Решение № 24 от 04.03.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. ХАСКОВО, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА при участието на секретаря РАДОСТИНА М. КАБАДАЛИЕВА като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Търговско дело № 20245600900177 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.632 от ТЗ.

Образувано е по молба на „ПМГ Марков“ ЕООД – гр.Харманли, с искане за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството - молител. В молбата се излагат твърдения за това, че след 03.10.2022 год. плащанията били преустановени, поради липса на средства от страна на дружеството, чиито публични задължения възлизали на 15 506 лева.

Твърди още, че не разполага с активи, с осребряването на които да е в състояние да погаси задълженията си. Моли за решение, с което съдът да обяви свръхзадължеността и неплатежоспособността на дружеството, открие производство по несъстоятелност, обяви търговеца в несъстоятелност и спре производството по несъстоятелност поради липса на парични средства, необходими за покриване на първоначалните разноски по производството.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното по делото удостоверение за актуално състояние е, че дружеството – молител е регистрирано в Търговския регистър през 2020 год.

Съгласно удостоверение за наличие или липса на задължения от 03.12.2024 год., издадено от НАП, ТД Пловдив, Офис Хасково е, че общият размер на задълженията на дружеството – молител възлизат общо на сума в размер на 15 505.28 лева, включваща данъци и осигуровки, датиращи от м.02.2021 год.

1

Като писмено доказателство е приета и декларация от

20.08.2024 год., в която законният представител на молителя е удостоверил, че представляваното от него предприятие не е осъществявало дейност по смисъла на § 1, т.30 от ДР на ЗС през отчетния период от 01.01.2023 год. до 31.12.2023 год.

От заключението, представено по допуснатата по делото съдебно счетоводна експертиза се установява, че в баланса, неразделна част от ГФО за 2022 год., към 31.12.2022 год. молителят има отразени 15 000 лева други задължения, в това число осигурителни задължения за 10 000 лева и данъчни задължения за 5 000 лева. Сумата на посочените в баланса задължения, кореспондирала с посочените в цитираното по - горе удостоверение по чл.76, ал.1 от ДОПК, данъчни и осигурителни задължения, формирани от подадени декларации образец 6, декларация по чл.55 от ЗДДФЛ и чл.201 от ЗКПО, декларации по ЗДДС за месеците 05/2022 год., 08/2022 год. и 09/2022 год. Съгласно официалните регистри и справка по чл.76 от ДОПК, единствен кредитор на молителя е държавата – по дължими и непогасени публични изискуеми задължения към НАП. Към 31.12.2020 год., имуществото на молителя възлизало на 0.00 лева, към 31.12.2021 год. – на 0.00 лева и към 31.12.2022 год. – на 25 000 лева – касови наличности, за които нямало данни и информация какви са последващите счетоводни записи, поради това, че за 2023 год., 2024 год. и 2025 год. не били публикувани ГФО по партидата на молителя в ТР. За 2023 год. и за 2024 год. молителят подал декларация, че не е осъществявал търговска дейност. В периода от 01.01.2023 год. до 03.12.2024 год. е имало извършени плащания към ТД на НАП, в размер на 6 000 лева – извод, който вещото лице прави след съпоставка размера на задълженията съгласно баланса на дружеството към 31.12.2022 год. и удостоверението по чл.87, ал.6 от ДОПК, издадено на 03.12.2024 год. Към 31.12.2021 год. молителят не би могъл да покрие осигурителни задължения в размер на 2 000 лева и приключвало годината със загуба от 2 000 лева. Към 31.12.2022 год., молителят приключил финансовата година с 15 000 лева данъчни и осигурителни задължения. Изхождайки от отразените в баланса към 31.12.2022 год., краткотрайни активи в размер на 25 000 лева – пари на каса, следвало да се приеме, че към посочения момент, същият е бил в състояние да покрие задълженията си към НАП. В периода след 01.01.2023 год. били платени 6 000 лева задължения към ТД на НАП. Към 03.12.2024 год. били налице данъчни и осигурителни задължения за 15 505.28 лева, съгласно цитираното по – горе удостоверение. Молителят бил регистриран по ЗДДС, с дата на регистрация – 07.03.2022 год. и дата на деристрация – по ЗДДС – 27.06.2024 год. на основание чл.100, ал.1 от ЗДДС. Дружеството – молител не е функционирало нормално, не е осъществявало регулярна / постоянна търговска дейност, счетоводството не е водено редовно – обстоятелства, обосноваващи извод за това, че посочените данни в балансите, публикувани в ТР не отразявали действителното стопанско положение на търговеца. В подадената декларация било отразено, че молителят няма търговска дейност за 2023 год., а в същото време от удостоверението по чл.87, ал.6 от ДОПК се констатирали формирани задължения към НАП по подадени декларации 2 образец 6 за 2023 год. Доколкото при изчисляване на показателите за ликвидност участвали единствено парите на каса и задължения до една година, предвид липсата на счетоводни записи в сметка каса и последващо спиране на търговската дейност за 2023 год. и 2024 год., вещото лице посочва, че остатъкът в сметка – каса – единствен актив не се е запазил към 20.12.2024 год. и молителят има затруднения да изпълни задълженията си.

Предвид неосъществяване на търговска дейност, задълженията не били временни, а постоянни. Предвид липсата на доказателства за реални парични средства, високите коефиценти за ликвидност, основани само на каса, се приемали за счетоводна фикция. Когато нямало дейност и липсвали ГФО за две години, това било индикация за трайна неплатежоспособност. Липсата на осъществяване на търговска дейност през 2023 год.и 2024 год. давала основание да се приеме, че молителят е неплатежоспособен към 20.12.2024 год. – дата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, доколкото не бил в състояние за изпълни изискуемо задължение с характер публични задължения, произтичащи от търговската му дейност до 31.12.2022 год.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът счита, че са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на молителя поради свърхзадълженост.

