Определение № 168 от 11.03.2024, Районен съд - Пещера

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 168 гр. Пещера, 11.03.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. В. като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. В. Гражданско дело № 20245240100069 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Образувано е по искова молба на Е. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.

Пещера, ул. ***, чрез адв. М. М. от АК - Пловдив, против „Стик-Кредит“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл.

„Оборище“ № 13Б, с която се иска да бъде прогласен за нищожен Договор за кредит № 899997/05.11.2022 г., сключен между ищцата Е. В. Д. и ответника „Стик-Кредит“ АД, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22 от ЗПК. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че сключеният между ищцата и ответника Договор за кредит № 899997/05.11.2022 г. не е недействителен, се претендира прогласяване нищожността на клаузата на чл. 27, ал. 1 от Договор за кредит № 899997/05.11.2022 г., на основание чл. 26, ал. 1 предл. 3 от ЗЗД, чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗПК.

В исковата молба се твърди, че между ищцата Е. Д. и ответника „СтикКредит“ АД е сключен Договор за кредит № 899997/05.11.2022 г., по силата на който ответникът „Стик-Кредит“ АД е предоставил на ищцата Е. Д. паричен заем в размер на 1700,00 лв. при годишен лихвен процент (ГЛП) от 36,00 % и годишен процент на разходите (ГПР) от 42,58 %. Поддържа се, че при усвоена главница в размер на 1700,00 лв. кредитополучателят следва да заплати общо 4132,00 лв. Сочи се, че съгласно чл. 27, ал. 1 от процесния Договор за потребителски кредит, ако ищцата не предостави допълнително обезпечение по кредита дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, а според ал. 2 от същата разпоредба неустойката се заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска. В тази връзка на ищцата била начислена неустойка в общ размер на 1907,41 лв., разпредЕ. на 15 вноски, всяка от които добавена към дължимата главница и 1 лихва по Договора за кредит, като по този начин общата месечна погасителна вноска по кредита възлизала на 275,47 лв.

Ищцата счита, че процесният Договор за кредит е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл.

22 от ЗПК, като излага подробни съображения в тази насока. Посочва, че не са спазени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи, че в Договора за потребителски кредит е посочен размера на годишния лихвен процент, но не са отразени условията за прилагането му. В същия не е посочено дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив. Нито в Договора за потребителски кредит, нито в погасителния план към него, е отбелязано какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и неустойката, за да може да се направи преценка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Ищцата поддържа, че е посочена само абсолютна стойност на ГПР, но липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР по кредита и не става ясно какво се включва в ГПР.

Неясни са както компонентите, така и математическия алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. Поради това Договорът за кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Твърди, че Договорът за кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а оттам и на действителния размер на ГПР, тъй като сумата, която се претендира за неустойка в размер на 1907,41 лв. не е включена в ГПР и ГЛП.

Сочи, че заплащането на сумата за неустойка по Договора за кредит следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя.

Поддържа, че поради невключването на уговорките за заплащане на разходи за неустойка в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Това води до заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и недействителност на сключения Договор за кредит, на основание чл. 22 от ЗПК. Посочването в Договора за кредит на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Изтъква, че са нарушени изискванията на чл. 143 и сл. от ЗЗП. При условията на евентуалност, сочи, че клаузата на чл. 27, ал. 1 от Договора за кредит, предвиждаща заплащането на неустойка, е нищожна, на основание чл. 26, ал.

1, предл. 3 от ЗЗД, чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП, като излага конкретни доводи в тази насока.

По изложените съображения ищецът моли за уважаване на предявените искове. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Стик-Кредит“ АД, в който намира предявените искове за неоснователни. Твърди, че действително на 05.11.2022 г. между ответника „Стик-Кредит“ АД, като кредитор и ищцата Е. В.а Д., като потребител по 2 смисъла на ЗПК, е сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние с № 899997, по силата на който ответникът е предоставил на ищцата заемна сума в размер на 1700,00 лв., която сума ищцата следвало да върне, заедно с дължимото възнаграждение за ползването й, съгласно погасителния план към Договора. Процесният Договор за кредит бил сключен от разстояние, като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитора и при спазване на изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Ответникът излага подробно по какъв начин и ред е сключен процесния Договор за кредит. Поддържа, че на датата на сключване на договора – 05.11.2022 г. ответното дружество „Стик-Кредит“ АД предоставило на ищцата заемната сума в размер на 1700,00 лв. на каса на „Изипей“. Оспорва твърдението на ищцата, че клаузата на чл. 27, ал. 1 от Договора за кредит е нищожна и има за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита. Излага подробни съображения за действителност на процесната неустоечна клауза. Твърди, че след одобрение на подадената от ищцата заявка за отпускане на сумата по кредита от страна на „Стик-Кредит“ АД на посочената от ищеца в заявката електронна поща са изпратени проект на процесния Договор за кредит, ведно с погасителен план към него, Стандартен европейски формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ).

Тези документи съдържали цялата необходима информация относно дължимите от ищцата суми, заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвения процент по кредита, размер на ГПР, изискването за предоставяне на обезпечение. След запознаване с всички условия във връзка с кредита на 05.11.2022 г. ищцата натиснала бутона „Подпис“, с което изразила своето недвусмислено съгласие за сключване на Договора. В резултат на тези предприети от ищцата действия между нея и ответника бил сключен във формата на електронен документ процесният Договор за кредит. Ответникът акцентира върху това, че с изпратеното на ищцата първо електронно съобщение и приложения към него СЕФ ищцата е била предварително запозната с условията на Договора за кредит, поради което е разполагала с възможността първо да открие лице, което да отговаря на определените в Договора условия за поръчител, след което да сключи Договора. Твърди, че неустойката не излиза извън присъщите й функции, както и че същата има стимулираща роля за длъжника да изпълни точно задълженията си, тъй като в противен случай ще носи отговорност без кредиторът да трябва да доказва настъпването на вредите и техния размер.

Основната цел на уговорената неустойка била да репарира причинените от неизпълнението в срок вреди. Сочи, че неустойката се начислява само за периода, през който заемателят реално не е предоставил обезпечение, т.е. причината за евентуалното начисляване на неустойката е единствено виновното поведение на ищцата.

По изложените съображения ответникът „Стик-Кредит“ АД моли съда да постанови решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове.

Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.

3

Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 899997/05.11.2022 г.

При условията на евентуалност е предявен установителен иск с правна квалификация чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, вр. чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП за прогласяване за недействителна клаузата на чл.

27, ал. 1 от Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 899997/05.11.2022 г. , като противоречаща на добрите нрави и нарушаваща изискванията на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗД.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 154, ал. 1 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва:

По предявения установителен иск с правна квалификация чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т.

10 и т. 11 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК:

В тежест на ищцата е да докаже, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, че между нея и ответника „Стик-Кредит“ АД е възникнало облигационно отношение по процесния Договор за потребителски кредит, както и че този договор е нищожен на заявените в исковата молба правни основания, в т.ч. твърдените нарушения на императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП, противоречието на посочените от ищеца договорни клаузи със закона, с добрите нрави, заобикалянето на закона.

По предявения евентуален установителен иск с правна квалификация чл.

124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП за прогласяване за недействителна на клаузата на чл. 27, ал. 1 от Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 899997/05.11.2022 г.:

В тежест на ищцата е да докаже, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, обстоятелствата, от които произтича, че процесната клауза на чл. 27, ал. 1 от Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 899997/05.11.2022 г. е нищожна на заявените в исковата молба правни основания.

С оглед становищата на страните, съдът намира, че на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК следва да се обяви за БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ, ч е на 05.11.2022 г. между ищцата Е. В. Д. и ответника „Стик-Кредит“ АД е сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 899997/05.11.2022 г. , по силата на който „Стик-Кредит“ АД е предоставило на Е. В. Д. сумата от 1700,00 лв., която е изцяло усвоена от ищцата Е. В. Д..

Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от процесния Договор за потребителски кредит.

4

По доказателствата:

Представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени доказателства са допустими и относими към фактите от значение за предмета на доказване по делото и са необходими за установяването им, поради което съдът счита, че следва да бъдат допуснати по делото.

Съдът намира, че за правилното изясняване на делото от фактическа страна следва служебно да бъде допуснато изслушването на съдебносчетоводна експертиза, вещото лице по която, след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите справки в счетоводството на „Стик-Кредит“ АД да даде заключение по следния въпрос: Какви разходи, възложени в тежест на кредитополучателя, определени по чл. 19, ал. 1 от ЗПК, са включени в посочения в Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 899997/05.11.2022 г. годишен процент на разходите и как се променя размерът на ГПР, когато в него се включат всички разходи по кредита (включително лихви, неустойки и такси ), като изчисли размерът на ГПР чрез включване в обхвата му на тези разходи.