Решение № 1201 от 31.07.2023, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 5939/2022
- Вид
- Решение № 1201
- Подписан
- 31.07.2023
- Състав
- Татяна Тодорова Илиева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.1 · Закон за лицата и семейството
- чл.3, ал.2 · Закон за лицата и семейството
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1201 гр. Русе, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Т. Т. И.а при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Т. Т. И.а Гражданско дело № 20224520105939 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК.
Ищецът „Кредитекс“ ЕООД, гр.София, твърди, че с нот.акт за покупкo-продажба на недвижим имот № 16, том І, рег.№ 165, нот. дело № 13/2010 г. на Нотариус с рег.№ 618/НК, вписан в Служба по вписванията-Русе с вх.№ 533/25.01.2010 г., акт № 147, том І, дело № 146, придобил от продавачите Н.а И. Н.и Н.ина А. Н.ова собствеността върху с л е д н и я недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със 3аповед РД-18-91/15.12.2007 г. на ИД на АГКК, адрес на имота: гр.Р., кв. „З.С." ул.“Р.“ 5, вх.2, ет.1, ап.1, като самостоятелният обект се намира в сграда № 45, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ по докумен т : 5 1 . 6 7 кв.м., прилежащи части: изба № 1 6 , както и 1.084 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същ и я ет а ж : *** и ***, под обекта: няма, над обекта:
***, съгласно Схема № 12814/18.12.2009 г. на СГКК - гр.Русе.
При сключване на договора продавачите се легитимирали като собственици по силата на Нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 72, том ХІ, рег. № 3007, дело № 184/2001 г. на Нотариус с рег.№ 068 на НК, вписан в СВ-Русе с вх.рег.№ 1
13071/18.12.2001 г., акт № 192, том XXVІІІ, дело № 6789/2001 г., с който придобили собствеността върху имота от продавача „Дунав" АД - Русе.
Владението върху имота било предадено от продавачите на купувача в деня на сключване на договора, т.е. на 25.01.2010 г . В изпълнение на договореното между страните в т.2 о т нотариалния акт, на 12.02.2010 г. купувачът "Кредитекс “ ЕООД превел по указания начин в пълен размер договорената продажна цена - по банков път към "ХипоКредит" ЕАД, с основание: погасяване на настоящи и бъдещи задължения на И. Н.ов И. и Т. Н.ова Й. по Договор НСТ № 8213-0049-6/11.04.2007 г. и към „Кредитекс" ООД по Договор СТХ № 8213-0049-6/11.04.2007 г.
Към момента на придобиване на собствеността върху процесния недвижим имот имало учредена от собствениците ипотека в полза на „ХипоКредит" ЕАД по силата на Нот.акт за учредяване на договорна ипотека № 1 0 0 , т о м ІІІ, рег.№ 3050, дело № 390/2007 г. по описа на Нотариус рег.№ 220 на НК. В резултат от това и съгласно правилото, че ипотеката следва имота, към момента на придобиването й собствеността н а ищцовото дружество била обременена с ипотечното право на кредитора.
Впоследствие, преди изтичането на 10-годишния срок по чл.172 от 33Д, вписването на ипотеката било подновено за още 1 0 години въз основа на молба за това, вписана в СВ-Русе с вх.рег.№ 4086/10.04.2017 г., акт № 154, том 2.
Ищецът твърди, че след придобиването на правото на собственост до 2022 г. е владял добросъвестно процесния имот. Изпълнявал е точно задълженията си за заплащане на дължимите за него местни данъци и такси за битов отпадък (ТБО) /за времето от 2010 г. до 2021 г. вкл./. Освен това, доколкото процесният имот се намира извън седалището и адреса на управление на "Кредитекс“ ЕООД, дружеството предприемало, макар и неуспешни, действия по предлагане на имота за продажба. Във връзка с това били организирани огледи на имота с потенциални купувачи и били провеждани разговори с такива. С оглед това, имотът бил поддържан и управляван от представители на дружеството, които периодично наглеждали същия и се грижели за неговото запазване.
