Решение № 11960 от 21.10.2026, Административен съд - Пловдив

Съд: Административен съд - Пловдив
Дело: Административно дело 1411/2026
Вид: Решение № 11960
Подписан: 21.10.2026
Състав: Дани Каназирева

Цитирани разпоредби

чл. 142, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
чл. 146, т. 4 и т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
чл. 146, т. 4 и т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
чл. 171, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
чл. 185 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
чл. 5, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
чл. 60, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
чл. 17, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
чл. 20 · Закон за здравното осигуряване
чл. 20, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Закон за здравното осигуряване
чл. 20, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Закон за здравното осигуряване
чл. 45, ал. 16 · Закон за здравното осигуряване
чл. 15, ал. 3 · Закон за нормативните актове
чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
чл. 45, ал. 9 · Закон за хората с увреждания
чл. 73, ал. 1 · Закон за хората с увреждания
чл. 88 · Закон за хората с увреждания
чл. 88, ал. 1 · Закон за хората с увреждания
чл. 89, ал. 8 · Закон за хората с увреждания
чл. 91 · Закон за хората с увреждания
чл. 91, ал. 1 · Закон за хората с увреждания
чл. 91, ал. 4 · Закон за хората с увреждания
чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
чл. 42, т. 8 · Правилник за устройството и дейността на НЗОК

РЕШЕНИЕ

№ 11960

Пловдив, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXX Състав, в съдебно заседание на пети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДАНИ КАНАЗИРЕВА

При секретар РУМЯНА АГАЛАРЕВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИ КАНАЗИРЕВА административно дело № 20267180701411 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 44, ал. 9 от Наредба № 10 от 24.03.2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от Националната здравноосигурителна каса на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели и на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, договаряне на отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК.

Делото е образувано по жалба на „Лайф Съпорт Медикал“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 6, ап. 17, представлявано от управителя Н. В. В., подадена чрез адвокат Е. А. от Софийската адвокатска колегия, с адрес на кантората [населено място], [улица], ет. 3, против Заповед № РД-20-26-2/12.03.2026 г., издадена от директора на Районната здравноосигурителна каса - Хасково.

С оспорената заповед, постановена по подадено от дружеството Заявление с вх. № 28-00-26-2/26.02.2026 г., е отказано сключването на договор между РЗОК - Хасково и „Лайф Съпорт Медикал“ ЕООД за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, включително за извършване на дейности по тяхното изработване и ремонт, заплащани от НЗОК. Като правно основание за постановяване на отказа административният орган е посочил чл. 20, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за здравното осигуряване, чл. 42, т. 8 от Правилника за устройството и дейността на НЗОК и чл. 44, ал. 1, т. 4 от Наредба № 10 от 24.03.2009 г.

Отказът е мотивиран с приетото от административния орган обстоятелство, че спрямо „Лайф Съпорт Медикал“ ЕООД са наложени и влезли в сила санкции „прекратяване на договор“ по предходни договорни правоотношения с НЗОК, като до датата на подаване на заявлението не е изтекъл предвиденият в чл. 44, ал. 1, т. 4 от Наредба № 10 от 2009 г. тригодишен период. В административния акт е възпроизведена информацията, съдържаща се в писмата на управителя на НЗОК, относно санкция по Договор № 165475/30.06.2022 г. с РЗОК - Пловдив, за която е посочена дата на влизане в сила 13.05.2024 г., както и относно санкция по Договор № 151396/05.06.2024 г. с РЗОК - Плевен, за която е посочена дата на влизане в сила 09.12.2025 г. От представените в съдебното производство първични доказателства се установява, че относимите санкционни актове са Заповед № РД-09-156/13.05.2024 г. на директора на РЗОК - Пловдив и Заповед № РД-09-91/29.08.2024 г. на директора на РЗОК - Плевен, поправена със Заповед № РД-09-102/19.09.2024 г.

В жалбата се поддържа, че оспорената заповед е нищожна, а при условията на евентуалност - незаконосъобразна поради допуснати нарушения на изискванията за компетентност, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона.

