Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2204 от 21.05.2019, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 12854/2018
Вид
Решение № 2204
Подписан
21.05.2019
В сила
07.04.2020
Състав
АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 46, ал. 2 · Закон за нормативните актове
  • чл. 193 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл. 194, ал.1 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл. 194, ал. 3 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл. 195 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл. 195, ал. 1 и ал. 2 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл. 195, ал. 1 и ал. 2 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл. 195, ал. 3 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл. 196 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл. 196, ал. 1 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл. 214, ал. 1, т. 1 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл. 214, ал. 1, т. 3 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл. 224, ал. 1, т. 3 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
  • чл. 136а, ал. 5 · Кодекс на труда

Р Е Ш Е Н И Е

№….........../21.05.2019 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА при участието на секретаря Дияна Д., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12854 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени от С.С.Д., ЕГН **********,***, срещу Военно формирование 36940 - Варна, с адрес: гр. Варна, п.к. 9003, обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:

1.) осъдителен иск с правно основание чл. 196, ал. 1 във вр. чл.

214, ал. 1, т. 1 ЗОВСРБ за сумата от 528 лв. (след допуснатото изменение на иска чрез намаляване на неговия размер), представляваща неизплатена част от дължими допълнителни възнаграждения за 528 часа от носени двадесет и осем на брой 24-часови дежурства на екипажите от летателния състав за аварийно-спасително осигуряване в ответното военно формирование в периода от 01.08.2015 г. до 31.12.2015 г.;

2.) осъдителен иск с правно основание чл. 224, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ за заплащане на сумата от 175,13 лв. (след допуснатото изменение на иска чрез намаляване на неговия размер), представляваща левовата равностойност на незаплатената и непредоставена безплатна храна за носените двадесет и осем на брой 24-часови дежурства в периода от 01.08.2015 г. до 31.12.2015 г.;

3.) осъдителен иск с правно основание чл. 194, ал. 3 във вр. чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ за заплащане на сумата от 7541,40 лв. (след допуснатото изменение на иска чрез намаляване на неговия размер), представляваща неизплатено обезщетение за положени 528 часа извънреден труд – некомпенсирано с почивка изслужено удължено служебно време по носените 24-часови дежурства за 66 работни дни в периода от 01.08.2015 г. до 31.12.2015 г., ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на исковата молба – 24.08.2018 г., до окончателното изплащане на задълженията.

По твърдения в исковата молба, ищецът бил кадрови военнослужещ в периода от 14.09.1998 г. до 18.06.2018 г., включително, като последната му длъжност била „заместник-началник на щаба по тактическа подготовка“ и в изпълнение на служебните му задължения ежемесечно полагал различен брой 24-часови дежурства по Военноморските сили с вертолет AS 565MB като втори пилот от състава на екипажа или като осигуряващ такъв, съгласно утвърден график в ответното военното формирование. Служебното му правоотношение било прекратено на 18.06.2018 г. Ищецът поддържа, че всеки месец в периода от м.

08.2015 г. до м. 12.2015 г., включително, носил 24-часови дежурства на екипажите от летателния състав за аварийно-спасително осигуряване във военното формирование, които не били включени в основните му функционални задължения на заеманата от него длъжност. Въпросните дежурства давал в изпълнение на заповед на командващия, като част от часовете, включени в дежурствата, били отработени на територията на формированието, а останалата част военнослужещият бил на разположение, но извън неговата територия. Така, в празнични и почивни дни цялата продължителност на съответното дежурство от 24 часа ищецът бил на разположение извън военното формирование, а в делнични работни дни – 8 часа, съвпадащи с редовното му работно време, били носени на територията на формированието, а останалите 16 часа до общата продължителност на дежурството – извън него. Твърди, че за така описаните дежурства не бил получил пълния размер на дължимите допълнителни възнаграждения, като неизплатени са останали часовете на разположение, през които бил дежурен извън територията на военното формирование. За процесния период от м. 08.2015 г. до м. 12.2015 г. неизплатени останали общо 560 лв. за 528 часа от положените дежурства, както следва: за м. август 2015: 01.08. – 24 часа, 17.08. – 16 часа, 18.08. – 16 часа, 19.08. – 16 часа и 20.08. – 16 часа; за м. септември: 19.09 – 24 ч., 20.09 – 24 ч., 21.09 – 24 ч., 22.09 – 24 ч., 23.09 – 16 ч., 24.09 – 16 ч.; за м. октомври: 07.10 – 16 ч., 08.10 – 16 ч., 09.10 – 16 ч., 10.10 – 24 ч., 11.10 – 24 ч., 12.10 – 16 ч.; за м. ноември: 17.11 – 16 ч., 18.11 – 16 ч., 19.11 – 16 ч., 20.11 – 16 ч., 21.11 – 24 ч., 22.11 – 24 ч., 23.11 – 16 ч., 24.11 – 16 ч.; за м. декември: 29.12 – 16 ч., 30.12 – 16 ч., 31.12 – 24 ч.