През 2022 г., пр и един от организираните огледи от брокера във връзка с продажбата на процесния имот, същият установил, че ключовете, с които разполага и които дружеството-собственик му е предоставило, не успяват да отключат входната врата на апартамента. Оказало се, че патронът е сменен. Там заварил непознато за него лице, което, по думите на съседите, било синът на предишните собственици.
При справка в имотния регистър се установило, че по отношение на процесния апартамент имало издаден констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка в полза на ответниците с № 95, том V, peг.№ 9628, нот.дело № 683/09.11.2021 г., вписан в СВ-Русе с вх.рег.№ 13756/11.11.2021 г., акт № 47, том 39, дело № 8066/2021 г.
Ищецът счита, че не са налице предпоставките на закона за признаване на 2 ответниците за собственици на процесния имот по давностно владение. За целия период от време - от придобиването на собствеността през 2010 г. до началото на 2022 г., ищцовото дружество не било препятствано от когото и да било да упражнява всяко едно от правомощията си на собственик, още по-малко от ответниците. „Кредитекс“ ЕООД имало достъп до апартамента, негови служители и представители периодично го наглеждали и поддържали, ангажирали брокери, които да провеждат огледи с потенциални клиенти, за да го закупят.
Ответниците били внуци на собствениците, от които и щ е ц ъ т придобил собствеността на имота през 2010 г. и деца на Т. Н.ова Й. - дъщеря на Н.а И. Н.ов и Н.ина А. Н.ова. След неуспешните опити за продажба на имота, 2021 г. представител на дружеството осъществил контакт с Т. Й. в случай , че тя или други членове от семейството им имат интерес да закупят предишното им жилище. В разговорите бил включен и адвокат на Т. Й.. Последната изрази ла желание за закупуването и започнали преговори относно параметрите, при които да бъде извършена продажбата. В един момент, обаче, през есента на 2021 г. Т. Й. а спряла да отговаря на позвъняванията.
Малко след това се оказало, че децата й са се снабдили с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка.
С оглед изложеното ищецът счита, че не са били налице предпоставките за придобиване на собствеността въз основа на 10-годишна придобивна давност.
Ответниците не могли да придобият собствеността и в резултат на продължило повече от 5 години давностно владение, т.е. в резултат от добросъвестно владение. И в този случай предпоставките на закона не били изпълнени.
Моли да бъде постановено решение, с което д а с е признае за установено по отношение на Н. И. Й. и П. И. Й., че „Кредитекс" ЕООД е собственик на процесния недвижим имот, подробно описан в исковата молба, като ответниците бъдат осъдени да предадат на ищеца владението върху имота. На основание чл.537, ал.2 ГПК моли да бъде отменен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 9 5 , т о м V, нот.дело № 683/09.11.2021 г., вписан в СВ-Русе с вх.рег. № 13756/11.11.2021 г., акт № 47, том 39, дело № 806612021 г. Претендира и направените в производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответниците депозират отговор на исковата молба, в който изразяват становище за неоснователност на исковите претенции. Твърдят, че владеят имота, защото са собственици на същия, придобивайки го на основание чл.77 ЗС във връзка с чл.79 3С, за признаване на което право на собственост е съставен и нот.акт № 47, т о м 39/11.11.2021 г. по описа на Слу ж б а п о вписвания-Русе. Към момента на предявяване на настоящите искове срещу тях, ищецът не бил собственик на процесния имот. Ответниците живеят и ползват имота от месец юни 2007 г., когато, заедно с техните родители, се преместили да живеят в него. Тогава жилището било собственост на Н.А.Н. и Н.И.Н. - родители на тяхната майка. Ответниците и тяхната 3 майка били регистрирани на адреса, на който се намира процесният имот. В него двамата живеели непрекъснато и необезпокоявано до момента. През 2010 г. родите лите им напуснали страната и отишли да живеят и работят в Гърция. Ответниците /тогава ученици в гимназията/ останали да живеят в апартамента, подпомагани в отглеждането от бабите и дядовците си, които живеели наблизо.
Същите не оспорват, че на 25.01.2010 г . техните баба и дядо прехвърлили правото на собственост върху процесния имот на ищцовото дружество. Оспорват твърдението на последното, че купувачът в деня на сделката е получил от продавачите владението на имота и че през цялото време от 25.01.2010 г. „Кредитекс“ е владяло добросъвесно имота. Категорично заявявят, че по нико е в р е м е /п р е д и или след сделката през 2010 г./ „Кредитекс“ ЕООД, чрез което и да било трето лице / законен или упълномощен представител/ не е получавало владението върхv имота и не е осъществявало по никакъв начин фактическа власт върху същия. Единственото действие, осъществявано от ищеца и свързано с имота, било това да заплаща данък сгради и такса битови отпадъци. Дори и след сделката през 2010 г. двамата ответници продължили съвместно да обитават и използват непрекъснато и необезпокоявано от никого жилището. Грижели са се за имота, смятайки го за свой дом, направили същесвени подобрения – сменили дограмата и поставили блиндирана врата.
Необезпокояваното ползване на процесния имот от ответниците, без присъствието или претенциите на което и да било трето лuцe, продължило до момента, в който срещу тях се предявяват настоящите искове.
В ъ з основа на изложените фа к т и б и л о безспорно можело да бъде направен обоснован извод, че в периода от 25.01.2010 г. до момента на предявяване на иска срещу ответниците, същите владеели процесния имот спокойно като свой, без претенции и оспорвания от никого, явно и непрекъснато в продължение на повече от законоустановения десетгодишен придобивен давностен срок. Демонстрирайки собственическото си владение, през 2021 г. те стартирали процедура да бъдат признати за собственици на имота по давностно владение, която приключила със снабдяването им с нотариален акт в резултат на направените от нотариуса изводи, че те двамата са собственици на процесния имот, на основание чл.79 3С по давностно владение упражнено повече от законоустановения 10-годишен срок.
Предвид това и съгласно разпоредбата на чл.99 ЗС следвал извода, че считано от 25.01.2020 г. притежаваното право на собственост на ищеца било изгубено поради придобиването му от ответниците и към момента на предявяване на исковете ищцовото дружество вече не е собственик на имота.
Претендират отхвърляне на исковете и присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за 4 установена следната фактическа обстановка:
Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот, изповядан под формата на нот.акт № 16, т.І, нот.дело № 13/25.01.2010 г. на нотариус Иглика Кирилова, ищцовото дружество е закупило от Н.а И. Н.ов и Н.ина А. Н.ова-баба и дядо на ответниците, спорния имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със 3аповед РД-18-91/15.12.2007 г. на ИД на АГКК, адрес на имота: гр.Р, кв.„З.С." ул.“Р.“ 5, вх.2, ет.1, ап.1, като самостоятелният обект се намира в сграда № 45, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ по документ: 51.67 кв.м., прилежащи части: изба № 16, както и 1.084 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същ и я ет а ж : *** и
***, под обекта: няма, над обекта: ***, съгласно Схема №
12814/18.12.2009 г. на СГКК - гр.Русе.
Представени са преводни нареждания и извлечения от банковата сметка на „Кредитекс“ ЕООД в „Сибанк“ ЕАД, установяващи, че от придобиването на собствеността през 2010 г. до 2021 г. вкл. ищцовото дружество е заплащало данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за собствения си имот.
Ответниците от своя страна се легитимират като собственици на същия жилищен имот, придобит по давностно владение, с констативен нот.акт № 95, т.V, нот.дело № 683/11.11.2021 г. по описа на нотариус Иглика Кирилова.
Същите представят адресна карта за настоящ адрес, от която е видно, че като деца под 18-годишна възраст на Т. Н.ова Й. Н. Й. и П. Й. са регистрирани на адреса на процесния имот, но от документа не става ясна датата на неговото издаване.