Решение № 3649 от 29.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3649 гр. София, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110144702 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 18.09.2023 г., от (ФИРМА) против В. К. Г. с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 405,31 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в в гр. (АДРЕС) с абонатен № *****, за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 31.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 82,55 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2019 г. до 18.03.2022 г., сумата в размер на 33,25 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.02.2019г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 31.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 7,97 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 31.03.2019 г. до 18.03.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 16404/14.06.2022 г. по ч. гр. д. № 17393/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, която е връчена на длъжника по реда и при условията на чл. 47 ГПК.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. В исковата молба са 1 изложени твърдения, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят. Предвид неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен представител, оспорва предявените искове по основание и размер. В подадения отговор са изложени съображения за липса на ангажирани от страна на ищеца доказателства в подкрепа на поддържаните твърдения за наличие на валидно облигационно правоотношение между страните. Особеният представител поддържа, че от една страна липсват доказателства ответникът да притежава право на собственост и вещно право на ползване върху процесния недвижим имот, а от друга страна липсват доказателства, че посоченият в исковата молба абонатен номер ***** се отнася за процесния недвижим имот. В подадения отговор е отбелязано, че видно от представеното с исковата молба удостоверение от ГИС – гр. София процесната сграда има четири входа, т.е. налице е неяснота в кой вход се намира имота по абонатния номер. Особеният представител оспорва предявеният иск и по размер поради липса на реално извършена доставка на фактурираното количество топлинна енергия. В подадения отговор са изложени доводи за недължимост на мораторна лихва поради липса на отправена от кредитора покана за плащане. Направено е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. По изложените доводи е направено искане предявените обективно кумулативно съединени искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.

В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.

86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.

150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и 2 спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като по делото няма твърдения за това.

Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобИ.не, респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в сграда присъединена към топлопреносната мрежа.

В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по спора е представен нотариален акт за собственост на апартамент ( жилище) по чл. 55 г. от ЗПИНМ № 151, том XXVI, нот. дело № 5151/1974 г., по силата на който М.Д.М. е придобил право на собственост върху апартамент № 2, находящ се в гр. (АДРЕС), като съгласно удостоверение с изх. № 68-001052/2/08.08.2013 г., издадено от ГИС София, стар адрес (АДРЕС) се отнася за многофамилна жилищна сграда с четири входа с настоящ адрес –(АДРЕС)От представеното по делото удостоверение за наследници № 6451/21.11.2023 г. се установява, че М.Д.М. е починал на 05.07.1982 г., като след смъртта си е оставил за законни наследници В. К. Г. ( дъщеря) и Г.К.Д.( дъщеря). Представена е и молба от ответника до ищеца от 19.03.1993 г. за открИ.не на партида за топлоснабден имот, находящ се в гр. (АДРЕС), като в документа е отбелязно, че ведно с искането е представен и „протокол 578 от 21.11.1984 г. за прехвърляне на наследство“. По делото е представен протокол от общо събрание на етажната собственост на сграда, находяща се в гр.(АДРЕС), видно от което ответникът притежава качесвото етажен собственик на самостоятелен топлоснабден обект във вх. А на сградата.

Съдът намира, че от представените по делото доказателства се установява, че ответникът притежава право на собственост върху ½ идеална част от процесния недвижим имот. Независимо от изложеното съдът приема, че ответникът отговаря не за ½ част от начислените за имота задължения, а за пълния техен размер, поради следните съображения:

Съгласно Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 2/2017 г. клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153 ЗЕ / лица, притежаващи право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден имот/, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно – на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобИ. качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие, като сключването на договора с това трето лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства. Съдът намира, че депозираното от ответника В. К. Г. заявление за открИ.не на партида при ищцовото дружество по своето правно естество представлява предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приело това заявление, входирало го е при себе си и е продължило да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, ищцовото дружество е приело предложението на посочения ответник за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Нещо повече - налице са данни ищцовото дружество да е открило партидата именно на името на ответника В. Г. съгласно направеното от него искане в този смисъл. Следователно чрез изразената от последния воля е породено облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия между него и ищцовото дружество.

Налице е следователно соченото от тълкувателното решение изключение – в настоящия случай ответникът В. Г. е поискал открИ.не на партида на негово име в съответствие с уговореното в Общите условия, с което на практика е заявил съгласието си да заплаща 3 стойността на доставената в имота топлинна енергия, поради което следва да се приеме, че твърдяното облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия в процесния имот е възникнало само между ищеца и посочения ответник, по силата на което ищецът е престирал – доставил е топлоенергия, съответно за ответника В. Г. е възникнало задължение да плати дължимата цена. Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват абоната дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Когато топлопреносното предприятие е доказало качеството на потребител на топлинна енергия на ответника в определен предходен момент, то ищецът е доказал факта лежащ в негова тежест, а в доказателствена тежест на ответника е да установи, че се е разпоредил с правото на собственост върху имота преди процесния период, респ., че партидата за имота е открита на друго лице. ТакИ. твърдения не са наведени от ответника, респ. не са ангажирани доказателства.

Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите и за битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между всички потребители, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.