Решение № 554 от 27.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 554 гр. София, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА в присъствието на прокурора С. Д. Т. като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100601756 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XXI-ва от НПК.

Делото е образувано по жалба и постъпила по-късно допълнителна такава на подс. М.

П., чрез защитника си, адв. П. срещу присъда, постановена на 26.01.2026 г. по НОХД № 3842/2025 г. на СРС, НО, 95-ти състав.

С присъдата, съдът е признал подс. М. П. за виновна в извършването на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК и при условията на чл. 183, ал. 3 от НК не й наложил наказание.

Постановено е също направените по делото разноски да бъдат заплатени от подсъдимата.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от постановената присъда, като се счита същата за неправилна, необоснована и несъобразена с влошеното материално състояние на подсъдимата.

В жалбата се прави искане за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на друга с която подсъдимата да бъде призната за невинна.

Съдът, след като се запозна с въззивната жалба и с материалите по делото намери, че за правилното изясняване на обстоятелствата по същото не се налага провеждането на съдебно следствие във въззивната инстанция.

1

В хода на съдебните прения, адв. П. моли въззивната жалба да бъде уважена и първоинстанционната присъда да бъде отменена, като бъде постановена нова оправдателна присъда. Излагат се доводи, че обвинението не било доказано по несъмнен начин, в частност според защитата недоказана по делото останала субективната страна на престъплението.

Според жалбоподателя при постановяването на присъдата първоинстанционният съд е следвало да съобрази финансовото състояния на подс. П. през процесния период, както и влошеното здравословно състояние на нейните родители за които тя полагала редовна грижа.

При условията на алтернативност се моли в случай, че въззивният съд приеме делото за неизяснено, първоинстанционната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от СРС.

Подс. П. поддържа казаното от защитника й.

Представителят на прокуратурата счита въззивната жалба за неоснователна, като приема, че делото е изяснено изцяло от фактическа и правна страна и намира първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна. Моли се същата да бъде потвърдена.

Повереникът на частния обвинител, адв. К. споделя становището на прокуратурата.

С правото си на последна дума, подс. П. твърди, че незаплащането на дължимата издръжка се дължи на влошено финансово положение, породено от необходимостта да се грижи за болните си родители.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 14 въззивен състав, след като обсъди доводите в депозираната жалба, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:

На първо място, първоинстанционният съд е анализирал задълбочено и подробно събрания по делото доказателствен материал. При това правилно е установил фактите по делото. Ето защо няма основание присъдата да бъде отменена.

След самостоятелен анализ на доказателствена съвкупност по делото, въззивният съд приема за установена фактическа обстановка, идентична с приетата от първоинстанционния съд, а именно:

Подс. М. Г. П., ЕГН: ********** е родена на ******** г. в гр. Батак. Същата е българка, българска гражданка, неосъждана, разведена, с висше образование, работи, с постоянен адрес: гр. Батак, ул. „********.

С влязло в сила Решение № 534586/14.11.2018 г. по описа на СРС, III-то ГО, 149-ти състав, постановено по гр. д. № 13183/2018 г., упражняването на родителските права по отношение на детето А. Д. П. било предоставено на неговия баща – св. Д. П. П.. Подс. М. Г. П. – майка на детето била осъдена да заплаща на малолетното си дете А. Д. П., чрез неговия баща и законен представител Д. П. П., живущи в гр. София, кв. „******** месечна издръжка в 2 размер на 200 лева.

Въпреки, че била запозната със съдебното решение относно издръжката, за периода от 01.02.2023 г. до 28.02.2023 г., подс. П. не заплатила едно частично задължение в размер на 81,47 лева, а за периода от 01.03.2023 г. до 31.10.2023 г. не заплатила осем месечни вноски, всяка по 200 лева, или 1 600 лева, като общият размер на дължимата издръжка за периода възлизал на 1 681,47 лева.

В мотивите си, Софийски районен съд обстойно е анализирал доказателствената съвкупност по делото, а именно: обясненията на подс. П.; показанията на св. Д. П. и св. С.К.; жалба до СРП; Решение № 534586/14.11.2018 г., постановено по гр. д. № 13183/2018 г. по описа на СРС, III-то ГО, 149-ти състав; Решение № 4618/29.07.2020 г., по описа на СГС, ГО, I-ви въззивен състав; молба до ЧСИ Р.М.; изпълнителен лист от 02.10.2020 г.; справки от НАП и Централна база – КАТ; справки от ЧСИ; съобщение за връчване на препис от Решение № 534586/14.11.2018 г. по гр. д. № 13183/2018 г., по описа на СРС, III-то ГО, 149-ти състав; извлечения от електронно банкиране на Д. П.; епикризи; платежни нареждания за заплащане на суми за дължима издръжка; копия от гр. д. № 15159/2024 г. по описа на СРС, ГО, 181-ви състав и от изп. д. № 20237900402381; платежно нареждане от 23.01.2026 г.; справка за съдимост; заключенията на съдебно-оценителната и двете допълнителни съдебнооценителни експертизи.

Първоинстанционният съд е направил подробен, съдържателен и обоснован доказателствен анализ, с който въззивната инстанция се солидаризира. В мотивите към присъдата, контролираният съд е посочил кои доказателствени източници от тях възприема, в кои части, както и кои обстоятелства счита за установени от тях. Настоящата инстанция намира, че на базата на този доказателствен анализ, първоинстанционният съд е достигнал до правилни правни изводи, които обуславят осъдителната присъда. Тези изводи почиват основно върху постановеното по гр. д. № 13183/2018 г. по описа на СРС, III-то ГО, 149-ти състав Решение № 534586/14.11.2018 г., потвърдено с Решение № 4618/29.07.2020 г. по гр. д.