На първо място жалбоподателят оспорва материалната компетентност на директора на РЗОК - Хасково да постанови отказ за сключване на процесния договор. Излагат се съображения, че посочените в заповедта разпоредби на чл. 20, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за здравното осигуряване не уреждат правомощия на директора на районната здравноосигурителна каса във връзка със сключването или отказа от сключване на договори за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия на хората с увреждания.

Според жалбоподателя договорите по чл. 45, ал. 16 от Закона за здравното осигуряване имат различен предмет от договорите с изпълнителите на медицинска помощ и с притежателите на разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека. Поради това поддържа, че правомощията на директора на РЗОК относно последните не могат да бъдат разпростирани по аналогия върху договорите за предоставяне и ремонт на ПСПСМИ.

Излага се, че съгласно принципа на законност административните органи могат да действат единствено в рамките на правомощията, които са им изрично предоставени със закон. В тази връзка се сочи, че липсата на конкретна законова разпоредба, която да оправомощава директора на РЗОК да сключва и съответно да отказва сключването на договори по чл. 45, ал. 16 от Закона за здравното осигуряване, обуславя нищожност на издадения административен акт поради липса на материална компетентност.

Жалбоподателят поддържа още, че договорите с изпълнителите на медицинска помощ и договорите с търговците на дребно с лекарствени продукти са договори, свързани с предоставянето на дейности и продукти в обхвата на задължителното здравно осигуряване, докато предоставянето на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия на хората с увреждания представлява различна по своя характер дейност, насочена към задоволяване на индивидуалните потребности на хората с увреждания.

Позовава се на чл. 73, ал. 1 от Закона за хората с увреждания, според който хората с увреждания имат право на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, определени индивидуално с медицински документ, издаден от лекарска консултативна комисия, териториална експертна лекарска комисия или Националната експертна лекарска комисия, съобразно конкретните им функционални потребности. Според жалбоподателя тази помощ има характер на целева подкрепа за хората с увреждания и не представлява медицинска помощ или дейност, попадаща в основния пакет на задължителното здравно осигуряване.

Оспорва се и възможността компетентност за постановяване на процесния отказ да бъде изведена от общото правомощие на директора по чл. 20, ал. 1, т. 2 ЗЗО да организира и ръководи дейността на РЗОК.

Жалбоподателят излага възражения и срещу позоваването в заповедта на чл. 42, т. 8 от Правилника за устройството и дейността на НЗОК. Поддържа се, че подзаконов нормативен акт не може да създава материална компетентност на административен орган, когато такава не е предвидена в закон, нито чрез правилника може да бъде разширен предметният обхват на правомощията, предоставени с чл. 20 от Закона за здравното осигуряване.

На следващо място се оспорва приложението на чл. 44, ал. 1, т. 4 от Наредба № 10 от 2009 г. Поддържа се, че тази разпоредба не може сама по себе си да обоснове компетентност на директора на РЗОК, тъй като урежда материална предпоставка за сключване на договор, но не определя органа, който е оправомощен да постанови отказ.

Жалбоподателят счита, че административният орган неправилно е приел, че наличието на предходни санкции „прекратяване на договор“ автоматично препятства сключването на нов договор с дружеството. Излагат се доводи относно характера, предмета и действието на предходните санкционни актове, както и относно момента, от който следва да се преценява действието на ограничението по чл. 44, ал. 1, т. 4 от Наредба № 10 от 2009 г.

Твърди се, че не е допустимо неблагоприятните последици от предходни санкционни производства да бъдат разширявани извън изрично предвиденото от закона и подзаконовата нормативна уредба. Според жалбоподателя прилагането на тригодишната забрана следва да бъде извършено при стриктно тълкуване на всички нейни предпоставки, включително вида на санкцията, договора, по който е наложена, момента на влизането ѝ в сила и относимостта ѝ към заявения нов договор.

Жалбоподателят оспорва възможността предходните прекратявания на договори да обосноват процесния отказ, като излага доводи за пороци на санкционните актове и за недопустимо разширяване на техните последици. В писмената защита изрично поддържа и нищожност на предходните санкционни заповеди поради липса на компетентност на издалите ги органи.