Излага, че за положените дежурства на посочените дати не бил получил полагащата му се безплатна храна, поради което счита, че следва да му бъде заплатено обезщетение за нейната равностойност, като претендира общо сумата от 220 лв. – по 44 лв. месечно за периода от м. 08.2015 г. до м. 12.2015 г., включително.

Твърди също, че за описаните дежурства не била извършена компенсация чрез осигуряване на намалено работно време в рамките на общата продължителност на служебното време през съответния месец и намира, че при прекратяване на служебното му правоотношение некомпенсираните почивки следва да му бъдат заплатени като извънреден труд.

Поддържа, че за всяко дежурство, което е носено в делничен ден, се полагат два работни дни почивка, а за всяко дежурство в почивен или празничен ден - три работни дни. Претендира заплащане на сумата от общо 7980 лв., представляваща неизплатено обезщетение за положен 528 часа (66 работни дни) извънреден труд в периода от м. 08.2015 г. до м. 12.2015 г., както следва: за м. август – 11 работни дни или 88 часа, за м. септември – 16 работни дни или 128 часа, за м. октомври – 14 работни дни или 112 часа, за месец ноември – 18 работни дни или 144 часа и за м. декември – 7 работни дни или 56 часа.

В съответствие с наведените твърдения е формулираното от ищеца искане по същество за осъждане на ответника да му заплати дължимите суми за допълнително възнаграждение за носените дежурства, левовата равностойност на полагащата му се безплатна храна и обезщетение за извънреден труд, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 24.08.2018 г., до окончателното им изплащане. Претендира и направените съдебно-деловодни разноски.

В открито съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба и обективираното в нея искане и представя списък по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът - Военно формирование 36940 - Варна, депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че ищецът изпълнявал военна служба във военното формирование, както и че в процесния период носил дежурства по реда на чл. 195 ЗОВСРБ. Поддържа, че искът за заплащане на допълнително възнаграждение за изпълняваните дежурства е неоснователен, тъй като дължимите суми са изплатени на военнослужещия в пълен размер. В тази връзка излага също, че не били издавани заповеди за увеличена продължителност на служебното време по функционалните задължения на ищеца (съгласно длъжностната характеристика на заеманата от него длъжност), поради което същият не бил полагал извънреден труд и възнаграждение за такъв също не му се дължи. Твърди, че ищецът бил ползвал полагащите му се почивки след носените от него дежурства, съобразно предварително изготвения, утвърден и подписан от него график, и обезщетение за тях не му се следва. Освен това счита, че не е налице законово основание за подобно компенсиране на неползвани почивки с техния паричен еквивалент.

По тези съображения по същество моли за отхвърляне на предявените искове.

Идентично искане поддържа и в открито съдебно заседание, като претендира разоски за юрисконсултско възнаграждение.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото е отделено обстоятелството, че в периода от 14.09.1998 г. до 18.06.2018 г., включително, ищецът С.С.Д. е бил кадрови военнослужещ, като е изпълнявал служебните си задължения в ответното Военно формирование 36940 – Варна. Същото се установява и от предсатавените писмени доказателствени средства - договор за военна служба № 54/20.05.2010 г.

(л. 27-29) и заповед на министъра на отбраната № 223/29.05.2018 г. (л. 5).

Страните не спорят, че последно заеманата от ищеца длъжност преди прекратяване на договора за военна служба е била „заместник-началник на щаба по тактическа подготовка“, за която по делото е приложена длъжностна характеристика (л.31-32), както и че и в изпълнение на служебните му задължения ищецът ежемесечно е полагал различен брой 24-часови дежурства по Военноморските сили (ВМС) с вертолет AS 565MB като втори пилот от състава на екипажа или като осигуряващ такъв, съгласно утвърден график, като в работно време дежурството е носено във военното формирование, а в извънслужебно време – по местоживеене на военнослужещия.

