Определение № 455 от 04.11.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 455 гр. Пловдив, 04.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20255000500566 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№33978/02.10.2025г. от Г. Д. К., чрез пълномощника адв.Г. Б., против протоколно определение от 25.09.2025г. по Протокол №1736/30.09.2025г., постановено по в.гр.дело №729/2025г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е спряно производството по делото.

Изложени са доводи за неправилност на обжалваното определение, според които преюдициален е правният спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права и факти, релевантни за субективното право по спряното производство, а в случая страните по двете дела са различни и решението по гр.дело №14217/2024г. по описа на Районен съдПловдив няма да има обвързващо действие за жалбоподателя, а воденето на симулативен процес с цел увреждане на неговите права, без да бъде привлечен по него, за да се избегне различен правен изход, не би следвало необосновано да забавя произнасянето по настоящия спор, като не е уточнено и за какъв срок се спира настоящото производство. По така изложените съображения се претендира за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

1

Ответниците по частната жалба И. Д. К. и С. Ю. А. са депозирали чрез пълномощника им адв.Л. В. писмен отговор на същата с изложени в него аргументи за нейната неоснователност, според които предявените искове по двете дела произтичат от две спорни правоотношения, които са в обективна зависимост помежду си на обуславящо и обусловено, като решението по иска по чл.124 от ГПК спрямо тях и праводателите им ще има значение и следва да се зачете при решаването на настоящия спор за собственост, а обусловеността произтича от правната зависимост между двата спора, касаещи обема права на съсобствениците, установяването на които по иска по чл.124 от ГПК пряко ще рефлектира върху изхода на ревандикационния иск и иска за изкупуване.

Оспорват твърденията за водене на симулативен процес. Считат волята на съда относно срока за спиране на производството за ясна и ненуждаеща се от допълване, предвид изложените мотиви на акта. Претендират за потвърждаване на определението и за присъждане на разноски.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – въззиваема страна; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, определение с временно преграждащ по-нататъшното развитие на делото характер, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира и за основателна по следните съображения:

С Решение №5053 от 16.12.2024г., постановено по гр.дело №1680/2024г. по описа на Районен съд-Пловдив, е признато за установено по отношение на И. Д. К., че Г. Д. К. е собственик на 5/24 ид.части, придобити по договор за дарение от 23.12.2020г. и по договор за покупко-продажба от 23.12.2020г., на ПИ с идентификатор ******** по КККР на гр.Пловдив, и същият е осъден да му предаде владението върху посочените 5/24 ид.части, както и е допуснато, на основание чл.33,ал.2 от ЗС, изкупуване в полза на Г. Д. К. срещу С. Ю. А. и И. Д. К. на останалите 19/24 ид.части от имота. За да постанови този резултат, съдът е приел, че ищецът К. е придобил по силата на посочените договори 5/24 ид.части от имота, собственост на един от наследниците на А Г А и С М Г – П А П /негова баба/, а друг от наследниците Й А Г е прехвърлил на Й А Г 1/4 ид.част от собствените му по наследство и договори за покупко-продажба 180/225 ид.части от имота, като с нотариален акт по обстоятелствена проверка от 15.05.2023г. Й А Г е признат за собственик на основание давностно 2 владение на целия имот, каквото той не се установява да е придобил, а впоследствие с договор за покупко-продажба от 20.06.2023г. заедно със съпругата си Д Д Г са прехвърлили имота на ответника С. Ю. А., която от своя страна с договор от 12.10.2023г. го е продала на ответника И. Д. К., които сделки не са породили вещно-прехвърлително действие по отношение на собствените на ищеца 5/24 ид.части от имота, поради което и доколкото не се установява договорът от 12.10.2023г. да е привиден и да прикрива договор за дарение, то в полза на ищеца К. е възникнало правото на изкупуване, което той е упражнил в срок. По жалба на ответниците против така постановеното решение е образувано в.гр.дело №729/2025г. по описа на Окръжен съдПловдив. В съдебно заседание на 25.09.2025г. от тях е представено Решение №2504 от 21.05.2025г. по гр.дело №14217/2024г. по описа на Районен съдПловдив, с което е признато за установено, на основание чл.124,ал.1 от ГПК, по отношение на Й А Г и съпругата му Д Д Г – праводателите на настоящия ответник С. Ю. А., и по отношение на настоящите ответници С. Ю. А. и И. Д.

