Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 430 от 22.11.2023, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно наказателно дело 830/2023
Вид
Решение № 430
Подписан
22.11.2023
В сила
22.11.2023
Състав
Лада Паунова, Весислава Иванова, Милена Панева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 430 гр. София, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лада Паунова

Членове:

Милена Панева

Весислава Иванова при участието на секретаря Галина Иванова в присъствието на прокурора Максим Колев като разгледа докладваното от Весислава Иванова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200830 по описа за 2023 година Производството е по реда на ХХІІІ НПК.

Образувано е по касационни жалби, депозирани чрез защитниците на двамата подсъдими, срещу Присъда № 5 от 5 юни 2023 г., постановена по в.н.о.х.д. № 19/23 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

С въззивната присъда е отменена в оправдателните й части първоинстанционната № 13 от 24 септември 2021 г., постановена по н.о.х.д. № 106/21 г. на Окръжен съд – Габрово и вместо това подсъдимите С. В. Н. и К. Д. В. са признати за виновни в това, че на 27 април 2018 г. в съучастие, като съизвършители, без надлежно разрешение по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) са направили опит да произведат с цел разпространение високорисково наркотично вещество – метамфетамин, поради което са осъдени по повдигнатото им обвинение по чл. 354а, ал. 1, изр. 1., предл. 1., вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК, а за подсъдимия В. – и вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК. Подсъдимият В. е признат за виновен и в това, че на същата дата, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, без да има надлежно разрешение по ЗКНВП, е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – марихуана, поради което е осъден за престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1., предл. 4., вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 и т. 5 НК.

С касационната жалба и допълнението й, подадени чрез защитника на подсъдимия В. - адвокат Р. Б., са заявени всички оплаквания по чл. 348, ал. 1 НПК, като е допуснато известно смесване в изложението на съответно подкрепящите ги данни по т. 1 и т. 2 на чл. 348, ал. 1 НПК. Поддържаното нарушение на материалния закон е подробно аргументирано с тезата, че в разглеждания случай е било осъществено ненаказуемо 1 приготовление, а не опит, както неправилно приел въззивният съд. Останалите съображения следва да отнесат към довода за допуснати съществени процесуални нарушения. Такива се явяват пространно изложените съждения за допуснати пороци във формирането на вътрешното убеждение на решаващия орган, за липса на мотиви и за допуснати логически противоречия в тях, определящи като неясна волята на съда, за основаване присъдата на предположения, за необсъждане на противоречията в доказателствената съвкупност и за ползване на негодни доказателствени средства, каквото, твърди се, е протоколът за претърсване и изземване поради това, че случаят не е бил отложен и за извършване на това процесуалноследствено действие. Тук следва да се причисли и оплакването, че без да е имало повдигнато обвинение за това подсъдимият В. бил осъден за държане на обект № 6 (а не както е по обвинителния акт за обект № 5). Акцентирано е неколкократно върху обстоятелството, че на сочената в обвинителния акт дата подсъдимите са били задържани в полицията и не е имало как да извършат престъплението. Явната несправедливост на наложеното наказание е подкрепена с твърдение, че при определянето му съдът не се е ръководил от редица смекчаващи обстоятелства. В допълнението към касационната жалба е отбелязано в тази връзка, че съдът не е съобразил заключението на психологопсихиатричната експертиза, установило лекомислие, както и данните, че В. работи и е студент. Останалите възражения, свързани с решението на съда да кредитира едни доказателства, а други не, по същество сочат на оплакване за необоснованост, каквото касационно основание не е предвидено.

Отправените в условията на алтернативност искания са за отмяна на присъдата и оправдаването на подсъдимия В. или връщането на делото за ново разглеждане, или за изменение на съдебния акт чрез намаляване на наказанието.

С касационната жалба и нейното допълнение, депозирани чрез защитника на подсъдимия С. Н. - адвокат С. Т., се инвокират еднообразни на сочените по-горе оплаквания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК– че се касаело за ненаказуемо приготовление, с оглед разяснението на вещото лице, че не била започнала същинската част на синтеза на метамфетамин; че ставало дума за негоден опит, тъй като намерените препарати не били прекурсори; че липсвали мотиви в присъдата по така застъпената от защитата теза; че не може да бъде споделено застъпеното виждане за осъществяване на деянието на 27 април 2018 г. след като обвинението изобщо не е посочило началния момент на събитията, а това служебно е сторил съдът; че съдът е допуснал противоречия, приемайки извършването на деянието на тази дата с аргумент, че тогава било довършено „престъплението“, при положение че като цяло е приел и осъдил подсъдимия за опит, каквото е и повдигнатото обвинение. Навежда се и довод за негодността на протокола за претърсване и изземване, който е бил ползван от въззивния съд при извеждане на фактическите му констатации. С тази жалба не е релевирано основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Претендира се отмяна на присъдата съобразно намерения от ВКС порок.

Не са постъпили възражения срещу касационните жалби.

В хода на проведените съдебни прения в тази инстанция защитниците поддържат изцяло касационните жалби по изложените в същите съображения, които по същество не допълват.

В правото си на лична защита подсъдимият К. В. заявява, че поддържа казаното от защитника му.

Подсъдимият С. Н., редовно призован, не се ползва от правото си да присъства и участва в съдебното заседание.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на двете жалби и предлага да бъдат оставени без уважение. Поддържа, че на всички въпроси, повдигнати в жалбите е даден достатъчно ясен отговор в мотивите на присъдата на въззивния съд, като има мотиви защо се кредитират отделни части от обясненията на подсъдимия Н., показанията на различни свидетели, как те кореспондират с намерените на място веществени доказателства, а също и със заключението на вещото лице.

