Решение № 269 от 07.06.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Ямбол, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева при участието на секретаря П.Г.У. в присъствието на прокурора Р. Т. Л. като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Гражданско дело № 20232300100185 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.336 и сл. от ГПК, вр. чл.5 от ЗЛС.

Образувано е по искова молба на Д. Р. Р. от гр.*, подадена чрез пълномощника адв.С.А. от ЯАК против Б. Д. Р., с която се иска ответника да бъде поставен под пълно запрещение. В ИМ е изложено, че ищеца е баща на ответника, който се родил с генетични увреждания, изразяващи се в изоставане в растежа, тежки соматични аномалии, тежка степен на умствено изоставане. В момента въпреки, че е навършил пълнолетие, ответника не може да говори, да се храни сам, не разпознава нищо, отглежда се на кърмаческо ниво. На ответника била призната 100% ТНР с чужда помощ пожизнено, с диагноза "тежка умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи или лечение". С оглед изложените факти ищеца счита, че молбата му е основателна и моли да бъде уважена, т.к. ответника страда от тежко заболяване, поради което не е в състояние да се грижи сам за себе си и за своите работи.

В срока по чл.131 ГПК ответника не е упражнил процесуалното си право на отговор по исковата молба и не е изразил становище по предявения иск.

В о.с.з. ищеца Д. Р. Р. се явява лично и с адв.С.А. от ЯАК, която поддържа предявения иск и моли за уважаването му.

В о.с.з. ответника Б. Д. Р., се явява лично, но не изразява становище по твърденията в исковата молба.

Представителя на ЯОП - прокурор Р.Л. дава становище, че исковата молба е основателна, доказана и следва да се уважи, като в съответствие с доказателствата по делото ответника се постави под пълно запрещение, ведно със законните последици.

След преценка на доказателствата по делото, Окръжният съд намира за установено следното от фактическа страна:

Ищеца по делото Д. Р. Р. е баща на ответника Б. Д. Р., което се установява от приложеното по делото удостовеР.е за раждане от **** г., издадено въз основа на акт за раждане №****/**** г. от Община - *. В тази връзка ищеца е от кръга на лицата, които могат да искат започване на производство за поставяне под запрещение по смисъла на чл.336, ал.1 ГПК.

Видно от представеното Експертно решение на ТЕЛК №91576/14.09.2021 г. ответника е с диагноза "Тежка умствена изостаналост, значително нарушение на 1 поведението, изискващо грижи или лечение.", поради което му е призната пожизнено 100% трайна неработоспособност с чужда помощ. В мотивите към ЕР е отразено: Тежка умствена изостаналост със значително нарушение на поведението, изискващо грижи или лечение, на базата на синдром на Волф-Хиршхорн. От ранна детска възраст изостава в растежа, не е проговарял, не контролира ТР, храни се само с пасирана храна. Към момента е с нестабилна, клатеща се походка, не може да изкачва стълби. Обслужва се изцяло от майката, не се заиграва с нищо, не проявява интерес към околните, може да стои с часове в една поза, не спи добре поради проблеми с лицевия дисморфизъм и затруднено дишане. Психичен статус:

Няма реч. Разбира и изпълнява само елементарни инструкции. Има постоянни стереотипни движения с ръце и обилно слюноотделяне. Не може да се обслужва самостоятелно и да задоволява потребностите си.

Представени се и етапна епикриза от 10.08.2021 г. за изследване на психичен статус, извършено от детски психиатър, установил следното състояние на ответника: "Глуповат и неразбиращ лицеизраз. С постоянни стереотипни движения с ръце, с обилно слюноотделяне.

Разбира и изпълнява само елементарни инструкции. Върви само с подкрепа. Емоционално инфантилен и само с примитивни афекти.".

От Медико-генетична консултация, изх.№31/14.06.2021 г. от Отделение по медицинска генетика при МБАЛ "Св.Георги" ЕАД - Пловдив се установява, че ответника има синдром на Волф-Хиршхорн, който се характеризира със силно изоставане в растежа и тежко умствено изоставане, микроцефалия, дефекти на устната и небцето. Обективно е посочено, че Б. е на 16 години, тежи 31 кг и е висок 150 см. Не говори, няма контрол на ТР функции, с тежко умствено изоставане, с дисморфизъм.

