Решение № 317 от 13.06.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. Благоевград, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20241200501339 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№8874/17.10.2024г., която е подадена от адв.Г. К., процесуален представител на И. М. П., ЕГН ********** и М. С. П., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.Петрич, ул.“***“ №12, против Решение №297/03.10.2024г., постановено по гр.д.№719/2023 г. по описа на РС – Петрич.

В жалбата са наведени подробни доводи и съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение. Жалбоподателят сочи, че съдът не е обсъдил подробно събраните по делото гласни и писмени доказателства, за което подробно се обосновава и излага подробни съображения в тази насока. Прави искане да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде отхвърлен предявеният иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемия, чрез процесуален представител, в който се навеждат доводи за неоснователност, като въззиваемата страна оспорва жалбата и оспорва твърденията в нея и прави искане за присъждане на разноски.

С Решение № 297/3.10.2024 година, постановено по гр.дело № 719/2023 година по описа на Районен съд – Петрич, е уважен предявеният от С. А. Ш. - П., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Петрич, ул. „***“ № 7, чрез адвокат И. К. Д. – Н., АК – Благоевград, с адрес на кантората гр. Благоевград, ул. „***“ № 10Б, ет. 1, ап. 24 против И. М. П., ЕГН:

**********, с постоянен адрес гр. Петрич, ул. „***“ № 12 и М. С. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Петрич, ул. „***“ № 12 ревандикационен иск по смисъла на чл.108 от Закона за собствеността, като първоинстанционният съд е признал за установено на основание чл. 108 ЗС, по отношение на ответника И. М. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Петрич, ул. „***“ № 12 и по отношение на ответницата М. С. П., ЕГН: 7004010071, 1 с постоянен адрес гр. Петрич, ул. „***“ № 12, че ищцата С. А. Ш. - П., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Петрич, ул. „***“ № 7, е собственик чрез дарение от майка си на следния недвижим имот: Поземлен имот с предназначение нива, целия с площ от 2.996 дка /два декара деветстотин деветдесет и шест квадратни метра/, четвърта категория, находящ се в местността „Мерата-Кумли“, представляващ имот № 234018 /двеста тридесет и четири хиляди и осемнадесет/ по картата на землището на гр. Петрич, с ЕКАТТЕ 56126, при граници /съседи/ по скица: имот № 234014 - нива на Н.Н.Ч., имот № 234030 - нива на Д.Н.Ч., имот № 234019 - нива насл. на И. Д. К., имот № 234025 - нива насл. на Х.В.М., имот № 234026 - нива насл. на К. И.ов С., имот № 234017 - нива насл. на И. М.Ш., който имот по сега действащата кадастрална карта на гр. Петрич, представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, двеста тридесет и четири, точка, осемнадесет/, находящ се в гр. Петрич, общ. Петрич, обл.

Благоевград, по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Петрич, одобрени със Заповед № РД-18-70 от 14.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Петрич, местност „МЕРАТА-КУМЛИ“, площ: 2997,00 кв.м. /две хиляди деветстотин деветдесет и седем квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 4/четвърта/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 234018, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, като е осъдил ответниците И. М. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Петрич, ул. „***“ № 12 и М. С. П., ЕГН: 7004010071, с постоянен адрес гр. Петрич, ул. „***“ № 12, да предадат на ищцата С. А. Ш. - П., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Петрич, ул. „***“ № 7, владението върху този недвижим имот.

С решението районният съд е отменил на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, издаденият в полза на ответника И. М. П., по време на брака му с ответницата М. С. П., Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти придобити по давност № 081, том II, рег. № 3227, дело № 279 от 31.10.2022 г. на Нотариус Елена Василева с рег. № 287 в РНК, вписан в Служба по вписванията - гр. Петрич в дв.вх.рег. № 2522, вх.рег. № 2528/31.10.2022 г., акт № 155, том IX, дело № 1478/2022 г., в частта му, с която И. М. П. е бил признат за собственик на Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Петрич, като със същото решение е осъдил на основание чл.78, ал.1 ГПК И. М. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр.

Петрич, ул. „***“ № 12 и М. С. П., ЕГН: 7004010071, с постоянен адрес гр. Петрич, ул. „***“ № 12, да заплатят на С. А. Ш. - П., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Петрич, ул. „***“ № 7, сумата от 2 075 (две хиляди седемдесет и пет) лева - сторени разноски по гр.дело № 719/2023 година по описа на Районен съд – Петрич.

Съдът, като обсъди доводите във въззивните жалби, относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, е мотивиран да стори следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното реешние е валидно и допустимо.

Пред районния съд е бил предявен ревандикационен иск по смисъла на чл.108 от Закона за собствеността от ищцата С. Ш. – П. против съпрузите И. и М. П.и по отношение принадлежност на правото на собственост относно имот, представляващ: Поземлен имот с предназначение нива, целия с площ от 2.996 дка /два декара деветстотин деветдесет и шест 2 квадратни метра/, четвърта категория, находящ се в местността „Мерата-Кумли“, представляващ имот № 234018 /двеста тридесет и четири хиляди и осемнадесет/ по картата на землището на гр. Петрич, с ЕКАТТЕ 56126, при граници /съседи/ по скица: имот № 234014 - нива на Н.Н.Ч., имот № 234030 - нива на Д.Н.Ч., имот № 234019 - нива насл. на И.

Д. К., имот № 234025 - нива насл. на Х.В.М., имот № 234026 - нива насл. на К. И.ов С., имот № 234017 - нива насл. на И. М.Ш., който имот по сега действащата кадастрална карта на гр.

Петрич, представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест, точка, двеста тридесет и четири, точка, осемнадесет/, находящ се в гр. Петрич, общ. Петрич, обл. Благоевград, по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Петрич, одобрени със Заповед № РД-18-70 от 14.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Петрич, местност „МЕРАТА-КУМЛИ“, площ:

2997,00 кв.м. /две хиляди деветстотин деветдесет и седем квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 4/четвърта/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 234018, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***.

Ищцата е посочила като придобивно основание, на което основава претенцията си – извършена в нейна полза разпоредителна сделка – дарение, обективирано в Нотариален акт за дарение па недвижими имоти № 014, том I, рег.№ 493, дело № 016/27.01.2011 година на К.Т. - нотариус с район па действие, района па Районен съд-Петрич, вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 510, вписан в Служба по вписванията-гр.Петрич с вх.рег.№ 78 от 27.01.2011 година, акт № 44, том 1, дело № 40/2011 година.

От съдържанието на сочения от въззиваемата ищца нотариален акт е видно,че дарител е майката на ищцата – Е. Ш.. Установява се, че последната и придобила собствеността, с която се разпоредила с дарствената сделка в полза на дъщеря си на основание – реституция – така влязло в сила на решение по поземления орган – лист 13 от делото на районния съд – Решение № 357/28.1.2000 година на ПК – Петрич, влязло в сила на 15.2.2000 година, ведно със скица към същото – лист 25 от делото на районния съд – Скица № 745/16.2.2000 година.

Не се спори и се доказва, че ищцата не е обработвала имота след дарствената сделка.

За същия имот се установява по безспорен начин, че е бил включен в масив за ползване по смисъла на чл.37в от ЗСПЗЗ в землището на град Петрич.

Доказва се от заключението на вещото лице,по допуснатата и назначена от районния съд съдебно – техническа експертиза, което е съответно на допуснатите и приети писмени доказателства, както и не противоречи на събраните гласни доказателства, че в периода от 2006 година до края на изследвания период 2021 година спората нива е включена във физически блок с начин на трайно ползване, различно през отделните години – 2006 година „Храсти и затревени територии“, през 2011 година - с начин на трайно ползване „Обработваеми земи“, през 2013 година - с начин на трайно ползване - „Обработваеми земи“, през 2017 година – с начин на трайно ползване - „Обработваеми земи“, през 2021 година – с начин на трайно ползване - „Обработваеми земи“, като се установява, че целият имот е част от по-голяма нива.

Съдът приема за доказано, че спорният имот е бил обработван, като е засяван с жито, както сочи вещото лице и разпитаните свидетели водени от въззиваемите пред районния съд, като в отделни периоди, не е бил обработван с цел рекултивация на почвата.

Въззиваемите – ответници оспорват собствеността, като твърдят, че са завладели имота и на оригинерно основание – твърдят, че са осъществили трайно, явно и необезпокоявано владение върху имота в продължение на повече от десет години. Пред районният съд и се поддържа като твърдение във въззивната жалба, въззиваемите ответници сочат, че в периода от 2008 година са започнали да обработват имота, като са го засявали с жито, а въззивницата ищца е изгубила правото си на собственост, като не е полагала грижи за имота в 3 продължение на повече от 15 години.

Водените пред районният съд свидетели на страната на ответниците въззиваеми сочат в показанията си твърдяното във въззивната жалба. Така св. П. сочи, че през 2010 година ответниците са започнали да обработват имота, като са почистили част от него, каквито констатации се съдържат и в заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза и видно от ортографския снимков материал.

В показанията и на св.Ц. се сочи и се приема за доказано, че в периода от 2010 година до 2021 година, включително, именно И. и М. П.и обработват имота, който се оре, засява и почиства. И тези показания са непротиворечиви на заключението по съдебно – техническата експертиза.

Следва да се посочи, че показанията на разпитаните на страната на ищцата свидетели пред районния съд сочат в показанията си и съдът приема за доказано, че същите не са посещавали имота често в процесния период, и не са виждали имотът да се обработва и от кого. В частта, с която св.Г., св.К. и св.Ш., сочат, че не изясняват в показанията си как и кой е обработвал имота. Така св.Г. сочи, че нивата е стояла необработвана, защото ищцата въззиваема била ангажирана с отглеждането на децата си. Св.К. сочи в показанията си, че след 2011 година не е ходила на нивата, а сега наскоро като е ходила всичко било изорано. За показанията на св.Ш., сестра на въззиваемата ищца съдът като съобрази чл.172 от ГПК, приема, че следва да даде вяра на същите. Св.Ш. сочи, че последно е ходила на нивата 2011 2012 година и че я е обработвала. В нейните показания се твърди, че нивата не е била засаждана, което противоречи на изводите на вещото лице по съдебно – техническата експертиза и в тази част съдът не приема показанията й за достоверни.