Безспорно по делото се установи, че длъжникът притежава качеството на търговец и не е в състояние за изпълни публично парично задължение към държавата, свързано с търговската му дейност. В тази насока съдът цени заключението на вещото лице К., от което се установява, че публично правните задължения на дружеството, възникнали от преди повече от четири години, не се обслужват редовно – обстоятелство, обуславящо извод за това, че имуществото на молителя не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения по смисъла на чл.742, ал.1 от ТЗ. Молителят не е в състояние да погаси задълженията си и поради преустановяване на дейността си.

В подкрепа на изложените по-горе доводи, следва да се посочи, че свръхзадължеността е обективно икономическо състояние, което е налице при невъзможност на търговеца да покрие паричните си /не само изискуемите/ задължения с наличното си /не само краткотрайни активи/ имущество. От значение за обективирането на състоянието свръхзадълженост е показателят „собствен капитал“, участващ в коефицентите на финансова автономност и задлъжнялост. Следва да бъде отчетен не само факта на спирането на плащанията, а и причините за това – липсата на краткотрайни активи за покриване на кратосрочните задължения.

С оглед на изложеното съдът счита, че молбата за откриване на производство по несъстоятелност е основателна и следва да бъде уважена. В разглеждания случай е налице свръхзадлъжнялост на търговеца, с оглед установените по делото данни, че имуществото му не е достатъчно да покрие паричните му задължения по смисъла на чл.742, ал.1 от ТЗ, както и неплатежоспособност, съгласно чл.608 от ТЗ, предвид установените по делото данни за това, че молителят не е в състояние да изпълни изискуемо публично правно задължение към държавата, свързано с търговската му дейност, като 3 това състояние не е временно, а трайно с оглед давността на публично правните му задължения, датиращи от 2021 год. В тази насока съдът цени заключението на вещото лице, представено по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, от което се установява, че доколкото при изчисляване на показателите за ликвидност участват единствено парите на каса, отразени като КА в баланса, неразделна част от ГФО за 2022 год., и предвид липсата на счетоводни записи в сметка каса и последващо спиране на търговската дейност за 2023 год. и 2024 год., остатъкът в сметка – каса – единствен актив не се е запазил към 20.12.2024 год. и молителят има затруднения да изпълни задълженията си. Предвид неосъществяване на търговска дейност, задълженията не следва да бъдат приети като временни, а постоянни. С оглед липсата на доказателства за реални парични средства, коефицентите за ликвидност, основани само на каса, се приемали според експерта за счетоводна фикция, а когато нямало дейност и липсвали ГФО за две години, това било индикация за трайна неплатежоспособност.

Като начална дата на неплатежоспособността следва да се приеме 01.01.2023 год., изхождайки от следните обстоятелства: От една страна към 31.12.2022 год. в баланса към ГФО е отразена като КА сума от 25 000 лева – пари на каса, с които молителят е имал възможност да погаси задълженията си към НАП, които към този момент възлизат на 15 000 лева.

Наред с това обаче следва да се посочи, че дружеството не е функционирало нормално, не е осъществявало регулярна / постоянна търговска дейност, счетоводството не е водено редовно – обстоятелства, достатъчни според експерта да се заключи, че данните в балансите, включително и последният обявен такъв в ТР – за 2022 год., не отразява действителното стопанско положение на дружеството – молител. Следва да бъдат отчетени и следните обстоятелства: твърдението на молителя, че е преустановил плащанията към кредитори в предходен момент – считано от 03.10.2022 год.; че считано от 01.01.2023 год. дружеството е преустановило дейността си; че за 2023 год., 2024 год. и 2025 год. в ТР по партидата на дружеството не са обявявани ГФО.

Липсата на осъществяване на търговска дейност след края на 2022 год. е обстоятелство, което според експерта препятства възможността генерираните регулярни приходи да дадат възможност за покриване на натрупаните задължения, с оглед и на това, че нямало възможност да се проследи сметка Каса и да се изведе извод дали са били налице и колко наличните парични средства, така, че същите да покрият задълженията. Релевантно в случая е и обстоятелството, че публичните задължения на дружеството молител датират от 2021 год.

Съдът счита, че са налице предпоставките от фактическия състав на основанието по чл.632 от ТЗ - за обявяването на молителя в несъстоятелност и постановяване прекратяване на дейността му едновременно с откриване на производството по несъстоятелност, приемайки за безспорно, че търговецът не притежава налично имущество, достатъчно да покрие началните разноски в производството по несъстоятелността. В тази насока съдът цени заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, според което посоченият в ГФО за 2022 год. като 4 единствен актив на молителя – пари на каса в размер на 25 000 лева, не е запазен към датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност - 20.12.2024 год., отчитайки липсата на счетоводни записи в сметка каса и последващото спиране / неосъществяване на търговска дейност за 2023 год. и за 2024 год.

Мотивиран така и на основание чл.632 от ТЗ, вр. чл.742, ал.1 от ТЗ и чл.608, ал.1, т.2 от ТЗ, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА

НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА

И

СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на „ПМГ Марков” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление – ******, с управител и едноличен собственик на капитала – П.М.С..

ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността и свръхзадължеността – 01.01.2023 год.