Решение № 7041 от 23.10.2017, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ ……….. гр.

София, 23.10.2017 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесет и пети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 16825/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 160838/28.12.2015 г., предявена от Б.М.Б., с

ЕГН: **********, починал на 29.07.2017 г., в чиито процесуални права, като ищци по делото са конституирани наследниците му по закон: Ф.А.Б., с

ЕГН **********, с адрес: ***, Г.Б.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, и Б.Б.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против З. „У.” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***.

В исковата молба се твърди, че на 20.07.2015г., около 08:30 ч., в с. Ясен, обл.

Плевен, на ул. “********срещу № 1А, К.П.И., при управление на лек автомобил “Лендроувър”, с рег. № ********, нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което блъснал движещия се в същата посока велосипедист Б.М.Б.. По случая било образувано ДП № 235/2015 г. по описа на ОДМВР- гр. Плевен, пр.пр. № 3919/2015 г. по описа на РП – Плевен, по което било установило, че причина за настъпване на ПТП били действията на водача на лек автомобил „Лендроувър".

В исковата молба се твърди, че в резултат на така описаното ПТП, Б.М.Б. е получил следните увреждания: мозъчно сътресение; контузия на главата; контузия на мозъка; фрактура на тялото С4-5 и С6; множество натъртвания и охлузвания по цялото тяло и главата. След ПТП, Б. постъпил по спешност в УМБАЛ „Д-р *********"-Плевен, където се установило, че е получил фрактура на черепа в дясно темпорално, посттравматичен САХ, множество контузионни огнища фронтално с размери от 4 до 15 мм., периофокален едем в дясно периетално, субгалеален хематом темпоро - окципитално, компресионно - дислокационен синдром. Установена била и фрактура на тялото С4-5 и С6. На Б.М.Б. била поставена диагноза „контузио капитис, контузио церебри, фрактура вертебре С4 ет С6“.

Болничният престой продължил 7 дни, след което на Б.Б. била предписана имобилизация на шията - шийна яка за период от 3 месеца. В исковата молба се сочи, че състоянието на Б.М.Б. се влошило, което наложило повторно хоспитализиране за период от 15 дни, при което се установило, че има посткомоционен синдром и започнал да получава епилептични припадъци.

Вследствие на получените от ПТП травми, Б.М.Б. претърпял неимуществени вреди, изразяващи се както във физически болки и страдания от получените телесни увреждания, така и в претърпени психически и емоционални травми. Били ограничени движенията му, което го затруднявало при извършване на ежедневните му дейности. Претърпените от Б. психически и емоционални страдания се изразявали в преживения в резултат на ПТП стрес, както и получените впоследствие епилептични припадъци.

В исковата молба се твърди, че към датата на увреждането, ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил марка „Лендроувър”, с рег. № ********, включително и на водача К.П.И..

Застрахователната полица била със срок на действие от 14.01.2015 г. до 13.01.2016 г.

Предвид изложеното, ищците молят, да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да им заплати разделно по

23 333.33 лева – частични искове от по 33 333.33 лева, представляващи обезщетение за претърпените от Б.М.Б. неимуществени вреди, както и по 28.33 лева, представляващи обезщетение за претърпените от Б.М.Б. имуществени вреди.

Сумите се претендират ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане (20.07.2015г.) до окончателното им изплащане. Ищците претендират и направените по делото разноски.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът З. “У.”

АД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва наличието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по силата на който, към датата на процесното ПТП, е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил “Ленд роувър”, с рег. № ********.

Оспорва исковете с възражението, че не е налице противоправно поведение на водача на лекия автомобил. Ответникът твърди, че водачът на л.а. “Ленд роувър” не е нарушил правилата за движение, а причината за произшествието се дължи на иЗ.лючителната вина на велосипедиста. Ответникът оспорва изложените в исковата молба твърдения по отношение на механизма на осъществяване на твърдяното събитие. Оспорва и твърденията за наличие на причинно-следствена връЗ.а между посочените вреди и пътнотранспортното произшествие. Твърди, че травматичните увреждания на пострадалия се предхождат от друга скорошна травма и са били в причинна връЗ.а с нея. Евентуално, ответникът прави възражение за съпричиняване от страна на пострадали, като заявява, пострадалият обективно е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване.

Ответникът моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.

В допълнителната искова молба, искове се поддържат. Излагат се съображения, че механизмът не е част от фактическия състав на непозволеното увреждане и като такъв не подлежи на доказване в настоящото производство. Сочи се, че доказателствената сила на Протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице изводи за наличието или липсата на вина на водач на ППС, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприетите от актосъставителя факти. Навеждат се доводи за неоснователност на направените с отговора на исковата молба възражения.

В допълнителния отговор на исковата молба се поддържат направените от ответника възражения.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл.

267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 о КЗ, обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.

Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.

2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връЗ.а и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования деликвент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В настоящия случай не се спори по делото, че към 20.07.2015 г. (датата на процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен на 13.01.2015 г. във формата на застрахователна полица № 05115000293167/13.01.2015 г., валидна от 14.01.2015 г. до 13.01.2016 г., З. „У.” АД е застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил “Ленд роувър”, с рег. № ********, включително и на водача К.П.И.. Този факт е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по делото (с определението от 24.01.2017 г.), а и се установява от представената Справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд.

Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.

Не се спори, че на 20.07.2015г., около 08:30 ч., в с. Ясен, обл. Плевен, на ул. “********срещу № **, е реализирано пътно-транспортно произшествие (ПТП), между лек автомобил “Ленд роувър”, с рег. № ********, управляван от К.П.И., и велосипед, управляван от Б.М.Б..

Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника се установява и от приетия по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен от дежурен ПТП - при ОД на МВР, който е посочил, че на 20.07.2015 г. е посетил мястото на ПТП. В Констативния протокол, като обстоятелства и причини за ПТП, е посочено, че на 20.07.2015 г., около 08:30 часа, в с. Ясен, на ул. „********, Б.Б. е управлявал ППС – велосипед, направил е неправилна маневра за преминаване от дясна в лява лента, след което се блъснал в задната дясна гума на преминаващия от лявата му страна участник – лек автомобил „Ленд роувър”, с рег. № ********, управляван от К.П.И.. В Констативния протокол е посочено, че пострадал от ПТП е Б.М.Б. с диагноза „спукани 3 бр. шийни прешлени“. Отразено е, че по случая е образувано досъдебно производство с ЗМ № 235/2015 г. по описа на ОД на МВР – Плевен.

Видно от представеното и прието по делото постановление от 12.11.2015 г. на прокурор в Районна прокуратура – Плевен, производството по досъдебно производство с ЗМ № 235/2015 г. по описа на ОД на МВР – Плевен е било прекратено на основание чл. 199, чл. 243, аб. 1, т. 1 НПК (след като пострадалият Б.М.Б. е заявил желанието си наказателното производство срещу К.П.И. да бъде прекратено).

По делото са представени и План-схема към Констативния протокол за ПТП и Протокол за оглед на пътно-транспортно произшествие и на участвалите в него ППС.

На 20.07.2015 г., в 09:30 ч., етиловият алкохол в кръвта на Б.М.Б. е бил в количество 3.1 ‰ - видно от представените и приети по делото Протокол за химическа експертиза № 384/2015 г. и Протокол за медицинско изследване на кръв, взета от Б.М.Б. на 20.07.2015 г., в 09:30 ч.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К.П.И. и И.Д.Н..

Свидетелят

К.П.И. е управлявал лек автомобил „Ленд роувър” при настъпване на процесното ПТП. Свидетелят заявява, че е забелязал пред него в далечината велосипедист, който криволичел по пътя и свидетелят си помислил, че е пиян. В дясната част на платното се намирал микробус с около десетина лица, на които велосипедистът ръкомахал говорейки и същевременно продължил да „лакатуши“. Свидетелят преминал в ляво, като движението на велосипедиста принудило свидетеля да отиде в насрещното движение. Свидетелят заявява, че е усетил, че нещо се строполило зад автомобила, при което веднага спрял на 7-8 метра и видял, че велосипедистът е паднал на земята. Според св. И., нито по лекия автомобил е имало драскотина, нито велосипедът е бил счупен.

Свидетелят

Н. е управлявал МПС в насрещното движение и е видял процесното ПТП. Този свидетел също заявява, че велосипедистът е „лъкатушел“

По делото е прието заключението по извършената автотехническа експертиза, което не е оспорено от страните и което съдът кредитира, като обективно и компетентно.

Вещото лице, след като се е запознало с представените по делото доказателства, е описало следният механизъм на ПТП: на 20.07.2015 г. около 08:30 ч. в с. Ясен, област Плевен, по ул. „И. Винаров“ срещу № 1А в посока към гр. Плевен, се е движел велосипедистът Б.М.Б. със средна обичайна за възрастта му скорост от около 12 км/ч. Движението на велосипедиста е било с лъкатушене на зиг-заг. След него в същата посока се е движел л.а. „Ленд роувър”, с рег. № ********, управляван от К.П.И. със скорост от около 67 км/ч. Водачът на лекия автомобил шофирал в лявата лента, а Б.Б., управлявал велосипеда си в дясната. Когато лекият автомобил приближил велосипедиста, последният започнал да се отклонява под ъгъл от около 20 градуса спрямо автомобила. Водачът на лекия автомобил реагирал за аварийно спиране, но със закъснение, поради което е настъпил удар. Скоростта на лекия автомобил, освен, че е била по-висока от ограничението за шофиране в населено място, не е била съобразена с неустойчивото движение на велосипедиста. Като причина за реализиране на произшествието в заключението на вещото лице е посочено именно управлението на автомобила със скорост по-висока от максимално допустимата в границите на населено място. Водачът на автомобила е имал възможност да не допусне ПТП като предварително намали скоростта си отдалече, във всички случаи под 50 км./ч. и с приближаване към велосипеда съобразно поведението на велосипедиста да я намали допълнително, а ако е необходимо до бавна скорост, предвид опасното движение на велосипедиста. От заключението на вещото лице се установява, че самото неустойчиво движение на велосипедиста също е станало причина за реализирането на произшествието.