Определение № 1560 от 03.06.2026, Районен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1560 гр. Стара Загора, 03.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Тенева като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело №

20265530100807 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба искова молба на „РК Транспорт“ ЕООД гр. Стара Загора против ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" ЕООД, гр.

София.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК от ответника е постъпило становище, с което предявява възражение за местна неподсъдност на делото.

Възражението е направено в срока по чл. 119, ал.4 ГПК и е основателно.

Делото е образувано по искова молба на търговско дружество срещу застраховател с предмет на делото претенция за заплащане на застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско Стандарт на МПС“ във връзка с настъпило застрахователно събитие – удар от мълния върху влекач, който е бил застрахован в посочения договор.

От систематичното място на нормата на чл. 115, ал. 2 ГПК („Искове за непозволено увреждане“) и от нейното съдържание, се извежда необходимост от установяване на фактически състав на непозволено увреждане, с оглед, на който е уредена възможността на увреденото лице да предяви иск срещу застрахователя на деликвента за обезщетяване на вредите при специално определена местна подсъдност – по неговото местоживеене, респ. по местоосъществяване на ПТП. Когато се претендира обезщетение по щета, свързана с изпълнението на застрахователен договор от страна по него- по осъществено застрахователно събитие, то не е налице непозволено увреждане, независимо че застрахователното събитие може дори да включва и да бъде реализирано ПТП (какъвто не е настоящия случай). В този смисъл при застраховка "Каско" е налице сключен застрахователен договор, по който страните поемат определени задължения, като дължимостта на застрахователното обезщетение произтича не от непозволено увреждане, а от поетите от страните задължения по договора и тяхното изпълнение – така Определение № 87 от 21.02.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2870/2019 г., I т. о., ТК; Определение № 60391 от 11.11.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 2223/2021 г., I т. о., ТК; Определение № 69 от 29.01.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1049/2020 г., II т. о., ТК; Определение № 980 от 18.08.2025 г. на ОС Стара Загора по в. ч. гр. д. № 510/2025 г. и мн.др. В Определение № 1231 от 28.04.2026 г. на ВКС по ч. т. д. № 495/2026 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Боян Балевски приема и обобщава тази практика по следния начин: "Особената местна подсъдност по чл. 115, ал. 2 ГПК не се прилага по отношение на всички искове по Кодекса за застраховането, а само по тези, чийто правопроизводящ факт е непозволено увреждане, а активно процесуално легитимиран по тях е увреденото лице. По правилата на общата местна подсъдност, местно компетентен да разгледа предявения иск от застраховано търговско дружество срещу застрахователя е съдът, в чийто район е седалището на ответника.", като 1 определението е постановено по въпрос за обхвата на приложението на правилото на чл.

115, ал. 2 ГПК, и дали същото се прилага само за само по спорове с правопораждащ факт непозволено увреждане или важи за всички искове по КЗ.

В цитираната съдебна практика е изяснено еднопосочно и трайно от ВКС, че чл. 115, ал. 2 ГПК не намира приложение в настоящата хипотеза, тъй като уредената с разпоредбата особена местна подсъдност не се прилага по всички искове по КЗ, а само по тези, чийто правопораждащ факт е непозволено увреждане, както и е изяснено защо не се прилага уредената в чл. 113 ГПК подсъдност. Съобразявайки направените изменения и допълнения на чл. 113 и чл. 115, ал. 2 ГПК, и отчитайки мотивите на законодателя за приемането на ЗИД ГПК /обн., ДВ, бр. 65 от 07.08.2018 г./ и ЗИДГПК /обн., ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г./, ВКС едностранчиво приема, че законодателят е ограничил разпоредбата на чл. 113 ГПК до споровете, образувани по искове на и срещу потребители в смисъл на икономически послабата страна в правоотношението, т. е. потребители по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, които са само физически лица.

В хипотезата на сключен договор за застраховка на моторно превозно средство "Каско" между търговско дружество в качеството му на застрахован, от една страна, и застраховател, от друга страна, застрахованото търговско дружество не е икономически послаба страна в застрахователното правоотношение, тъй като застрахова автомобила с цел извършване на своята търговска дейност.

Следователно по поставения въпрос следва да се приеме, че особената местна подсъдност по чл. 115, ал. 2 ГПК не се прилага по отношение на всички искове по КЗ, а само по тези, чийто правопроизводящ факт е непозволено увреждане, а активно процесуално легитимиран по тях е увреденото лице.

Съгласно общото правило на чл. 105 ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. С оглед на това и направеното в срок възражение за местна подсъдност съдът намира, че Старозагорският районен съд е сезиран в нарушение на разпоредбата на чл. 105 ГПК. Затова производството по делото следва да бъде прекратено, а делото да се изпрати по компетентност на Районен съд София, тъй като адресът на ответника е в неговия район.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 118, ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 807/2026 г. по описа на Старозагорския районен съд.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийския районен съд.

Определението може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в 1седмичен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 2