Определение № 1242 от 17.04.2019, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№……………………/………………….2019 г.

Варна

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 17.04.2019 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА като разгледа докладваното от съдия Пенева въззивно гражданско дело № 687 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Н.Й.Й. против решение № 644 от 15.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 1682 по описа за 2018 г. на Районен съд – Варна, единадесети състав, с което е отхвърлен предявения от въззивника като наследник на Й.КЙ. срещу Д.К.М. иск с правно основание член 87, алинея 3 от ЗЗД за разваляне на сключения на 29.04.2008 г. между Й.КЙ. и Д.К.М. договор за продажба срещу задължение за издръжка и гледане на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на град Варна, одобрени със заповед № РД-18-64 от 16.05.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, разположен на седми етаж в сграда № 22, построена в поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес в град Варна – ж.к.

„Младост" бл.153 вх.1 ет.7 ап.60, с площ на обекта съгласно документ за собственост от 39,75 кв.м, при съседи: на същия етаж - самостоятелен обект с идентификатор ***, под обекта - самостоятелен обект с идентификатор ***, над обекта -самостоятелен обект с идентификатор

***, ведно с прилежащото избено помещение с площ от 2,59 кв.м, както и 1,3049

% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който самостоятелен обект е идентичен с описания в документа за собственост апартамент № 60, находящ се в град

Варна – ж.к.

„Младост" бл.153 вх.1 ет.7, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, с обща застроена площ от 39,75 кв.м, заедно с прилежащото избено помещение с площ от 2,59 кв.м, както и 1,3049 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място по плана на I микрорайон на град

Варна, при граници и съседи на апартамента: тревна площ, ап.59, стълбищен коридор и тревна площ и на избата: тревна площ, изба на ап.36, изба на ап.72 и коридор, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 2, том ІІ, peг.№ 3835, дело № 235 от 29.04.2008 г. на нотариус Веселин Петров, поради виновното неизпълнение от страна на ответницата на задължението й за поемане издръжката и гледането на покойния баща на ищеца; както и е осъден въззивника да заплати на Д.К.М. сумата от 800 лева, представляваща реализирани пред първата инстанция съдебно-деловодни разноски, на основание член

78, алинея 3 от ГПК.

Във въззивната жалба се излагат съображения, че неправилно въз основа на събраните доказателства районният съд е приел, че ответницата е полагала достатъчно грижи за бащата на ищеца преди да почине. В решението си съдът изобщо не е обсъдил заключението на вещото лице, дадено по приетата и неоспорена пред първата инстанция съдебно-медицинска експертиза. От друга страна изводите на вещото лице не кореспондират със събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите на ответницата. Също така показанията на свидетелката А. Д. се опровергават и от писмените доказателства по делото. И двете свидетелки на ответницата нямат преки наблюдения, а впечатленията им са формирани въз основа на разкази на самата ответница. Също така безспорно е установено по делото, че ответницата не живяла заедно с бащата на ищеца. Освен тези наведени доводи се излага също така, че задължението за издръжка по договора следва да е точно по вид, обем и качество и най-важното неделимо и непрекъснато. Излага се, че безспорно е установено, че дори и да е престирала някакви грижи приживе за починалия баща на ищеца, то те не отговарят на така описаните характеристики на договора, поради което и моли за отмяна на атакуваното решение като неправилно и необосновано и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени.

Срещу така подадената въззивна жалба е постъпил отговор от Д.К.М., с който жалбата се оспорва и се иска се потвърждаване на така постановеното първоинстанционно решение. Накратко се излага становище защо се счита, че решението е правилно и законосъобразно и се иска потвърждаването му.

На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК. В жалбата не са обективирани искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13 май 2019 година от 9,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член

140, алинея 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им.

При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член

78, алинея 9 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.