Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 241 от 14.03.2024, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 4283/2023
Вид
Решение № 241
Подписан
14.03.2024
Състав
МАРИЯ СТАНЧЕВА ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Перник, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20231720104283 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени от ищеца „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД, ЕИК 203037835, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петров Казанджията“ № 4, вх. А, ет. 5 срещу ответника В. А. Я., ЕГН **** с адрес гр. **** искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата от 143,00 лева, представляваща главница по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г. във връзка със сключен с „А1 България“ ЕАД Договор за продажба на изплащане № 501819172 от ****- г. с предмет Handest Huawei Y5 2018 Blu+PH TTEC cl, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 27,61 лева – мораторна лихва за забава периода от 21.12.2020 г. до 15.11.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 58/16.01.2023 г. по ч.гр.д. № 6265/2023 г. по описа на Районен съд – Перник срещу ответника и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД, ЕИК 204569830. По отношение на солидарния длъжник „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД заповедта за изпълнение е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист.

И щ е ц ъ т „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД твърди, че между „А1 България“ ЕАД /с предишно фирмено наименование „Мобилтел“ ЕАД/, ЕИК 1314468980 и ответника на ****- г. е сключен Договор за продажба на изплащане № 501819172, с който ответникът е закупил от мобилния оператор устройство Handest Huawei Y5 2018 Blu+PH TTEC cl със сериен № ***** 1 срещу цена, платима на месечни вноски. Купувачът не е изпълнил задължението си да заплати сумата от 143,00 лева, представляваща цена на закупената вещ. Ищецът сочи, че между него и „А1 България“ ЕАД на 07.11.2014 г. е сключен договор за поръчителство, като по силата на т. 3 от същия, той се е задължил да отговаря за задълженията на абонати, произтичащи от договор за продажба на изплащане. Сочи, че поради липса на доброволно плащане от абоната и покана от кредитора, той на 21.12.2020 г. той е изплатил на мобилния оператор сумата от 143,00 лева. За извършеното плащане е изпратил уведомление до ответника. Твърди, че на 28.07.2022 г. е сключил договор с „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“, ЕИК 204569830, по силата на който последният е встъпил в дълга на ответника към ищеца и не е погасил доброволно задължението си. Моли съда да уважи предявените искове и претендира присъждане на разноски.

Ответникът В. А. Я., редовно уведомен, не подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.

Подаденото от ответника В. А. Я. в заповедното производство възражение по чл. 414 ГПК е бланкетно.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За основателност на претенцията в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на валиден договор за покупко-продажба на изплащане между мобилния оператор и ответника и вида и размера на задължението на ответника, наличието на договор за поръчителство, сключен между него и продавача, изпълнението на задължението на ответника по договора за продажба, за което е поръчителствал.

Всички юридически факти, включени във фактическите състави на вземанията, са безспорни между страните. За да достигне до този извод, съдът съобрази липсата на оспорване от страна на ответника относно наличието на облигационна връзка с А1 България ЕАД, което обстоятелство анализира във връзка с приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства.

От Договор за продажба на изплащане № 501819172/26.06.2019 г. , безспорно се установява наличието на облигационна връзка, по силата на която „А1 България“ ЕАД се е задължило да предостави на ответника устройство на изплащане Handest Huawei Y5 2018 Blu+PH TTEC cl със сериен № *****. Съгласно договора уговорената цена, която купувачът се задължил да заплати на разсрочено плащане е както следва: първоначална вноска 6,50 лв. и 23 месечни вноски от по 6,50 лв.

От Приемо-предавателен от 26.06.2019 г. се установява, че „А1 България“ АД е изпълнило задълженията си по договора, поради което в тежест на ответника е възникнало задължението за заплащане на покупкопродажната цена в сроковете и по начина, уговорени в договора. Ответникът не е изпълнил задължението си да заплати договорената продажна цена, като е направил само едно плащане в размер на 6,50 лв. В чл. 9.1.2 на договора 2 страните са уговорили право на продавача да обезпечи вземанията си по Договора за продажба на изплащане (когато купувачът е физическо лице, какъвто е настоящия случай) с поръчителство от трета страна. Купувачът не оспорва факта, че той е положил подписа си под договора за продажба на изплащане, нито оспорва, че някоя от клаузите в него не е уговорена индивидуално и че той не е бил съгласен с нея и е имал възражения, включително и по отношение на разпоредбата на т. 9.1.2.

На следващо място, от Договор от 07.11.2014 г., сключен между „Мобилтел“ ЕАД /към настоящия момент с фирмено наименование „А1 България“ ЕАД/ и „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД /към настоящия момент с фирмено наименование „Мъни Плюс Корп“ ЕАД/ се установява, че „Мобилтел“ ЕАД възлага, а ищецът приема и се задължава срещу възнаграждение да извършва следните дейности: а) извършване на Кредитен скоринг на Потребител с цел сключване на Договор за продажба на изплащане в зависимост от изготвената кредитна оценка и определения кредитен лимит и б) гарантиране чрез поръчителство на вземанията на „Мобилтел“ от Абонати по Договор за продажба на изплащане, сключен въз основа на Скоринг и одобрение от „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“, до размера на кредитния лимит. С Анекси от 08.10.2015 г., 15.03.2016 г., 12.12.2016 г., 30.11.2017 г., 05.06.2018 г., 01.10.2018 г., 08.08.2019 г. и 08.08.2020 г., срокът на договора е бил продължаван, като с последния анекс е продължен до 30.09.2020 г.