Съдът, в изпълнение на разпоредбата на чл.337, ал.1 от ГПК, извърши личен разпит на ответника Б. Р., който се проведе в съдебната зала. При разпита съдът не успя да осъществи никакъв контакт на съзнателно ниво с ответника. Прави впечатление, че разбира елементарни команди /напр."Кажи здравей!"/, но не може да говори. Движи се, но не самостоятелно, а подкрепян от майка си. Реагира само на гласа на майка си. В момента е спокоен, но не е контактен.

В показанията си разпитаната по делото свидетелка Г.Н. заяви, че познава Б. и родителите му като съседи, от преди 12-13 години, когато закупили къща на тяхната улица.

Сочи, че няма спомен Б. някога да се е обслужвал сам. Вървял, но предимно с чужда помощ нестабилен бил и сам не можел да се движи без подкрепа. Общо-взето разпознавал хората, но с него нямало никаква комуникация. Свидетелства, че не винаги е спокоен, като когато е неспокоен пищял, но не бил агресивен. Според свидетелката, не можел да формира решения сам - ако трябва да му се говори за по-сложни действия или ако трябва да влезе в болница, нямало как да разбере за какво иде реч. Той изобщо нищо не можел да прави сам - не можел сам да се нахрани, не можел да се облече, не можел да извършва елементарните ежедневни дейности сам - вода не можел да пие сам, давали му я с лъжица, а камо ли да пресече улицата сам, не можел да се обслужва в тоалетна и баня сам, не говорел.

При установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

В производството пред ЯОС е предявен иск, който намира правно основание в нормите на чл.336 и сл. от ГПК, във връзка с чл.5, ал.1 от ЗЛС. Иска е допустим, а преценен по същество – съдът го намери за основателен.

Съобразно нормата на чл.5, ал.1 ЗЛС непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни. При анализ на нормата следва извод, че предмет на иска по чл.5 ЗЛС е дееспособността на лицето, чието поставяне под запрещение се иска, а основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие и невъзможността на страдащия от такава болест да се грижи за своите работи. Законът изисква кумулативното наличие на двата критерия - медицински (наличие на слабоумие или душевна болест) и юридически (неспособността, поради това състояние, да се грижи са работите си), за да се постанови ограничаване дееспособността или обявяване пълната недееспособност на лицето.

В конкретния случай по делото е безспорно установено, че ответника е пълнолетен, като според представеното ЕР на ТЕЛК е с установена диагноза "Тежка умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи или лечение.", поради което му е призната пожизнено 100% трайна неработоспособност с чужда помощ. От показанията на разпитаната свидетелка се установи, че откакто познава Б. - от 12-13 години, 2 той е в това състояние, в което е и в момента, като в ежедневието си той не може да общува, не може да се обслужва сам, да се храни сам или да си направи тоалет, не може да говори, има постоянна нужда от контрол, надзор, грижи и организиране на ежедневието от страна на близките. Така описаното заболяване при ответника е много тежко и липсва каквато и да е психична годност, т.е. налице е медицинският критерий - наличие на слабоумие.

От данните по делото безспорно се установява, а и личните впечатления на съда са в тази насока, че ответника не може сам да извършва каквито и да било действия, свързани с ежедневието му и е изцяло зависим от грижите на близките си. При това положение, предвид тежката диагноза, невъзможността за самостоятелни действия, липсата на критично отношение към постъпките, както и необратимостта на заболяването дават основание за доказаност и на юридическия критерий - невъзможност ответника да се грижи за своите работи, поради слабоумие, тъй като не разбира свойството и значението на постъпките си, не може да защитава своите интереси, тъй като изцяло са засегнати критериите за дееспособност.

С оглед на изложеното, съда преценя предявения иск като основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен, като ответника Б. Д. Р. бъде поставен под пълно запрещение.

Водим от горното и на осн. чл.336 и сл. от ГПК, вр. чл.5, ал.1 от ЗЛС, ЯОС РЕШИ:

ПОСТАВЯ под пълно запрещение Б. Д. Р. с ЕГН ********** от гр.*, ул.****.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати на Община гр.Ямбол за учредяване на настойничество на лицето.

Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________

3