Определение № 869 от 27.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 869 гр. София, 27.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна М. Вранчева като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Частно наказателно дело № 20261100200757 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4, във вр. с ал. 5 от НПК.

Образувано е по повод постъпила жалба от З. П. И., Н.П.К., П.К.Л. и Н.Н. П., в качеството им на пострадали, всички действащи чрез пълномощника адв. С.М. от САК срещу постановление за прекратяване на наказателното производство от 15.10.2025г. по ДП № 395/2024г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 18304/2024г. по описа на СГП.

С жалбата се моли постановеният прокурорски акт да бъде приет за необоснован и издаден при допуснати съществени процесуални нарушения в процеса по събиране на доказателства в досъдебното производство. Излагат се съображения, свързани с отхвърлени искания от страна на повереника, които са били направени при предявяването на материалите на пострадалите на 30.07.2025г. и, които са били свързани с пълното изясняване на казуса от фактическа страна. Исканията са били за назначаване на повторна комплексна СМЕ, допълнителни разпити на свидетели и изискване на медицинска документация. Налице е постановление от 12.08.2025г., с което цитираните искания са били отхвърлени. Според повереника този прокурорски акт е назаконосъобразен и въз основа на него е постановено последващото прекратяване, като прокурорът не е изложил собствени съображения, а избирателно е цитирал информация от приобщената проверка на ИАМН и изводите на комплексната СМЕ. Цитираното обстоятелство е приравнено на липса на мотиви, респективно на тежко процесуално нарушение. На следващо място намира, че прокурорът не е положил никакви усилия за изясняване на казуса от фактическа страна, а безкритично се е доверил на чужди констатации и изводи. Изтъква се, че прекратителният акт е преразказ на изготвената СМЕ, писмените доказателства и разпитите на свидетелите, включително и, че прокурорът е възприел правна квалификация и приложим медицински стандарт, посочен от лекари, а това е работа на съда или на прокурора, а не на вещите лица и проверяващите ИАМН. Застъпва се становище, че органите на досъдебното производство следва да вземат 1 предвид и стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ, касаещи процедурните аспекти на позитивните задължения на държавите да осигурят безопасно лечение на пациента.

Цитират се решения на Съда като се подчертава, че държавите са длъжни да създадат „ефективна независима съдебна система, така че да може да се установи причината за смъртта на пациенти под грижите на медицински професионалисти, независимо дали в обществения или в частния сектор и да бъде ангажирана отговорност на виновните лица“. В жалбата подробно се разглеждат аспекти на „ефективна и независима съдебна система“, сред които: полагането на грижи за осигуряване на независими експерти и обективност на заключенията им; разглеждане от вещите лица на всички относими въпроси и мотивиране на основанията за своите заключения; задължението на органите, които участват в процеса по разглеждане на конкретните казуси също да мотивират защо приемат или не изводите , съдържащи се в заключенията на експертите. Във връзка с това се посочва, че изготвената и оспорена експертиза в хода на досъдебното производство съдържа единствено хронологичен преразказ на лечението на пациентката, без никаква аналитична част, последвана от кратки и декларативни отговори на въпросите без те да са интерпретирани по някакъв начин и без крайните изводи да се обосновани. Намира, че в процесния случай са останали неанализирани множество факти и обстоятелства по отношение на смъртта на С.Л., като не са били съобразени данните от СМЕ на труп и посочената там причина за смъртта. Изтъква, че в конкретния случай от значение за констатиране на евентуален престъпен състав е било следното: дали не е налице аспирационна пневмония; дали е била налице достатъчна диагностика и изследвания, предвид данните за неспокойствие в пациентката в ранните часове на 12.10.2024г.; дали са предприети някакви лечебни действия от дежурния лекар Т.И. и дали той е разпознал симптоми на настъпваща сърдечно-съдова недостатъчност; какво е било конкретното поведение на медицинския екип в интервала 6ч.-09:15 на 12.10.2025г.; дали не е била налице емболия; не е била анализирана причинната връзка в следните състояния, видни от СМЕ на труп – инфаркт, левостранна сърдечна слабост, белодробен оток, мозъчен отток; дали е съобразено от медицинския екип обстоятелството на поставени стентове в коронарните съдове и дали в тази връзка пациентката е била „покрита“ с достатъчно от съответните кръворазреждащи медикаменти. Набляга се на обстоятелството, че прокурорът е разгледал зададените допълнителни задачи и им е дал отговор без да има специални знания и без да ползва експертни доказателства. В обобщение се посочва, че постановлението е необосновано и неправилно, издадено при неизяснена фактическа обстановка и допуснати сериозни пропуски в разследването, а с отхвърлянето на доказателствените искания е допуснато грубо и съществено процесуално нарушение на правата на пострадалите. Въз основа на изложеното моли за отмяната на постановлението от 15.10.2025г. за прекратяване на наказателното производство и връщане на делото на прокурора със задължителни указания за продължаване на наказателното производство и допълнително разследване – назначаване ба повторна и допълнителна СМЕ, разпит на свидетели, приобщаване на медицински документи в оригинал.

