детето си бил разбрал, че после подсъдимият го бил вкарал между масата и дивана.

Защитникът на подсъдимия С. П. (последният, редовно призован, не се явява) моли за решение, с което въззивната жалба и допълнението към нея да бъдат оставени без уважение като неоснователни, и се потвърди присъдата на първоинстанционния съд. Твърди се, че в тъжбата била посочена дата на деянието 10.12.2019 г., а цялата медицинска документация се отнасяла за 11.12.2019 г. Правилно първоинстанционният съд не бил допуснал изменение на частното обвинение, тъй като това противоречало на разпоредбите в НПК. От медицинската документация се установявало също, че ЧТ е бил повлиян от алкохол същата вечер. Самата св. П.а достатъчно добре познавала мъжа, с когото живеела във фактическо съжителство, за да може, още влизайки от входната врата, да прецени до каква степен същият бил алкохолно повлиян. Подсъдимият непрекъснато бил провокиран от ЧТ, поради което не можело да се твърди, че е имало умисъл в действията му. По делото имало категорични доказателства за това, че ЧТ се бил изправил пред лицето на подсъдимия, показвайки половия си член, при това в присъствието на децата. Правилно първостепенният съд кредитирал показанията на свидетелката П.а, тъй като тя била единствен очевидец на това деяние. Установило се също от съдебно-медицинската експертиза (СМЕ), че 2 заболяването на гръбначния стълб на ЧТ представлявало хронично заболяване, без никаква причинно-следствена връзка с твърдяното деяние. От СМЕ се установявало също, че травмата по тила на ЧТ била от падането му върху пода, най-вероятно върху масата.

Материалите по ДП изобщо не следвало да се обсъждат, тъй като в делата от частен характер всеки съд сам събирал доказателствата си. Оспорват се показанията на св. Лили Ч.а. Обобщава се, че първостепенният съд много подробно и обосновано бил мотивирал присъдата си, поради което същата следвало да бъде потвърдена.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално-допустима, доколкото е депозирана в срок и то от активно легитимирана страна.

Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна. Съображенията на състава са следните:

За да постанови присъдата си, районният съд е приел следната фактическа обстановка:

Подс. С. С. П. е роден на 22.07.1981 г. в гр. Русе, ЕГН **********, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно специално образование.

ЧТ С. Ч. и св. Г. П.а живеели на съпружески начала повече от десет години в жилище, находящо се в гр. София ж. к. ****, като от съвместното им съжителство се родили две деца – Г. и В.. През последните месеци на 2019 г. св. П.а започнала да се държи по-хладно с ЧТ Ч. и отношенията между двамата се влошили.

Тъй като през м. декември 2019 г. детето Г. (на 9 години към онзи момент) кашляло, било договорено майката на ЧТ Ч. да го гледа, за което последната се приготвила да тръгва за гр. София, но св. П.а казала на ЧТ Ч.: „Няма да идва майка ти, ще дойде брат ми да гледа детето“, като същата провела разговор по телефона с брат си – подс. С. П., който по принцип работил в чужбина и се бил върнал от Франция. При разговора подс. П. се съгласил да дойде и да гледа детето.

На 11.12.2019 г. подс. П. взел детето Г. от училище и го завел в дома на сестра си в гр.

София ж. к. ****. Св. П.а се прибрала след 19:00 часа с дъщеря си В. и заварила в апартамента ЧТ Ч., който бил седнал на холната маса и си бил налял алкохол – ракия, а синът им Г. бил в другата стая и си играел. На въпроса на св. П.а към ЧТ Ч. къде бил брат й, ЧТ Ч. отговорил, че излязъл да се поразходи. Св. П.а започнала да приготвя вечеря.

Малко след това подс.П. се прибрал в жилището и всички седнали да вечерят заедно, като ЧТ Ч. продължил да пие, въпреки че подс. П. и св. П.а не пиели алкохол. След вечерята детето Г. влязло да се изкъпе, а св. П.а раздигнала масата и започнала да чисти печката.

