Решение № 557 от 19.12.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 557 гр. Плевен, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.-ПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ХРИСТО СТ. ТОМОВ при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно гражданско дело № 20244400500865 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 1204/17.09.2024г. по гр.д. № 4018/2024г. на РС гр. Плевен /ПлРС/ съдът е отхвърлил предявения иск от Директора на ДСП - Долна Митрополия за постановяване мярка за закрила настаняване на малолетното дете С. В. И., ЕГН ********** в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания "Свети Иван Рилски" - с.Садовец, ул."Васил Левски" №1 А, общ. Долни Дъбник за срок от една година, считано от настаняването му по административен ред – 06.06.2024г. - КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Въззивна жалба в срок срещу решението е постъпила от ДСП Долна Митрополия при АСП гр.София.

Обжалват го изцяло с искане да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи иска на ДСП Долна Митрополия за вземане на основание чл.28 вр.чл.25, ал.1, т.3 от Закон за закрила на детето на МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА спрямо детето С. В. И., ЕГН ********** в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания "Свети Иван Рилски" - с.Садовец, ул."Васил Левски" №1 А, общ. Долни Дъбник за срок от една година, считано от настаняването му по административен ред – 06.06.2024г.

1

В съдебно заседание пред ОС Плевен чрез Началник отдел ОЗД твърдят, че предприетите действия са напълно адекватни и в интерес на детето. При получаване на сигнала, детето е установено крайно неглижирано, отглежда се от жена без родствена връзка, в многодетно семейство, живеят в бедност и самата баба, която подала сигнала, е подала заявка за извеждане на С. и неговите братя и сестра от жилището в с.Бъркач поради невъзможност да се грижи за тях и поради трайно отсъствие на майката от семейството.

Отговор в срок е подало детето С. В. И., роден на 26.12.2022г., чрез осъществяваща правна помощ адв.В. Д. от ПлАК, в който се твърди, че решението е неправилно – да се отмени. Изразява становище съдът да се произнесе с решение в най-добрия интерес на детето.

Отговор е постъпил и от майката В. Г. И. чрез адв.Вл. К. от АК Перник – ответник по делото пред ПлРС, в който изразяват становище, че жалбата е неоснователна, а решението правилно. Твърдят, че съжденията на въззивника въобще не отговарят на истината, тъй като е видно и от първоинстанционното производство, че майката е полагала грижи, че там, където е живяно също е полагано грижи, тя е работила в чужбина. Това, че са бедни не може да бъде основание да се вземе едно дете и твърденията на страната, че децата живели в крайна бедност, били мръсни, неизкъпани, умирали от глад, не отговарят на истината. Детето иска да живее с майка си.

ЦНСТ с.Садовец, Община гр.Долни Дъбник чрез Управителя В.С. изразавят становище, че детето е доведено през месец юни в крайно занемарен външен вид, опаразитено, с много скъсани дрешки, даже било без бельо, само с горни дрехи. Бързо се адаптирало към добрите условия, осигурени са му всички потребности и всички условия за живота и учението на едно дете.

Ходи на училище, той е във втори клас, добре се справя с учебния материал благодарение на техните грижи, които полагат за него.

Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона, намира за установено следното:

Не се спори и се установява от представеното У-ние за раждане – л.4 от делото на ПлРС, че детето С. В. И. с ЕГН ********** е малолетен – роден на 26.12.2012г., от майка В. Г. И. – ответник по жалбата, когато същата е била на 2 петнадесет години и баща неизвестен.

Безспорно е също така, че детето е настанено спешно на 06.06. 2024г. със Заповед на директор ДСП - Долна Митрополия в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания "Свети Иван Рилски - с.Садовец, ул."Васил Левски" №1 "А", общ. Долни Дъбник за срок до произнасяне на съда с решение по чл.28 ЗЗдет.

Спорен по делото е въпросът да се вземе ли мярка за закрила по смисъла на ЗЗдет спрямо малолетното дете С. чрез настаняването му в ЦНСТ с.Садовец за срок от една година считано от настаняването му по административен ред.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е, и е основателна.

За да постанови обжалваното решение ПлРС е приел, че по делото са представени достатъчно писмени доказателства: Договор за наем, удостоверение за адресна регистрация, разписка за платежна услуга и други, от които се установяват финансовите възможности на майката В. Г. И. да осигури всички условия за нормалното отглеждане и пълноценно развитие на С..

Намерил също така, че желанието на детето да бъде отглеждано от майката, не трябва да се игнорира. Това е от съществено значение, тъй като най-подходяща е семейната среда. Майката е осигурила явно вече жилищни условия, обещава, че то ще бъде записано на училище. В социалния дом, каквито и да са грижите, не могат да подсигурят майчината любов, която само В. може да даде на детето си. Още повече, че в Германия С. може да получи едно по-добро развитие, образованието му да бъде по-добро и да бъде отглеждан от своята майка.

Безспорно приел, че се е установило, че средства е изпращала майката.

Свидетелите заявяват, дори свидетелката Р.Р.Т., която е заявила, поне така е отбелязано в социалния доклад, че не получава никакви средства, в открито заседание е направила признание и е заявила, че е получавала такива.

Счел, че това, че не са полагани грижи, че децата не са гледани, не е вярно. Майката е положила усилия и е изпращала средства, за да бъдат облечени, да бъдат нахранени децата. Намерила си е работа, жилище и съдът 3 следвало да даде възможност на майката да си отглежда детето, макар и в друга държава. Детето няма баща, той е неизвестен, поради което не е необходимо и съгласие да се иска от друг.

Майката сама може да замине в Германия и да си отглежда детето там.