2

Софийският градски съд, като се запозна с обжалваното постановление, с доказателствените материали по делото, и като обсъди доводите, изложени в жалбата, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срока, визиран в разпоредбата на чл. 243, ал.3 от НПК. По делото е налична Разписка, от която е видно, че обжалваното постановление е било получено от на 22.10.2025г., а жалбата е входирана в СГП на 24.10.2025г. Жалбоподателят се явява от кръга лица, съгласно разпоредбата на чл. 243, ал.3 НПК, притежаващи активна процесуална легитимация да обжалват актовете на прокуратурата, с които наказателното производство е било прекратено. Предходно констатираното нарушение на правата на пострадалите е било санирано, като по делото са приложени разписките за надлежното връчване на заинтересованите лица.

От гореизложеното Съдът намира жалбата за процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Досъдебното производство № 395/24г. по описа на СО-СП, пр. пр. № 18304/2024г. по описа на СГП е било образувано с постановление от 14.10.2024г. за това, че на 12.10.2024г. в гр.

София, УМБАЛ „Софиямед“ поради немърливо изпълнение на занятие или на друга правна регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност причинил смъртта на С.Б.Л., ЕГН ********** – престъпление по чл. 123, ал.1 от НК.

В хода на воденото досъдебно производство не са били предявявани обвинения по реда на чл. 219 от НПК на конкретно лице.

В постановлението за прекратяване на наказателното производство, прокурорът е извел подробна фактическа обстановка, установена от приобщените по досъдебното производство доказателства. В хода на разследването в качеството на свидетели са били разпитани – Т.Г. – мед. Сестра, З. И. – пострадала, д-р П.А., д-р Б.Т., д-р И.И., д-р П.Т., д-р Т.И., д-р А.Й., д-р Е.К., д-р И. Х., д-р Й.Б., Д.Ш. – старша мед. Сестра, Ц.М. – мед. сестра, Н.К., П.Л., Н. П..

Били са назначение и изготвени съдебномедицинска и съдебно-химическа експертиза на труп и СМЕ по писмени данни. Били са приобщени редица писмени доказателства, сред които медицински документи от УМБАЛ „Софиямед“.

От събраните доказателства се извежда следната фактическа обстановка:

На 10.10.2024г. С.Л. е постъпила в УМБАЛ „Софиямед“ за планова операция в Клиника по ортопедия и травматология по смяна на дясна тазобедрена става. След приемането й в болницата са била снета анамнеза, извършен е клиничен и специализиран ортопедичен преглед и са били направени необходимите клинико-лабораторни изследвания и предоперативни консултации с кардиолог и анестезиолог.

На 11.10.2024г. е било извършено ендопротезиране на дясна тазобедрена става и пациентката е била изведена от операционна зала, като медицинските грижи и наблюдението на състоянието й са продължили. След операцията Л. е била в общо напрегнато състояние.

