Присъда № 116 от 15.05.2024, Районен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда № 116, постановена на 15.05.2024 г. по НОХД № 1471 по описа на Районен съд – Варна за 2023 г.

Производството по НОХД № 1471 по описа на Районен съд – Варна за 2023 г. е образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от Варненската районна прокуратура по досъдебно производство № 755 по описа за 2021 г. на ОД на МВР гр. Варна срещу обвиняемия В. Г. В., с ЕГН: **********, с адрес: ***.

Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на подс. В. за това, че на 04.07.2021 г. в гр. Варна, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил чрез сила – чрез нанасяне на побой, Т. М. Н. да извърши нещо, противно на волята му – да му предаде владението на свои вещи – 1 бр. гривна и л.а. марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“ с рег. № В 9687 ВС и с това му причинил имотна вреда, равняваща се на стойността на тези вещи, а именно общата сума от 2276 лева – престъпление по чл. 214, ал. 1 от НК.

С протоколно определение от 20.09.2023 г., постановено по НОХД № 1471 по описа на Районен съд – Варна за 2023 г., е бил приет за съвместно разглеждане в съдебното производство граждански иск, предявен от Т. М. Н. против подс. В. Г. В. за заплащане на сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени в резултат на евентуално извършеното деяние неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от момента на настъпване на увреждането 04.07.2021 г. до окончателното й изплащане.

В хода на съдебните прения по време на проведеното на 15.05.2024 г. открито съдебно заседание по НОХД № 1471 по описа на Районен съд – Варна за 2023 г., представителят на Варненската районна прокуратура изцяло поддържа възведеното обвинение срещу подс. В., намирайки, че обективната и субективна съставомерност на деянието се доказват от показанията на всички разпитани в хода на съдебното следствие свидетели, от заключението на изготвената съдебно – медицинска експертиза, както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени материали. Представителят на държавното обвинение признава, че са налице някои колебания в свидетелските показания, но счита, че те не са толкова съществени, доколкото категорично е установено, че именно подс. В. е инициирал среща вечерта на 04.07.2021 г. с частния обвинител и граждански ищец Н., по време на която е упражнил физическо насилие спрямо него, за да го принуди да му даде като залог собствения си лек 1 автомобил марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“ с рег. № В 9687 ВС до окончателното заплащане на дължимата сума по отношение ремонтните дейности по превозното средство. Обстоятелството, че между подс. В. и частния обвинител и граждански ищец Н. е съществувал гражданскоправен спор, според представителя на Прокуратурата следва да се цени като смекчаващо отговорността обстоятелство, но този факт не представлява основание да се оневини подсъдимия за неговото престъпно деяние. Поради гореизложените съображения, представителят на Варненската районна прокуратура пледира за постановяване на осъдителна спрямо подсъдимия присъда, като предлага да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение да бъде отложено по реда и на основание чл. 66, ал. 1 от НК с тригодишен изпитателен срок, както и да му бъде наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.

В хода на съдебните прения по време на проведеното на 15.05.2024 г. открито съдебно заседание по НОХД № 1471 по описа на Районен съд – Варна за 2023 г., повереникът на частния обвинител и граждански ищец Т. М. Н. – адв. Т. П. от АК – Варна се солидаризира с позицията на държавното обвинение за доказаност на престъпното деяние, акцентирайки в своята пледоария, че е установено упражняването на принуда от страна на подсъдимия спрямо нейния подзащитен, както и е установена самата цел на подсъдимия, а именно да набави за себе си имотна облага. Адв. П. обръща внимание на съда върху агресивното поведение на подс. В. спрямо нейния подзащитен във времето, предхождащо изпълнителното деяние, изразяващо се във вербални заплахи и закани, като счита, че цялото това поведение е предизвикало негативни преживявания у частния обвинител и граждански ищец, изразяващи се в болки, страдания и страх, които следва да бъдат обезщетени от подсъдимия, като бъде уважен в цялост предявения срещу него граждански иск. Поради гореизложените съображения, адв. П. моли да бъде постановена осъдителна спрямо подс. В. присъда и да бъде уважен в цялост предявения от нейния подзащитен граждански иск.