№ 17332/2018 г. по описа на СГС, ГО, I-ви въззивен състав. От същото се установява размерът на месечната издръжка на А. Д. П., а именно 200 лева, както и режима на упражняване на родителските права на детето.

Въззивният съд се солидаризира с първоинстанционния съд и кредитира изцяло показанията на св. Д. П., като намира същите за правдиви и в пълно съответствие с останалите доказателства по делото. От същите се извличат данни относно периода през който подс. П. не е изплащала дължимата за детето издръжка.

В подкрепа на изложеното са и обясненията на подс. М. П., като същата не отрича, че за процесния период не е изпълнява задълженията си по изплащането на месечната издръжка на сина й, като обяснява това обстоятелство със затруднено материално положение и необходимостта да се грижи за своите болни родители. Предвид обстоятелството, че с обясненията си подсъдимата признава неудобни за нея факти, настоящият съдебен състав кредитира същите изцяло.

3

Съдът приема и показанията на св. К. в частта им относно финансовото и семейно положение на подсъдимата, до колкото те се подкрепят изцяло от обясненията на същата и приложените по делото епикризи на нейните родители.

Както правилно е посочил първоинстанционният съд чрез приложените справки от НАП, Централна база – КАТ и трудовия договор на подсъдимата по делото категорично се установи нейното имотно състояние.

Съдът се солидаризира с анализа на районния съд и по отношение на първоначално изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза от която е видно конкретният размер и период в който подс. П. не е изплащала дължимата на синът й А. П. месечна издръжка.

В тази връзка, настоящият съдебен състав приема също и заключенията на вещите лица по двете назначени в хода на съдебното следствие пред първата инстанция допълнителни съдебно-оценителни експертизи, като от тях става ясно последващите плащания на подс. П. след образуването на изпълнителното дело.

Настоящият съдебен състав приема също така и приложената справка за съдимост на подс. П. от която се установява липсата на предишни осъждания, както и приложеното банково извлечение за извършеното доплащане на дължимите вноски за месечната издръжка на сина на подсъдимата.

В обобщение, въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав е формирано въз основата на правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал, като споделя доводите и съображенията му. В този смисъл и след самостоятелен анализ на доказателствата, въззивният съд прие, че изводите, направени от проверявания съд при анализа на доказателствената съвкупност са законосъобразни, обосновани и правилни. А въз основа на същите първоинстанционният съд е достигнал до верен и законосъобразен извод, че подс. П. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК.

От обективна страна деянието е било извършено в гр. София, кв. ********, след като подс. П. е била осъдена с влязло в сила Решение № 534586 от 14.11.2018 г. на СРС, III-то ГО, 149-ти състав по гр. д. № 13183/2018 г., по силата на което е следвала да изплаща месечна издръжка на малолетния й син А. Д. П., ЕГН: **********, чрез неговия баща и законен представител св. Д. П. П. в размер на 200 лева, като за периода от 01.02.2023 г. до 28.02.2023 г. не е изплатила изцяло една месечна вноска в размер на 81,47 лева, а за периода от 01.03.2023 г. до 31.10.2023 г. осем месечни вноски в размер на 1 600 лева, като неизплатената сума за двата периода била общо 1 681, 47 лева, с равностойност в евро 859,72 евро.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимата при форма на вината „пряк умисъл“. Същата е съзнавала факта на влязлото в сила решение по гражданското дело и произтичащото от него задължение за изплащане на издръжка в конкретни размери, времеви периоди и периодичност на престацията, както и мястото и начина, по който следвало да се 4 изпълни произтичащото за нея задължение. Въпреки това, подс. П. не престирала част от дължимите вноски, а друга платила частично. При това положение, освен че е налице обективна съставомерност е налице и субективна такава. С оглед на това правилно първоинстанционният съд е признал подсъдимата за виновна по обвинението за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Неоснователно е възражението на защитата относно несъставомерността на деянието поради затрудненото финансово състояние на подс. П.. Както правилно е посочил първоинстанционния съд, престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК е формално, поради което за да се осъществи неговия състав не е необходимо настъпването на промени в имуществената сфера на дееца. В тази връзка за да е осъществено престъплението по чл.

183, ал. 1 от НК обстоятелството, че подсъдимата не е имала финансовата възможност да заплати дължимата сума не е относимо към съставомерността на деянието, като същото следва да се съобрази при индивидуализацията на наказанието, но не и по отношение на вината на подсъдимата.

На следващо място, законосъобразно контролираният съд е съобразил с оглед данните по делото, че е налице хипотезата на чл. 183, ал. 3 от НК. Този извод следва от обстоятелството, че видно от приложената по делото документация, подс. П. е изплатила в пълен размер дължимата по месечната издръжка парична сума преди постановяването на първоинстанционната присъда, поради което на същата не следва да бъде наложено наказание.

Правилно като резултат от осъждането на подс. М. Г. П. е възложено да заплати направените по делото разноски.

При цялостната извършена на основание чл. 313 от НПК служебна проверка на присъдата, въззивният съд не констатира нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата.

Воден от горното, въззивният съдебен състав намира, че обжалваната присъда на СРС следва да бъде изцяло потвърдена.