На 12.10.2024г., около 09:15ч. по време на визитация, Л. се е оплакала от задух и неразположение. Около 09:20ч. е станала неконтактна, като е установено липса на пулс и 3 спонтанно дишана. Екип от специалисти е започнал кардио-пулмонална ресусцитация в пълен обем, но около 09:50ч. е регистриран летален изход по отношение на Л..

В обжалвания прокурорски акт подробно са анализирани надлежно приобщените в хода на досъдебното производство доказателства. На първо място прокурорът е посочил наличните съдебномедицинска аутопсия, СМЕ на труп и СМЕ по писмени данни, като надлежно е цитирал резултатите на всяка една от тях. Съгласно съдебномедицинската аутопсия /т.2, л.28 от ДП/ и СМЕ на труп /т.3, л. 2 от ДП/ причината за смъртта на пострадалата е остра сърдечносъдова и дихателна недостатъчност, в резултат на установени болестни процеси. В хода на досъдебното производство е била назначена и СМЕ по писмени данни /т.6 л. 20 от ДП/. Тя е била изготвена от четири вещи лица, на които са били предоставени материалите от досъдебното производство, сред които разпити на медицинските лица, извършили самата операция, предоперативните прегледи и следоперативната грижа, медицински документи на пострадалата Л., касаещи предходни нейни заболявания и предприети лечения, документи относно инкриминирания период 10.10.2024г.-12.10.2024г. и предприетите през него действия от медицинските лица, констативен протокол, СМЕ на труп, парафинови блокчета с трупни материали. На вещите лица са били зададени конкретни въпроси, на които същите са дали мотивирани отговори. От тях се установява, че причината за смъртта на С.Л. е остро настъпило нарушение на сърдечния ритъм /ритъмно-проводна смърт/ на фона предшестващо хронично увреждане на сърцето и развила се сърдечно-съдова слабост. Според заключението на вещите лица се касае за болестнообусловена сърдечна смърт, която няма отношение и не се намира в причинна връзка с проведената оперативна интервенция.

Установени са редица придружаващи и хронични заболявания, ангажиращи сърдечносъдовата, ендокринната, белодробната и храносмилателната система, както и опорнодвигателния апарат – исхимична болест на сърцето, генерализирана атеросклероза, коронаросклероза, триклонова коронарна болест, артериална хипертония 3 ст., предсърдно мъждене, миокардиофиброса, дислипидемия, захарен диабет тип 2 с полиневропатия, микроангиопатия, мозъчно-съдова болест, хронична артериална недостатъчност на крайниците, хронична обстуктивна белодробна болест, бронхиална астма, спондилоза, дискова протрузия, коксартроза, гонартроза, двустранна коксартроза, тиреоидит на Хашимото, чернодробна стеатоза, състояние след протезиране на лява тазобедрена става, състояние след протезиране на дясна тазобедрена става. Според даденото заключение на вещите лица категорично може да се приеме, че хроничното увреждане на сърдечносъдовата система е в пряка-причинно следствена връзка с развилата се остра сърдечна слабост и ритъмна смърт. Експертите са се запознали с медицинските документи, касаещи болничния период от 10.10.2024г. до 12.10.2024г. и не са установили пропуски и грешки при подготовката и провеждането на операцията, както и в следоперативния период при пациентка Л., като подробно са обсъдили предприетите от медицинските лица действия във всеки един етап. Също така не са били установени пропуски и грешки на медицинските лица, участвали в диагностично-лечебния процес. Прокурорът, освен че е подробно е извел дадените от вещите лица отговори, е направил и необходимата съпоставка на техните 4 заключения с останалите доказателства по делото. Внимателно е разгледал приложените писмени документи, повечето, от който медицинска документация, касаеща болничния престой на пострадалата /10.10.2024г.-12.10.2024г./, становищата на назначените по случая проверки и история на предходните заболявания. Следва да се отбележи, че всички предоставени документи от УМБАЛ „Софиямед“ са били надлежно заверени, което обезсмисля искането на повереника за приобщаването на същите в оригинал. Също така в обжалвания прокурорски акт са обсъдени свидетелските показания на медицинските лица.