Жалбоподателят поддържа, че заповедта е постановена и в несъответствие с целта на закона, тъй като чрез нея се препятства участието на дружеството в предоставянето на помощни средства и медицински изделия на хората с увреждания, без да е извършена конкретна преценка дали отказът е необходим и съразмерен спрямо преследваната от нормативната уредба цел.

С оглед на изложеното се иска прогласяване на нищожността на Заповед № РД-20-26-2/12.03.2026 г., а при условията на евентуалност - нейната отмяна като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ответникът - директорът на Районната здравноосигурителна каса - Хасково, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Т. С. Т.-А., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана.

Поддържа се, че Заповед № РД-20-26-2/12.03.2026 г. е издадена от компетентен административен орган, в рамките на предоставените му правомощия, в предвидената от закона писмена форма и при спазване на приложимите административнопроизводствени и материалноправни разпоредби.

Ответникът сочи, че производството е образувано по Заявление с вх. № 28-00-26-2/26.02.2026 г., подадено от управителя на „Лайф Съпорт Медикал“ ЕООД за сключване на договор по чл. 45, ал. 16 от Закона за здравното осигуряване за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, включително за извършване на дейности по тяхното изработване и ремонт, заплащани или доплащани от НЗОК.

Излага се, че заявлението е разгледано на заседание на комисия, проведено на 12.03.2026 г., резултатите от което са обективирани в Протокол № РД-28-26-88/12.03.2026 г. Комисията е извършила проверка на представените от кандидата документи, както и на данните в регистъра по чл. 88, ал. 1 от Закона за хората с увреждания, и е приела, че кандидатът не отговаря на изискванията на Указание № РД-16-00-15/17.02.2026 г. на управителя на НЗОК и на чл. 44 от Наредба № 10 от 2009 г.

Ответникът се позовава на писма на управителя на НЗОК с изх. № 20-00-455/27.11.2025 г. и изх. № 20-00-455#1/18.12.2025 г., съдържащи информация за наложени на дружеството санкции „прекратяване на договор“ по Договор № 165475/30.06.2022 г. с РЗОК - Пловдив и по Договор № 151396/05.06.2024 г. с РЗОК - Плевен. Поддържа, че санкциите са влезли в сила съответно на 13.05.2024 г. и на 09.12.2025 г., поради което към подаването на заявлението не е изтекъл тригодишният период по чл. 44, ал. 1, т. 4 от Наредба № 10 от 2009 г.

Според административния орган от посочените обстоятелства следва, че към 26.02.2026 г. - датата на подаване на заявлението, спрямо дружеството са налице влезли в сила санкции „прекратяване на договор“, постановени в рамките на предходните три години. Поради това не е изпълнено изискването на чл. 44, ал. 1, т. 4 от Наредба № 10 от 2009 г. кандидатът да не е санкциониран с влязла в сила заповед за прекратяване на договор по време на действието на предходни договори през последните три години преди датата на подаване на заявлението.

Ответникът се позовава и на раздел II, т. 9 от Указание № РД-16-00-15/17.02.2026 г. на управителя на НЗОК за сключване и администриране на договорите за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия и ремонтни дейности, заплащани от НЗОК. Съгласно посоченото указание, когато се установи наличие на влязла в сила санкция „прекратяване на договор“ по време на действието на предходни договори през последните три години преди датата на подаване на заявлението, директорът на съответната РЗОК отказва сключването на индивидуален договор.

Поддържа се, че директорът на РЗОК - Хасково е материално и териториално компетентен да се произнесе по заявлението, тъй като договорите се сключват с районната здравноосигурителна каса, пред която е подадено заявлението, а правомощието на директора произтича от Закона за здравното осигуряване, Правилника за устройството и дейността на НЗОК, Наредба № 10 от 2009 г. и указанията на управителя на НЗОК.

В заключение ответникът счита, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, а отказът е постановен при наличие на обвързана компетентност, след като е установено неизпълнение на задължително нормативно условие за сключване на договора. Иска се жалбата да бъде отхвърлена и в полза на РЗОК - Хасково да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.