Решение № 1146 от 07.12.2023, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 1146 гр. Кюстендил, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Ем. Антова при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело № 20231520100723 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от ЕТ „****“ срещу „Банка ДСК“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи поради изтекла погасителна давност сумата от 14 810,33 лева, представляваща главница по Договор за кредит № 58 от 25.07.2008г., сумата от 18 961,87 лева, представляваща законна лихва за периода от 31.05.2010г. до датата на извеждане на запорното съобщение от съдебния изпълнител /13.01.2023г./, сумата от 1339,25 лева, представляваща присъдена лихва, сумата от 150 лева, представляваща заемни такси и сумата от 901,68 лева, представляваща присъдени съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 17.06.2010г. по ч.гр. дело № 1696/2010г. по описа на РС – Кюстендил и е образувано изп.д. № 20227420400184 по описа на ЧСИ В. А.-А. с рег. № *** в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Кюстендил.

С влязло в сила определение 05.04.2023г. исковата молба е върната в частта по исковете за недължимост на сумата от 241 лева – такси и разноски в изпълнителното производство и сумата от 2868 лева – пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Ищецът твърди, че по горепосочения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 20107420400584 по описа на ЧСИ В. А., по което до месец декември 2019г. не били извършвани никакви изпълнителни действия, като същото било прекратено поради настъпила перемпция. Последвало образуването на изпълнително дело № 1

20227420400184 по описа на ЧСИ В. А.. Излагат се доводи относно изтекла погасителна давност на всички вземания по изпълнителния лист, включително и абсолютната десетгодишна давност. Искането към съда е да уважи предявения иск.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който са изложени твърдения, че исковата молба е нередовна, доколкото петитумът бил неясен, не било уточнено дали основанието на иска е такова по чл.110, чл.111, или чл.112 ЗЗД, нито началният момент, от който бил започнал да тече съответният срок. На следващо място, счита се, че предявеният иск е недопустим, доколкото в действащата нормативна уредба не била предвидена възможността чрез предявяване на установителен иск да бъде установено погасяването по давност на едно вземане. Доколкото се касаело за предявен иск по чл.439 ГПК, за да се преценило дали същият е допустим или не, следвало заповедта за изпълнение да е влязла в законна сила, за което обстоятелство нямало данни. Наред с това, счита се, че предявеният иск е неоснователен, доколкото вземанията не били изтекли по давност, като видно от приложения гръб на изпълнителен лист по делото са постъпвали и платени суми на дати: 21.12.2017г., 07.02.2018г., 16.02.2018г. Претендират се разноски.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна. Противно на изложените от ответника съображения, редовността на исковата молба по чл.439 ГПК не изисква ищецът да посочва от коя точна дата е започнала да тече давността за всяко конкретно вземане, нито кой е приложимият давностен срок. От обстоятелствената част на исковата молба става пределно ясно, че ищецът засича давностния срок считано от 2010г., когато е образувано първото по ред изпълнително дело срещу него, а въпросът относно приложимата давност – кратка по чл.111 ЗЗД, обща по чл.110 ЗЗД или абсолютна по чл.112 ЗЗД, е правен и доводите на ищеца по него не са условие за редовност на исковата молба, нито обвързват съда. Липсва и поддържаната неяснота относно правната квалификация на исковете /чл.124, ал.1 ГПК или чл.439, ал.1 ГПК/, доколкото ищецът ясно сочи, че срещу него е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително производство, като основава исковете си на изтекла давност след образуването му.

Предявените искове са процесуално допустими. Възражението на ответника, че се касаело за един иск, подсъден на окръжния съд като първа инстанция, е неоснователно – независимо от вида на иска /положителен, отрицателен установителен или осъдителен/ отделните вземания по договора за кредит представляват самостоятелни искови претенции в условията на обективно кумулативно съединяване и обстоятелството, че за всички тях е издаден един изпълнителен лист и е образувано едно изпълнително дело, не променя този факт. Предмет на отричане в производството по чл.439 ГПК са подлежащите на изпълнение вземания, а не водения изпълнителен процес, чието по-нататъшно развитие е в зависимост от произнасянето на съда по иска /чл.433, ал.1, т.7 ГПК/.

Същевременно в трайната съдебната практика по чл.290 ГПК никога не е съществувало колебание по въпроса, че изтеклата погасителна давност по време на 2 принудителното изпълнение представлява новонастъпил факт по смисъла на чл.439, ал.2 ГПК и именно това е причината за постановяване на цитираните от ответника тълкувателни решения по въпроса за течението на давността в хода на изпълнителното производство. Ето защо възражението за недопустимост на отрицателен установителен иск за изтекла погасителна давност е неоснователно.