От представената от ответника заповед на командира на военноморските сили № РД-01-100 от 18.02.2013 г. (л. 33-34) се изяснява, че стойността на допълнителното възнаграждение за назначените като дежурен екипаж на вертолет AS 565MB „Пантер“ се изчислява съгласно размера по т. 10, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-15 от 27.04.2010 г. В заповедта е отразено, че възнаграждението се изплаща пропорционално на времето на носене на дежурството в района на военното формирование. Посочено е още, че компенсирането на часовете служебно време, положени при дежурствата, се извършва в съответствие с разпоредбите на Наредба Н-18/19.12.2012 г. – само при фактическото носене на дежурството във военното формирование.

Приобщена към доказателствения материал по делото е и служебна бележка с рег. № 1433/25.09.2018 г., от която е видно, че на капитан С.С.Д. е изплатено допълнително възнаграждение за носени дежурства по ВМС, както следва: за м. септември 2015 г. – 32 лв., за м. октомври 2015 г. – 16 лв. и за м. ноември 2015 г. – 32 лв., а също и левовата равностойност на полагащата се безплатна храна: за м. септември 2015 г. – 158,09 лв., за м. октомври 2015 г. – 55,82 лв. и за м. ноември 2015 г. – 74,58 лв.

По делото са приети две експертни заключения – по основната съдебно-счетоводна експертиза и по допълнителната такава.

При изслушването на вещото лице Д.Д. (л. 69), същата пояснява, че заключенията са изготвени на база утвърдените графици за положени дежурства и заповедната книга във военното формирование, като процените 24-часови дежурства са разпределени по следния начин: в работни дни – 8 часа, които съвпадат със служебното време на ищеца, са носени на територията на формированието, а останалите 16 часа до пълната продължителност на дежурствата в работен ден, както и всички 24 часа от дежурствата в неработни дни, военнослужещият е бил „на разположение у дома“.

От основното заключение се установява, че в периода от м. август 2015 г. до м. декември 2015 г., включително, ищецът е носил 28 броя дежурства, за които се полагат 66 дни компенсация чрез почивка (62 дни по задача № 2 от заключението и 4 дни за м. декември 2015 г., които не са включени в заключението – л. 69-гръб). Установява се също, че за периода 01.08.2015 г. – 31.12.2015 г. нормативно установената месечна продължителност на служебното време е в размер на 840 часа, а фактическата продължителност – 1168 часа, респ. разликата възлиза на 328 часа, за която дължимото обезщетение, изчислено по реда на чл. 43 и чл. 44 от Наредба № Н-18/19.12.2012 г., е в размер на 2619,76 лв.

От допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се изяснява, че установените 28 броя положени от ищеца дежурства по Военноморските сили (ВМС) като втори пилот от състава на дежурния вертолет са разпределени по следния начин: за м. август 2015 г. – 5 броя 24-часови дежурства, от които общо 32 часа са положени на територията на военното формирование (4 работни дни по 8 часа служебно време), а останалите 88 часа (1 неработен ден по 24 часа и 4 работни дни по 16 часа) – извън формированието; за м. септември 2015 г. - 6 броя 24-часови дежурства, от които общо 16 часа са положени на територията на военното формирование (2 работни дни по 8 часа служебно време), а останалите 128 часа (4 неработни дни по 24 часа и 2 работни дни по 16 часа) – извън формированието; за м. октомври 2015 г. - 6 броя 24-часови дежурства, от които общо 32 часа са положени на територията на военното формирование (4 работни дни по 8 часа служебно време), а останалите 112 часа (2 неработни дни по 24 часа и 4 работни дни по 16 часа) – извън формированието; за м. ноември 2015 г. - 8 броя 24-часови дежурства, от които общо 48 часа са положени на територията на военното формирование (6 работни дни по 8 часа служебно време), а останалите 144 часа (2 неработни дни по 24 часа и 6 работни дни по 16 часа) – извън формированието; за м. декември 2015 г. - 3 броя 24-часови дежурства, от които общо 16 часа са положени на територията на военното формирование (2 работни дни по 8 часа служебно време), а останалите 56 часа (1 неработен ден по 24 часа и 2 работни дни по 16 часа) – извън формированието.