С Приемо-предавателен протокол № 286/10.03.2020 г. „А1 България“ ЕАД предава на „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД електронен и хартиен носител, съдържащ информация за - списък с Абонатите и размера на просрочените задължения, произтичащи от договори, гарантирани чрез поръчителство, между които фигурира ответника В. А. Я. със задължението си от 143,00 лв. по Договор за продажба на изплащане № 501819172/26.06.2019 г.

По делото е представено платежно нареждане № 692616/21.12.2020 г. за извършено от „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД в полза на „А1 България“ АД плащане по споразумение. Плащането се потвърждава от отразените в приемо-предавателен протокол № 330/28.01.2021 г. данни. Съгласно протокола, съставен на основание договора от 07.11.2014 г., служител на „А1 България“ АД предава на служител на „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД електронен и хартиен носител съдържащ информация за справка по т. 2.2.6 от договора, съдържаща списък с абонати, за които на 21.12.2020 г.

„Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД в качеството си на поръчител е изпълнил вместо тях задълженията им към „А1 Българи“" АД, произтичащи от договори за продажба на разсрочено плащане, между които на стр. 3 от Справката фигурира задължението на ответника В. А. Я. от 143,00 лв.

С уведомление за встъпване в дълг ищецът уведомява ответника, че считано от 21.12.2020 г. задълженията му към „A1 България“ ЕАД в размер на 143,00 лв. по Договор за продажба на изплащане № 501819172/26.06.2019 г. са прехвърлени от „А1 България“ ЕАД на „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД по силата на договор за поръчителство, като няма данни това уведомление да 3 е достигнало до адресата, което обстоятелство е ирелевантно, доколкото не се твърди изпълнение на задължението, преди уведомяването за направеното от поръчителя плащане.

Предвид гореизложеното, неизпълненото задължение на ответника е изпълнено от ищеца в качеството му на поръчител с извършеното на 21.12.2020 г. плащане и за същия е възникнало правото по чл. 146, ал. 1 ЗЗД да претендира заплатеното от длъжника. Съгласно трайно установената съдебна практика, фактът, че договорът за поръчителство е подписан преди договора, изпълнението на задълженията по който се обезпечават, не влияе върху действителността на първия, с оглед разпоредбата на чл. 138, ал. 2, изр.

2 ЗЗД, позволяваща обезпечаването на бъдещо задължение. При отсъствие на въведено от законодателя ограничение върху задълженията, подлежащи на обезпечаване с поръчителство, договорът за поръчителство може да предхожда по време сключването на главната сделка. Затова договорът за поръчителство е валиден и тогава, когато с него поръчителят се съгласява да отговаря за изпълнението на задължения на длъжника, които към момента на поръчителството все още не са възникнали. В този случай основните параметри, индивидуализиращи главния дълг, който поръчителите обезпечават, следва да са изрично посочени в сключената между последните и кредитора сделка, които при паричен дълг са неговият размер.

Ответникът, чиято е тежестта на доказване не твърди и не доказва, че е платил част или всички вноски от продажната цена, претендирани в настоящия процес. При така обсъдените доказателства съдът намира, че предявения от ищеца установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за главница е основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълния размер.

По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава. В тежест на ответника по този иск е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Съгласно чл. 143, ал. 1, изр. 2 ЗЗД поръчителят има право и на законна лихва върху заплатените суми от деня на плащането. С факта на самото плащане възниква регресно вземане в полза на поръчителя за платените суми, ведно със законната лихва върху тях. Видно от представеното от ищеца платежно нареждане, на 21.12.2020 г. поръчителят е платил дължимите суми, от която дата се е породило регресното му вземане, ведно със законна лихва.

Не се оспорва размера и периода на претендираната мораторна лихва, поради което искът по чл. 86 ЗЗД се явява основателен за пълните предявени размер и период.

В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в заповедното производство в размер на 25,00 лева – платена държавна такса в заповедното производство и 400,00 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение в 4 заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото производство в размер на 25,00 лева – платена държавна такса в исковото производство и 400,00 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство.

Воден от горното, настоящият състав на Районен съд - Перник РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл.

146, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД , че В. А. Я., ЕГН **** с адрес гр. **** ДЪЛЖИ НА „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД, ЕИК 203037835, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Рачо Петров Казанджията № 4, вх. А, ет. 5 сумата от 143,00 лева, представляваща главница по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г. във връзка със сключен с „А1 България“ ЕАД Договор за продажба на изплащане № 501819172 от ****- г. с предмет Handest Huawei Y5 2018 Blu+PH TTEC cl, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 27,61 лева – мораторна лихва за забава периода от 21.12.2020 г. до 15.11.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 58/16.01.2023 г. по ч.гр.д. № 6265/2023 г. по описа на Районен съд – Перник срещу ответника и солидарния длъжник „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД, ЕИК 204569830.