Неоснователен е и доводът на ответника за частично погасяване на процесните вземания чрез изпълнение – видно от приетото удостоверение за постъпили суми, чрез принудително изпълнение върху трудовото възнаграждение на солидарния длъжник В. К. са събрани 319,99 лева, от които видно от отбелязванията на гърба на изпълнителния лист, на взискателя са преведени 175,71 лева. Отнесена по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД, тази сума не покрива дори разноските на взискателя по изпълнението /които не са предмет на спора/, поради което липсват погасени чрез изпълнение процесни вземания.

На последно място относно пасивната процесуална легитимация на ответника „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор на вземанията следва да се посочи, че в кориците на изп.д. № 20107420400584 се съдържа молба от 10.12.2014г. от „Българска банка за развитие“ АД за конституирането й като взискател, с която са представени доказателства, че банката е платила на „Банка ДСК“ ЕАД част от главницата по кредита до размера от 10 693,22 лева на основание гаранционно споразумение, вследствие на което се е суброгирала в правата на удовлетворения кредитор до размера на платеното. „Българска банка за развитие“ АД е била конституирана като взискател наред с „Банка ДСК“ ЕАД до размера на платеното, но с уведомление от 19.07.2022г. „Българска банка за развитие“ АД е заявила, че оттегля конституирането си като взискател по изпълнителното дело, а по новообразуваното изп.д. № 20227420400184, взискател по всички вземания, включително пълния размер на главницата, е единствено „Банка ДСК“ ЕАД. При това положение, доколкото към датата на исковата молба ответникът „Бакна ДСК“ ЕАД е единствен взискател на пълния размер на оспорените вземания, то именно ответникът се явява пасивно процесуално легитимиран по предявените искове за установяване на тяхната недължимост.

Относно основателността на предявените искове, съдът намира следното.

Предмет на производството по чл.439 ГПК е съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска. Ето защо в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул.

В конкретния случай по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, а и от приобщените преписи от изпълнителните дела се установява по категоричен начин, че за процесните вземания е издаден изпълнителен лист от 17.06.2010г. по ч.гр.д. № 1696/2010г. по описа на РС – Кюстендил в полза на „Банка ДСК“ ЕАД срещу солидарните длъжници ЕТ ***, М. Ц. А. и В. И. К.. Изпълнителният лист е издаден въз основа на Заповед 3 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 1233 от 02.06.2010г. по същото дело. Поканата за доброволно изпълнение с приложения препис от заповедта за изпълнение е връчена на ищеца от съдебния изпълнител по реда на чл.418, ал.5 ГПК на 04.10.2010г., поради което заповедта за изпълнение е влязла в сила на 19.10.2010г. с изтичане на приложимия към този момент двуседмичен срок за подаване на възражение. По делото не се твърди и не се доказва да е провеждано производство по чл.422, ал.1 ГПК.

Също така няма спор и се установява, че въз основа на изпълнителния лист е образувано първо изп.д. № 20107420400584 и след това изп.д. № 20227420400184.

При наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземанията чрез принудително изпълнение към датата на исковата молба, за ищеца е налице правен интерес от предявените отрицателни установителни иск за тяхната недължимост.

При това положение и с оглед наведеното от ищеца възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, в тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В тази насока съдът намира следното:

На първо място първоначално изложените в исковата молба доводи за изтичане на абсолютната давност, уредена в чл.112 ЗЗД, са неоснователни. Нормата е материалноправна, поради което за заварените правоотношения като настоящото, тя има действие от датата на влизането й в сила. Доколкото пар. 2 от ПЗР на ЗДЗЗД е обявен за противоконституционен, нормата няма обратно действие по заварените правоотношения. Считано от датата на влизане в сила на чл.112 ЗЗД /02.06.2021г./ десетгодишният срок изтича на 02.06.2031г., поради което абсолютната давност не е изтекла. Освен това следва да бъде съобразен и текстът на чл.112, ал.2, т.1, пр.1 ЗЗД, съгласно който абсолютната давност е неприложима по отношение на вземания от търговска дейност на еднолични търговци.

На следващо място, съгласно постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022г. по гр.д. № 1722/2021г. на ВКС, I V г.о., ГК, нормата на ч л.117, ал.2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение.

Ето защо приложима към процесните вземания е общата петгодишна давност.

Съгласно задължителните указания, дадени с т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Според задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. От мотивите на тълкувателното решение, както и от възприетата формулировка „докато трае изпълнителния процес“ е напълно ясно, че преди 26.06.2015г. давност не тече само за 4 вземанията по висящите изпълнителни дела, а не и по прекратените. До тази дата се прилага ППВС № 3/1980г., което предвижда спиране на давността, само докато изпълнителното производство е висящо.

Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл.290 ГПК, формирана след постановяване на тълкувателното решение от 2015г., която следва да бъде възприета, исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, също прекъсват давността на основание чл.116, б.„в“ ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме /в този смисъл Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК/.