Решение № 748 от 29.05.2024, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 5210/2023
- Вид
- Решение № 748
- Подписан
- 29.05.2024
- В сила
- 29.05.2024
- Състав
- Николай Стефанов Стефанов
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 748 гр. Русе, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20234520105210 по описа за 2023 година
Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и материалноправно такова по чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Моли съда да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо в отношенията между страните по делото, че „ЕОС МАТРИКС" ЕООД има вземане към Н. А. М., за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, по гр.д.№ 3848/2023г., на РС - Русе, а именно: 589,88 лева - главница по договор за кредитна карта N:19R-R355971, сключен на 15.11.2019г. между „ОББ“ АД и Н. А. М. , ведно със законна лихва върху нея, от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното й погасяване, 103,96 лева - лихва за просрочие /в размера на законната лихва/, начислена за периода от 15.11.2021г. до 12.07.2023г..
Претендират се разноски по настоящото исково производство и по заповедното.
Ищецът твърди, че по силата на Анекс N:1.05.05.2023г. към договор за прехвърляне на парични вземания от 15.12.2021г., „ОББ“ АД е прехвърлила 1 на „ЕОС Матрикс“ ЕООД портфейл от вземания индивидуализирани в Приложение №1А и N:1Б към договора, в това число и вземането си към ответницата – Н. А. М..
Твърди се, че ответницата е уведомена за цесията съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД с уведомлението приложено към настоящата искова молба.
Твърди се, че на 15.11.2021г. е настъпил крайният срок за погасяване на кредита, включително и дължимите лихви, като от тази дата вземането е изцяло дължимо.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата не е депозирала писмен отговор и не е направила искане делото да се гледа в нейно или на не йн представител, отсъствие.
В проведеното по делото първо и единствено съдебно заседание от 08.05.2024г., за което ответницата била лично и редовно призована на 27.03.24г., не се явява и не се представлява.
Изложеното по-горе, дава основание на съда да формулира извод, че е изпълнил процесуалното си задължение по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, като с връчения на 13.11.2023г. лично на ответницата препис от разпореждането по чл.131 от ГПК е указал на последната неблагоприятните последици, свързани с неподаването на писмен отговор в срок.
С молба с вх.N:13092/30.04.2024г. дружеството- ищец е направило изрично искане срещу ответницата да бъде постановено неприсъствено решение.
С оглед представените писмени доказателства съдът намира предявените искове вероятно основателни. От доказателствата по делото се установява, че по силата на Анекс N:1.05.05.2023г. към договор за прехвърляне на парични вземания от 15.12.2021г., „ОББ“ АД е прехвърлила на „ЕОС Матрикс“ ЕООД портфейл от вземания индивидуализирани в Приложение №1А и N:1Б към договора, в това число и вземането си към ответницата – Н. А. М.. Оветницата е уведомена за цесията съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД с уведомлението приложено към настоящата искова молба. На 15.11.2021г. е настъпил крайният срок за погасяване на кредита, включително и дължимите лихви, като от тази дата вземането е станало изискуемо.
По изложените съображения съдът намира, че са налице всички 2 изискуеми процесуални предпоставки по чл.238 и чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата.
Според указанията по т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. При тяхното присъждане следва да бъде съобразено изменението на чл.78, ал.8 от ГПК (ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.).
В полза на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъдат присъдени разноските по исковото производство в общ размер на 255 лева, от които 75 лева д.т. и 180 лева платен адвокатски хонорар. Разноските по заповедното производство са в общ размер на 205 лева, от които 25 лева платена д.т. и 180 лева платено адвокатско възнаграждение. Така ищецът има право на деловодни разноски в общ размер на 460 лева.
Мотивиран така, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. А. М. с
ЕГН:********** о т гр.Русе, че дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК:131001375 със седалище и адрес на регистрация гр.София, сумата от 589,88 лева представляваща главница по договор за кредитна карта N:19R-R355971, сключен на 15.11.2019г. между „ОББ“ АД и Н. А. М., ведно със законната лихва върху сумата считано от 24.07.2023г. до окончателното изплащане, сумата от 103,96 лева представляваща лихва за просрочие /в размера на законната лихва/, начислена за периода от 15.11.2021г. до 12.07.2023г, за които вземания по ч.гр.д. № 3848 по описа за 2023г. на Русенския районен съд е издадена заповед № 1846/24.07.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. А. М. с ЕГН:********** да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК:131001375 със седалище и адрес на регистрация гр.София, сумата от 460,00 лева за направени деловодни разноски в исковото и заповедното производства.
3
Настоящото неприсъствено решение, на осн.чл.239, ал.4 от ГПК, не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4