2

Спирайки вниманието си на последното прокурорът заключава, че то не дава основание за интерпретация в смисъла, вложен от защитниците при обосноваване на тезата им за приготовление, а не за опит. В допълнение – че от самите обяснения на подсъдимия Н. и от намерените вещества и препарати също било изводимо намерението на дейците да произведат метаамфетамин. В подкрепа на това били и показанията на свидетелката, както и отпечатъците от подсъдимите по различни съдове. Относно наведените възражения във връзка с датата на деянието, прокурорът се съгласява, че в обвинението е следвало да се посочи началния момент на престъпната деятелност, но счита за безспорно, че именно на сочената в обвинителния акт окончателно е прекратена възможността подсъдимите да довършат производството на метаамфетамина. А че ставало въпрос именно за този вид наркотик, а не и за амфетамин, каквато възможност твърдят защитниците, намира за изяснено чрез заключението на вещото лице. Представителят на прокуратурата определя като достатъчно ясни съжденията на съда, касаещи държаната от подсъдимия В. марихуана.

Смята, че съдът е обосновал защо се налага осъждане само за два обекта и оправдаване за останалите. Относно наказанието, наложено на подсъдимия В. прокурорът застъпва виждане, че то е определено правилно като размер и като вид, поради което не са налице основания и за изменение на присъдата.

В предоставената му последна дума подсъдимият К. В. моли да бъде оправдан.

След като прецени изложените в жалбите доводи, заявените касационни основания и становищата на страните, Върховният касационен съд прие следното:

И двете жалби са допустими – всяка от тях е депозирана от процесуалнолегитимирана страна, в рамките на предвидения 15 – дневен срок от обявяване на присъдата и срещу акт, подлежащ на касационен контрол.

Разгледани по същество, касационните жалби са и основателни. Съдържанието им, както и естеството на престъпната дейност, за която са признати за виновни и осъдени подсъдимите позволява тяхното общо обсъждане.

По оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения Те следва да бъдат разгледани с приоритет, защото възможната им основателност принципно определя като безпредметно обсъждането на тези за нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание.

Тъй като това е второто поред касационно производство, необходимо е да се проследи процесуалната съдба на делото досега.

С първоинстанционната присъда, постановена по н.о.х.д. № 152/19 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, подсъдимите С. В. Н. и К. Д. В. били признати за невинни в това, че на 27 април 2018 г. в съучастие, като съизвършители, без надлежно разрешение по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) са направили опит да произведат с цел разпространение високорисково наркотично вещество – метамфетамин, поради което и оправдани по повдигнатото обвинение по чл. 354а, ал. 1, изр. 1., предл. 1., вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК.

Подсъдимите били признати за невинни и за това, че на същата дата, в съучастие, като съизвършители, без надлежно разрешително по ЗКНВП, са държали прекурсори и материали за производство на високорисково наркотично вещество – метамфетамин и оправдани по повдигнатото им обвинение по чл. 354а, ал. 1, изр. 2., вр. изр.1., предл. 4., вр.

3 чл. 20, ал. 2 НК, а за подсъдимия В. – вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК.

Със същата присъда подсъдимият К. В. бил признат за невинен в това, че на същата дата, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество марихуана и е оправдан по повдигнатото срещу него обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1., предл. 4., вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК.

По протест на прокурора срещу оправдателната присъда била извършена въззивна проверка. С Решение № 158 от 25 ноември 2020 г. на Апелативен съд – Велико Търново, постановено по в.н.о.х.д. № 331/20 г. първоинстанционната присъда била отменена, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В обобщен вид въззивният съд приел за съществено процесуално нарушение разрешението, предприето от първостепенния да изключи от доказателствената съвкупност протокола за претърсване и изземване и съзрял противоречия в мотивите, определящи като неясна волята на съда.

При новото разглеждане подсъдимите Н. и В. отново били признати за невинни и оправдани по повдигнатите им обвинения с Присъда № 13 от 24 септември 2021 г., постановена по н.о.х.д. № 106/21 г. по описа на Окръжен съд – Габрово. Видно от мотивите, окръжният съд оценил като годно доказателствено средство протокола за претърсване и изземване, приел за доказано, че двамата подсъдими имали намерение да произведат метафетамин, но не и със специалната цел за разпространение, поради което ги оправдал на това основание. Мотивът да ги оправдае по второто обвинение – за държане на прекурсори – е недоказаност на факта, че двамата подсъдими са ги държали. Със съображения за недоказаност бил оправдан и подсъдимият В. по третото от посочените по-напред обвинения.

По протест на прокурора оправдателната присъда била потвърдена с Решение № 107 от 1 август 2022 г., постановено по в.н.о.х.д. № 3/22 г. на Апелативен съд – Велико Търново. Въззивният съд на свой ред споделил становището на контролирания за годността на протокола за претърсване и изземване и след анализ на останалите доказателства приел, че по първото обвинение двамата подсъдими следва да бъдат оправдани, тъй като на инкриминираната дата подсъдимите са били задържани в полицията и обективно не са могли да извършат тогава приписаната им дейност. Подчертано е, че въпреки връщането на делото на прокурора за отстраняване на недостатъци в обвинителния акт, сред които и този за противоречието в датата, новият обвинителен акт е бил внесен без тази корекция.