В този момент ЧТ Ч. се бил облегнал на парното, което се намирало точно срещу прозореца, а подс. П. бил седнал на дивана, като ЧТ Ч. започнал да говори срещу св. П.а и срещу родителите им, които били починали – как те не се били погрижили за техните родители, че св. П.а била жена, която не се грижела за децата си, защото не ги водила на лекар, че била лоша домакиня, че не била никаква майка, че не се грижила за нищо вкъщи.

Чувайки изреченото от ЧТ Ч., подс. П. му казал съвсем спокойно: „Ти, какво искаш, тя прави всичко, готви, чисти, работи на две места, гледа ти децата. Защо се държиш с нея все едно, че си турчин“. Като чул тези думи ЧТ Ч. се придвижил към дивана, казвайки:

„Искаш ли да видиш, че не съм рязан турчин“, при което застанал с лице към подс. П., свалил си панталона и застанал с половия си член близо до лицето на подсъдимия, за да покаже, че не бил рязан турчин. Виждайки това, св. П.а изпаднала в шок.

3

При тези действия на ЧТ Ч. подс. П. се отдръпнал, а ЧТ Ч. паднал отгоре му, като двамата се сборичкали на дивана. Детето Г. излязло от банята, а св. П.а се развикала.

Малката дъщеря В. се изплашила от това, което видяла да се случва между баща й и чичо й, отишла в другата стая и там, от телефона на майка си – св. П.а, се обадила на тел. 112.

Веднага след това, когато нещата се поуспокоили, ЧТ Ч. изгонил подс. П. от жилището и последният си тръгнал.

По-късно същата вечер, на 11.12.2019 г., ЧТ Ч., заедно със сина си Г., посетили УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където ЧТ бил прегледан в спешен кабинет по неврохирургия.

При прегледа било установено, че същият имал повърхностна травма на окосмената част на главата и че бил алкохолно повлиян. Била му направена графия на череп, за което му бил издаден лист за преглед на пациент от спешен кабинет по неврохирургия, в който кабинет ЧТ отишъл в 22:25 ч., а напуснал лечебното заведение в 22:55 ч.

Същата вече, но в по-късен час, подс. П. също посетил УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, и в частност спешен кабинет по ортопедия и травматология, където при прегледа на същия било констатирано счупване на IV метакарпална кост и му била направена графия на дясна длан, а на следващия ден 12.12.2019 г. подс. П. си извадил съдебно-медицинско удостоверение (СМУ) № 434.12/2019 г. от КСМД при МУ – София за нанесени му телесни увреждания.

От заключението на изготвена СМЕ на ЧТ Ч. е видно, че при инцидент на 11.12.2019 г. същият е получил следните травматични увреждания: повърхностна травма на главата; контузия, охлузване и подкожен хематом в тилната област на главата, като в момента на прегледа ЧТ е бил алкохолно повлиян и травмата на главата в съвкупност му е причинила и реализирала медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Съгласно експертизата, на 10.02.2020 г. ЧТ Ч. е постъпил на болнично лечение с диагноза „Поясна остеохондроза и спондилоартроза“, „Вертебрален синдром“, „S 1 радикулопатия двустранно с водеща сетивна симптоматика“, като от медицинската документация ставало ясно, че по отношение на гръбначния статус на ЧТ Ч. било налице дългогодишно дегенеративно страдание, изразяващо се в спондилозни промени, ставна и дискова болест /дискови хернии/ на множество нива, поради което и оплакванията на същия 61 дни по-късно не можели да се свържат с процесната дата както по давност, така и по механизъм на травмообразуване, а същите били болестни по характер, като при първоначалния преглед, при който е била диагностицирана само повърхностна травма на главата, не били отразени травми в други области на тялото и по-конкретно в областта на гърба, пояса и таза. Съгласно експертното заключение установената травма на главата на ЧТ Ч. била в резултат от действията на твърди тъпи предмети по механизъм на удар с или върху такъв и не можел да се обясни с нанасяне на удар или удари с части на човешкото тяло – юмруци. Локализацията и видът на травмата показвали травма, отговаряща при падане и удар на главата в твърд предмет, като било възможно да се е получила при падане на пострадалия върху предмет от обкръжаващата среда.