К., че С Д С и Й Д С са собственици по договор за дарение от 06.08.2009г. от дядо им Й А Г и баба им С Н Г на по 1/4 ид.част от 180/225 ид.части или на по 45/225 ид.части от процесния недвижим имот, като е отречено съсобственикът им Й А Г да е придобил идеалните им части по давност, за което се е снабдил с нотариалния акт по обстоятелствена проверка от 15.05.2023г. за собственост върху целия имот, който е отменен до размера на правата им. Представена е и въззивна жалба вх.№66122/12.06.2025г. против така постановеното решение от ответниците Й А Г, Д Д Г, С. Ю. А. и И. Д. К., а също и призовка по образуваното въз основа на нея в.гр.дело №2200/2025г. на Окръжен съдПловдив, насрочено за 10.11.2025г. Въз основа на това жалбоподателите са поискали да бъде спряно производството по настоящото дело до решаване на гр.дело №14217/2024г. на РС-Пловдив като преюдициално по отношение на иска за изкупуване по чл.33,ал.3 от ЗС, с оглед изясняване на съсобствениците на имота. Въззивният съд е приел спорът по цитираното дело за преюдициален по отношение на този по настоящия, тъй като с него ще се разреши въпроса относно обема на правата на прехвърлителите, по които решаващи съображения и на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК е постановил спиране на производството по настоящото дело.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя за неправилност на така постановеното определение, поради липса на посочен срок, за който се спира 3 производството. Макар и диспозитивът в това отношение да е непрецизен, е ясно, с оглед мотивите и основанието за спиране, че то е до приключване на висящото гр.дело №14217/2024г. по описа на Районен съд-Пловдив с влязъл в сила съдебен акт.

Основателни са оплакванията в частната жалба относно липсата на преюдициалност на спора по цитираното дело спрямо настоящия. За да се приеме, че той е от значение за правилното решаване на настоящия спор по смисъла на чл.229,ал.1,т.4 от ГПК следва негов предмет да са права и факти, релевантни за защитаваното по настоящия субективно материално право, чието отричане или признаване обуславя неговото съществуване или несъществуване. За да бъдат зачетени в настоящото производство, следва страните да са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението, с оглед субективните й предели и съгласно чл.298,ал.1 и ал.2 от ГПК. В противен случай решението няма да бъде задължително за страните и спорните преюдициални права и факти подлежат на установяване на общо основание в настоящото производство. Ищецът и настоящ жалбоподател Г. К. не е страна в производството по висящото дело, поради което влязлото в сила решение по него няма да му е противопоставимо и е безпредметно изчакването на неговото приключване. Разрешаването на въпроса относно действителният обем права, на който акцентират ответниците, няма да е обвързващо за настоящия ищец К., нито в отношенията между него и ищците С, на чиито права се противопоставят тези на Й Г и неговите правоприемници по последващите сделки, включително досежно предявеното от К. право на изкупуване, доколкото същото е потестативно, а съдебното решение, с което е потвърдено, има конститутивно действие, което е противопоставимо на всички и третите лица са длъжни да зачитат постановената с него материалноправна промяна, но, доколкото е обусловено от материалноправните отношения, върху които то въздейства чрез промяната им, ако те не съществуват, то такава промяна не може да настъпи съответно конститутивното действие да породи своя ефект и материалноправни последици.

По изложените съображения обжалваното определение следва да се отмени и делото следва да се върне на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия във въззивното производство.

4

Предвид изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 25.09.2025г. по Протокол №1736/30.09.2025г., постановено по в.гр.дело №729/2025г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е спряно производството по делото.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия във въззивното производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 455 гр. Пловдив, 04.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20255000500566 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№33978/02.10.2025г. от Г. Д. К., чрез пълномощника адв.Г. Б., против протоколно определение от 25.09.2025г. по Протокол №1736/30.09.2025г., постановено по в.гр.дело №729/2025г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е спряно производството по делото.

Изложени са доводи за неправилност на обжалваното определение, според които преюдициален е правният спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права и факти, релевантни за субективното право по спряното производство, а в случая страните по двете дела са различни и решението по гр.дело №14217/2024г. по описа на Районен съдПловдив няма да има обвързващо действие за жалбоподателя, а воденето на симулативен процес с цел увреждане на неговите права, без да бъде привлечен по него, за да се избегне различен правен изход, не би следвало необосновано да забавя произнасянето по настоящия спор, като не е уточнено и за какъв срок се спира настоящото производство. По така изложените съображения се претендира за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

1

Ответниците по частната жалба И. Д. К. и С. Ю. А. са депозирали чрез пълномощника им адв.Л. В. писмен отговор на същата с изложени в него аргументи за нейната неоснователност, според които предявените искове по двете дела произтичат от две спорни правоотношения, които са в обективна зависимост помежду си на обуславящо и обусловено, като решението по иска по чл.124 от ГПК спрямо тях и праводателите им ще има значение и следва да се зачете при решаването на настоящия спор за собственост, а обусловеността произтича от правната зависимост между двата спора, касаещи обема права на съсобствениците, установяването на които по иска по чл.124 от ГПК пряко ще рефлектира върху изхода на ревандикационния иск и иска за изкупуване.

Оспорват твърденията за водене на симулативен процес. Считат волята на съда относно срока за спиране на производството за ясна и ненуждаеща се от допълване, предвид изложените мотиви на акта. Претендират за потвърждаване на определението и за присъждане на разноски.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – въззиваема страна; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, определение с временно преграждащ по-нататъшното развитие на делото характер, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира и за основателна по следните съображения: