Решение № 3108 от 08.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3108 гр. София, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20261100501119 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 6024/04.04.2025 г. , постановено по гр.д. № 7575/2023 г. на СРС, ГО, 143 състав, е признато за установено в отношенията между „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046 и „ЕВРОФОНД АДВАЙЗЪРС“ ЕООД, ЕИК 175357280, че „ЕВРОФОНД АДВАЙЗЪРС“ ЕООД, ЕИК 175357280 дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046 сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 23.06.2020 година по ч.гр.дело № 19848/2020година по описа на Софийски районен съд: сумата от 254,06 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 1.11.2019г. – 30.4.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението пред заповедния съд – 5.4.2022 година до окончателното изплащане на сумата, и сумата от 27,38 лв. представляваща сума за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.5.2019г. до м.9.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението пред заповедния съд – 5.4.2022 година до окончателното изплащане на сумата, които суми се отнасят за отопляем имот с административен адрес – град София 1797, обл. София, общ. Студентски, ж.к.“******** аб.№ ********.

С решението са отхвърлени предявените установителни искови за сумата от 38,78лв. - законна лихва за забава, дължима за периода от 1

31.12.2019г. до 28.3.2022г. върху главницата, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.11.2019 г. до м.4.2021 г. и за сумата от 6,05 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 1.7.2019г. до 28.3.2022., дължима върху главницата за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия.

Срещу решението в частта, в която предявените искове са уважени, е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство „ЕВРОФОНД АДВАЙЗЪРС“ ЕООД, ЕИК 175357280. Въззивникът сочи, че е начислена топлинна енергия само за сградна инсталация, което изключвало реалното доставяне на топлинна енергия. Твърди, че доколкото искът е за неоснователно обогатяване, то нормата на чл.153,ал.6 ЗЕ няма как да намери приложение. Относно иска за заплащане стойността на извършена услуга дялово разпределение се сочи, че етажната собственост имала сключен договор с ищеца, но нормата на 22,ал.2 от ОУ в случая е неприложима. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявенияте искове да бъдат отхвърлени.

Въззиваемият „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД оспорва подадената въззивна жалба. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на сторените по делото разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство 2 и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за енергетиката. Нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно § 1, т. 33а (изм. ДВ, бр. 66/26.07.2013 г.) от ДР на ЗЕ, "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

От така цитираните разпоредби следва изводът, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо да се сключи писмен договор, който да обвързва страните и да регламентира правата и задълженията им по правоотношението за продажба на топлинна енергия, какъвто в случая не се твърди да е бил сключен между страните за процесния период. Съдът намира, че в случая не е налице облигационно правоотношение между страните с предмет продажба на топлинна енергия съгласно сключен между страните писмен договор за процесния имот апартамент № 3, находящ се в гр.София, ж.к. „********.

От представения пред първоинстанционния съд нотариален акт №120, том 3, рег. № 22489 по дело №499 от 2008г. е видно, че ответникът е закупил процесния недвижим имот преди исковия период. По делото няма доказателства ответникът да се е разпореждал с правото на собственост върху имота, поради което и въззивният съд приема, че същият е бил собственик на имота през процесния период. Доколкото ответникът е бил собственик на процесния имот през исковия период и като такъв е разполагал с правомощието да ползва имота, формалната житейска логика налага извод, че ответникът или лица, на които същият е предоставил ползването на имота, е потребявал доставяното количество топлинна енергия през исковия период, с което се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Действително, общите условия на ищеца не обвързват ответника, но при предявен иск за неоснователно обогатяване същият следва да докаже единствено реална доставка на услугата, което се установява по безспорен начин от изготвената СТЕ. Фактът, че ответникът като собственик на имот за небитови нужди, потребява топлинна енергия без да сключи договор с ищеца, го освобождава от договорна връзка с „Топлофикация София” ЕАД, но не и от задължението да заплати реално консумираната топлинна енергия при предявен иск по чл.59,ал.1 ЗЗД. Доколкото единствен доставчик на топлинна енергия в гр.

София е „Топлофикация София” ЕАД, съдът намира, че ответникът се е обогатил със сумата, която би следвало да заплати, ако енергията му беше доставена въз основа на договорно правоотношение с ищеца. Изготвената СТЕ установява, че начислените суми за процесния период са в съответствие с действащите към процесния период нормативни актове – Наредба № Е-РД5 от 12.03.2020 г.за топлоснабдяването. Фактът, че топлоенергия е начислявана 3 само за сградна инсталация, не води до неоснователност на иска –обективно апартаментът се е затоплял посредством отдадената от сградната инсталация топлоенергия. Изготвената СТЕ установява, че ищецът е извършвал услугата дялово разпределение, с оглед на което и същият има право да получи стойността на услугата, доколкото ответникът се е обогатил с нейния размер, който в случая е 27,38 лв.

Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК, решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

По разноските:

За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата страна в размер от 100 евро за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 6024/04.04.2025 г. , постановено по гр.д.

№ 7575/2023 г. на СРС, ГО, 143 състав, в частта, в която е признато за установено в отношенията между „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046 и „ЕВРОФОНД АДВАЙЗЪРС“ ЕООД, ЕИК 175357280, че „ЕВРОФОНД АДВАЙЗЪРС“ ЕООД, ЕИК 175357280 дължи на

„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046 сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, от 23.06.2020 година по ч.гр.дело № 19848/2020 година по описа на Софийски районен съд: сумата от 254,06 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 1.11.2019г. – 30.4.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението пред заповедния съд – 5.4.2022 година до окончателното изплащане на сумата, и сумата от 27,38 лв. - представляваща сума за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.5.2019г. до м.9.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението пред заповедния съд – 5.4.2022 година до окончателното изплащане на сумата, които суми се отнасят за отопляем имот с административен адрес – град София 1797, обл. София, общ. Студентски, ж.к.“******** аб.№ ********.

В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.

ОСЪЖДА „ЕВРОФОНД АДВАЙЗЪРС“ ЕООД, ЕИК 175357280, да 4 заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, разноски за въззивното производство в размер от 100 евро.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5