Поради това съдът намерил, че семейната среда на майката била най-добрия вариант за отглеждане на детето С. и молбата за настаняване на детето в институция в село Садовец следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Тези изводи не се приемат от настоящата инстанция.

За да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази представените по делото писмени доказателства, показанията на свидетелите и Доклада на ОЗД – ДСП Долна Митрополия за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При тези данни на изследване, установяване и отговор подлежат конкретните оплаквания по въззивната жалба, защото обжалваното решение е валидно и допустимо.

Основателни са оплакванията, че ПлРС не е отчел, че детето е дете в риск по смисъла на пар.1, т.11, б.В от ДР на ЗЗдет – от социалното проучване за него е установено наличие от опасност от увреждане – нравствено, интелектуално и социално, както и по смисъла на б.Д от същата разпоредба – за С. съществува риск от отпадане от училище – на 12г. е, а е втори клас, видно от становището на Управителя на ЦНСТ с.Садовец.

От изготвения Социален доклад по делото – л.10 от делото на ПлРС, се установява, че при извършено социално проучване на условията и грижите, които се полагат за малолетното дете С. В. И. в с.Бъркач, същото се отглежда от близка /без родствена връзка/ - св.Р.Р.Т., в жилище с лоши хигиенно-битови условия, заедно със шест братя и сестри, без самостоятелно легло, личен кът и ограничено жилищно пространство. Детето е установено мръсно, с нахапвания по тялото от насекоми и зачервена кожа, облечен с употребявани захабени дрехи, без бельо, с паразити, неподстриган, със скъсани обувки.

Установено е, че детето е с беден речников запас, говори на ромски език, 4 не проявява признаци на тревожност за майката.

Данните за майката са, че от раждането на детето, тя постоянно се мести на различни места и сформира различни съжителства, а с настоящия си партньор е заминала в чужбина, където най-вероятно проституира.

Домът, в който е оставила децата си е занемарен, с ограничена площ, наличие на необезопасен кладенец в двора и стълбище без парапети. Посочено е, че връзката родител – дете е нарушена, поради системно отсъствие на майката от семейството.

В социалния доклад е отразено, че детето С. В. И. е „дете в риск“ по смисъла на Параграф 1 от ДР на ЗЗДет., тъй като е останало без родителска грижа и надзор от майката В. Г. И., която се е дезинтересирала от развитието и нуждите му. Посочено е, също така, че липсват близки и роднини за отглеждане на детето в семейна среда.

Представените писмени доказателства от ответницата В. Г. И., както и събраните гласни такива, като са разпитани свидетелите Р.Р.Т., дъщеря й Д.А.

Г. и А.К.И. – съжител на майката, не оборват изводите на социалните работници.

От Удостоверение за адресна регистрация в чужбина на В. Г. И. /с превод на български език/, от което се установява, че същата се е регистрирала на 27.08.2024г. в Лудвигсхафен на Рейн; Договор за наем на жилище от 25.08.2024г. – с превод на български език/; разписка за паричен превод с получател Р.Р.Т., изпратен от В. Г. И. чрез „MoneyGram“ и Служебна бележка от 12.08.2024 г., издадена от Кмета на Кметство – с. Бъркач в уверение на това, че В. Г. И. се е грижила за седемте си деца на територията на с.Бъркач, обл.

Плевен не следва, че ответницата е в състояние да се грижи за детето С..

В показанията си свидетелката Р.Р.Т. заявява, че живее в с.Бъркач и тя се е грижила за детето С., преди да го настанят в дома в с.Садовец. Заявява, че всичките седем деца са били при нея и тя се е грижила за тях. По отношение на декларацията, свидетелката заявява, че не е вярно това, че не иска да гледа детето.

Показанията на свидетелката Р.Р.Т. не кореспондират с приложената в първоинстанционното производство

Декларация за даване на съгласие/несъгласие, от която е видно, че същата е декларирала писмено 5 несъгласие детето С. В. И. да бъде настанено в семейството й.

В показанията си свидетелката Д.А. Г., която е отраснала заедно с майката В. в с.Бъркач заявява, че В. И. живее в Германия, а децата й ги гледа Р..

В съдебно заседание е изслушано и детето С. В. И., навършило 11 години, като разпитът е проведен в присъствие на социален работник от Дирекция „Социално подпомагане“, отдел „Закрила на детето“ Долна Митрополия. Посочва, че когато е живеел в с. Бъркач не е ходил на училище, а се е грижил за по-малките. Детето С. посочва, че майка му е в гр.София и докато е бил в с.Бъркач там го е гледала баба Р.. Заявява, че иска да е при майка си в Германия.

Вярно е, че ЗЗДет. отдава приоритет на отглеждането на детето в неговата семейна среда, като по изключение то може да бъде настанено и извън семейството, ако важни причини налагат това и ако е в негов интерес.

Съгласно чл.25 ал.1, т.2 от ЗЗДет. дете може да бъде настанено извън семейството в случаите, когато родителите без основателна причина трайно не полагат грижи за детето. Във всички съдебни производства, предвидени с цел закрила на децата, каквито несъмнено са тези по чл.25 и сл. от ЗЗДет. водещ е принципът за най-добрата защита на интересите на децата, уреден в чл.3 т.3 вр. пар.1 т.5 от ДР на ЗДет., както и в чл.3 пар.1 от Конвенцията на ООН за правата на детето.

Съгласно пар.1 т.5 от ДР на ЗЗДет. преценката на „най-добрия интерес на детето“ представлява комплекс от фактори, включващ неговите желания и чувства, физическите, психическите и емоционалните потребности на детето, възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, опасността или вредата, която е била причинена на детето, цялостните способности на родителите да се грижат за детето, последиците, които ще настъпят за детето при промяна на актуалните обстоятелства, както и други обстоятелства, имащи отношение към детето.