В хода на съдебните прения по време на проведеното на 15.05.2024 г. открито съдебно заседание по НОХД № 1471 по описа на Районен съд – Варна за 2023 г., упълномощеният защитник на подс. В. – адв. С. И. от АК – Варна моли за постановяване на оправдателна спрямо неговия подзащитен присъда, като мотивира това свое искане с два основни аргумента, а именно според адв.

2

И. са допуснати в хода на разследването по досъдебното производство особено тежки процесуални нарушения, които са опорочили значително процеса по събиране на годни доказателства, както и, че липсват каквито и да е било доказателства за обективната съставомерност на деянието, за което е повдигнато обвинение на неговия подзащитен. В своята пледоария адв. И. конкретно посочва допуснатите от разследващите органи процесуални нарушения, изразяващи се в липса на възлагателни писма, които да оправомощават полицейски служители от Трето РУ към ОД на МВР гр. Варна да извършват разпити на свидетели, липса на първо действие по разследването, с което да започне законосъобразно самото наказателно производство, наличие на няколко разпита на частния обвинител и граждански ищец в кориците на досъдебното производство, които са с идентично съдържание, но единият разпит е без каквито и да е подписи от страна на свидетеля, удостоверяващи проведеното процесуално – следствено действие и автентичността на неговия разпит. Защитникът на подсъдимия признава, че физическо съприкосновение между неговия подзащитен и частния обвинител и граждански ищец Н. действително е имало, но тези действия на подс. В. не осъществяват състава на престъплението по чл. 214, ал. 1 от НК, за което е възведеното обвинение. Поради гореизложените съображения, адв. С. И. моли за постановяване на оправдателна присъда спрямо неговия подзащитен и респ. моли да бъде отхвърлен изцяло предявения срещу подсъдимия граждански иск.

Подс. В. Г. В. се присъединява към позицията на своя упълномощен защитник, като заявява, че не той е започнал физическото съприкосновение с частния обвинител и граждански ищец Н..

В предоставената му на основание чл. 297, ал. 1 от НПК възможност да изрази своята последна дума пред съда, подс. В. Г. В. моли да бъде оневинен по повдигнатото срещу него обвинение, категорично заявявайки, че не е принуждавал частния обвинител и граждански ищец Н. да извършва каквато и да е било.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

Частният обвинител и граждански ищец Т. М. Н. притежавал собствеността върху л.а. марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“ с рег. № В 9687 ВС.

3

На 07.04.2021 г. частният обвинител и граждански ищец Н. закарал превозното средство до автосервиз, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, стопанисван от подс. В. Г. В., като се договорил с подс. В. последният да извърши определени ремонтни дейности по автомобила срещу определено парично възнаграждение.

След няколко дни частният обвинител и граждански ищец Н. взел автомобила си от автосервиза, като заплатил на подс. В. част от цената на извършената услуга, а именно платил му сума в размер на 300 лева, като двамата се договорили остатъка от цената в размер на 700 лева частният обвинител и граждански ищец да заплати по – късно.

Още същият ден след вземането на автомобила от автосервиза, частният обвинител и граждански ищец Н. установил, че катализатора на автомобила липсва, като се усъмнил, че вещта е била взета неправомерно именно от подс.

В. по време на престоя на превозното средство в автосервиза.

Частният обвинител и граждански ищец Н. позвънил по телефона на подс. В., търсейки му сметка къде се намира липсващия от автомобила катализатор, но подсъдимият категорично отрекъл да е вземал катализатора.

Частният обвинител и граждански ищец Н. взел решение да не заплаща сумата от 700 лева на подс. В., тъй като бил на мнение, че именно подсъдимият неправомерно му е взел катализатора.

Междувременно подс. В. започнал да си търси обещаното възнаграждение от частния обвинител и граждански ищец, като няколко пъти му изпращал съобщения чрез приложението „Вайбър“/“Viber”, подканяйки частния обвинител и граждански ищец да заплати сумата от 700 лева – остатък от цената на автосервизните услуги по неговия автомобил, но частният обвинител и граждански ищец така и не погасявал своето задължение.

Същевременно през лятото на 2021 г. частният обвинител и граждански ищец Т. М. Н. публикувал обява в социалната мрежа „Фейсбук“, с която обявил за продажба своя лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“ с рег. № В 9687 ВС.

Подс. В. Г. В. видял обявата за продажба на автомобила, като се обърнал с молба към св. В. И. Й., с когото се намирали в приятелски отношения, св. Й. да се свърже с частния обвинител и граждански ищец Н. под претекст, че св.

4

Й. е заинтересуван от обявата за продажбата на автомобила, като двамата си уговорят среща.

Подс. В. споделил на св. Й., че възнамерява да се появи по време на тази среща на св. Й. и частния обвинител и граждански ищец Н., за да поговори с Н. за погасяване на задължението му.

Св. Й. се съгласил да помогне на подс. В. и вечерта на 04.07.2021 г. си уговорил среща с частния обвинител и граждански ищец Н., като двамата се уговорили да се срещнат на паркинга, прилежащ към заведение „Магнолия“, находящо се в ж.к. „Владислав Варненчик“.

Към 21:30 часа на 04.07.2021 г. частният обвинител и граждански ищец Н. отишъл с автомобила си марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“ с рег. № В 9687 ВС на паркинга, прилежащ към заведението „Магнолия“, където го очаквал св. Й..

Св. Й. проявил интерес към покупка на превозното средство, като св. Й. се качил на шофьорското място, а частния обвинител и граждански ищец Н. седнал на предната дясна седалка в автомобила, като св. Й. привел автомобила в движение по уличната мрежа на ж.к. „Владислав Варненчик“.

След няколко минути св. Й. спрял автомобила на паркинг в непосредствена близост до жилищен блок № 307 в ж.к. „Владислав Варненчик“, като непосредствено зад автомобила марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“ с рег. № В 9687 ВС спрял автомобил, от който слезли подс. В. и св.

Д. Х. С..

Подс. В. се приближил към автомобила марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“ с рег. № В 9687 ВС, от който същевременно слязъл частния обвинител и граждански ищец Н., като двамата си разменили удари помежду си.

Частния обвинител и граждански ищец Н. предложил на подс. В. да вземе като залог автомобила му, докато си изплати задължението към него, но подс. В. не отговорил на предложението му.

Същевременно св. Д. Х. С. разпоредил на частния обвинител и граждански ищец Н. да му даде гривната си, при което частният обвинител и граждански ищец Н. смъкнал гривната от ръката си и я предоставил на св. С., след което частният обвинител и граждански ищец тръгнал да бяга в междублоковото пространство на ж.к. „Владислав Варненчик“.

5

Подс. В. започнал да гони частния обвинител и граждански ищец Н., като същевременно св. Х. Х. М. пресрещнал с автомобила си частния обвинител и граждански ищец Н. и му казал да се успокои и да спре да бяга, като го поканил с автомобила си.

Непосредствено след качването на частния обвинител и граждански ищец Н. в автомобила, в него се качил и подс. В., като двамата се уговорили паричното задължение в размер на 700 лева към подсъдимия да бъде погасено в рамките на няколко дни от страна на частния обвинител и граждански ищец.

След това св. М. оставил частния обвинител и граждански ищец Н. е близост до пазара в ж.к. „Владислав Варненчик“, където Н. се срещнал със своя братовчед св. Ж. Д. Д., който работел като охранител на търговски обект По отношение доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното: